РЕШЕНИЕ
№ 671
гр. Благоевград, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210101288 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от "У предишно наименование „Ю, със седалище
и адрес на управление: град Спредставлявано от М А чрез пълномощник - адвокат В САК
против В. З. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр
Ищецът твърди, че между "Б и ответника В. З. Н. е бил сключен на 16.11.2018г. Договор
за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер . Поддържа, че по силата
на посочения договор "Българска телекомуникационна компания“ ЕАД е предоставял на
ответника далекосъобщителни услуги по мобилен номер по тарифен план „Sс месечна
абонаментна такса 10.99 лева с ДДС за срок от 24 месеца - до 16.11.2020г. Заявява, че
ответникът не изпълнявал задължението си по договора да заплати цената на
предоставените и потребени от него далекосъобщителни услуги за месеците ноември и
декември 2018г. и в размер на 31,23 лв. Поддържа, че предвид неплащането в срок на цената
на потребените далекосъобщителни услуги "Българска телекомуникационна компания“ ЕАД
е прекратил едностранно горепосочения договор за далекосъобщителни услуги и начислил
неустойка за предсрочното му прекратяване в размер на 56,97 лв. Излага, че за процесните
вземания на "Българска телекомуникационна компания“ ЕАД са издадени следната фактура:
№. Навежда, че съгласно Договор за цесия от 16.10.2018г. „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД (цедент) е прехвърлило на „С.Г.Груп“ ООД (цесионер) вземанията си към
ответника, произтичащи от горепосочения договор за далекосъобщителни услуги. Твърди,
че съгласно Договор за цесия от 01.10.2019г. от своя страна „С.Г.Груп“ ООД (цедент) е
прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД (цесионер) вземанията си към ответника, произтичащи от
процесния договор за далекосъобщителни услуги. Заявява, че ответникът е бил уведомен за
така сключените цесии в хода на настоящото съдебно производство, с оглед връчването на
същия на препис от приложените към исковата молба уведомления за цесия и самите
договори за цесии. Поддържа, че задълженията на ответника към настоящия момент били:
31,23 лв. - незаплатена цена за потребените от ответника далекосъобщителни услуги по
процесния договор за период на потребление от дата 08.11.2018г. - 07.12.2018г. и 56,97 лв. -
неустойка за предсрочното му прекратяване. Сочи, че за процесните вземания на
18.11.2021г. по ч. гр. д. № 2868/2021г. по описа на РС-Благоевград е била издадена заповед
1
за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99,
ал. 1 ЗЗД - относно вземането за сумата от 31,23 лв. /тридесет и един лева и двадесет и три
стотинки/ - потребени и незаплатени електронни съобщителни услуги за период на
потребление от дата 08.11.2018г. - 07.12.2018г., съгласно допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5736313 от дата 16.11.2018г.,
сключено между длъжника и мобилния оператор „Б1 за което са издадени фактури №., което
вземане е прехвърлено на "С на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1 към
договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. на дата посредством Анекс към договор за
цесия от дата 01.10.2019г.
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1, изр. 1 ЗЗД във вр. с чл.
99, ал. 1ЗЗД - относно вземането за сумата от 56,97 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и
седем стотинки/ - неустойка за предсрочно прекратяване на допълнително споразумение за
предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер от дата 16.11.2018. г.,
сключено между длъжника и мобилния оператор „Българска телекомуникационна
компания" ЕАД, ЕИК: *********, за което е издадена фактура **********/08.01.2019 г. за
периода от 08.12.2018г. - 07.01.2019 г.
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 907 от 18.11.2021г. по ч. гр. д. №
2868/2021г. на Районен съд – гр. Благоевград. Срещу цитираната заповед, в рамките на
едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило възражение от страна на настоящия
ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК
2. Относно основателността на предявените искове:
От представените от ищеца документи се установява, че между „Б и ответника В. З. Н. е
сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер 5736313
от дата 16.11.2018г., с предмет - предоставяне от БТК ЕАД на ответника на
далекосъобщителни услуги с месечна абонаментна такса 10,99 лева с ДДС за срок от 24
месеца.
Въз основа на сключения договор за предоставянето на далекосъобщителни услуги била
издадена фактура № както и месечни сметки.
По делото е представен Договор за прехвърляне на вземания (цесия) от г., сключен между
“Б цесионер), съгласно който цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземанията,
произтичащи от договорите, описани в Приложение № 1 към договора, срещу цена, която ще
бъде определена в Приложение № 1. Представено е потвърждение за прехвърляне на
вземане по чл. 99, ал. 3 ЗЗД на длъжник В. З. Н. с общ размер на прехвърлените вземания
88,20 лв. Цедентът “Българска телекомуникационна компания” ЕАД (цедент) е
упълномощил цесионера „Спред лицата, чиито задължения към БТК са предмет на
прехвърляне по Договора за цесия при и по повод изпращане на уведомителните съобщения
по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, като подписва съответните уведомителни писма.
На 01.10.2019 г. е сключен Д, по силата на който цедентът прехвърля на цесионера
вземания в размер на 70 000 418,53 лева, които вземания са подробно индивидуализирани
по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 - “Списък на вземанията“, неразделна
част от договора. Приложено е извлечение от Приложение № 1 към А към Договор за цесия
от 01.10.2019 г., в което е записано, че по силата на договора за цесия вземането на "У /с
предишно наименование „Ю... спрямо В. З. Н., произтичащо от договор за мобилни услуги,
2
и начислени неустойки по него, подписани преди датата на сключената цесия от 01.10.2019
г. и в размер на 88,20 лв. е прехвърлено на "У като в качеството си на цесионер "У има
всичките предвиден в законите на Р права на кредитор.
По делото е прието като доказателство уведомление за цесия, адресирано до ответника В.
З. Н., с което ищцовото дружество „Ю“ ООД уведомяват ответника, че задължението към Б,
възникнало по договор/и за мобилни услуги, в размер на 88,20 лв. е прехвърлено на „С,
което дружество от своя страна е прехвърлило вземането на "У, което дружество е
единствен титуляр на вземането.
Следователно в настоящия случай ищецът основава вземанията си въз основа на договор
за прехвърляне на вземания (цесия), сключен от него със „С., което дружество от своя
страна е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г. с
прехвърлител на вземания “Б
Вземанията, предмет на исковете, от ищеца се претендират на основание неустойка за
предсрочно прекратяване на процесния договор за мобилни услуги, сключен между
ответника и „Б
Според договора за мобилни услуги с клиентски номер страните са договорили дължима
неустойка в случай на неплащане от абоната на дължимите суми на Б, която е равна на
оставащите до края на срока, но не повече от трикратния им размер, месечни абонаменти за
услугите на срочен абонамент, за които договорът се прекратява. Договорът е сключен и
при Общи условия. Съобразно представените такива в т.50 от същите - Р - Прекратяване на
договора - т.50.6, б "в" - страните са уговорили, че договорът може да се прекрати
едностранно от Б с 30 /тридесет/ дневно писмено предизвестие, в случаите на неплащане в
срок, като при универсална услуга прекратяването се извършва при системно закъснение в
плащанията на дължимите суми.
При тези данни се установява, че между ответната страна и БТК ЕАД е имало валидно
сключен писмен договор с предмет - предоставяне на ответника ползването на мобилни
услуги, както и че на основание този договор и Общите условия към него са договорили
дължима от абоната неустойка при неплащане на дължимите такси и цена на доставената и
ползвана мобилна услуга, в случая на упражнено от мобилния оператор право да прекрати
предсрочно договора за мобилни услуги.
Съгласно общите постановки, касаещи института на прекратяване на едно
правоотношение - чл.87, ал.1, изр. 2 ЗЗД - в случаите на неизпълнение по двустранен
договор, какъвто е процесния, кредиторът следва да даде подходящ срок за изпълнение с
предупреждение, че след изтичането му ще смята договора за развален. Следователно - в
случая ищецът не установи, че кредиторът по спорното материално правоотношение „БТК“
ЕАД правно валидно е упражнил едностранното си право да прекрати договора, по начина,
по който е договорено в договора и ОУ към него, доколкото в чл.87 ал.1, изр. 2 ЗЗД
постановява, че в случаите, когато договорът е сключен в писмена форма, какъвто е
настоящият, то и писменото предупреждение с даден срок за изпълнение и респ. настъпване
на последиците за прекратяване на договора чрез едностранно волеизявление от тази страна,
следва да бъде също писмено. В случая от страна на ищеца не се представиха доказателства,
че при писмено сключен договор е настъпила забава в изпълнението на насрещното и
изискуемо вземане на ответника, както и че същото е системно такова по смисъла на
чл.50.6, б "в" ОУ, което да обуслови правото на насрещната страна – „Бда упражни правото
си на волеизявление за прекратяване на договора на това основание, както и не се
представиха доказателства, че това право е направено в необходимата за това писмена
форма. По същество - това представлява договорена клуза за едностранно разваляне на
договори от страните при договорени условия и предпоставки.
Твърденията в исковата молба са, че поради неплащане на две поредни месечни вноски,
мобилният оператор, който е цедирал на ищеца спорното вземане, е упражнил правото си
едностранно да прекрати сключения между страните договор. За посоченото обстоятелство
3
обаче липсват писмени доказателства. След като договорът за мобилни услуги е сключен в
писмена форма, самото прекратяване, макар и едностранно упражнено от едната страна по
договора, също следва да е в писмена форма, за което потребителят следва да е уведомен по
надлежния ред. По делото липсват доказателства за писмено прекратяване на договора от
страна на мобилния оператор и за уведомяването на потребителя за това. Поради това съдът
приема, че договорът не е прекратен, в резултат на което не се дължи и процесната
неустойка, доколкото не се установи по делото, че за мобилния оператор е възникнало
материалното основание за претендиране на неустоечно задължение от потребителя, поради
виновно неизпълнение от последния по посочения в исковата молба начин.
Горните факти не могат да се установят и от издадената фактура. Последната е частен
документ, съставен от мобилния оператор и в този смисъл съдържа изгодни за тази страна
по материалното правоотношение факти и като частен документ, който няма
свидетелстващо значение, въз основа на записванията в него не могат да се правят изводи
относно осъществени релевантни факти и обстоятелства. Поради неустановяване факта на
прекратяване на правоотношението между ответника и „БТК“ ЕАД, то неустановен е
останал и фактът на конкретната дата, на която това е станало, което от своя страна прави
невъзможно преценката дали вземането е станало изискуемо и считано от коя дата.
Поради неустановяване от ищеца, че в полза на цедента "БТК" ЕАД е възникнало
материално притезателно право за неустойка, това право тази страна не е могла
правновалидно да прехвърли на ищеца, като цесионер по последния договор за цесия от
01.10.2019г., доколкото договорите за цесия са деривативни основания за прехвърляне на
права, т.е. ако вземането не е възникнало за кредитора, същият не може и да го цедира
валидно на последващ цесионер, какъвто в случая се явява ищецът.
Следва да се изтъкне също така, че неустойката, претендирана от ищеца, е и нищожна
поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД).
Според константната съдебна практика (вж. Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. №
115/2010 г., Решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. и Решение № 252 от
21.03.2018 г. по т. д. № 951/2017 г. – и трите, постановени от състави при II т. о. на ВКС),
съдът е длъжен служебно да следи за съответствието на клаузата за неустойка с добрите
нрави, предвид значимостта им за действителността на договора и на отделните негови
клаузи. Задължението да съблюдава служебно за спазването на добрите нрави изисква от
съда при разрешаване на спор за заплащане на неустойка да извърши самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се
позовали на нищожността ѝ.
Съгласно постановките, възприети в Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по тълк.
дело № 1 от 2009 г., ОСТК на ВКС, както и в съдебната практика, създадена след неговото
приемане (вж. например Решение № 234 от 17.11.2016 г. по гр. д. № 1856/2016 г., III г. о. на
ВКС), една клауза за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, когато е
уговорена извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Преценката за нищожност се прави за всеки отделен случай към момента на сключването на
договора.
Логическата конструкция, върху която се базира обсъжданото разрешение, се извежда от
обстоятелството, че автономията на волята и свободата на договарянето не са неограничени.
Страните могат да определят свободно съдържанието на договора само дотолкова,
доколкото то не противоречи на закона и на добрите нрави. Добрите нрави не са писани
правила, а съществуват като общи юридически принципи или произтичат от тях (вж.
Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС).
Критериите, от които е детерминирана преценката дали дадена неустоечна уговорка
накърнява пределите на нравствената допустимост, трябва да се основават на: естеството на
задълженията, изпълнението на които се обезпечава с неустойката; вида на неизпълнението,
за обезщетяване на което е уговорена тя; начина на определянето – като глобална сума или
4
процент от главницата; базата за нейното начисляване – съотношение между задължението
и предварително определеното обезщетение за вредите; наличието или липсата на уговорка
за плаващо нарастване на размера на неустойката, с оглед на продължителността на
неизпълнението; наличието на други правни способи, обезпечаващи изпълнението;
принципа за забрана за неоснователното обогатяване, респ. възможни са и други критерии
(вж. Решение № 776 от 05.01.2011 г. по гр. д. № 969/2009 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 228
от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., II т. о. на ВКС, Решение № 74 от 21.06.2011 г. по гр.
