Р Е Ш Е Н И Е № 259
гр. Сливен, 21.12.2021 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на тринадесети декември
през две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ
при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора като разгледа докладваното от съдията административно дело № 320 по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е
административно и намира правното си основание в чл. 107, ал.
2 от Закона за автомобилните превози (ЗАП) във вр.
с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по
жалбата на С.И.О. *** против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1342 от
19.04.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация” гр. София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”,
с която на основание чл.107, ал.1 от Закона за автомобилните превози във връзка
с чл.106а, ал.1, т.1, б.”б” предл. 1 и чл.2, ал.2,
т.1 от същия закон са наложени принудителни административни мерки по чл.106а,
ал.1, т.1, б.”а” и ал. 2, т.1 от Закона за автомобилните превози - временно
спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на
лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Каравел”, с
рег. № ***, от категория М1, с. на С.И.О. до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца и по чл. 106а, ал.1, т.4, б.”б” и ал.2, т.3 от Закона за
автомобилните превози - временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на в. А. Х. А.
В жалбата се
твърди, че заповедта, относно прилагането на принудителната административна
мярка по отношение собствения на жалбоподателката лек
автомобил по чл.106а, ал.1, т.1 б.”а” и ал.2, т.1 от Закона за автомобилните
превози е материално и процесуално незаконосъобразна. Твърди, че оспореният
административен акт е издаден в нарушение на процесуалния закон, тъй като
налагането с един административен акт на две различни принудителни
административни мерки на различно правно основание и на различни лица, било в
нарушение на процесуалните правила. Твърди, че ПАМ не съдържа изискуемите
реквизити. Заявява, че не е установено по безспорен начин извършването на
превоз на пътници срещу заплащане. Моли съда да постанови решение, с което
отмени обжалваната заповед в обжалваната част.
В с.з. оспорващата
чрез пълномощника си адв. Д.Д.
*** поддържа жалбата. Претендира за направените по делото разноски.
Административния
орган Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.София към
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” в писмено становище заявява,
че издадената заповед е съобразена с материалите и процесуални правила при
издаването. Моли същата да бъде потвърдена. Прави възражение за прекомерност на
адв.възнаграждение претендирано от оспорващия.
От събраните
доказателства съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 18.04.2021 г.
при извършване на проверка за спазване на разпоредбите на Закона за
автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа
на тях подзаконови нормативни актове, Д. Р. Б. – и. в Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" гр, София
установил, че А.Х.А.от *** около 00:30 часа в обл.
София на ГКПП "Калотина", в посока вход към Р. Б., у. лек автомобил
марка "Фолксваген", модел "Каравел",
с peг. № ***, от категория Ml, с. на физическо лице С.И.О.,
ЕГН: ********** и адрес: ***, като и. обществен международен превоз на 4 броя
пътници на цена от 130 евро, с маршрут на движение от Ф. Р. Г. до Р. Б., видно
от писмено обяснение (сведение) от п. М. Я. И., ЕГН: **********. При проверката
е констатирано, че в. извършва международен обществен превоз на пътници,
управлявайки гореописаното моторно превозно средство с per. № ***, без валидно
издаден лиценз на Европейската Общност за международен превоз на пътници
установено при провеждане на специализирана полицейска операция, съвместно с
ГПУ- Калотина, на основание заповед с peг. №
4379з-316.14.04.2021 г.
За констатираното
на А.Х.А.бил съставен AУAH Серия А-2020 № 288433 от 18.04.2021 г. за нарушение
на чл.6, ал.1 пр.1 от ЗАП. Със съставянето на АУАН са иззети СУМПС, СРМПС и 1
бр. рег. табела № ***. (л.22 от АД № 6333/21 на АССГ)
Въз основа на
съставения АУАН на с. на автомобила С.И.О. е издадена Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № РД-14-1342 от 19.04.2021 г. на Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София към Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация”, с която на основание чл.107, ал.1 от
Закона за автомобилните превози във връзка с чл.106а, ал.1, т.1, б.”б” предл. 1 и чл.2, ал.2, т.1 от същия закон е наложена
принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал. 2, т.1 от
Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение, чрез сваляне и
отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил марка „Фолксваген”
модел „Каравел”, с рег. № ***, от категория М1, с. на
С.И.О. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца. ЗППАМ е получена от пълномощник на С.И.О. на 07.06.2021
г..
От показанията на
свидетелите Д.Р.Б. и Р.Б.А. – с. на Регионална дирекция "Автомобилна
администрация" гр, София се установява, че при
специализирани съвместни проверки със служителите на ГКПП-Калотина се
установявало извършване на превоз срещу заплащане, от обясненията на пътниците.
Писмените обяснения ги сваляли служителите на МВР и им ги предоставяли. В
случая организацията била такава, че обясненията са изискани от полицейските
служители на ГПУ – Калотина. На базата на писмените обяснения, които са снети
от служителите на МВР бил съставен АУАН, за това, че водачът извършва превоз на
пътници без валидно издаден лиценз за извършване на такива и както е направена
справка, че автомобилът не е включен към удостоверение за регистрация на таксиметрови
превози, той е нелицензиран. Свидетелите не могат да предоставят конкретна
информация за процесния случай.
Горната фактическа
обстановка е несъмнена. Същата е установена въз основа на представените по
делото писмени доказателства и разпитаните свидетели.
Въз основа на тази
фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата е
допустима - подадена е в срока по чл.149 ал.3 във вр.
с ал.1 от АПК от лице участвало в производството по издаване на
административния акт и имащо правен интерес от оспорването, като непосредствен
адресат от акта.
Разгледана по
същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 168, ал.
1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената по
съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал.
1 от ЗАП принудителните административни мерки по чл. 106 и 106а се
прилагат с мотивирана заповед на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" или упълномощени от него длъжностни лица.
Със Заповед № РД-01-42/23.01.2020 г., на основание чл. 107, ал.
1 от ЗАП и чл. 7, т. 5
от Устройствения правилник на Изпълнителна Агенция
"Автомобилна Администрация", Изпълнителният директор на ИА
"АА" – гр. София е упълномощил с правото да прилагат с мотивирани
заповеди принудителни административни мерки по чл. 106
и 106а от ЗАП
редица длъжностни лица, сред които е и директор на Регионална дирекция
"Автомобилна администрация" (т. 4 от заповедта, л. 14 от АД № 6333/21
на АССГ). Издателят на заповедта е заемал длъжността Директор на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация” гр. София видно от Заповед № 589/31.01.2020
г. на Изпълнителният директор на ИА "АА" – гр. София (л. 13 от АД №
6333/21 на АССГ)
Оспореният
индивидуален административен акт е издаден в надлежната писмена форма, съгласно
чл. 59, ал. 2
от АПК, но същият е незаконосъобразен, тъй като не са спазени
материалноправните и процесуални изисквания за издаването му.
По смисъла на чл. 106а, ал.
1 от ЗАП, принудителните административни мерки се прилагат за
преустановяване на административни нарушения по този закон. По приложената
хипотеза на чл. 106а, ал.
1, т. 1, б. "а" от ЗАП се налага принудителна мярка
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
нарушението, но за не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на
пътници или товари, без да има издадено удостоверение за обществен превоз на
пътници или товари или няма заверено копие към лиценза на Общността. Съгласно
разпоредбата на § 1, т. 1 от
ДР на ЗАП, "обществен превоз" е превоз, който се извършва
с моторно превозно средство срещу заплащане, а според легалната дефиниция на § 1, т. 3 от
ДР на ЗАП, "превоз на пътници" е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, за превоз на пътници срещу заплащане, която
се осъществява със специално конструирани и оборудвани моторни превозни
средства независимо дали са натоварени или не. Трайно в съдебната практика е
прието, че анализът на § 1, т. 1
и т. 3,
във вр. с т. 4, б. "б"
от ДР на ЗАП налага извод, че основната предпоставка, по която се
различават "общественият превоз" и "превозът за собствена
сметка" е възмездният характер на дейността. (Решение № 14081 от
21.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5205/2015 г., VII о., ) Когато се извършва
без заплащане, с нетърговска или нестопанска цел, превозът на пътници е такъв
за собствена сметка.
За да бъде
установено нарушение на разпоредбите на ЗАП за извършване на обществен превоз
на пътници, административният орган, чиято е тежестта на доказване по чл. 170, ал.
1 от АПК, е длъжен да докаже, че е извършено плащане, или има
уговорка за извършване на плащане на услугата превоз. Последното обстоятелство
не се установява по делото.
Видно от
представените по делото писмени доказателства в хода на административното
производство са били снети по реда на чл. 44 от АПК
писмени сведения от две физически лица, едно от които е в. на МПС, а друго на п.
(л.40, 41), които обяснения обаче не са оформени надлежно по реда, визиран в чл. 44, ал. 2
от АПК. Според този текст от закона сведенията се дават писмено,
подписват се от лицата, които са ги дали и се приподписват
от административния орган или от определен от него служител. Когато лицето не
може да даде сведения писмено, какъвто е случая поради н., то се призовава да
ги даде устно, но отново пред административния орган или от определен от него
служител. В случая издателят на заповедта за прилагане на ПАМ е Директора на РД
"Автомобилна администрация" гр. София, но писмените обяснения дадени
от М. Я. И. не са приподписани от АО или лица, които
са служители на "Автомобилна администрация" гр.София, а от и. В. Ж.,
за който липсват данни, чий служител е. Допуснатото нарушение е съществено, още
повече, че на всички лица дали сведения по чл. 44, ал. 1
от АПК не им е разяснено по реда на ал. 4, че пред съда могат да
бъдат разпитани като свидетели. (Решение № 4178 от 11.04.2016 г. на ВАС по адм.
д. № 11216/2015 г., VII о.,) Наред с гореизложеното от сведението дадено от М.
Я. И. става ясно, че не е написано от него, а от някой друг, без да е посочена
причината затова. Това е възможно в хипотезата на чл.44 ал.3 от АПК, но отново
пред административния орган или от определен от
него служител.
В този смисъл по
делото не е безспорно установено, че с процесния автомобил е извършен международен обществен превоз на пътници т.е.
оспорената заповед е издадена при липса на фактическо основание за това.
Освен
гореизложеното оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона.
Правният резултат, който законът цели с прилагането на принудителните
административни мерки по чл. 106а, ал.
1 ЗАвтП, е преустановяване на административни нарушения, извършвани
при превоз на пътници и товари. Както бе посочено по-горе, целта на ПАМ е за
преустановяване на административните нарушения, като се налага временно спиране
от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за
не повече от 12 месеца, с което се извършва превоз на пътници или товари, без
да има издадено удостоверение за обществен превоз на пътници или товари или
няма заверено копие към лиценза на Общността.
Отстраняване на
твърдяното от административния орган нарушение би трябвало да означава
извършване на правни действия по лицензиране на превозвача. В хипотеза на
преустановен превоз на пътници обаче, без намерение на лицето, собственик на
автомобила, да извършва впоследствие дейност по превоз на пътници по занятие,
осъществяването на факта по лицензиране на практика се оказва нежелан и
непостижим, т. е. събитие, което никога няма да настъпи. Наред с това за да
бъде лицензиран автомобила на оспорващата за обществен превоз на пътници, тя
трябва да има качеството на превозвач, по смисъла на §1 т.5 от ЗР на ЗАП, а
именно да е регистрирана като търговец или да предостави автомобила се на лице
регистрирано като превозвач. При това положение макар и в заповедта да е
предвидено, че мярката се прилага до отстраняване на нарушението,
продължителността й фактически се свежда до максималния срок от 12 месеца, тъй
като не би се очаквало собственика на автомобила да предприеме действия по
отстраняване на нарушението, тъй като нормално това не е в неговата власт, с
което е нарушен принципът на съразмерност и по-конкретно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 АПК, която предвижда, че административният акт и неговото изпълнение
не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава. Безспорно е, че една от
целите на закона е да се осигури безопасност на автомобилните превози, но това
трябва да става със законосъобразни средства (в този смисъл Решение № 7663 от
25.06.2021 г. по адм. дело № 5911/2021 г., VII отделение на ВАС, Решение № 6454 от
28.05.2021 г. по адм. дело № 13522/2020 г., VII отделение на ВАС,
Решение № 7662 от 25.06.2021 г. по адм. дело № 4579/2021 г., VII отделение на
ВАС, Решение № 8825 от 23.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5045/2021 г., VII о.,).
С оглед за
гореизложеното оспорената заповед са налице основания за отмяна по чл.146 т.4 и
т.5 от АПК.
Оспорващата
претендира за направените по делото разноски, като са представени доказателства
за внесена д.т. от 10 лв. и 800 лв. адвокатски хонорар. Съдът счита, че е
основателно възражението ответника за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Съгласно чл.8 ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, адвокатското възнаграждение
за дела, като настоящото, неотличаващо се с фактическата и правна сложност, е в
размер на 500 лв. Именно до този размер
следва да бъде присъдено претендираното от оспорващата
адвокатско възнаграждение.
Ръководен от изложените съображения и на
основание чл.172 ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалбата на С.И.О. ***, Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1342 от 19.04.2021 г., издадена от Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр. София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, в частта с която е наложена принудителна административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б.”а” и ал. 2, т.1 от Закона за автомобилните превози - временно спиране от движение, чрез сваляне и отнемане на предна регистрационна табела на лек автомобил марка „Фолксваген” модел „Каравел”, с рег. № ***, от категория М1, с. на С.И.О. до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация” да заплати на С.И.О., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева) направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: