№ 430
гр. Варна, 28.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20253001000330 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.267 ГПК.
Образувано е по две жалби на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД, чрез адв.Цв.Д. от АК-
Варна, срещу решение №340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022 година на ВОС,
както следва: с първата въззивна жалба вх.№23648/25.09.2024г., уточнена с молба вх.
№15060/28.05.2025г., допълнена с въззивна жалба вх.№24068/30.09.2024г., ответното
дружество обжалва решението на ВОС в частта, в която „Агро Плант Инвест“ ЕООД е
осъден да заплати на ищеца Некст Лоджистикс ЕООД сумата от 24 269.76 евро с ДДС с
левова равностойност 47 467,53 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен
между страните Договор за превоз на товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на иска на 22.07.2022г., до окончателното
плащане, както и сумата от 611.17 лева, представляваща мораторна лихва, формирани както
следва: - по фактура № **********/21.03.2022 г. – 8207.92 лева главница и 125.40 лева -
мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура №
**********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 119.07 лева мораторната лихва за
периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по фактура № **********/25.03.2022 г. – 7715.04 лева
главница и 117.86 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - по
фактура № **********/25.03.2022 г. – 8260.49 лева главница и 126.21 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; - по фактура № **********/14.06.2022 г. –
7745.09 лева главница и 64.54 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.;
- по фактура № **********/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 58.09 лева мораторната
лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022 г., на основание чл.79, ал.1, предл. първо от
ЗЗД във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Въззивникът твърди, че в тази част постановеното от ВОС решение е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
Твърди се, че с отговора на исковата молба ответникът е оспорил представените от
ищеца две фактури –№№67839/14.06.22г. по предоставен международен превоз на товари от
България до Испания, с падеж на фактурата на 21.06.22г. както и фактура
1
№68516/22.06.2022г., със същото основание и падеж на 24.06.22г. Твърди се, че тези фактури
не са били предоставени на ответното дружество, не са осченоводени при него както и се
оспорва верността на отразените предоставени на товародателя услуги. Оспорва се
издаването на фактурите във връзка с договора за превоз на товари от 17.03.22г. като се
твърди, че към датата на издаването им страните не са били обвързани от договора за
транспортни услуги и такива не са извършвани между тях, конкретно след прекратяването
на договора на 04.05.22г. Освен това, въззивникът твърди, че към посочената дата на
прекратяване на договора ищецът изпратил писмо с искане за плащане по 4 бр. фактури,
сред които не фигурирали процесните две. Издадените от трето лице фактури от ПИМК
ООД се твърди, че са неотносими към спора. Твърди се, че тези възражения на ответника
изобщо не са били отразени в мотивите на първоинстанционното решение. Претендира се
отмяната на решението в коментираната част и вместо това отхвърляне на иска ведно с
присъждане на сторените разноски за две инстанции, вкл. тези в обезпечителното
производство.
В срока по чл.263 ГПК насрещната страна НЕКСТ ЛОДЖИСТИКС ЕООД, чрез
адв.Хр.М. от АК-Пловдив, е депозирал отговор със становище за неоснователност на
жалбата. Твърди се, че в обжалваната част /по отношение по изрично посочените в жалбата
фактури/ решението на ВОС е правилно и следва да бъде потвърдено. Претендират се
сторените в производството разноски.
Оспорват се твърденията в жалбата, че двете фактури не са били връчени на ответното
дружество и по тях не се дължало плащане. Твърди се, че по делото са събрани
доказателства именно за отричания от въззивника факт. Твърди се, че при двете страни е
извършено ново осчетоводяване на фактурите /по отношение на двете фактури/ след
предварителното им сторниране. Ответникът е ползвал данъчен кредит по същите, а
абсолютно условие за успешно провеждане на процедурата по възстановяване на кредита е
осчетоводяването и плащането на фактурите.
С втората въззивна жалба на АГРО ПЛАНТ ИНВЕСТ ЕООД се оспорва същото решение
№340/26.07.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, но в частта, в която е
отхвърлен иска на дружеството срещу Некст Лоджистикс ЕООД за заплащане на сумата от
109 306.44 лева без ДДС, обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпяна
загуба поради неизпълнение задължението на ответника по договор за превоз на товари от
17.03.22г. да извърши превоза на 900.62 тона нераф.олио, изразяваща се в разлика между
договорената с ищеца и заплатената на трети лица, транспортна цена, ведно със законната
лихва от предявяване на иска на 22.08.22г. до окончателното изплащане на задължението
както и в частта за разноските. Претендира се отмяната на решението в тази част и вместо
това уважаване изцяло на осъдителния иск ведно с присъждане на сторените във въззивното
производство разноски.
В срока п очл.263 ГПК е постъпило становище на насрещната страна, представлявана от
адв.М. от АК-Пловдив, за неоснователност на въззивната жалба. Твърди се, че жалбата е
подадена след изтичане на преклузивния срок, който според страната изтича на 24.09.24г.
