РЕШЕНИЕ
№36
12.02.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав: .
Съдия: Цветомира Димитрова
Секретар: Дорета Атанасова……………………………………………………………..
Прокурор: Петър Мидов………...…………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова и. административно дело № 1297 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203, ал.1 от АПК във вр. с чл.1 ал.2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по искова молба от Г.И.А. ***, подадена чрез пълномощник, срещу Областна дирекция на МВР-Хасково, с която се претендира обезщетение в размер на 500.00 лева, за имуществени вреди, причинени вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0271-000912 от 08.07.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от влизане в сила на решението на районният съд-07.11.2019г. , до окончателното изплащане на сумата.
Ищецът твърди, че претендираното обезщетение за имуществени вреди в размер на 500.00 лева, се основава на разходите, които е направил за квалифицирана правна защита чрез ангажиране на адвокат, който да го защитава в хода на съдебното производство по обжалване на процесното наказателно постановление.
Моли се за присъждане и на направените по настоящото производство разноски по делото.
Ответникът- Областна дирекция на МВР- гр. Хасково, в писмен отговор по исковата молба, ангажира становище за неоснователност на предявеният иск в размер на 500.00 лева. Прави възражение за прекомерност на основание чл.78, ал.5 от ГПК, като излага доводи, че съгласно разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗА и по конкретно чл.18, ал.2, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 300.00 лева, като моли съдът да го намали до този размер. Претендира разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково счита исковата претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди за основателна и доказана по основание и размер.
Административен съд – Хасково, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Между
страните не е спорно, а и се установява от приобщените по делото писмени доказателства, че
с Наказателно постановление №19-0271-000912 от 08.07.2019г. на ВПД Началника на РУ Харманли, при ОДМВР-Хасково, на ищеца Г.И.А. за нарушение на чл. 123, ал.1,т.2,б.“б“ от ЗДВП от ЗДвП и на основание чл. 175, ал.1,т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200.00 лева и наказание „Лишаване от право да управлява
м.п.с.“ за срок от 6 месеца.
Наказателното постановление било обжалвано от ищеца пред Районен съд, гр. Харманли, който със свое Решение № 180/22.10.2019г. постановено а.н.д. № 405 по описа на същия съд за 2019г., отменил оспорения санкционен акт. Решението не е било обжалвано и влязло в законна сила на 07.11.2019г.
В съдебното производство по а.н.д. № 405/2019г.по описа на РС-Харманли , ищецът е бил представляван от адвокат, с когото за целта сключил договор за правна защита и съдействие от 17.09.2019г.за сумата от 500.00 лева.
Горната фактическа обстановка се установява по безсъмнен начин от съдържащите се писмени доказателства в приложеното по настоящото производство а.н.д.№ 405/2019г. по описа на РС- Харманли.
Въз основа на така установените обстоятелства, съдът направи следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, във вр. с чл.203 ал.2 от АПК, с който се претендира обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на отменено, с влязло в сила съдебно решение, Наказателно постановление № 19-0271-000912 от 08.07.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково. Претенцията е заявена срещу процесуално легитимиран на основание чл.205 от АПК ответник по иска-по силата на чл.37, ал.2 от ЗМВР Областна дирекция на вътрешните работи, гр.Хасково е юридическо лице, поради което е пасивно легитимирана да отговаря по така предявеният иск. Ето защо иска е допустим.
Разгледана по същество исковата претенция е основателна.
Съображенията за това са следните :
Ищецът претендира имуществени вреди в размер на 500.00 лева причинени в резултат на отменено по надлежния ред незаконосъобразно издадено наказателно постановление. Основателността на иска с правно основание чл.203, ал.1 от АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, в този случай предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт на административен орган отменен по съответен (съдебен) ред; 2. действително настъпила вреда –имуществена и 3. пряка и непосредствена причинна връзка между постановения и впоследствие отменен незаконосъобразен акт и настъпилата вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав, не може да се реализира отговорността по посочения ред, като с оглед разпоредбата на §1 от ДР на ЗОДОВ, тежестта да докаже съответните правнорелевантни към претенцията му за обезщетяване обстоятелства, е изцяло на ищеца.
