№ 150
гр. Варна, 27.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Соня Н. Дичева
в присъствието на прокурора Н. Л. Д.
като разгледа докладваното от Даниела П. Костова Наказателно дело за
възобновяване № 20243000600375 по описа за 2024 година
Производството е по чл.424 ал.1 НПК вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано
е по искане на осъденото лице Д. М. В. за възобновяване на производството по
НОХД № 636/2023г. на Районен съд - Варна и по ВНОХД № 172/2024г. на ОС
- Варна. Навеждат се доводи за явна несправедливост на наложеното
наказание.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура излага
съображения за неоснователност на направеното искане за възобновяване.
Осъденото лице и служебно назначеният му защитник поддържат
искането, излагайки допълнителни мотиви.
В последната си дума осъденото лице иска промяна на режима или
намаляване на наказанието.
Варненски апелативен съд, като провери данните по делото, съобрази
становищата и доводите на страните, и в пределите на правомощията си
намери за установено следното:
Искането е допустимо – подадено е срещу акт от кръга на посочените в
1
чл.419 ал.1 НПК, от процесуално легитимирана страна по чл.420 ал.2 НПК и в
законоустановения срок по чл.421 ал.3 НПК.
Разгледано по същество се явява неоснователно. Съображения:
С присъда № 182, постановена на 05.07.2023г. по НОХД № 636/2023г. по
описа на Районен съд – Варна признал подс.В. за виновен в това, че в периода
01.04.2022г. -03.04.2022г., в гр.Варна, местност „Ментише“, при условията на
опасен рецидив и при условията на продължавано престъпление, в съучастие
като съизвършител с Т.Х., чрез използване на моторно превозно средство –
л.а. „Опел Астра“ с peг. № В3887 РХ, отнел чужди движими вещи – стоманени
елементи за кран с тегло 1500 кг., на стойност 1161.00 лв., от владението на
И.С.И. от гр.Варна, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. чл.195 ал.1 т.4 пр.1
вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. чл.26 ал.1 и чл.54 от НК му наложил
наказание от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, което редуцирал с 1/3 и определил за
изтърпяване ДВЕ ГОДИНИ И ОСЕМ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
при строг режим. С решение № 74/13.03.2024г. по ВНОХД № 172/2024г. на ОС
- Варна присъдата била потвърдена изцяло.
В искането се моли за намаляване на наказанието, което се отчита като
явно несправедливо. Служебната защита на осъденото лице твърди, че
наложеното наказание явно не отговаря на извършеното от молителя, поради
което се явява несправедливо. Като аргументи се изтъкват различните
наказания, които получили двамата съучастници – на съизвършителя Т.Х.
било наложено наказание лишаване от свобода една година и шест месеца,
намалено с 1/3: една година, отложено с изпитателен срок от три години по
реда на чл.66 от НК. Разсъжденията са насочени в посока как при едно и също
престъпление, при еднородност на вината съизвършителите са получили
различни наказания. Въпреки, че се признава съдебното минало на осъденото
лице, то се счита, че начинът на изтърпяване на присъдите сам по себе си
регулира тази разлика. Изтъква се наложено наказание на В., което двойно
надвишава това на Х..
АС констатира спазване на процесуалните правила, гарантиращи
правилното формиране на вътрешното убеждение на редовните инстанции
при спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване
на обстоятелствата по делото чрез всички мерки за разкриване на обективната
2
истина. Липсва и нарушение на материалния закон, доколкото правната
квалификация адекватно кореспондира с наличните данни за предходна
съдимост на осъдения.
По искането:
Двамата съучастници били осъдени както следва:
1/На Т.Х. – за престъпление по чл.195 от НК, за което се предвижда
наказание лишаване от свобода от една до десет години, било наложено
наказание една година и половина лишаване от свобода. Т.е. малко над
предвидения минимум. То било редуцирано с 1/3 и отложено по реда на чл.66
от НК поради налични условия.
При определяне на наказанието съобразно принципите, заложени в
Глава пета от НК (чл.54 и следващите) РС съобразил чистото му съдебно
минало и добри характеристични данни, от което стигнал до извод за
изолирана противоправна проява. За да не наложи минимума РС съобразил
продължаваната престъпна дейност и съизвършителството, които приел за
завишаващи обществената опасност на деянието.
2/На Д. В. – за престъпление по чл.196 ал.1 т.2 от НК, за което се
предвижда лишаване от свобода за срок от три до петнадесет години, било
наложено наказание от четири години лишаване от свобода, редуцирано с1/3.
Т.е. малко над предвидения минимум.
При определяне на наказанието съобразно принципите, заложени в
Глава пета от НК (чл.54 и следващите) РС съобразил като сериозно
отегчаващо отговорността обстоятелство внушителната му предходна
съдимост, обстоятелството, че той бил „двигателя“ за извършване на
престъплението. Трайните му престъпни навици били мотивирани от РС със
започналата от молителя престъпна дейност в далечната 2001г., коментирайки,
че наложените наказания не дали никакъв желан от законодателя ефект. Това
довело РС до извод за изключително завишена обществена опасност на дееца.
Подробно аргументирано становище по въпросът за наказанието взел и ОС-
Варна, потвърждавайки изцяло постановената присъда.
От горното е видно, че индивидуализацията е правилно сторена и
стриктно съобразена с изискванията на закона. Няма как за едно и също
деяние двамата извършители да получат еднакви наказания, тъй като именно
3
заради това, при определяне на наказанието е въведен принципа на
индивидуализация, който съобразява всички релевантни към определяне на
наказанието обстоятелства.
Като извършител с висок обществен риск, ос.л.В. получил дори
снизходително наказание, предвид множеството присъди, извън тези,
определящи квалификацията „опасен рецидив“. В. започнал престъпната си
дейност в непълнолетните си години, бил наказван с цялата палитра от
предвидени наказания, към него многократно било подхождано със
снизхождение и му бил даван шанс, но видно е, че противообществените му
прояви продължили. В допълнение следва да се каже, че почти цялото му
съдебно досие е за престъпления по чл.195 и 196 от НК, което подкрепя извода
на РС за очевидна упоритост в извършването тъкмо на такива престъпления.
С оглед изложеното и няма как да бъдат възприети доводите в искането
за наложено явно несправедливо наказание. Още по-малко тези за
несъразмерност на наказанията на двамата осъдени, тъй като такова едно
твърдение е в противоречие с разпоредбите на цитираната горе Глава пета от
НК.
По изложените съображения Варненският апелативен съд не намира да
са налице релевираните основания за възобновяване на наказателното
производство, поради което и
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Д. М. В. за
възобновяване на производството по НОХД № 636/2023г. на Районен съд -
Варна и по ВНОХД № 172/2024г. на ОС - Варна.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4