Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Ловеч, 01.08.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично
заседание на първи юли две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като
разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 256 по описа за 2019 година, за да
се произнесе, съобрази следното :
Производство
по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 18-0906-001966
от 14.12.2018 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на Ц.С.К.
***, административно наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в
размер на 300 лева, за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението
останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат В.Ф. ***
го е обжалвал. В жалбата се сочи, че НП е било издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения, в частност на разпоредбите на чл.42, т.3 и
т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Изтъква,
че в НП липсва пълно и точно описание на нарушението, а отразените констатации
не отговарят на действително случилото се. Развити са доводи за необоснованост
и недоказаност на нарушението. Счита, че от предоставения му снимков материал
не може по категоричен начин да се установи регистрационния номер на
автомобила. Алтернативно в жалбата са развити и съображения за маловажност на
нарушението. Моли постановлението да бъде отменено, като незаконосъобразно
издадено.
В съдебното заседание, редовно
призован чрез процесуалния си представител, жалбоподателят не се явява. Не се
явява и процесуалния му представител адвокат Ф.. С писмена молба от 22.03.2019
г. същата поддържа жалбата с наведените в нея възражения и доводи, като пледира
за отмяна на наказателното постановление. Алтернативно пледира за маловажност
на случая.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не
изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено в съпроводителното
писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното
постановление.
От събраните по делото писмени и веществени доказателства
и от показанията на свидетелите В.Р.Д., Т.А.И. и С.Л.Н., както и от изложеното
в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка :
На първокласен път І-4 (София –
Варна), на километър 65+700, до с.Малиново, Ловешка област имало монтирана стационарна
видео-радарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № *********
ВВВ. Системата засичала превишена скорост на участник в пътното движение, като го
заснемала и на видеоклип. Системата засичала движещи се и в двете посоки
автомобили, както тези които се движели в посока гр.Варна, така и в посока
гр.София. По този начин, не се налагало на място полицейските служители да
спират за проверка автомобил, който е бил засечен да се движи с превишена
скорост, а след това, в полицейското управление се преглеждали видеозаписите и
се установявали марките на автомобилите и техните регистрационни номера, след
което се правела и справка за собствениците им с оглед установяване и налагане
на санкции на нарушителите.
На 11.08.2018 г., системата за
контрол на скоростта засякла и заснела движещ се в посока гр.София със скорост
от
В последствие видеозаписа от
системата бил прегледан от свидетеля С.Н. – мл.автоконтрольор
в сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Ловеч, който от видеоклип № 00045 установил,
че засечената в 11:56:15 часа на 11.08.2018 г. скорост от 99 км/час била от лек
автомобил „Фиат Мултипла” с рег.№ От тази
скорост свидетелят приспаднал 3 % толеранс, като така наказуемата скорост била
изчислена на 96 км/час.
След справка в централната база
данни на КАТ /л.46/ било установено, че собственик на автомобила е Иванка
Евлогиева Любенова от гр.Радомир, област Перник. От удостоверение за наследници
изх.№ 335/20.06.2019 г. на Община Радомир /л.51/ става ясно, че същата е
починала на 28.12.2017 година. Поради това, на законният й наследник Л. А.Л. –
съпруг била изпратената декларация по чл.188 от ЗДвП /л.13/, който посочил, че
на 11.08.2018 г., в 14:56 часа, автомобила бил управляван от Ц.С.К. ***.
На Ц.К. била изпратена покана за
съставяне на АУАН /л.14 долу/, която той получил на 17.11.2018 година.
В указания в поканата срок, на
29.11.2018 г. К. се явил в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч, където собственоръчно
попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП декларирайки, че на въпросната дата и час
автомобила с рег.№ РК 30-45 ВР бил управляван от него. Подписал декларацията
/л.14 горе/.
Същият ден – 29.11.2018 г., свидетелят
С.Н. съставил в присъствието на жалбоподателя К. АУАН бланков № 870823/29.11.2018
г. /л.12/. Като свидетели при съставяне на акта се подписали В.Д. и Т.И.. Актосъставителят Н. описал установените след прегледа на
видеозаписа обстоятелства и посочил, че с превишението от 36 км/час на
разрешената скорост (при отчетен в полза на водача 3 % толеранс – допустима
техническа грешка при измерването), К. нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По така съставеният му акт жалбоподателят К. не е вписал възражения.
