Р Е Ш Е Н И Е
№ 188 /4.4.2023г.
гр.
Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пазарджик, ХI състав, в открито заседание на петнадесети март
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Десислава Кривиралчева
Членове: 1.
Георги Видев
2.
Дияна Златева - Найденова
при секретаря Антоанета Метанова и при участието
на прокурора Станка Димитрова, като разгледа касационно административнонаказателно
дело № 148 по описа на съда за 2023 г., докладвано от съдия Видев, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано по касационна жалба на К.Г.М. *** против Решение № 31 от
13.01.2023 г., постановено по нахд № 1357/2022 г. по описа на Районен съд –
Пазарджик. С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление №
13-2200271 / 10.08.2022 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ –
Пазарджик, с което за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на
касатора е наложена глоба в размер на 1500 лв.
Касаторът – К.Г.М. – моли да бъде отменено
обжалваното решение и наказателното постановление. Сочи доводи за нарушение на
закона. Не се явява и не се представлява в проведеното съдебно заседание но
поддържа жалбата в писмена молба, подадена от процесуалния му представител.
Претендира присъждане на разноски.
Ответникът
– директорът на
Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик – също не се явява и не се представлява в проведеното съдебно
заседание но
оспорва жалбата в писмено становище, подадено от процесуалния му представител. Излага съображения за
законосъобразността на обжалваното решение. На свой ред претендира разноски и
възразява за прекомерност на насрещната претенция.
Прокурорът представя
заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за
правилно и законосъобразно. Предлага съдът да го остави в сила.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения
срок от страна в първоинстанционното производство, което е приключило частично
неблагоприятно за нея.
Районният съд е потвърдил наказателното
постановление, като е приел, че
извършването на нарушението е безспорно установено със събраните по делото
доказателства, липсват нарушения в административнонаказателното производство и
наложената санкция е определена в законосъобразен размер.
Настоящият касационен състав изцяло споделя
изводите на първоинстанционния съд.
Действително, касаторът в качеството му на земеделски
производител и работодател не е сключил писмен трудов договор със престиращата
труд в обекта му „нива с малини“ работничка.
Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен,
доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени
доказателства.
Неоснователни са възраженията на касатора.
Несъстоятелен е доводът, че всъщност касаторът е
допуснал друго нарушение, а именно – допускане до работа на работничката без да
ѝ предостави екземпляр от сключеният трудов договор. Безспорно, такъв не
е бил сключен. Обстоятелството, че касаторът е бил закупил множество празни
бланки на еднодневни трудови договори в никакъв случай не е равнозначно на
попълнен със страните по трудовото правоотношение и подписан от всяка от тях
трудов договор. Следователно правилно и законосъобразно с АУАН и НП на касатора
е вменено нарушението нарушение
на чл. 62, ал. 1 от КТ – престиране на труд при липсата на сключен в писмена
форма трудов договор.
Неоснователно е
възражението за неяснота в качеството на нарушителя – работодател или виновно
длъжностно лице, предвид налагането на глоба, а не на имуществена санкция,
каквато според него следва да бъде наложена на работодател съобразно
разпоредбата на чл. 414, ал. 3 от КТ. Посочената санкционна разпоредба
предвижда следното:
Чл. 414. (3) Работодател, който наруши разпоредбите на чл. 61, ал. 1, чл.
62, ал. 1 или 3 и чл. 63, ал. 1 или 2, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в
размер от 1000 до 10 000 лв., за всяко отделно нарушение.
От съдържанието ѝ несъмнено е видно, че
работодателят може да бъде санкциониран освен с имуществена санкция и с глоба
ако е физическо лице, какъвто е настоящият случай. Обстоятелството, че глоба
може да се налага и на виновно длъжностно лице в случая е ирелевантно тъй като
в административнонаказателните актове ясно е означено качеството на нарушителя
– „работодател по смисъла на параграф 1, точка 1 от Допълнителните разпоредби
на Кодекса на труда“.
Несъстоятелни са и доводите за извършването на
нарушението при „крайна нужда“ и съответно за маловажност на случая. Напротив,
съдът правилно се е обосновал, че нарушението не представлява маловажен случай,
а напротив същото е често срещано при извършването на сезонна работа и следва
адекватно да бъде санкционирано, тъй като с него се отстраняват гаранциите за
спазване на множество основни права на работниците. Освен това случаят не се
отличава с наличието на смекчаващи обстоятелства, които да обосновават по-ниска
степен на обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Твърденията,
че не е ощетен бюджета и за работниците не са настъпили вредни последици са
ирелевантни, тъй като извършеното нарушение е формално и не е обвързано от
конкретен вредоносен резултат. Обстоятелството, че малините са бързо развалящ
се плод също по никакъв начин не може да обоснове наемането на работничката без
сключване с нея преди това на писмен трудов договор, което не представлява
никаква сложност и изисква единствено попълване на имената на страните по
правоотношението и полагане на подписи. Следователно обжалваното нарушение не е
маловажно, нито е извършено при условията на крайна необходимост. Напротив, неговата
тежест правилно е индивидуализирана с налагането на минималната предвидена в
закона глоба от 1 500 лв.
Предвид гореизложеното, е безспорно, че районният
съд, като е потвърдил законосъобразно издаденото наказателно постановление е
спазил относимия материален закон. Затова, като законосъобразно,
първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото е основателно искането
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което следва да
бъде в минималния, предвиден в закона размер от 80 лв.
Затова съдът
Р
Е Ш И:
Оставя в сила Решение № 31 от 13.01.2023 г.,
постановено по нахд № 1357/2022 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което
решение е потвърдено Наказателно постановление № 13-2200271 / 10.08.2022 г. на
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което постановление
за нарушение на чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от КТ, на основание
чл. 416, ал. 5, във връзка с чл. 414, ал. 3 от същия кодекс на К.Г.М. *** е
наложена глоба в размер на 1500 лв.
Осъжда К.Г.М. *** да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Пазарджик разноски по делото в размер на 80 (осемдесет
лева).
Решението е окончателно.
Председател: /п/
Членове:
1. /п/
2. /п/