№ 20860
гр. ******, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА
ПАНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА
Гражданско дело № 20251110125408 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по подадена от К. К. И. искова молба срещу ЗД „Е.“ АД.
Ищецът твърди, че на 21.04.2024 г., при движение по ул. „Езерата“ в гр.
****** на застрахования при ответника по застраховка „Каско“ и по
застрахователна полица № 00500100******/10.11.2023 г. лек автомобил „Ленд
Ровер, Рейндж Ровер Спорт“ с рег. № ******, собственост на ищеца,
настъпило застрахователно събитие – пожар, при който автомобилът изгорял
напълно, което причинило тотална щета. За събитието била заведена
застрахователна претенция по щета № 05009*****/22.04.2024 г., която била
приета от застрахователя за неоснователна съгласно уведомление № РК-014-
4141 от 15.08.2024 г. В отговор на заявление по чл. 380, ал. 1 КЗ ответното
дружество повторно отказало изплащане на обезщетение, като се позовало на
хипотезата на изключен риск, поради това, че увреждането настъпило
вследствие на подмяна на задните светлини на автомобила. Ищецът счита
отказа за неоснователен, като твърди, че автомобилът се е намирал в същото
състояние като това към момента на сключване на процесния застрахователен
договор, както и че от момента на закупуването на автомобила от ищеца не са
правени ремонти и конструктивни изменения на същия. Поради това иска от
съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 19 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за
имуществени вреди по процесния лек автомобил, ведно със законната лихва
от 7.05.2025 г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното
плащане.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Позовава се на
изключен риск по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия, като твърди вредата да
е настъпила вследствие на дейност, свързана с ремонт или конструктивно
1
изменение на застрахованото МПС или отделни негови системи и агрегати, а
именно – подмяна на задните светлини, което се установявало при съпоставка
на снимков материал от предходна претенция от 10.05.2021 г. и огледа по
повод процесната щета. Сочи още, че не било представено удостоверение за
прекратяване на регистрацията по чл. 390, ал. 1 КЗ, с което също обосновава
отказа си за изплащане на обезщетение, а при условията на евентуалност на
въз основа на това съображение оспорва дължимостта на законна лихва.
Счита, че искът следва да бъде отхвърлен.
Съдът, след като прецени по вътрешно убеждение събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, ведно с доводите
и становищата на страните, приема за установено следното:
По делото е безспорно между страните, че е налице валидно
застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане
„Каско“ с предмет – процесния автомобил „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“,
с рег. № *******, с посочените в договора покрития съгласно Общите условия
за застраховка „Каско на МПС“ на ЗД „Е.“ АД, в сила от 26.03.2018 г., които са
представени по делото (наричани по-долу Общите условия или ОУ). Видно от
застрахователната полица, застрахователното покритие е определено по
клауза „А“ – пълно каско.
Съгласно чл. 6, ал. 1 т. 21 от Общите условия на застрахователя, от
обхвата на застрахователното покритие са изключени всякакви косвени вреди,
както и вреди, произлезли от дейности, свързани с ремонт или конструктивно
изменение на застрахованото МПС или на отделни негови системи или
агрегати. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ОУ, при настъпване на застрахователно
събитие размерът на вредите се определя въз основа на експертна оценка.
Съгласно чл. 25, ал. 1 ОУ, ако според експертната оценка стойността на
разходите за необходимия ремонт на МПС надвишава 70 на сто от
действителната му стойност, обезщетението се определя като тотална щета на
МПС. Съгласно чл. 26, ал. 1 ОУ, в случаите по чл. 25, ал. 2 обезщетението е до
действителната стойност на МПС към датата на настъпване на
застрахователното събитие, намалена със стойността на запазените части и
вторичните суровини. Ако застрахованият и ползвателят на застрахователната
услуга се договорят застрахованото МПС да се предаде в разпореждане на
застрахователя, застрахователното обезщетение се определя по споразумение
между тях.
По делото е безспорно между страните, че на 21.04.2024 г., при
движение по ул. „Езерата“ в гр. ****** на застрахования при ответника по
застраховка „Каско на МПС“ и по застрахователна полица №
00500100******/10.11.2023 г. лек автомобил „Ленд Ровер, Рейндж Ровер
Спорт“ с рег. № ******, собственост на ищеца, настъпило застрахователно
събитие – пожар, при който автомобилът изгорял, което причинило тотална
щета.
По делото е безспорно между страните, че във връзка с процесното
събитие при ответното дружество е образувана застрахователна претенция по
щета № 05009*****/22.04.2024 г., по която ответникът е отказал изплащане на
застрахователно обезщетение.
По делото са приети заключения по допуснати от съда автотехническа
експертиза, допълнителна автотехническа експертиза и пожаротехническа
експертиза.
2
От заключението по основната автотехническа експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил чрез
отремонтирането му, е 81975,54 лв. На въпроса дали са извършвани
конструктивни изменения или ремонтни дейности на процесния лек
автомобил или на негови отделни системи или агрегати, включително по
електрическата инсталация на автомобила, вещото лице, след оглед на
увредения лек автомобил и изготвен снимков материал, заявява, че задните
светлини на автомобила са без увреждания от възникналия пожар. От
направената справка в официалния за марката „Ленд Ровер“ сервиз – „М. П.“
ЕООД вещото лице установило, че поставените задни светлини на автомобила
са оригинални и тяхното поставяне не налага промяна в електрическата
система на превозното средство. Видимо не се установявала и преработка на
електрическата система на автомобила, като същата била силно увредена
вследствие на пожара.
От заключението по допълнителната съдебно-автотехническа
експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и обосновано,
се установява, че действителната стойност на процесния лек автомобил към
датата на настъпване на застрахователното събитие, е 17712 лв. За
определянето й вещото лице е извършило анализ на офертни цени за
продажба на употребявани автомобили. Вещото лице е посочило още, че
стойността, необходима за възстановяване на увредения лек автомобил, е
81975,54 лв. и значително надвишава неговата действителна стойност към
датата на пътно-транспортното произшествие – 17712 лв., поради което в
случая е налице тотална щета. От заключението се установява, че стойността
на запазените части по застрахования лек автомобил възлиза на 25% от
неговата действителна стойност или сумата от 4428 лв.
От заключението по пожаротехническата експертиза, което съдът
кредитира като компетентно изготвено и обосновано, се установява, че
пожарът е започнал в багажника на лекия автомобил, като огънят обхванал
преминаващите кабели през багажника, имало наличие на забележими следи
от огъня и високата температура, което от своя страна показвало, че огнището
на пожара се намирало в дясната част на багажника, където се намирал модул,
в който били свързани интернет, навигационна система и др. Най-вероятната
причина за пожара била късо съединение в електрическата инсталация на
автомобила. От заключението се установява, че задните светлини на
автомобила са без увреждания от възникналия пожар. Видимо не се
установявала преработка на електрическата система на автомобила, като
същата била силно увредена вследствие на пожара. Извършените назад във
времето промени в задните светлини на автомобила чрез замяната им с
оригинални не налагала промяна в електрическата система на автомобила. В
съдебно заседание вещото лице уточнява, че буксата, в която се включват
задните светлини, е същата и е оригинална. Сочи още, че на около 15 см от
задните светлини няма следи от горене. Уточнява още, че в багажника са
разположени сноп кабели не само за задните светлини, но и захранващи
посочения по-горе модул, който е свързан с компютъра на автомобила,
оригинален е и няма връзка с електрическата система, която захранва задните
светлини.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна
съдът намира следното:
3
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 405, ал. 1 КЗ.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже настъпването на
застрахователно събитие в срока на застрахователното покритие по процесния
договор за имуществено застраховане, за което застрахователят носи риска, и
в причинна връзка с което са налице вреди на процесния автомобил, както и
действителният размер на вредите, както и изпълнение на задълженията си по
договора.
При установяване на тези обстоятелства от ищеца, в тежест на
ответника е да докаже положителния факт на погасяване на дълга, както и
наличието на основание за отказ от изплащане на обезщетение, включително
на основание чл. 408 КЗ.
Задължението на застрахователя да изплати дължимото
застрахователно обезщетение възниква само и доколкото застрахованото
имущество е унищожено или повредено от настъпване на застрахователното
събитие. Застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на събитието, но не повече от действителната
стойност на увреденото имущество.
В случая спорно между страните е дали е налице изключение от
застрахователното покритие по чл. 6, ал. 1, т. 21 от Общите условия на
застрахователя. С оглед установеното от заключенията на вещите лица по
основната и допълнителната съдебно-автотехническа експертиза и съдебната
пожаротехническа експертиза, съдът намира, че застрахователят не е
установил, че в случая е налице посоченото изключение от застрахователното
покритие на застраховката, респективно не е налице основание за отказ от
изплащане на обезщетение. Вещите лица по посочените експертизи са
единодушни, че задните светлини, поставени на увредения лек автомобил, са
оригинални, както и че не се установява каквото и да е изменение на
електрическата система на автомобила. Нещо повече – от заключението по
пожаротехническата експертиза се установява, че задните светлини дори не са
засегнати от пожара, чието огнище е било в дясната част на багажника на
лекия автомобил, при сноп кабели, свързани с модул, който няма връзка с
електрическата система, захранваща задните светлини. Ето защо
възражението на застрахователя, че е налице изключение от застрахователното
покритие на застраховката „Каско на МПС“, е неоснователно.
Вредите върху процесния лек автомобил са настъпили вследствие
застрахователно събитие, което представлява покрит застрахователен риск,
съгласно Общите условия на застрахователя и, както беше отбелязано, не е
налице основание за изключение от застрахователното покритие. След като се
установява, че застрахователно обезщетение се дължи на застрахованото лице,
следва да се установи и неговият размер.
По този въпрос следва да се има предвид на първо място разпоредбата
на чл. 386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите, когато законът предвижда изключения от този
принцип – на подзастраховане (чл. 389 КЗ) и застраховане по договорена
застрахователна стойност (чл. 388 КЗ). Съгласно установената съдебна
практика, дължимото обезщетение следва да бъде определено по пазарната
стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към момента на
4
настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното обезщетение не
може да надвишава действителната (при пълна увреда), респективно
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респективно възстановителната стойност не може да бъде
по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
качество. Съгласно чл. 400, ал. 2 КЗ, възстановителната застрахователна
стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
Ето защо размерът на застрахователното обезщетение се определя
съобразно доказания размер на претърпяната вследствие застрахователното
събитие вреда, който не може да надхвърля действителната, респективно
възстановителната стойност на увреденото имущество, определено по
пазарната му стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва
да се прилага коефициент на овехтяване, тъй като последният е инкорпориран
в самата застрахователна стойност (аргумент в този смисъл се извежда от
Решение № 73 от 13.03.2025 г. по т. д. № 2095/2023 г. на ВКС, ІІ т. о., Решение
№ 60135 от 15.11.2021 г. по т. д. № 1821/2020 г. на ВКС, ІІ т. о.)
От изложеното следва, че когато е налице тотална щета, какъвто е
настоящият случай, от значение е действителната стойност на
застрахованото имущество, определена като пазарната му стойност към датата
на настъпване на застрахователното събитие в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, а не възстановителната му стойност.
Определената в договора застрахователна сума е само горната граница, до
която следва да бъде определено застрахователното обезщетение, но
последното не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определено по пазарната му стойност. В този смисъл е и чл. 26, ал.
1 от ОУ на застрахователя. Съгласно заключението на вещото лице по
допълнителната автотехническа експертиза, действителната стойност на
увредения лек автомобил, определена към датата на настъпване на
застрахователното събитие, е 17712 лв.
Застрахователят е направил искане размерът на обезщетението да бъде
намалено със стойността на запазените части и вторичните суровини, които са
останали на разположение на застрахования.
В съдебната практика (Решение № 138 от 18.07.2019 г. по гр. д. №
4007/2018 г. на ВКС, ІІІ г. о. – по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 65 от
9.07.2013 г. по гр.д. № 865/2012 г. на ВКС, III г.о. – по реда на чл. 290 ГПК, но
в казуалната част от мотивите) се приема, че размерът на пълната
претендирана от ищеца вреда от тотална загуба на собственото му МПС
следва да се намали със стойността на запазените годни части и детайли на
автомобила, които остават в негова собственост. Приспадането на стойността
на запазените части при определяне на застрахователно обезщетение за
тотална щета е израз на принципа за недопускане на неоснователно
обогатяване, за чието спазване съдът следи. В случаите на тотална щета при
определяне на застрахователното обезщетение следва да се вземат предвид
запазените, неувредените части и детайли на автомобила, които могат да
бъдат реализирани на вторичния пазар, като стойността им се приспада от
стойността на моторното превозно средство към датата на застрахователното
5
събитие. В противен случай би се нарушил принципът обезщетението да
доведе до изравняване на имущественото състояние в сравнение с това от
преди увреждането.
В настоящия случай вещото лице е посочило стойността на запазените
части, която възлиза на 25% или 4428 лв. В тази връзка е нужно да се
отбележи, че и двете вещи лица по делото изрично отбелязват, че пожарът е
възникнал в задната част на автомобила (в дясната част на багажника), а
видно от изготвения по основната автотехническа експертиза снимков
материал и констатациите на вещото лице относно запазените части, предната
част на автомобила, където се намира и двигателят, е запазена, поради което и
стойността на запазените части възлиза на установения от вещото лице
размер.
При намаляване на застрахователното обезщетение, равняващо се на
действителната стойност на МПС към датата на застрахователното събитие,
със стойността на запазените части, същото възлиза на сумата от 13284 лв., в
какъвто смисъл е и заключението на вещото лице по допълнителната
автотехническа експертиза.
Застрахователят е направил и възражение, че застрахованото лице не е
представило доказателства за прекратяване на регистрацията на увредения
лек автомобил.
В тази връзка следва да се отбележи, че в съдебната практика (Решение
№ 119 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 191/2023 г. на ВКС, II г.о., Решение № 140 от
01.08.2018 г. по т. д. № 2278/2017 г. на ВКС, I т. о., Решение № 44 от
02.06.2015 г. по т. д. № 775/2014 г. на ВКС, I т. о., Решение № 59 от 12.06.2015
г. по т.д. № 1256/2014 г. на ВКС, II т. о.) последователно се приема, че
дължимостта на обезщетението по чл. 405, ал. 1 КЗ не е обусловена от факта
на прекратяване на регистрацията към момент, предхождащ съдебното
решение по иска. Съгласно чл. 390, ал. 1 КЗ предпоставка за изплащане от
застрахователя на обезщетение за тотална щета на МПС е представянето на
доказателства за прекратяване на регистрацията му. Изпълнението на
административната процедура обуславя плащането, а не установяването на
задължението по съдебен ред. Плащането от застрахователя може да бъде
доброволно или в изпълнение на влязло в сила решение. И в двата случая
изпълнението на задължението за прекратяване на регистрацията и
представянето пред застрахователя на доказателства за това има значение за
началния срок на забавата, но не и за основателността на претенцията за
застрахователното обезщетение. В случай че регистрацията на МПС не е
прекратена до приключване на съдебното производство пред инстанциите по
същество или не са представени доказателства за това, то законната лихва
следва да бъде присъдена считано от датата на представяне пред ответника на
доказателства за прекратяване регистрацията на автомобила.
По делото не са представени доказателства, от които да следва
несъмнен извод, че регистрацията на увредения лек автомобил е прекратена,
както и че доказателства за това са били представени на застрахователя, а и
липсват твърдения на ищеца в тази насока. На свидетелството за регистрация
е отбелязано „прекр. рег. частен имот 18.02.25“, но при липса на твърдения на
ищеца в тази насока и при липса на други доказателства, съдът не може да
стигне до извод, че прекратяване на регистрацията, поради настъпилата
тотална щета, е доказано, още по-малко, че удостоверение за това е било
представено на ответника. При съобразяване на цитираната по-горе съдебна
6
практика следва да бъде прието, че това обстоятелство е ирелевантно за
основателността на предявения иск по чл. 405, ал. 1 КЗ, но следва извод, че
ответникът не е изпаднал в забава по отношение на главницата. С оглед
изложеното, дължимото обезщетение следва да бъде присъдено в полза на
ищеца, ведно със законната лихва от датата на представяне на доказателства
за прекратяване на регистрацията на увредения лек автомобил до
окончателното изплащане на дължимата сума.
С оглед изложеното, предявеният иск се явява частично основателен до
размера от 13284 лв., която сума следва да се присъди на ищеца ведно със
законната лихва от датата на представяне на доказателства за прекратяване на
регистрацията на лек автомобил марка „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“, с
рег. № *******, до окончателното изплащане на дължимата сума.
По разноските:
И двете страни претендират разноски.
Ищецът е представил списък по чл. 80 ГПК, съгласно който
направените от него разноски са в общ размер от 3290 лв., от които 2200 лв. –
адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита, съдържащ и
разписка за платената в брой сума, държавна такса в размер от 790 лв. и
депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебната автотехническа
експертиза в размер от 300 лв. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно. Съдът
намира, че делото не се отличава с висока фактическа и правна сложност,
процесуалният представител на ищеца е депозирал искова молба, без да е била
налице необходимост от последващи писмени становища, делото е разгледано
в две съдебни заседания, с разпит на вещи лица, но без разпит на свидетели.
При съобразяване с тези обстоятелства, съдът намира, че на ищеца следва да
бъдат определена сумата от 1500 лв. за заплатеното от него адвокатско
възнаграждение.
Съразмерно с уважената част от иска, на ищеца следва да се присъди
сума в общ размер от 1810,82 лв. за направените от него съдебни разноски.
Ответникът също претендира разноски и е представил списък по чл. 80
ГПК. Съгласно представения списък, претендира се юрисконсултско
възнаграждение в размер, определен от съда, депозит за възнаграждение на
вещото лице по основната и допълнителната автотехническа експертиза,
съответно в размер на 500 лв. и на 300 лв., депозит за възнаграждение на
вещото лице по съдебната пожаротехническа експертиза в размер от 500 лв.
Съдът определя размерът на юрисконсултското възнаграждение в минималния
размер по чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. ДВ, бр.
53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), а именно в размер от 200 лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответника следва да се
присъди сумата от 451,26 лв. за направените от него съдебни разноски.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 56 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, бул. ************** № 34, да
заплати на К. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ********, бул.
7
„**********“, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. 20, по предявения иск с правна
квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ сумата в размер от 13 284 лв. (тринадесет
хиляди двеста осемдесет и четири лева), представляваща застрахователно
обезщетение за претърпени имуществени вреди, настъпили в резултат от
застрахователно събитие от 21.04.2024 г. – пожар на собствения на К. К. И. лек
автомобил марка „Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“, с рег. № *******, за
което събитие е заведена щета № 05009***** от 22.04.2024 г. по
застрахователна полица № 0500100****** от 10.11.2023 г. по застраховка
„Каско на МПС“, ведно със законната лихва, считано от датата на представяне
на доказателства за прекратяване на регистрацията на лек автомобил марка
„Ленд Ровер, Рейндж Ровер Спорт“, с рег. № *******, до окончателното
погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 13 284
лв. до пълния предявен размер от 19 000 лв.
ОСЪЖДА Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, бул. ************** № 34, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на К. К. И., ЕГН **********, с адрес
гр. ******, ж.к. ********, бул. „**********“, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. 20,
сумата в размер от 1810,82 лв. (хиляда осемстотин и десет лева и осемдесет и
две стотинки), представляваща направени от К. К. И. съдебни разноски по
настоящото производство.
ОСЪЖДА К. К. И., ЕГН **********, с адрес гр. ******, ж.к. ********,
бул. „**********“, бл. ***, вх. Б, ет. 3, ап. 20, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8
ГПК да заплати на Застрахователно дружество „Е.“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, бул. ************** № 34,
сумата в размер от 451,26 лв. (четиристотин петдесет и един лева и двадесет и
шест стотинки), представляваща направени от Застрахователно дружество
„Е.“ АД съдебни разноски по настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване по реда на глава ХХ от Гражданския
процесуален кодекс пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8