Подписал го и получил препис от него.
Липсват данни, в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН жалбоподателят К. да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение,
на 14.12.2018 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена в него. Наказващият
орган приел, че с действията си по управлението на автомобила жалбоподателят К.
е нарушил разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за което му наложил предвидената
в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева.
От тази фактическа обстановка и
разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по
чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от
оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на
Министъра на вътрешните работи /л.22-23/.
АУАН и наказателното
постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, като не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да водят до отмяна на наказателното постановление на това формално основание,
поради което съдът не споделя наведените с жалбата възражения за необоснованост
на наказателното постановление и липсата на пълно и точно описание на
нарушението. Нарушителят е ясно индивидуализиран с трите му имена, ЕГН и адрес.
Конкретно и точно е посочената датата и часа, когато нарушението е било заснето
от АТС, като и максимално изчерпателно, предвид, че нарушението е било
извършено извън населено място в акта и наказателното постановление е било
описано и мястото, където е извършено. Повече от това наказващият орган е
нямало какво да добави. Тъй като нарушението е било установено със стационарно
АТС е била спазена процедурата по чл.188 от ЗДвП, за да се установи кой
фактически е управлявал автомобила в момента, когато е засечено и заснето
нарушението.
Фактите по делото съдът прие за
установени изцяло въз основа на приложения по делото акт за административно нарушение
и показанията на свидетелите Н., И. и Д., които са обективни, последователни и
непротиворечащи, поради което съдът ги кредитира изцяло. Още повече, че изцяло
кореспондират с приложеното към делото веществено доказателство – разпечатка от
видеоклип № 00045 заснет от видеосистемата за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx ERS 400 ID № ********* ВВВ. На него ясно се вижда автомобила управляван
от жалбоподателя и достатъчно ясно е различим и видим и регистрационния му
номер, като фиксираната скорост е
Ето защо съдът приема, че АУАН е
съставен съобразно разпоредбите на ЗДвП и на ЗАНН и съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има доказателствена сила до доказване на противното, още повече, че се
подкрепя от показанията на цитираните по-горе свидетели и разпечатка от
техническото средство, а жалбоподателят не ангажира доказателства, които
убедително да ги оборват.
Правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност именно на жалбоподателя Ц.К., тъй като
той е посочил в декларацията по чл.188 от ЗДвП, че е управлявал автомобила в
момента на извършване на нарушението, още повече, че в нея е бил предупреден за
отговорността по чл.313, ал.1 от НК.
Ето защо, настоящият съдебен състав
приема, че правилно наказващия орган е преценил с оглед данните по преписката и
събраните доказателства, че именно жалбоподателя Ц.К. е лицето извършило
описаното в АУАН нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.
При издаването на наказателното
постановление няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи
квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на
която е наложена санкция на жалбоподателят.
С оглед на това съдът счита, че
наказанието е законосъобразно наложено и приема посочените в акта фактически
констатации за реално отразяващи случилото се.
Наложеното
на жалбоподателят наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182,
ал.2, т.4 от ЗДвП) – глоба в размер на 300 лева, който размер е точно фиксиран
в закона и няма възможност да бъде намален, дори и при наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства, а и такива в разглеждания случай не са налице. Ето
защо и съда не цени случая като маловажен, в какъвто смисъл е наведеното
алтернативно искане в жалбата. Нарушението по нищо не се различава от други
аналогични такива, а и управлението на пътно превозно средство е дейност с
повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно
движението с несъобразена или превишена скорост.
Предвид на тези съображения
съдът намира, че жалбата срещу НП № 18-0906-001966 от 14.12.2018 г. на началника
на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното постановление се потвърди, като законосъобразно
издадено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0906-001966 от 14.12.2018 г. на
Началник сектор ПП при ОД на МВР ЛОВЕЧ, с което на Ц.С.К. ***, ЕГН : **********, е наложено административно
наказание на основание чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП – глоба в размер на 300 лева,
за нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :