Р Е Ш
Е Н И
Е № 13
Гр.Перник 06.02.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пернишкият окръжен
съд,наказателна колегия в публичното заседание на 18.декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Калин Баталски
Членове:Виктор Георгиев
Бисер Петров
При секретаря Катя Станоева, с
участието на прокурора А.Джамалова, като разгледа докладваното от В.Георгиев ВНОХД № 303 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе предвид следното:
С присъда
№195/29.03.2018год. постановена по нох.дело №01735/2014год. П.
районен съд е признал подсъдимия З.З.Х. - роден на ***, в ***, българин,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, безработен, с ***
образование, неженен, неосъждан, с ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това, че на ***
г. в *** – пред заведение „И.”, в съучастие като съизвършител с К.П.Т. и
неустановено лице /материалите, за което са отделени в друго досъдебно
производство/, чрез нанасяне на удари с ритници и дървен предмет в областта на
тялото и главата, причинил на Г. Е. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в
ръзкъсно-контузна рана в тилната област на главата /хирургически обработена
чрез налагане на шевове/; контузия в областта на лява лакътна става, с наличие
на кръвонасядане и лек оток на меките тъкани, леко ограничени и болезнени
движения в ставата; контузии в поясните области, с наличие на кръвонасядания
двустранно; контузии в областта на двете коленни стави, с наличие на охлузвания
в тези области и лентовидни кръвонасядания в областта на корема, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е
извършено по хулигански подбуди /безпричинно нанесен побой/, и на основание
чл.304, предл.2 от НПК съдът ГО Е
ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия З.З.Х. – със снета по делото самоличност, за
НЕВИНОВЕН в това, че на *** г., в *** –
пред заведение „И.”, в съучастие като съизвършител с К.П.Т. и неустановено лице
/материалите, за което са отделени в друго досъдебно производство/, чрез
нанасяне на удари с юмруци, ритници и бухалка в областта на тялото и главата,
причинил на И.С.К., в качеството му на длъжностно лице – *** в „ТВ Седем” ЕАД -
гр. С., при изпълнение на функцията му, лека телесна повреда, изразравяща се в
оток и кръвонасядане в лява челна област; оток и кръвонасядане на дясна
скулно-слепоочна област; двойноивицовидни кръвонасядания по страничната и задна
повърхности на гръдния кош; оток и кръвонасядане в областта на дясна мишница и
дясна лакътна става; охлузване в лява лакътна област, оток и кръвонасядане в
дясна колянна област; охлузване по дясна подбедрица; разкъсно-контузна рана
/хигургически обработена чрез налагане на шевове/ в горна трета на дясна
подбедрица и хемартроза на дясна темпоромандибуларна става, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди /безпричинно нанесен побой/, поради което на основание
чл.304, предл.2 от НПК ГО Е ОПРАВДАЛ по повдигнатото обвинение за извършено
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.П.Т. – роден на *** в ***,
българин, български гражданин, с
постоянен и настоящ адрес:***, безработен, с *** образование, разведен,
неосъждан, с ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на *** г., в *** – пред
заведение „И.”, в съучастие като съизвършител с неустановено лице /материалите,
за което са отделени в друго досъдебно производство/, чрез нанасяне на удари с
ритници и дървен предмет в областта на тялото и главата, причинил на Г. Е. Н.
лека телесна повреда, изразяваща се в ръзкъсно-контузна рана в тилната област
на главата /хирургически обработена чрез налагане на шевове/; контузия в
областта на лява лакътна става, с наличие на кръвонасядане и лек оток на меките
тъкани, леко ограничени и болезнени движения в ставата; контузии в поясните
области, с наличие на кръвонасядания двустранно; контузии в областта на двете
коленни стави, с наличие на охлузвания в тези области и лентовидни
кръвонасядания в областта на корема, довела до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота, поради което и на осн. чл.130, ал.1, вр. чл.54,
вр. чл.57, ал.1, вр. чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК ГО Е ОСЪДИЛ на пробация със
следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес с
продължителност 6 /шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител с
продължителност 6 /шест/ месеца, като е ОПРАВДАЛ подсъдимия за това деянието да
е извършено в съучастие като съизвършител със З.З.Х. и по първоначално
повдигнатото му по-тежко обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1,
т.12 от НК, а именно: деянието да е извършено по хулигански подбуди
/безпричинно нанесен побой/.
С присъдата съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия К.П.Т. със снета по делото
самоличност, за НЕВИНОВЕН в това, че на ***
г., в ***, пред заведение „И.”, в съучастие като съизвършител със З.З.Х. и
неустановено лице /материалите, за което са отделени в друго досъдебно
производство/, чрез нанасяне на удари с юмруци, ритници и бухалка в областта тялото
и главата, причинил на И.С.К., в качеството му на длъжностно лице – *** в „ТВ
Седем” ЕАД - гр. С., при изпълнение на функцията му, лека телесна повреда,
изразравяща се в оток и кръвонасядане в лява челна област; оток и кръвонасядане
на дясна скулно-слепоочна област; двойноивицовидни кръвонасядания по
страничната и задна повърхности на гръдния кош; оток и кръвонасядане в областта
на дясна мишница и дясна лакътна става; охлузване в лява лакътна област, оток и
кръвонасядане в дясна колянна област; охлузване на дясна подбедрица;
разкъсно-контузна рана /хигургически обработена чрез налагане на шевове/ в
горна трета на дясна подбедрица и хемартроза на дясна темпоромандибуларна
става, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като
деянието е извършено по хулигански подбуди /безпричинно нанесен побой/, поради
което и на основание чл.304, предл.2 от НПК ГО Е ОПРАВДАЛ по повдигнатото
обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130,
ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ като неоснователен и недоказан гражданският иск, предявен
от И.С.К. за осъждането на З.З.Х. и К.П.Т., солидарно да му заплатят сумата от
30 000 /тридесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, а именно болки и страдания, причинени чрез нанасяне на
удари с юмруци, ритници и бухалка в областта на тялото и главата, които са му
причинени в качеството му на длъжностно лице – „***” в „ТВ 7” ЕАД – гр. С. при
изпълнение на функцията му, и предизвикали лека телесна повреда, изразяваща се
в оток и кръвонасядане в лява челна област; оток и кръвонасядане на дясна
скулно-слепоочна област; двойноивицовидни кръвонасядания по страничната и задна
повърхности на гръдния кош; оток и кръвонасядане в областта на дясна мишница и
дясна лакътна става; охлузване в лява лакътна област, оток и кръвонасядане в
дясна колянна област; охлузване на дясна подбедрица; разкъсно-контузна рана
/хигургически обработена чрез налагане на шевове/ в горна трета на дясна
подбедрица и хемартроза на дясна темпоромандибуларна става, довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, като деянието е извършено по
хулигански подбуди /безпричинно нанесен побой/, ведно със законната лихва за
забава от датата на увреждането – *** г., до окончателно изплащане на сумата.
С оглед изхода на делото съдът е
ОСЪДИЛ подсъдимия К.П.Т. да заплати по
сметка на *** РУ при ОДМВР – П. сума в размер на 290,00 лв. /двеста и
деветдесет лева/, представляваща направени разноски в хода на досъдебното
производство за видео-техническа експертиза, както и да заплати по сметка на
ПРС сумата от 638,51 лв. /шестстотин тридесет и осем лева и 51 стотинки/,
представляваща направени разноски в хода на съдебното следствие.
Недоволен от така постановената присъда
е останал представителят на РП-П., който в срок е депозирал протест. В протеста
се излагат съображения за незаконосъобразност и необоснваност на присъдата в
оправдателната и част по отношение на подсъдимия З.Х.. Прави се искане
оправдателната присъда в тази част да бъде отменена, като вместо нея вззивният
съд да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен и да го
осъди.
Подсъдимият З.Х. чрез своя защитник адв.А. е изразил
становище, че постановената от РС-П. оправдателна присъда е законосъобразна и
обоснована и моли същата да бъде потвърдена в тази част.
Недоволен от постановената
осъдителна присъда по отношение на К.Т. е останал подсъдимият Т., който чрез
своя защитник - адв.К. е депозирал въззвна жалба. В жалбата се навеждат доводи,
че присъдата по отношение на неговото осъждане е незаконосъобразна и необоснована.
Акцентира се върху това, че по делото не са събрани достатъчно доказателства,
които по несъмнен начин да установяват авторството на деянието в негово лице.
Гражданският ищец И.К. е изразил становище, че присъдата в часттта, с
която предявеният от него граждански иск е отхвърлен изцяло е незаконосъобразна
и обоснована. Моли въззивният съд да постанови нова присъда, с която да признае
подсъдимите Х. и Т. за виновни и да уважи в пълен размер предявеният от него
граждански иск.
Пернишкият окръжен съд като провери обжалваната присъда с оглед на сочените в протеста и жалбата доводи и изцяло служебно по реда на чл.314 от НПК , намери за установено следното:
Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото гласни и
писмени доказателства, както и проведената видео-техническа експертиза, първостепенният съд е установил точно развилата се по делото
фактическа обстановка, а тя се
свежда до следното: В края на ***
г. свидетелят Л. О. Х. – *** в “ТВ Седем” ЕАД – гр.
С. се свързал по телефона със свидетеля М. Г. И. – *** на НПО “Зелени
барети”, и от разговора разбрал, че членуващите в нея младежи искат
“да прочистят” улиците на гр. П. от наркодълъри, които
разпространяват и продават наркотични вещества на пълнолетни и непълнолетни.
Това заинтригувало Х. и той изявил желание да
заснеме репортаж за едно от лицата, посочени от И.
като дилър в града – подсъдимия К.П.Т., по прякор “К.”. Уговорили се да се видят в гр. П., поради което на *** г.,
късно вечерта, дошъл екип на “ТВ 7”, включващ свидетелите Л. О. Х. /***/, И.С.К. и Д. А.Т. /***/ и Н. Н. Н. /***/. Срещнали се със
свидетеля М. И. и
други членове на организацията му и отишли в близост до заведението “И.”, в центъра на гр. П..
Разбрали се първо да заснемат видеоматериал със скрита камера без участието на
журналисти, поради което свидетелят Х. дал на
едно 15–16-годишно момче – *** на НПО “Зелени
барети”, скрита камера и му показал как да я използва. Момчето влязло в
заведението, постояло там около 10-тина минути, след което излязло, върнало
скритата камера и показало закупени топчета, за които твърдяло, че са
амфетамини. След преглед на записа обаче се оказало, че той е несполучлив,
поради което се наложило същото момче да влезе отново със скритата камера.
Вторият запис също бил с много лошо качество заради тъмнината и силния шум.
Тогава членовете на телевизионния екип и представителите на неправителствената
организация решили да влязат в “И.”, а М. И. се обадил на тел.112 и
поискал съдействие от полицията, тъй като по думите му “представители на
“Зелените барети” ще направят акция в “И.”.
Веднага след това И. и още 5-6 човека от организацията, а също
свидетелите Х. и К. влезли в заведението, и преминавайки
през него се насочили към вътрешния му двор. По това време там се намирал
подсъдимия К.П. със свои приятели, сред които св. П. Н. Т.. Двамата разговаряли,
когато в дворчето нахлула група, която се насочила към Т. и го нападнала в
гръб. Започнал бой, настанала суматоха, чували се викове, писъци, шум от
хвърляне на предмети и счупване на стъкло. Някои от посетителите изпаднали в
паника и започнали да излизат от заведението, а хората от групата на М. И., както и свидетелите Х. и К. се насочили към стълбите, започващи от
вътрешното дворче и водещи към задния вход, а оттам и към алеята пред самото
заведение. Недалеч от входа, от който били влязли в заведението, свидетелят Л. Х. бил нападнат от непознат
за него човек с шапка и брада, който му нанесъл удар в дясната част под
ребрата. След това Х. видял хора с бухалки,
които нападнали ходещия пред него И.К. – *** в
ТВ7. Според
показанията на самия К.
нападателите му били четирима или петима. Те го повалили на земята с юмруци и
бухалка и го удряли навсякъде – глава, тяло, крака, ... Изтръгнали от ръцете му
камерата, която носел, и я счупили на парчета. Вследствие на нанесения му побой
получил множество наранявания – оток и кръвонасядане в лява челна област; оток
и кръвонасядане на дясна скулно-слепоочна област; двойноивицовидни
кръвонасядания по страничната и задна повърхности на гръдния кош; оток и
кръвонасядане в областта на дясна мишница и дясна лакътна става; охлузване в
лява лакътна област, оток и кръвонасядане в дясна колянна област; охлузване на
дясна подбедрица; разкъсно-контузна рана /хигургически обработена чрез налагане
на шевове/ в горна трета на дясна подбедрица и хемартроза на дясна
темпоромандибуларна става. Тези увреждания са довели до временно разстройство
на здравето му, неопасно за живота или лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1 от НК.
В един
момент К. успял да се изправи и избягал към паркинга, на който се намирал
автомобила на ТВ7. При първоначално дадените показания в хода на досъдебното
производство, закрепени в Протокол за разпит на свидетел от *** г. К. заявява: “Изобщо не успях да видя някой от
нападателите си, не мога да ги опиша, не знам как изглеждат”, но в
свидетелските показания, дадени на *** г., К.
описва единия от тях по следния начин: “.... човек плешив или с гола глава не
мога да съм сигурен, който ме удари и повали на земята, след това го виждах как
ме рита и виждах дънките му, които бяха от този тип “скъсаните”, беше със
светли обувки – това успях да видя само от него, в лицето не го помня, не мога
да опиша физиономията му ... Виждах как удрят камерата с бухалка. Този същият
човек удряше и мен с бухалка – виждах долната част от тялото му – беше обут в
бермуди, тъмни обувки или маратонки /не мога да кажа/, с тъмна дреха – яке или
анорак, а като се изправих да бягам мисля, че беше с шапка с козирка.”.
Същата
вечер, непосредствено след сбиването в дискотека “И.”, пред входа на същото заведение бил нанесен и побой
над пострадалия Г. Е. Н.. По това време отпред вече имало доста от излезлите
от заведението посетители, а също и охранители. Там бил и подсъдимия К.П.Т..
Св. Н., минавайки по алеята, бил спънат от някого
и свален на земята. Върху него се нахвърлило лице, носещо в ръцете си дълъг,
дървен предмет, с който го налагал по главата и тялото. Нападателят бил със
сравнително висока и слаба фигура, с бръсната глава, обуто в синкави дънки с
черна горна дреха. В непосредствена близост до него и падналия Н. имало още две лица от видимо мъжки пол, едното от
които облечено в горна дреха, наподобяваща късо кожено яке, тъмни панталони, а
другото – облечено с къси дънкови панталони до коленете. Нападението и побоя
над пострадалия Н. били заснети от намиращ се в
непосредствена близост оператор на ТВ7. Впоследствие изготвеният видеозапис бил
изследван и била изготвена видеотехническа експертиза. Според заключението й,
при прегледа на кадрите от камерата /ф.к.9 и 7 и ф.к.19/ се установява, че
лицето, носещо в ръцете си предмет, наподобяващ дъска и налагащо падналото лице
е със сходни общи черти на главата, лицето и телосложението, наподобяващо тези
от предоставените снимки като сравнителен материал К.П.Т..
Вследствие
на побоя, видно от заключението на приетата и приложена по делото съдебно-медицинска експертиза, Г.
Е. Н. е
получил следните увреждания: ръзкъсно-контузна рана в тилната област на главата
/хирургически обработена чрез налагане на шевове; контузия в областта на лява
лакътна става с наличие на кръвонасядане и лек оток на меките тъкани; леко
ограничени и болезнени движения в ставата; контузии в поясните области, с
наличие на кръвонасядания двустранно; контузии в областта на двете коленни
стави, с наличие на охлузвания в тези области и лентовидни кръвонасядания в
областта на корема. Според вещото лице, тези травматични увреждания са получени
в резултат на действието на твърди, тъпи, в т.ч. и твърди, тъпи, продълговати
предмети по механизма на удари с или върху такива и отговарят да са получени по
начин и време, както се съобщава в свидетелските показания. Същите в съвкупност
са причинили на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за
живота или лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
По делото
са изслушани и съдебно-медицински експертизи,
касаещи двамата подсъдими.
Относно
здравословното състояние на подс. Х., вещото лице е констатирало
следните увреждания:
три лентовидни охлузвания по гърба вляво в областта на лопатъчната кост;
лентовидно охлузване по задна повърхност на лява мишница; оток на меките тъкани
вс кръвонасядане по гръбна повърхност на лява ръка; ограничени движения при
сгъване и разгъвания на четвърти и на пети пръсти на лява ръка. Според него,
охлузванията са причинили на освидетелстваното лице /З.З.Х./ страдание, а
травмата в областта на лява ръка му е причинила временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; охлузните наранявания са получени в резултат от
косото /тангенциално, допирателно/ действие с или върху твърди тъпи в т.ч. и
тъпоръбести предмети, а травмата в областта на лява ръка е получена в резултат
от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари от или върху
такива. Установените при прегледа увреждания по своята морфологична
характеристика отговарят да са получени при инцидента, възникнал на *** г.
Относно
уврежданията на подс. К.П.Т., получени на *** г.,
вещото лице е дало заключение, че същият е получил:
кръвонасядания в дясната челна област, по клепачите на ляво око, по лявата ушна
мида и в лявата задушна област; лек оток и кръвонасядане по клепачите на дясно
око и в дясната ябълчна област; лек оток в областта на тялото на долна челюст
вдясно; охлузване по дясна вежда. Тези увреждания са получени в резултат от
действието на твърди тъпи предмети по механизма на удари от или върху такива
предмети и е възможно да са получени при инцидента, настъпил в ранните часове
на *** г. В своята съвкупност те са причинили на
подсъдимия страдание.
Така изложената
фактическа обстановка съдът е установил от
събраните и проверени в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, в т.ч. от
заключението на назначените по делото видеотехнически и оценителна експертизи,
както и от свидетелските показания.
Обосновано съдът е кредитирал
изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г. Е. Н., И.С.К., Л. О. Х., Д. А.Т., Й. Д. Й., М. Г. И., С. И. С., Н. П. Т., С. П. С., Д. С. С., Н. Н. Н., П. Н. Т., М. М. С., И. М. Й., Д. И. Н., С. И. С. като логични, последователни и правдиви относно
възприетите от всеки от тях обстоятелства. Обосновано съдът е възприел изцяло
и заключенията по всички изслушани експертизи като безпристрастни, компетентно
и професионално изготвени.
При оценката на целокупния доказателствен материал съдът е отделил и
нужното внимание на обясненията на подсъдимите К.Т. и З.Х..
Обосновано съдът е приел, че обясненията на Т. са в ярко противоречие със заключението по проведената
видеотехническа експертиза.
Подсъдимият
Т. отрича да е участвал в побоя над св. Г. Е. Н.. Правилно съдът е приел, че тази защитна версия се
разколебава от заключението на видеотехническата експертиза, защото при изследването на
предоставения за нуждите на разследването видоматериал, върху който не са
установени следи от манипулация и намеса върху записаната информация, в 12 мин.
и 50 сек., пред входа на заведение /И./ се
появява лице със сравнително висока и слаба фигура, с бръсната глава, обуто в
сивкави дънки, с черна горна дреха, носещо в ръцете си предмет наподобяващ
дъска. То стига до групата хора и започва да налага с нея лице, което преди
това е блъснато от други. През това време всички се отдръпват настрани, а там
остават само лицето с дъската, което налага падналото на земята лице, и още две
лица от видимо мъжки пол, едното от които е облечено в горна дреха,
наподобяваща късо кожено яке, тъмни панталони и държи GSM в ръцете си, а другото е облечено с къси дънкови
панталони до коленете. Обосновано съдът е заключил, че при изследването на видеозаписа и съпоставянето му със сравнителния
материал, включващ снимки на подс. К.П.Т., подс. З.З.Х. и Д. И. Н., вещото лице е установило, че лицето, описано като
носещо в ръцете си предмет, подобен на дъска и налагащо падналото лице, е със
сходни общи черти на главата, лицето и телосложението, на тези от
предоставените снимки на подс. Т..
Същевременно,
според заключението на видеотехническата експертиза, изготвена и приета в хода
на съдебното следствие, падналото на земята лице, върху което е нанесен побой,
е със сходни общи черти на главата и лицето, наподобяващи тези от снимката от
сравнителния материал на Г. Е. Н. с ЕГН **********.
Правилно съдът е приел, че заключението по проведената видеотехническа
експертиза не е единствено и изолирано доказателства в посока участието на Т. в
побоя. Участието на подс. Т. в
побоя над пострадалия Н. се установява и от
свидетелските показания. Според св. Д.С., дадени в досъдебното производство – Протокол за
разпит на свидетел от *** г. /л.103, том І/, Ж., за когото знае че е братовчед на М., лежал на земята, а трима души го биели като един от
тях го удрял с бяло дърво, за което предполага че е част от дървената маса от
заведението /счупена преди това при боя между К. “К.” и св. М. И.. От тримата, които налагали падналия Г., двама били охранители от заведението, и двамата били
с черни фанелки, с каквито ходят охранителите от заведението. Третият бил К. “К.”. Тези си показания св. С. потвърждава и в разпита пред съдия /Протокол от *** г. по ЧНД № 1338/2014 г. по описа на ПРС - л.114 и
115, том І/, като заявява: “Когато излязохме през централния вход видях двама
от охраната и К. как бият едно момче. Момчето беше паднало
на земята. Падналото на земята момче го познавам визуално и знам, че той е
братовчед на М.. Момчето се казва Г..”.
С оглед показанията на всички разпитани по делото свидетели, а
също и предвид приетите експертизи аргументирано съдът е
приел, че подс. К.П.Т. е
извършил описаните в обстоятелствената част на обвинителния акт действия по
отношение на пострадалия Г. Е. Н. в съучастие като
съизвършител с друго неустановено лице, но не и в съучастие с подсъдимия З.З.Х..
Макар повечето свидетели да са видяли побоя над пострадалия Н. и да правят описание на нападателите му, те не
разпознават сред тях да е бил подсъдимия З.Х.. Някои дори твърдят, че не са
забелязали Х. да е бил в заведението на инкриминираната дата. Последният не е
установен като участник в саморазправата и от предоставения за изследване
видеозапис, макар че експертът е взел сравнителен материал и снимки и от него.
Първостепенният съд е отделил и нужното внимание на показанията на свид. С..
Този свидетел прави описание
на нападателите и при извършеното разпознаване на лица, обективирано в протокол
от *** г. посочва лицето под № * – подс. З.З.Х., но правилно съдът е приел, че то остава изолирано от останалия
доказателствен материал.
С оглед
недоказаното участие на подс. Х. при причиняването на телесните увреждания на
пострадалия Г. Е. Н., законосъобразно съдът е приел, че същият следва да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение за
причиняване на лека телесна повреда на Н..
Законосъобразен е изводът на първостепенния съд, че подс. К.П.Т. следва да бъде оправдан относно това
деянието срещу пострадалия Н. да е извършено по
хулигански подбуди.
Безспорно
свидетелят Г. Е. Н., вследствие на действията на подсъдимия Т. и друго,
неустановено по делото лице е претърпял увреждане, имащо характер на лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.
При
извършване на деянието подсъдимият К.Т. е действал при пряк умисъл. Това е
изводимо от неговите фактически действия, тъй като е нанесъл удари с ритници и
дървен предмет върху тялото и главата на свидетеля Н. със съзнанието, че извършва акт на физическа
интервенция върху телесната му неприкосновеност, но независимо от това е
извършвал действието си, знаейки, че ще последват увреждания, в т.ч. и на
такива от вида на действително причинените. Подс. Т. и неустановеният му
съучастник са насочили всичките си усилия към осъществяването на акта,
съзнавайки общественоопасния характер на деянието си и желаейки настъпването на
негативния резултат.
Подсъдимият
Т. и неустановеното лице са действали като съизвършители по смисъла на чл.20
ал.2 от НК, тъй като са участвали в самото изпълнение на престъплението и
заедно са целели настъпването на вредоносните последици.
Авторитетно РС-П. се е позовал на съдебната практика, която безпротиворечиво е изяснила смисъла на квалификацията
“хулигански подбуди” - едно деяние е такова, когато е предшествано или
съпроводено от хулигански действия, които са подтикнали дееца да го извърши по мотиви,
изразяващи се в явно неуважение към обществото, пренебрежение към правилата на
обществото и човешката личност, но не и когато извършителят е имал личен мотив, както в настоящия случай.
Правилно съдът е приел, че процесното
деяние – нанасяне на лека телесна повреда на пострадалия Н., е предшествано от други действия, които са довели до
явен афект и са провокирали Т. към агресивно поведение. Непосредствено преди да
бъде нанесен побоя над Н., подсъдимият Т. се е
намирал в задната част на дискотека “И.” и е
разговарял спокойно със св. П. Н. Т., когато там дошли
членове на т.нар. “Зелени барети” и го нападнали в гръб. Започнал бой при който
се разменяли удари, чупели се предмети, хвърляли се бутилки. На помощ на Т. се
притекла охраната на заведението, а също и подс. З.Х.. При сбиването Т. получил
немалко телесни увреждания, констатирани впоследствие при извършеното му
освидетелстване. Такива получил и подс. Х. /при това предимно в гръб/. Т.е. подс.
Т. е имал личен мотив да нападне св. Н., който
преди това бил влязъл в дискотеката заедно с приятелите си от “Зелени барети”,
което изключва приложението на чл.131, ал.1, т.12 от НК.
По отношение на обвиненията повдигнати на Т. и на Х., че в съучастие като съизвършители и
заедно с трето неустановено лице са причинили лека телесна повреда на св. И.С.К.,
който изпълниявал функциите си като *** в
ТВ7, обосновано съдът е намерил същите за недоказани. Вярно е, че К. дава подробни обяснения относно извършеното върху него нападение,
описва детайлно механизма на причинените му увреждания и болките и страданията,
които е изпитал, но като казва, че е бил бит от четирима или петима човека, то същия не е в състояние да ги
опише и разпознае. Описание на нападателите над К. не прави и св.
Х. макар да е бил в непосредствена близост до
него. Свидетелите Д. С. и Н. Н. също не могат да посочат белези и характерни черти и
особености, по които да бъдат установени участниците в побоя.
Окончателният извод на съда, че подсъдимия З.Х. следва да бъде признат
изцяло за невиновен за причинения побой на Н., както и на К.- престъпление по чл.131, ал.1, т.12,
вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК издържа проверката на доказателствата.
Законосъобразен е изводът на съда, че не е доказано това на *** г.,
в *** – пред заведение „И.”, Т. да е участвал в
причиняването на лека телесна повреда на И.С.К., в качеството му на длъжностно
лице – *** в “ТВ Седем” ЕАД - гр. С., при изпълнение на функцията му, както и това да е
направено по хулигански подбуди /безпричинно нанесен побой/, поради което и същия следва да бъде признат за невиновен в извършването на
престъпление по чл.131, ал.1, т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК.
Събраните по делото доказателства издържат изводът на съда, че на *** г.,
в *** – пред заведение “И.”, в съучастие като съизвършител с неустановено лице
/материалите, за което са отделени в друго досъдебно производство/, чрез
нанасяне на удари с ритници и дървен предмет в областта на тялото и главата именно К.Т. е причинил на Г. Е. Н. лека телесна повреда, изразяваща се в ръзкъсно-контузна
рана в тилната област на главата /хирургически обработена чрез налагане на
шевове/; контузия в областта на лява лакътна става, с наличие на кръвонасядане
и лек оток на меките тъкани, леко ограничени и болезнени движения в ставата;
контузии в поясните области, с наличие на кръвонасядания двустранно; контузии в
областта на двете коленни стави, с наличие на охлузвания в тези области и
лентовидни кръвонасядания в областта на корема, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, като същевременно същият не е извършил деянието в съучастие като
съизвършител със З.З.Х. и не е извършил деянието по хулигански подбуди
/безпричинно нанесен побой/ и с оглед на това в тази част на обвинението следва
да бъде признат за невиновен.
Съдът е развил убедителни
съображения, както по отношение на обективната, така и по отношение на
субективната страна на деянието.
Обосновано съдът не е намерил нито отегчаващи, нито смекчаващи вината обстоятелства.
Съдът,
след като е признал подсъдимия К.П.Т. за виновен в извършване на престъплението по чл.130, ал.1, вр. чл.20,
ал.2 от НК, и като е взел предвид всички обстоятелства по чл.54 от НК, отчитайки, че за това престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода до две години или пробация е приел, че второто от тях е по-подходящо, поради което и на осн. чл.42а, ал2 от НК е наложил на
подсъдимия наказание пробация със задължителните пробационни мерки по т.1 и
т.2, а именно: задължителна регистрация по настоящ адрес с продължителност 6
/шест/ месеца, с периодичност на явяване и подписване 2 пъти седмично, и
задължителни периодични срещи с пробационен служител с продължителност 6 /шест/
месеца.
Настоящата съдебна инстанция намери, че така определеното наказание е
необходимо и достатъчно за постигане на целите на специалната и генералната
превенция по чл.36 от НК, издържа на принципа за съответност по чл.35 , ал.3 от НК, поради което същото се явява справедливо.
По отношение на предявените граждански искове, предвид обстоятелството, че съдът е признал
двамата подсъдими за невиновни в извършване на престъплението по чл.131, ал.1,
т.1 и т.12, вр. чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК спрямо пострадалия И.С.К.,
то законосъобразно
съдът е приел, че предявените
от последния граждански искове се явяват неоснователни и недоказани и като
такива следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, законосъобразно съдът е възложил в тежест на подсъдимия К.Т. направените по
делото разноски.
По делото са
събрани всички доказателства, необходими за всестранното му изясняване. Въз
основа на тях, след направен съвкупен и обстоен анализ, районния съд е
установил точно фактическата обстановка. Направените правни изводи са правилни.
В тази насока следва да се подчертае, че първостепенния съд в пределите на
своята компетентност, по реда и със средствата, предвидени в НПК, е взел всички
мерки за разкриване на обективната истина. Постановил е присъдата си по
вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на
всички обстоятелства по делото. Изпълнил е задължението си по чл. 305, ал. 3 НПК, като в мотивите е посочил установените обстоятелства, доказателствата,
които ги подкрепят и правните си изводи. Изложил е и съображенията си по
отношение на доказателствения материал, неговата относимост към решаването на
делото по същество и противоречията. Отговорено е на всички релевантни доводи.
При така
изяснената фактическа обстановка, районен съд П. е направил обосновани и
законосъобразни правни изводи относно авторството и правната квалификация.
Изложените съображения налагат извода, че обжалваната присъда е обоснована,
законосъобразна, постановена при спазване на процесуалните правила и наложеното
наказание е справедливо, поради което липсват основания за нейното изменяване
или отменяване.
Като взе предвид
изложеното, Пернишкият окръжен съд на основание чл.338 от НПК
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда №195/29.03.2018год. постановена по нох.дело №01735/2014год. П.
районен съд.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на жалба и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.