Решение по дело №893/2019 на Районен съд - Ловеч

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

град Ловеч, 12.12.2019 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми наказателен състав в открито заседание на девети декември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА ВУТОВА

 

при секретаря: ВАЛЯ ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията НАХД №893 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            С Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2934605 на ОД на МВР Ловеч на М.К.Р., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, за това, че на 13.07.2019 год. в 15:26 часа в обл. Ловеч, път  ІІ-35, км 44+200, при движение в посока гр. Троян, при въведено временно ограничение на скоростта – 40 км.ч., въведено с ПЗ В-23, установено с АТС тип „ARH CAM S1” и отчетен толеранс от минус 3 км.ч., с л.а. Фолксваген Голф с рег. №…… е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство №11743с0. Посочено е, че при разрешена скорост от 40 км.ч. е установена скорост от 82 км.ч., като е налице превишаване на разрешената скорост с 42 км.ч.

            Срещу Електронния фиш в законоустановения срок, е подадена от жалба от М.К.Р., с която моли да се отмени издадения ЕФ, като незаконосъобразен. Излага, че при издаването му са допуснати съществени процесуални нарушения, с които е накърнено правото му на защита.

            В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.

            Ответникът – ОД на МВР Ловеч -  редовно призовани, не изпращат представител.

            При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима, но по същество е неоснователна.

            Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП (Нова - ДВ, бр. 10 от 2011 г.) Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата срещу електронния фиш се подава в 14 - дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал.6 - в 14 - дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша. В хода на съдебното производство съдът е задължил АНО да представи доказателства от които да е видно на коя дата е връчен процесния ЕФ на жалбоподателят, с оглед проверка на обстоятелството в срок ли е жалбата срещу последния. В отговор на указанията на съда, в ЛРС е депозирано писмо с рег. №906000-9865 от 05.11.2019 г. на ОД на МВР гр. Ловеч, сектор ПП, което е прието и вложено като доказателство по делото, с което е изпратена разписка за връчване на процесния ЕФ, видно от която същия е връчен на жалбоподателят на 02.09.2019 г. видно от отразения върху жалбата вх. №000-7367/09.09.2019 г. последната е депозирана в законоустановения срок, поради което, съдът приема, че жалбата се явява депозирана в срок и от лице имащо право на такава, и  е допустима.

            Съдът намира, че от формална страна електронния фиш съдържа всички изискуеми съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно извършеното административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че МПС се е движило със скорост от 82 км/ч при временно ограничение на скоростта - 40 км/ч, с превишение от 42 км/ч. Посочено е и мястото на извършване на нарушението – в обл. Ловеч на път ІІ-35, км 44+200, с посока на движение гр. Троян. Видно от представения по делото снимков материал, се съдържа информация за това къде се е намирало техническото средство(географски координати), какъв е неговият обсег на действие, какъв е неговият режим на излъчване, отчетената скорост, допустимата скорост, превишението, часът и датата на отчитане на нарушението. По делото е приложена и снимка на мястото, където се е намирало техническото средство.    В ЕФ изрично е записано, че наказанието се налага за това, че процесния л.а. се е движил със скорост от 82 км/ч при въведено временно ограничение на скоростта 40 км/ч., въведено с ПЗ В-23. В обстоятелствената част на ЕФ се съдържа информация за това къде и кога е извършено нарушението, от кого е извършено, с какво МПС и най - важно как е установена забраната, която жалбоподателят е нарушил – изрично АНО е записал, че в процесния ден е било въведено временно ограничение на скоростта 40 км/ч., както и че е отчетен толеранс от минус 3 км.ч. В ДВ бр.6 от дата 16.01.2018 г. е обнародвана Наредба за изменение и допълнение на Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи,  съгласно &6 на която в чл.16, е създадена ал.5, съгласно която „При съставяне на акт за установяване на административно нарушение за превишена скорост, издаване на наказателно постановление или издаване на електронен фиш за установено нарушение за превишена скорост от измерената от АТСС скорост се приспада максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС, посочена в чл. 755 от Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол (ДВ, бр. 98 от 2003 г.).“

            В хода на съдебното производство не бяха събрани доказателства, установяващи различни от посочените факти.

            Разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП регламентира, че при изпълнение на функциите си определените от министъра на вътрешните работи служби, имат право за установяване на нарушенията на правилата за движение по пътищата да използват технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, т.е. регламентира правото на ползване от страна на съответните органи на технически средства, като същевременно в чл.189, ал.15 от ЗДвП изрично се посочват като веществени доказателства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС. Това дава възможност в случаите, когато нарушението е установено с такива технически средства или системи, то да бъде доказано само с разпечатката, чрез която по безспорен начин могат да се установят времето, мястото на нарушението, засечената скорост или да се индивидуализира нарушителя. От приобщеният по делото като веществено доказателство снимков материал, ведно с разпечатка от използваното средство за измерване, е видно, че на посочените в електронния фиш дата, място и час, жалбоподателят е осъществил посоченото от административно - наказващият орган нарушение. С оглед на което съдът намери, че е безпредметно да се установяват и разпитват като свидетели по делото екипът на Сектор ПП при ОД на МВР Ловеч работил по случая.

            Съдът намира, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателят, като в случая не е издаден АУАН, а електронен фиш, тъй като защитата против издаден фиш е регламентирана и е в стандартите за предоставен достъп до правосъдие.

            В случая не е приложимо Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 г. по Тълкувателно дело №1/2013 г. на ВАС на РБ, с оглед изменението на ЗДвП, където реално е разрешено използван на мобилни устройства за заснемване на нарушения.

            Безспорно установено е по делото, че описаната в процесния ЕФ скорост е била констатирана с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0. В случая е отчетен толеранс от минус 3 км.ч., като е налице отбелязване в такава насока, съгласно методическите указания за експлоатацията на техническото средство. С оглед на което правилно в ЕФ е вписана скорост от 82 км.ч. за която именно жалбоподателят е санкциониран.

            Безспорно установено е по делото, че процесния автомобил е бил засечен с техническо средство - с АТС тип „ARH CAM S 1” №11743с0, което е одобрено. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателства – копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване /л.6 от делото/, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС-14.06.2019 г. /л.5 от делото/ от които се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.

            Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.”. Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”. Видно от събраните по делото писмени доказателства: в това число справка за собственост на процесното МПС, собственик на процесния лек автомобил е  жалбоподателят Р.. Наказанието е наложено при условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил нарушението, или, че не следва да бъде ангажирана неговата отговорност е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5 от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. В случая видно от събраните по делото доказателства  жалбоподателят не е оспорил тези обстоятелства и не е депозирал декларация от която да се установява, че не той а друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Последният, с оглед депозираната срещу него жалба е получил процесния ЕФ, не е оспорил констатациите по него и не е депозирал декларация от която да се установява, че друго лице е управлявало процесното МПС на процесната дата. Не е направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. По тези съображения съдът приема, че правилно е санкциониран М.Р., като собственик на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

            Съдът намира, че е спазено и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, каквото изискване е вменено в разпоредбата на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи. В подкрепа на описаното в процесния ЕФ нарушение са приети и вложени като доказателства по делото: копие на удостоверение за одобрен тип средство за измерване, копие от протокол от проверка №28-С-ИСИС-14.06.2019 г., снимков материал, разпечатка от „Система за управление на АНД”, справка за собственост на МПС, снимка на разположението на АТС, протокол за използване на АТС с рег. №906р-5159/15.07.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното.

            Съдът намира, че в случая нарушението е установено с техническо средство при спазване на изискванията на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП и Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. По делото е представен задължителния в случаите на ползване на мобилно АТСС протокол по чл.10, ал.1 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, в която са уредени условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, съгласно одобреното приложение, който е доказателство относно мястото за контрол, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, автомобила на който е поставено мобилното АТСС и други обстоятелства, необходими за преценката относно законосъобразността на издадения електронен фиш. Към датата на извършване на нарушението – 13.07.2019 г. чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. е бил отменен, като е отпаднало и изискването местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи. На следващо място, в Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е прието, че електронния фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само по отношение на правното му действие /съгласно чл.189, ал.11 от ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер. Предвид изложените съображения обжалваният електронен фиш се явява законосъобразно издаден и следва да бъде потвърден.

            По делото е представен снимков материал, снет от паметта на техническото средство, от които са видни координатите, където е засечен автомобилът, самият автомобил и измерената скорост.

            От приложения по делото снимков материал е видно, че със превишена скорост от 85 км.ч. /за която в последствие е отчетен толеранс от минус 3 км.ч. е заснето именно процесното превозно средство с рег. №…...

             

            По делото е приета и вложена като доказателство разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, от която е видно, че процесния ЕФ е издаден на 12.08.2019 г., т.е. в срока по чл.34 от ЗАНН, като с административно наказателната преписка не са ангажирани писмени доказателства от които да се установява на коя дата е връчен процесния ЕФ. В изпълнение на задължението си да събере всички относими доказателства по делото, в това число и доказателства от които да е видно на коя дата ЕФ е връчен на жалбоподателят, съдът е задължил АНО да представи писмени доказателства удостоверяващи връчването на процесния ЕФ. В отговор на разпореждането на съда, в РС Ловеч са депозирани писмени доказателства от които е видно, че процесния ЕФ е връчен на жалбоподателят на 02.09.2019 г., с оглед на което съдът намира, че процесния ЕФ се явява обжалван в предвидения от закона срок, като на жалбоподателят бе предоставена възможност да реализирала пълноценно правото си на защита.

            По искане на жалбоподателят съдът е изискал от ОПУ гр. Ловеч справка /схема/ на процесния пътен участък, в отговор на което е депозирано писмо с вх. №12338/08.11.2019 г. на ОПУ гр. Ловеч, ведно със схема, от които е видно, че км.44+200 се намира преди табела Д11 – начало на населено място на км.44+836 по растящото километриране на път ІІ – 35 „Плевен – о.п. Ловеч – Троян”, от което следва, и че км.44+200 /мястото на извършване на нарушението посочено в процесния ЕФ/ се намира в границите на населеното място гр. Ловеч.

            С оглед на така събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства, съдът намира, че правилно нарушението е квалифицирано по чл.21, ал.2 от ЗДвП, тъй като са налице безспорни доказателства, че към датата на извършване на нарушението 13.07.2019 г., за процесния участък от пътя е било въведено временно ограничение на скоростта  - 40 км.ч.            , въведено с ПЗ В-23. 

            За така констатираното нарушението обаче, на жалбоподателят е било наложено наказание глоба на основание чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, която разпоредба се прилага, при превишаване на разрешената скорост извън населено място. Предвид събраните по делото безспорни доказателства, от които се установява, че процесното нарушение е извършено в границите на населеното място гр. Ловеч, съдът намира, че за така описаното в процесния ЕФ нарушение АНО е следвало да наложи наказание на основание чл.182, ал.1 от ЗДвП, която именно разпоредба е приложени при превишаване на разрешената скорост в населено място.

            С оглед на гореизложеното съдът намира, че при определяне на наказанието АНО е допуснал съществено процесуално нарушение на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН, което не може да бъде отстранено от съда. Налагането на наказание, което не кореспондира на приетото за извършено нарушение накърнява установения с чл.2, ал.1 от ЗАНН принцип за всяко административно нарушение да бъде наложено законоустановеното наказание и по естеството си представлява неотстранимо съществено процесуално нарушение, допуснато в ЕФ, доколкото същото не отговаря на императивното предписание на чл.57, ал.1, т.7 от ЗАНН.

            Констатираното от съда процесуално нарушение, засяга съществено правото на защита на привлеченото към административно наказателна отговорност лице и налага отмяна на ЕФ, предмет на настоящия съдебен контрол.

            По изложените съображения съдът намира, че обжалвания електронен фиш е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.

            Водим от гореизложеното и на основание  чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

           

 

Р   Е   Ш   И :

 

            ОТМЕНЯВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство - Серия К №2934605 на ОД на МВР Ловеч, с който на М.К.Р., ЕГН **********, е наложена на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, глоба в размер на 400,00 лева за извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

            Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на АПК, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