/вторник/ - въззивната жалба е подадена на 30.09.2024г., поради което жалбата не следва да
бъде разглеждана по същество. В евентуалност се излага, че същата е неоснователна.
Правилно съдът приел, че претърпяната загуба не се дължи на неизпълнение на договора от
превозвача както и че не е могла да бъде предвидена към сключването на договора.
Правилен бил изводът на съда, че превозвачът е изправна страна. В срока на предизвестието
заявки не били предявявани от товародателя, а в деня на получаване на уведомлението на
04.04.22г. товародателят е сключил договор с друг контрагент. Твърди се, че поради това
последният не е имал намерение да възлага превоза на превозвача и последния се явява
изправен, съответно искът е неоснователен. ВОС е приел, че е налице още едно основание за
неоснователност, а именно, че неустойка може да се търси евентуално единствено за
2
количеството олие, което е извозено от други превозвачи в срока на 30 дневното
предизвестие. Твърди се, че в самата жалба също се съдържат аргументи за
неоснователността на иска. Страните са постигнали съгласие за писмено възлагане на
транспорта, поради което свидетелските показания на св.Ангелов не установяват направени
устни заявки за транспорт. Страната посочва, че в жалбата си ответникът превратно излага и
коментира факти и обстоятелства по спора. Сторените от ВОС правни изводи по този спор
се поддържат като правилни. Излага се довод, че оплакванията в жалбата в голямата си част
касаят факти и обстоятелства, които не са предмет на делото./исковата претенция/ Счита, че
правилно съдът е взел предвид среднопазарните цени на превоза и не е съобразил тези,
посочени в договорите на ответника с трети лица. Твърди се, че ответното дружество се е
отказало от по-изгодни икономически условия по договора с ищеца, което може да се обясни
единствено с това, че тези договорки обслужват изцяло /са създадени/ настоящия спор –
превоз при едни цени, а фактурирани на по-високи. Излага аргумент, че дори плащането на
последните не е от значение, защото част от платеното може да бъде върнато на платеца.
Претендира се отхвърляне на жалбата.
Предмет на производството е и частна въззивна жалба вх.№30410/28.11.2024г. срещу
определение №1544/18.11.2024г., постановено по т.дело №676/2022г. на ВОС, по реда на
чл.248 ГПК, в частта, в която е оставена без уважение молба вх.№23644/25.09.24г. на Агро
плант инвест ЕООД за изменение на решението в частта за разноските с отхвърляне
искането на насрещната страна за присъждане на адв.възнаграждение. Твърди се, че
определението на съда е неправилно и незаконосъобразно, а евентуално нищожно.
Претендира се отмяна на определението в тази му част и вместо това изменение на
решението по т.дело №676/22г. на ВОС в частта, в която са присъденисъдебно -деловодни
разноски в размер на 10 405.16 лева за първа инстанция, съразмерно уважената част от иска
и по компенсация и съотв. да бъде отхвърлено искането за разноски.
В останалата част определението по чл.248 ГПК, постановено от ВОС, не е обжалвано и
е влязло в законна сила.
В срока за отговор е постъпило становище по частната жалба от адв.М., пълномощник
на насрещната страна. Счита жалбата за неоснователна. Твърди се, че ищецът е представил
всички необходими писмени доказателства за договорената правна услуга по делото на
страната на Некст лоджистикс ЕООД – фактури и пълномощни на адв.дружество ведно с
данни за регистрация по ЗДДС. Правилно, въз основа на тези доказателства, съдът е приел
възникването на правоотношение по повод оказана на ищеца правна помощ. /независимо от
липсата на отделен договор за предоставяне на такава/. Твърди се, че съдът правилно е
изчислил и съответствието на присъденото възнаграждение с уважения размер на
претенцията, съобразно въведеното от ответника възражение за прекомерност и
минималните размери по Наредба №1/2004г. Претендира се отхвърляне на частната жалба
като неоснователна.
При преценка допустимостта на производството и редовността на двете жалби
настоящият състав констатира, че определение №1270/30.09.2024г. по т.дело №676/2022г. на
ВОС /на л.10 по възз.дело/, потвърдено с определение №776/20.12.24г. по в.ч.т.дело
№613/2024г. на АС-Варна, са били отменени от ВКС с определение №1372/05.05.2025г.,
постановено по к.ч.т.дело №571/2025г. на ВКС, Второ т.о. Съобразно моивите на
касационния акт, при установено по делото постъпване на въззивната жалба в предвидения
срок, в информационна система, която не е под контрола на автора, въззивната жалба вх.
№23648/25.09.2024г. на Агро плант инвест ЕООД, не е просрочена.
Същевременно, доколкото е налице оспорване подаването в срок и на втората въззивна
жалба вх.№24068/30.09.2024г. на Агро плант инвест ЕООД срещу друга част от
първоинстанционното решение рег.№340/26.07.2024г., съобщено на въззивника на
10.09.2024г., срокът за обжалване изтича на 24.09.2025г., като съдът констатира, че жалбата е
3
изпратена по пощата на 24.09.2025г. /видно от приложен на л.39 пощенски плик с клеймо на
датата/, поради което възражението на насрещната страна е неоснователно. Двете въззивни
жалби са подедани в срока за обжалване на решението, от надлежна страна, чрез
процесуален представител с редовно учредена представителна власт, при интерес от
обжалването. Частната жалба вх.№30410/28.11.2024г. също е подадена в преклузивния срок
и от легитимирана страна, при интерес от обжалването, тъй като видно същата е изпратена
на ел.поща на съда на 27.11.2024г., при съобщаване на определението на страната – на
20.11.24г.
С жалбите не се твърдят процесуални нарушения на съда и не се правят
доказателствени искания съгласно чл.266, ал.3 ГПК. Не се твърдят нови факти и
обстоятелства и не се правят нови доказателствени искания.
Въз основа на изложеното, съдът на основание чл.267 ГПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивни жалби, подадени от „Агро Плант Инвест“ ЕООД,
чрез пълномощника на страната адв.Ц. Д., срещу решение №340/26.07.2024 година по т.д.№
676/2022 година на ВОС, в различни негови части, като с първата въззивна жалба се
атакува частта, с която ответника „Агро Плант Инвест“ ЕООД е осъден да заплати на Некст
Лоджистикс ЕООД сумата от 24 269.76 евро с ДДС, с левова равностойност 47 467,53 лева
с ДДС, представляваща възнаграждение по сключен между страните Договор за превоз на
товари от 17.03.2022г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване
на иска на 22.07.2022г. до окончателното плащане, както и сумата от 611.17 лева, мораторна
лихва, формирана, както следва: По фактура № **********/21.03.2022г. – 8207.92 лева
главница и 125.40 лева - мораторната лихва за периода 28.05.2022г. - 21.07.2022 г.; - По
фактура № **********/25.03.2022 г. – 7793.90 лева главница и 119.07 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. - 21.07.2022 г.; - По фактура № **********/25.03.2022г. –
7715.04 лева главница и 117.86 лева мораторната лихва за периода 28.05.2022г. - 21.07.2022г.;
по фактура № **********/25.03.2022г. – 8260.49 лева, главница и 126.21 лева мораторната
лихва за периода 28.05.2022 г. до 21.07.2022 г.; по фактура № **********/14.06.2022 г. –
7745.09 лева главница и 64.54 лева мораторната лихва за периода 22.06.2022 г. - 21.07.2022 г.;
по фактура № **********/22.06.2022 г. – 7745.09 лева главница и 58.09 лева мораторната
лихва за периода от 25.06.2022 г. - 21.07.2022г., на основание чл.79, ал.1, предл. първо от ЗЗД
във вр. с чл.372, ал.1 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД;
Втора въззивна жалба на „Агро Плант Инвест“ ЕООД срещу отхвърлителната
част от решение № 340/26.07.2024г. по предявен от ответника насрещен иск срещу „Некст
Лоджистикс“ЕООД, ЕИК *********, Пловдив, с правно основание чл. 79, вр. чл.82 от ЗЗД,
за заплащане сумата от 109 306.44 лева без ДДС, представляващи обезщетение за
имуществени вреди - претърпяна загуба, поради неизпълнение на задължението на
ответника Некст лоджистикс ЕООД по Договор за превоз на товари от 17.03.2022 година,
както и
4
частна жалба на „Агро Плант Инвест“ЕООД срещу определение
№1544/18.11.2024 година, постановено по чл.248 ГПК, в частта, в която е оставена без
уважение молба вх.№23644/25.09.2024г. на Агро плант инвест ЕООД за изменение на
решение №340/26.07.24г. в частта за разноските, чрез отхвърляне искането на ищеца Некст
лоджистикс ЕООД за присъждане на адв.възнаграждение поради липса на доказателства за
сключен договор за правна помощ и за реално заплащане.
Решението на ВОС в отхвърлителната част по иска с правно основание чл.86 ЗЗД,
предявен от Некст Лоджистикс ЕООД, е влязло в законна сила.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 21.10.2025г.
от 14.00 часа, за които дата и час да се призоват страните с връчване на препис от
настоящото определение, а на въззивника – преписи от постъпилите отговори по двете
въззивни жалби и по частната жалба.
ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл.7 ГПК, съдът:
УКАЗВА на страните, че имат възможността да получат достъп до електронното дело
на въззивната инстанция, за което следва да подадат нови заявления, подадени чрез портала
ЕПЕП.
УКАЗВА на страните, че следва да представят списъци по чл. 80 ГПК на сторените
разноски ведно с приложенията към тях най-късно в съдебно заседание и при пропускане на
крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за
представянето на справка за разноските пред въззивен съд и доказателства за извършването
им, правото им да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5