Не е спорно по делото, а и се установява от приложените по делото доказателства, че издаденото по отношение на ищеца Г.И.А. Наказателно постановление № 19-0271-000912 от 08.07.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково, е отменено с влязъл в сила съдебен акт. Макар по естеството си наказателното постановление да не представлява административен акт, а правораздавателен такъв, то се издава от административен орган, а дейността по налагане на административно наказание е особен вид правораздавателно производство, осъществявано от администрацията. Следователно, същото представлява властнически акт и е правен резултат от санкционираща административна дейност. Предвид изложеното следва да се приеме, че по своето съдържание дейността по налагане на административно наказание, представлява изпълнение на административна дейност, каквото становище е застъпено в ТП № 2/19.05.2015 г. на ВАС и ВКС. В тази връзка съдът счита, че с отмяната на процесното наказателно постановление, в случая е налице първият елемент от фактическия състав на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ, както по иска за имуществени така и по иска за неимуществени вреди.
По отношение наличието на втората кумулативно предвидена в чл.203, ал.1 от АПК предпоставка, а именно действително настъпила вреда съдът намира, че от доказателствената съвкупност се установява безспорно, че на ищецът са причинени имуществени вреди, доколкото от събраните по делото писмени доказателства се установява заплащането на хонорар за адвокатско възнаграждение за правна защита по а.н.д. 405 /2019г. по описа на РС- Харманли, в размер на 500.00лева.
В договора за правна защита и съдействие, приложен в посоченото административно-наказателно дело, е посочено, че уговорената между страните сума за осъществяване правната защита е 500.00 лева, а в намиращата се на л. 24 по а.н.д. № 405/2019г. разписка упълномощеният защитник е удостоверил, че така договорената сума в размер на 500.00 лева изцяло му е изплатена в брой от ищеца. Следователно налице е и втората предпоставка на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Предвид отмененото по съдебен път наказателно
постановление, претърпените от ищеца имуществени вреди, изразяващи
се в заплатеното адвокатско възнаграждение, съставляват пряка и непосредствена
последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление. В този
смисъл е и Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. на ВАС по тълк.дело №2/2016 г.,
ОСС, I и II колегия, с което е
постановено, че при предявяване пред административните съдилища на искове по
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни
постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по
обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по
смисъла на чл.4 от този закон. С оглед на това, съдът приема, че е налице и
третата кумулативно изискуема предпоставка от фактическия състав на чл.1, ал.1
от ЗОДОВ, касателно предявения иск за
имуществени вреди, а именно наличие на причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт и настъпилия вредоносен резултат.
Ето защо иска се явява доказан по основание и размер.
По отношение направеното възражение за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение от страна на ответника, както стореното в тази връзка искане за намаляване на размера на исковата претенция на 300.00 лева:
На първо място съдът
намира, че възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар представляващ исковата претенция, не е допустимо в
настоящото производство, тъй като касае заплатено възнаграждение за адвокат по различно
съдебно производство от настоящото. Съгласно най-актуалната практика на
Върховният административен съд по тези дела –изразена в Решение № 735 от
16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., която настоящият
съдебен състав изцяло споделя, възражение за
прекомерност на разноските е допустимо по реда на чл.
78, ал. 5 от ГПК само в производството, в което институтът на разноските е
изрично уреден и именно в производството, в което са сторени. Институтът на
разноските, до изменението на ЗАНН
с ДВ, бр. 94 от 2019 г., не е бил уреден
в производството по реда на чл. 63 от ЗАНН. Имуществените вреди претърпени в резултат от заплатени адвокатски
възнаграждения в производствата по атакуване на наказателни постановления не
могат да се определят като необосновани и прекомерни, предвид определените
минимални възнаграждения в Наредба № 1.2.0014 г. В този смисъл ТР № 1 от 15.03.2017 г.
по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ОС на колегиите на ВАС.
Всъщност начинът за определяне размера на едно адвокатско възнаграждение е посочен в чл. 36 от Закона за адвокатурата- същият следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвиденият в наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа, т.е. от Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Т.е. размерът може да бъде редуциран от съда само по реда на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата при съобразяване на "обоснован и справедлив" размер на извършената правна защита и съдействие.
Видно от приложеното дело, по а.н.д. № 405/2019г. на РУ-Харманли е проведено едно открито съдебно заседание на 16.10.2019г. на което заседание е присъствал адв. А.. На същата дата упълномощеният защитник е представи и молба, в която подробно е развил доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление. Следователно налице е реално предоставяне на договорената и заплатена услуга . Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както подсказва и наименованието й, указва какъв би следвало да е минималният размер на договаряното адвокатско възнаграждение, но при сключване на договор за правна защита и съдействие, страните не са задължени да сключат същия в минималният размер посочен в посоченият подзаконов нормативен акт.
Относимата норма определяща минималният размер на адвокатски възнаграждения, касаеща дела с административно наказателен характер е чл. 18 от същия подзаконов нормативен акт. В приложимата й редакция, към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие, чл.18, ал. 2 от наредбата предвижда за дела с такъв предмет, в които административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението да се определя по правилата на чл. 7, ал. 2, върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв, като съгласно ал. 3 на същата норма, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административно-наказателен характер извън случаите по ал. 2 възнаграждението е 300 лв. Т.е. съобразно приложимата нормативна уредба и по аргумент от чл. 2 , ал.5 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, адвокатското възнаграждение по делата от административно-наказателен характер се определя за всяка санкция поотделно, като се съобрази вида й–ако тя има материално изражение, възнаграждението се определя по реда на чл.18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2 от Наредбата, а ако няма такова- по реда на чл. 18, ал.3 от Наредбата.
В случая видно от съдържанието на отмененото наказателно постановление , със същото на ищеца са наложени две санкции – административно наказание„Глоба“ в размер на 200.00 лева и административно наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с.“ за срок от 6 месеца. Съответно, определено по реда на чл. 18, ал.2, вр. с чл. 7, ал.2, т. 1 от Наредба №1/2004г. минималното възнаграждение за адвокат,само за обжалване първото наложено наказание, конкретно в случая следва да е в размер на 300.00 лева, а определено по реда на чл.18, ал.3 от Наредбата минималното адвокатско възнаграждение за един адвокат за обжалване на наложеното наказание „Лишаване от право да управлява м.п.с. за срок от 6 месеца“, следва също да е в размер на 300.00 лева.
Следователно, с оглед обстоятелството, че предмет на обжалване е бил санкционен акт, с който на ищеца са наложени две санкции, факта че в проведеното съдебно производство по оспорването на санкционният акт, в който се съдържат те, упълномощеният адвокат лично се е явил да защитава клиента си и предвид размера и вида на наложените на ищеца наказания, то общият размер на така договореното и заплатено между страните възнаграждение за един адвокат, с оглед обема на осъществената от процесуалният представител дейност, се явява справедлив и обоснован, като не само не се явява прекомерно, но то е и под праговете определени в Наредба №1/2004г. , поради което не може да бъде редуцирано от съда. В този смисъл Решение № 735 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8731/2019 г., III о., Решение № 8430/05.06.2019г. по адм. дело № 1264/2019г. на ВАС-3-то отделение и др.
Ищецът е направил искане и за присъждане на законна лихва върху тази претендираната сума, считано от влизане в сила на отменителното решение на районният съд, до окончателното й изплащане. Съгласно чл.86 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата, а съгласно чл.84, ал.3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по чл.86 от ЗЗД, във вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е налице по делото. Законната лихва върху тази сума, с оглед т.4 от ТР №3/2004 г. на ОСГК на ВКС, е дължима от влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове и следователно се дължи върху главницата считано от 07.11.2019г.–датата на влизане в сила на Решение № 180 от 22.10.2019г. по а.н.д. № 405/2019г. на РС-Харманли. Предвид направеното искане от страна на ищцата, лихвата следва да бъде присъдена от посочената дата.
По изложените съображения, съдът приема, че в
случая са установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността
на държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради
което исковата претенция е основателна и доказана и следва да бъде
уважена. Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
имуществени вреди в претендираният
размер на 500.00 лева,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение, в резултат на
отмененото като незаконосъобразно с влязло в сила съдебно решение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от
07.11.2019г., до окончателното й
изплащане.
При този изход на спора основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на сторените в настоящото производство разноски. С оглед изхода на производството на ищеца следва да се присъдят направените разноски по делото, в общ размер 310.00 лева, от които 10 лв – внесена държавна такса и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в 300.00 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 12.11.2019г.
Мотивиран от изложените
съображения и на основание чл. 203 и
сл. от Административнопроцесуалния
кодекс във вр. с чл. 1, ал. 2
от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково да заплати на Г.И.А., с ЕГН ********** *** сумата от 500.00(петстотин) лева представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие на незаконосъобразно издадено Наказателно постановление № 19-0271-000912 от 08.07.2019г. на ВПД Началник РУ- Харманли към ОДМВР-Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 07.11.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР-Хасково
да заплати на Г.И.А., с ЕГН ********** *** разноски по делото в размер на 310(триста и десет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: