РЕШЕНИЕ
номер 1161/
09.08.2018г. , град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, наказателно отделение, осми състав,
на седемнадесети юли, две хиляди и осемнадесета
година,
в публичното заседание в
следния състав :
Председател : Петя Георгиева
Секретар : Златка
Калоянова
Прокурор : ………………….
като разгледа
докладваното от съдия Георгиева наказателно административен характер дело номер
2635 по описа на съда за 2018 година за да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод жалбата на Р.Р.Б. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** против наказателно постановление № 17-0769-007065 от 14.02.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „ПП“- Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са
отнети 12 контролни точки. С жалбата се
сочат доводи за незаконосъобразност и необоснованост, като се иска отмяна на
обжалваното постановление.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок
за обжалване от надлежна страна и е допустима.
Съдът, като прецени поотделно и в
съвкупност представените по делото доказателства и съобрази закона в контекста
на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и
правна страна следното :
На 14.12.2017г. на жалбоподателя е съставен
акт за установяване на административно нарушение за това, че на същата дата 14.12.2017г.,
около 22,30 часа в гр.Бургас, на Пътен възел „Юг“ в посока ул.“Т.Александров“ е
управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ **, собственост на р.р.Б. ЕГН
**********, като при полицейска проверка е отказал проверка с техническо
средство за установяване употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARBB0062, чрез измерването му в издишания въздух в
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП. На жалбоподателя е бил издаден и връчен
талон № 0017683 от 14.12.2017г. за медицинско изследване, което предписание не
е било изпълнено.
Актът е съставен в съответствие с
разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. Жалбоподателят е подписал акта без възражения. В
срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН същият е
депозирал писмено възражение, в което оспорва констатациите в акта , като
твърди, че при проверката не е бил поканен да извърши тест за алкохол, а единствено
за наркотици.
Административнонаказващият орган е приел,
че нарушението е безспорно установено и е издал обжалваното постановление. В
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила от категорията представляващи абсолютни основания за отмяна.
Разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП предвижда, че водач на моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба
2000 лева. Свидетелите Д.Г., Г.К. и Х.П. са очевидци, като лично са възприели отказа
на жалбоподателя като водач на процесния автомобил да бъде тестван за наркотици.
Същият е извършвал неуместни маневри по пътното платно, което е станало повод
за полицейска проверка. При проверката жалбоподателят е поканен да бъде тестван
с техническо средство за установяване на алкохол и упойващи вещества. В
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП той е отказал проверката за алкохол с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” с фабр.№ ARBB0062 и не е дал кръв за
медицинско изследване, което по естеството си обективира отказ. На
жалбоподателя е бил издаден и връчен талон № 0017683 за медицинско изследване,
което предписание също не е било изпълнено в нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
При това положение и при наличието на категорични, непротиворечиви гласни
доказателства съдът намери, че нарушението е безспорно осъществено от обективна
и субективна страна. Проведеното насрещно доказване чрез свидетелите Деница
Манева и Десислава Йорданова бе прието от съда, като защитна теза на
жалбоподателя. Техните показания са подробни, но абсолютно противоречиви по
отношение на полицейската проверка. Свидетелят Манева заявява, че жалбоподателя
е бил поканен да бъде тестван само за наркотични и упойващи вещества, но не и за
алкохол, докато свидетелят Йорданова сочи, че жалбоподателят лично е пожелал
тест за алкохол, който му е бил отказан от полицейските служители. При анализа
на доказателствата съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д.Г., Г.К.
и Х.П.. Посочените свидетели са непредубедени, незаинтересовани от изхода на
делото и обективно излагат фактите, които са възприели, като показанията им са
логични и последователни. Свидетелят Г. е младши контрольор в Сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Бургас и е бил повикан за съдействие от колегите си на
място, за да тества водача за алкохол. Неговите показания напълно кореспондират
с показанията на неговите колеги – свидетелите Г.К. и Х.П., поради което бяха
ценени от съда. Показанията на свидетелите Деница Манева и Десислава Йорданова съдът
не кредитира изцяло, а само в частта, кореспондираща с останалите доказателства
по делото. Те са приятели с жалбоподателя и според съда показанията им са
необективни и заинтересовани от изхода на делото и поддържат единствено
защитната му теза пред съда.
Гореописаното нарушение е безспорно доказано, както от обективна, така и от субективна страна. Наложените наказания са определени от административно-наказващия орган в съответствие със закона.
При осъществения съдебен контрол по отношение
на чл.28 от ЗАНН съдът намери, че констатираните нарушения не представляват
маловажен случай. Жалбоподателят е многократно наказван за извършени нарушения
по ЗДвП, видно от приложената справка. Тази фактическа статистика на
нарушенията му като водач, разкрива една по-висока степен на обществена
опасност от обичайните случаи на други такива нарушения, поради което
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не може да бъде споделена от съда.
Предвид гореизложените съображения
Бургаският районен съд намери, че наказателното постановление в обжалваната
част е законосъобразно и обосновано, поради което на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 17-0769-007065 от 14.02.2018г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „ПП“- Бургас, с което за нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП на Р.Р.Б. ЕГН ********** с адрес на местоживеене *** е наложена глоба в размер на 2000 /две хиляди/лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца, като в съответствие с Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение
са отнети 12 /дванадесет/ контролни
точки.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд- гр. Бургас в 14- дневен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: /п/
Вярно с оригинала:
ММ