№ 307
гр. София, 17.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 99 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ПЕТРОСЛАВ В. КЪНЕВ Административно
наказателно дело № 20231110205650 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.189, ал.14 от ЗДвП, вр. чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод депозирана жалба от Б. М. П., ЕГН **********, против
наказателно постановление № 23-4332-002611 от 23.02.2023 г., издадено от началник
група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като неправилно и
незаконосъобразно. Твърдят се допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон в хода на административнонаказателното производство. Сочи се,
че жалбоподателят П. не е извършил твърдяното нарушение. Претендират се разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
депозираната жалба и изложените в нея аргументи за отмяна на атакуваното НП.
Акцентира на това, че не се доказало П. да е извършил вмененото му нарушение, а
освен това нямало никакви признаци да е употребил наркотици. Сочи се, че нямало как
жалбоподателят да е извършил нарушението в 02:52 часа, понеже имал време до 04:00
часа да се яви в болницата, за да даде кръвна проба. Представят се писмени бележки и
се претендира адвокатско възнаграждение.
За АНО, редовно призован, представител не се явява в съдебно заседание.
1
Съдът намира жалбата за процесуално допустима по следните съображения:
атакуваното наказателно постановление подлежи на обжалване по реда на ЗАНН,
жалбата е подадена в срок, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити и
производството по нея е редовно образувано пред РС-София.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 11.02.2023 г. около 02:52 часа, жалбоподателят Б. М. П. управлявал лек
автомобил марка „******“, модел „*****“ с рег. № *****, като се движел в град
София, по бул. „*****“, в посока от ул. „*****“ към бул. „****“. На кръстовището с
ул. „******“ автомобилът на жалбоподателя бил застигнат от патрулен автомобил на
СДВР-ОПП, който подал сигнал на водача да спре за проверка, понеже полицаите
видели, че шофьорът е без поставен обезопасителен колан. Водачът се подчинил и
спрял вдясно на платното за движение. Служителите на ОПП-СДВР поискали водачът
П. да бъде изпробван за употреба на алкохол и наркотици, тъй като бил превъзбуден,
оплаквал се от полицейска репресия. Жалбоподателят П. се съгласил да бъде изпробван
за употреба на алкохол, като резултатът бил отрицателен, но категорично отказал да
бъде тестван за употреба наркотици с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“. На водача бил издаден
талон за медицинско изследване, но той не се явил във ВМА, за да даде кръв. Малко
по-късно П. отново бил спрян за проверка в близост до Летище – София от други
полицейски служители.
Във връзка с отказа да бъде изпробван за употреба на наркотици, срещу
жалбоподателя П. бил съставен АУАН № 902334 от 11.02.2023 г. за нарушение на
чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП. Актът бил подписан от актосъставителя и един свидетел
при установяване на нарушението, след което бил връчен лично на П. на същата дата за
запознаване, а той го подписал без възражения.
Административнонаказващият орган приел изложената в акта фактическа
обстановка за категорично доказана и издал обжалваното понастоящем наказателно
постановление № 23-4332-002611 от 23.02.2023 г., с което за нарушение на чл.174, ал.3
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Е. С., С. С., В. А. и Н. Б., от приложените по делото
писмени доказателства, както и от извършения оглед в съдебно заседание на
приложения по делото оптичен носител, съдържащ видеозаписи от камерите в
полицейския автомобил, записали проверката на жалбоподателя.
Свидетелката Е. С. е съставила акта за установяване на административно
нарушение, като тя подробно разказа как на процесната дата спрели за проверка лекия
2
автомобил, управляван от жалбоподателя П.. Поводът за спирането на водача бил, че
той нямал поставен обезопасителен колан, за което му бил съставен отделен АУАН. По
време на проверката водачът се оплаквал от репресия на полицейските органи, тъй
като по-рано през деня бил спрян за проверка от други полицейски служители. Понеже
П. изглеждал малко превъзбуден, той бил поканен да даде проба за употреба на
алкохол и наркотици. Пробата за алкохол била отрицателна, след което П. категорично
отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, като заявил на полицаите, че преди
три, четири дни пушил марихуана и това е причината за отказа му. Заради отказа на
водача да бъде изпробван за употреба на наркотици му бил съставен акт и му бил
връчен талон за медицинско изследване във ВМА.
Показанията на свидетелката С. намират пълна подкрепа в разказаното от
колегата й С. С., който също заяви, че по време на нощна смяна спрели за проверка
автомобил, управляван от жалбоподателя П., понеже бил без поставен обезопасителен
колан. При покана от свидетеля С. към водача да бъде тестван за употреба на
наркотици, последният категорично отказал, като заявил на свидетеля, че е пушил
трева преди няколко дни. Бил съставен АУАН за отказа и издаден талон за медицинско
изследване във ВМА.
Свидетелката В. А. потвърждава, че процесната вечер е била заедно с
жалбоподателя в автомобила, когато той два пъти бил спрян за проверка от полицейски
служители. Споделя, че именно П. я карал към летището, понеже трябвало да отпътува
за чужбина със самолет. Проверките доста се проточили, като при втората проверка и
понеже вече били близо до летището, свидетелката А. си взела багаж и тръгнала пеша.
По време на първата проверка свидетелката седяла в автомобила, като само веднъж
излязла да пита, дали ще се проточи проверката, защото бързала за летището, а
полицаите я уверили, че нямало да се бавят.
Свидетелят Н. Б. е един от полицейските служители, които са участвали във
втората проверка, когато жалбоподателят П. е бил спрян вече в близост до летището.
Споделя, че и при тази проверка водачът отказал да бъде изпробван за употреба на
наркотици. Свидетелят се отзовал на проверката по сигнал на негови колеги, които
преди това спрели водача, но нямали необходимите технически средства, за да
извършват теста за наркотици. Свидетелят разказва, че жалбоподателят изглеждал
спокоен и нямал някакво специфично поведение.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните свидетели, тъй като
същите са логични, последователни, непротиворечиви, взаимно се допълват и
кореспондират изцяло на писмения доказателствен материал, на отразеното в
съставения АУАН и издаденото НП. Не само това, но в съдебно заседание бяха
изгледани и видеозаписите от камерите в полицейския автомобил, записали проверката
на жалбоподателя, като съдът не установи някакви други обстоятелства, различни от
3
изложените от свидетелите. Ясно се вижда как жалбоподателят е изпробван за
употреба на алкохол, след което води разговор с полицейския служител, като явно
тогава отказва да му бъде извършена проверка за наркотици, но записите нямат звук,
след което полицаите пристъпват към съставяне на акт. Реално видеозаписите изцяло
подкрепят думите на полицаите относно спирането на водача и последвалата проверка.
Ирелевантно в случая е, дали П. преди това е употребил наркотици, тъй като той е
наказан за отказ да даде проба за употреба на наркотици, а не за употреба на такива.
Няма никакви противоречия относно това обстоятелство, като думите на свидетелите
се подкрепят и от издадения талон за медицинско изследване, който също потвърждава
отказа на П..
Въз основа на всичко изложено до тук, съдът прие за категорично доказана
описаната по-горе фактическа обстановка.
Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно
възраженията и доводите в жалбата, както и като съобрази задължението си в
качеството на въззивна инстанция да проверява изцяло правилността на
наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните,
съгласно разпоредбата на чл.84, ал.1 от ЗАНН, вр. чл.314, ал.1 от НПК, намира
следното от правна страна:
При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. АУАН и НП са
издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити –
описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата
и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и
нормата, въз основа на която е опредЕ. санкцията. Спазени са сроковете по чл.34 от
ЗАНН за съставяне на акта и издаване на НП. В случая не са налице формални
предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да накърняват правото му на
защита до степен, даваща основание на съда да отмени оспореното НП само на това
основание, без да разгледа спора по същество.
С оглед изложените фактически констатации правилно е прието, че
жалбоподателят П. е управлявал на процесната дата лек автомобил марка „******“,
модел „*****“ с рег. № *****, като е бил спрян за проверка от полицейски служители
при ОПП-СДВР. След като е бил поканен от контролните органи, водачът категорично
е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични
вещества, като дори е заявил на полицаите причината за отказа – употреба на
марихуана преди няколко дни. Отказът на жалбоподателя да бъде тестван за употреба
на наркотици се установява както от показанията на двамата полицейски служители,
4
извършили проверката, така и от приложения по делото талон за изследване. По този
начин Б. П. е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Тук отново
следва да се обърне внимание на това, че няма никакво значение, дали той
действително е употребил наркотици или не, защото в случая се наказва отказът му да
даде проба, а не е наказан за управление след употреба на наркотици, което е
престъпление и въобще не следва да се наказва по административен ред. Този отказ
може действително да се дължи на ясното съзнание на нарушителя, че е употребил
наркотици, тъй като при установена употреба на такива вещества ще следва да се
търси вече наказателна отговорност на водача. С оглед на това е напълно възможно
жалбоподателят преди проверката да е употребил наркотици, защото в противен
случай е нелогично да откаже пробата, ако е сигурен, че не е употребявал такива
вещества. В тази връзка са несъстоятелни възраженията на защитника, че
жалбоподателят нямал признаци за употреба на наркотици, не бил употребил такива и
как полицаите не се притеснявали, че пускали употребил наркотици човек да шофира.
В случая няма никакво значение, дали жалбоподателят е имал признаци на употреба и
дали е употребил наркотици, защото той е наказан за отказа да му бъде извършен тест.
Полицаите не са имали друга възможност, освен да го пуснат, тъй като не е доказано
той да е управлявал след употреба на наркотици и те нямат основания да го задържат.
Дори да са имали притеснения, то техните правомощия са били да му съставят акт за
отказа и да издадат талон за медицинско изследване, но не и да го задържат или
придружават до болнично заведение, след като тестът за алкохол е бил отрицателен, а
за наркотици въобще не е бил направен тест, поради отказа на водача. Относно
възражението, че полицаите не са имали основание да извършат проверка, тъй като
водачът нямал външни признаци за употреба на наркотици, то правомощие на пътните
полицаи е да спират автомобили за проверка и да извършват рутинни проверки, без да е
необходимо да е станало някакво ПТП или да има някакъв конкретен и изричен повод
за проверката. Те имат правомощия да осъществяват контрол на водачите на превозни
средства, като това им дава право да извършват и рутинни проверки за спазване на
правилата за движение по пътищата. Много често се правят и полицейски акции, които
дори се обявяват по телевизията, че в конкретен период ще има засилени проверки за
употреба на алкохол, на наркотици или контрол за шофиране с превишена скорост,
тоест при тези полицейски акции автомобилите се спират на случаен принцип и не е
необходимо да има някаква конкретна причина за проверката. Често при тези случайни
проверки се установяват неправоспособни водачи, които не е имало видими причини
да бъдат спрени за проверка, а това е станало на случаен принцип.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят
П. съвсем съзнателно е отказал да даде проба. ОпредЕ.та от актосъставителя и
наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.
По отношение размера на наложените наказания следва да се отчете, че същият е
5
точно фиксиран в разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП – глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да се управлява МПС за срок от 2 години, поради което не може да
бъде изменян от настоящата инстанция. Размерът на наказанията е толкова висок, тъй
като с отказа най-вероятно се избягва наказателна отговорност за извършено
престъпление, иначе не би имало основание за този отказ.
Няма противоречия и неяснота в издаденото НП. В случая АНО си е позволил да
цитира цялостно законовата норма на чл.174, ал.3 от ЗДвП, която предвижда няколко
хипотези на нарушения, но в обстоятелствената част на издаденото НП ясно е описано,
че водачът е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества с
техническо средство „ДРЪГ ТЕСТ 5000“, което всъщност е причината за неговото
санкциониране. Нарушението е точно и ясно описано, поради което не може да се
говори за наличието на неяснота, довела до съществено ограничаване правото на
защита на П.. Самото нарушение е било довършено в момента на отказа на
жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества и именно след
този момент са били налице основанията за ангажиране на отговорността му. Дори
впоследствие той да е дал кръв или урина в болницата, то нарушение е налице, понеже
както беше споменато по-горе разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда
наказание за водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози. В случая не се касае за сложен фактически състав на едно
единствено нарушение, а за няколко хипотези на нарушения поради използването на
съюза „или“, тоест отказът да бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на наркотични вещества е самостоятелно нарушение и за
съставомерността му е достатъчно единствено наличието на такъв отказ. В тази насока
е неоснователно възражението на защитника, че нямало как жалбоподателят да е
извършил нарушението в 02:52 часа, понеже имал време до 04:00 часа да се яви в
болницата, за да даде кръвна проба. Действително малко след процесната проверка
водачът е бил спрян в близост до летището за втори път от полицейски служители, но
както беше отбелязано по-горе, нарушението е довършено още в 02:52 часа с отказа му
да бъде изпробван за употреба на наркотици с техническо средство и след този момент
може да му бъде съставен АУАН за това нарушение, като няма значение дали
впоследствие той е дал кръв или урина в болницата на база предоставения му талон за
медицинско изследване, тоест за съставомерността на нарушението не е необходимо да
има и неизпълнение на предписанието за медицинско изследване. От друга страна и
6
след като се установява, че при втората проверка П. е бил спрян в близост до летището,
то явно не е отивал към ВМА, за да даде кръвна проба, понеже болницата е много по-
близо до мястото на първото му спиране за проверка на бул. *****“ и вече много по-
далеч от Летище – София, в близост до което е бил спрян за втората проверка. Няма как
в рамките на дадените му 40 минути той да отиде до летището, да остави свидетелката
А. и да се придвижи обратно до ВМА, тоест и ако е искал да даде кръвна проба, то е
следвало веднага след първата проверка да се насочи към болничното заведение, а не
към Летище – София.
В случая не може да се говори за нарушения на Наредбата за медицинското
изследване, понеже не става въпрос за наказано лице поради управление след употреба
на наркотични вещества, а за отказ да бъде изпробван водачът за такава употреба.
Поради тази причина правилата на Наредбата са неприложими, а самият отказ на
водача може да бъде доказан само от свидетелските показания на длъжностните лица,
без да е необходимо да се представя някаква медицинска документация за това
обстоятелство. В случая наказуем е бил отказът на водача да бъде изпробван с „ДРЪГ
ТЕСТ 5000“, а не отказът му да даде кръв за медицинско изследване. Отказът да бъде
изпробван с „ДРЪГ ТЕСТ 5000“ се доказа категорично от показанията на полицейските
служители и издадения талон за изследване, и за същия не се издават медицински
документи.
Предвид сериозната обществена опасност на извършеното нарушение, съдът
намира, че не може да бъде приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и случаят да се
третира като маловажен. В последно време изключително много зачестиха
пътнотранспортните произшествия, които се дължат именно на шофиране след
употреба на алкохол или наркотици. В доста случаи тези произшествия завършват със
смърт или сериозни телесни увреждания. Поради тази причина следва да се обърне
сериозно внимание на водачите, които си позволяват такова неправомерно поведение и
според настоящия състав единствено ефективни наказания биха могли да осъществят
както индивидуалната, така и генералната превенция (цел) на наказанието по смисъла
на чл.12 от ЗАНН, тоест не само да предупредят и превъзпитат нарушителя към
спазване на установения правен ред, но и да имат възпиращо, възпитателно и
предупредително действие по отношение на останалите членове на обществото. Освен
това стана ясно, че при проверката П. е заявил на полицаите за употребена марихуана,
което завишава обществената опасност на неговото поведение и всъщност отказът му
най-вероятно е довел до избягване на наказателна отговорност за извършено
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, предвид на което няма как случаят да бъде приет
за маловажен, а наложените наказания да бъдат счетени за явно несправедливи, при
положение, че с този отказ може да са били избегнати наказания лишаване от свобода
от 1 до 3 години, глоба от 500 до 1500 лева и лишаване от право да управлява МПС.
Въз основа на изложеното до тук, съдът намира, че издаденото наказателно
7
постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
След като издаденото НП се потвърждава, то няма как да бъде уважено искането
на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски, а
наказващият орган не е претендирал такива, поради което разноски не следва да бъдат
присъждани.
Мотивиран от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, Софийският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-4332-002611 от 23.02.2023
г., издадено от началник група към СДВР, отдел „Пътна полиция“ - СДВР, с което за
нарушение на чл.174, ал.3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на Б. М. П.,
ЕГН ********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 /две
хиляди/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/
месеца на основание чл.174, ал.3, пред.2 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8