д. № 541/2010 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 142 от 12.03.2011 г. по т. д. № 336/2010 г., II т.
о. на ВКС и Решение № 4 от 25.02.2009 г. по т. д. № 395/2008 г., I т. о. на ВКС).
Няма съмнение в практиката, че при договорните правоотношения със сукцесивен
(продължителен във времето) характер клаузата, даваща възможност за претендиране под
формата на неустойка на всички оставащи вноски/такси до края на договора, след неговото
прекратяване и след като е отпаднало насрещното задължение на кредитора да предоставя
ползването на съответната вещ или услуга, е нищожна точно заради колизията с добрите
нрави (вж. Решение № 193 от 09.05.2016 г. по т. д. № 2659/2014 г., Решение № 219 от
09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. и Решение № 110 от 21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г.
– и трите, постановени от състави при I т. о. на ВКС).
В сега разглежданата хипотеза уговорената неустойка е предвидена точно за случай, при
който доставчикът на далекосъобщителните услуги има възможност, при каквато и да е
форма на неизпълнение на договорните задължения на абоната, да прекрати едностранно
облигационноправната връзка помежду им, да преустанови предоставянето на съответните
услуги и въпреки това да получи всички месечни такси до редовния краен срок на сделката.
Тази неустойка обезпечава всякакви форми на неточно изпълнение от страна на абоната.
Формирането на размера на неустойката е конструирано чрез сборуване на уговорените
пълни месечни такси до края на договора, които се дължат без доставчикът да предоставя
каквито и да било услуги. Следователно на практика е възможно да се достигне до ситуация,
при която и заради най-малкото отклонение от договорните си задължения абонатът да
дължи под формата на неустойка цялата стойност на уговорените услуги, без реално да ги е
ползвал. По този начин доставчикът ще получи имуществена облага от насрещната страна,
без да предоставя ползването на услугите и то в размер, какъвто би получил, ако договорът
не беше прекратен (т. е. ако ги беше предоставил).
Тези характеристики на неустойката в конкретния казус, преценени на плоскостта на
принципните критерии, визирани по-горе, дават основание да се приеме, че уговорената
между страните неустоечна клауза е натоварена с функции, излизащи извън присъщите за
нея обезпечителен и обезщетителен ефект. Така се стига и до логичния извод, че процесната
неустойка пряко нарушава принципа на справедливостта и е предпоставка за неоснователно
обогатяване на доставчика на далекосъобщителните услуги, за сметка на абоната, което
противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното се налага изводът, че предявените искове са неоснователни, поради
което същите следва да бъдат отхвърлени.
Относно разноските:
При този изход от делото (неоснователност на предявените искове) на ищеца не се дължат
разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково производство.
Право на разноски има ответникът, който обаче не е направил искане в тази насока, като
няма и доказателства същият реално да е извършил съдебно-деловодни разходи по делото.
Ето защо разноски на ответника не се и присъждат.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
5
ОТХВЪРЛЯ исковете на "УГРЕНОВА ЕСТЕЙТ" ЕООД, /с предишно наименование „Ю със
седалище и адрес на управление: град С, представлявано от М, предявени против В. З. Н.,
ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б ГПК, че ответникът дължи на ищеца следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 907 от
18.11.2021г., издадена по ч. гр. д. № 2868/2021г. на Районен съд – гр. Бл, а именно:
- 31,23 лв. /тридесет и един лева и двадесет и три стотинки/ - потребени и незаплатени
електронни съобщителни услуги за период на потребление от дата - съгласно допълнително
споразумение за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер от дата
сключено между длъжника и мобилния оператор „Б Е за което са издадени фактури № .,
което вземане е прехвърлено на "С. на дата 24.02.2020 г., съгласно Уведомление по т. 1.1.1
към договор за цесия от дата 16.10.2018 г., а "С. о е прехвърлило на „Ю...на датаг.,
посредством Анекс към договор за цесия от дата 01.10.2019г.
- 56,97 лв. /петдесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ - неустойка за
предсрочно прекратяване на допълнително споразумение за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер от дата 1г., сключено между длъжника и
мобилния оператор „Бъ "К , за което е издадена фактура **********/08.01.2019 г. за периода
от 08.12.2018г. - 07.01.2019 г.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6