№ 172
гр. Монтана, 02.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20241630200560 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление №К-005190 от 11.04.2024г. на
Директор на Р.Д. за областите В., М. и В. към ГД „К. П.“ към Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, на „П.К. Б.“ ЕООД ЕИК: ХХХХХХХХХ, град
С., ж.к.М., бул.Б. №49 бл.Х вх.Х ет.7, на основание член 210а от Закона за
защита на потребителите е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 6 000.00 лв. (шест хиляди) лева, за
нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1 (съдържа
невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за защита на
потребителите.
Недоволен от така издаденото Наказателно постановление „П.К. Б.“
ЕООД, обжалва същото с оплакване за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност, като излага конкретни доводи. Предвид на това моли
съда да го отмени, като незаконосъобразно. В съдебно заседание представител
не се явява и не взема становище.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се
представлява от старши юрисконсулт П.. По делото е представено и писмено
становище, в което моли съда да постанови решение, с което да потвърди
изцяло издаденото НП, като правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства административното нарушение е доказано
по безспорен и категоричен начин, като претендира и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
1
Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на
страните, намира за установено следното:
На 22.11.2023 година и на 05.01.2024г., във връзка с постъпила жалба на
17.11.2023г. от потребител, служителите на Регионалната дирекция на
комисията за защита на потребителите в град М. – В. Б. Ц. и Р. П. И.,
извършили проверка в офис на П.К. Б. ЕООД в гр.М., бул.Т.М. № ХХХ.
Констатирали, че на 10.11.2023г. кредиторът, П.К. Б. ЕООД, при упражняване
на дейността си в стопанисван от него офис в гр.М., бул.Т.М. №ХХХ, използва
нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна и
подвеждаща информация за годишния процент на разходите (ГПР) в Договор
за потребителски кредит № ХХХ от 10.11.2023г. Посоченият ГПР не отговаря
на действителните разходи, които ще бъдат направени по кредита, тъй като не
включва възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“.
Тази допълнителна услуга води до заплащането на доста по-висока сума за
общите разходи по кредита, от посочените в него.
Установено е от приложените от кредитора писмени доказателства,
договори за кредит и приложени към същите погасителни планове, че
възнаграждението за допълнителна услуга „Фаст“ е посочено в отделна
колона в погасителния план, но сумата за него се кумулира към погасителните
вноски, което води до оскъпяване на кредита. Включен по този начин към
погасителните вноски, размерът на възнаграждението за предоставяне на
допълнителна услуга се явява добавък към възнаградителната лихва и
представлява сигурна печалба за търговеца.
По този начин посоченият в договора ГПР е неточен и заблуждава
потребителя, т.к. размерът на възнаграждението за предоставяне на
допълнителна услуга следва да се включи в ГПР, съобразно разпоредбата на
чл.19, ал.1 ЗПК. В ГПР трябва по ясен и разбираем начин да бъдат посочени
всички разходи, които потребителя, кредитополучател, ще направи.
Предвиденият в процесния договор ГПР от 48.98% не отговаря на разходите,
които ще направи потребителят, т.к. не включва възнаграждението за
предоставяне на допълнителна услуга. Именно тази информация за ГПР по
кредита въвежда потребителя в заблуждение, т.к. реално се оказва, че трябва
да заплати солидно по-висока сума за тях. Така посочения ГПР е възможно да
заблуди потребителя, относно общите разходи по кредита и икономическите
последици от сключването на договора.
За констатираното несъответствие бил съставен АУАН №005190 от
21.02.2024 година, в отсъствие на представител на дружеството, редовно
призовано за съставяне на АУАН, впоследствие връчен препис от същия на
05.03.2024г. на упълномощено от търговеца лице, Н. М. Л..
Въз основа на съставения АУАН било издадено НП № 005190 от
11.04.2024 г. на Директор на Р.Д. за областите, В.,
М. и В. към ГД, „К. П.“ към Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с
2
което на основание член 210а от Закона за защита на потребителите е
наложена имуществена санкция в размер на 6000 лв. на „П.К. Б.“ ЕООД, за
нарушение на чл.68в,
във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1, предл.1 от ЗЗП.
В хода на съдебното следствие са разпитани свидетелите В. Б. Ц.,
актосъставител, и Р. П. И., служители на КЗП М.. По делото са приети и
редица писмени доказателства, в т. ч. съставени констативни протоколи; копия
от договори за потребителски кредит, както и погасителни планове към тях,
общи условия по договорите за кредит. По делото са приложени писмени
документи, доказващи процесуалното представителство на дружеството
жалбоподател, както и заповеди, оправомощаващи съответно актосъставителя
за съставяне на АУАН по ЗЗП и Директора на регионалната дирекция за
издаване на наказателни постановления.
При горната фактическа обстановка съдът извежда следните правни
изводи:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения 14-
днвене срок от връчването, от лице имащо право да обжалва и същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Обжалваното наказателно постановление отговаря на изискванията на
процесуалния закон. От приложената по делото Заповед на
Председателя на КЗП се установява, че актосъставителят по делото е
оправомощен със Заповед № 1114ЛС/19.12.2016 година (л.19), да съставя
актове за установяване на административни нарушения по
ЗЗП. НП също е издадено от компетентно длъжностно лице, оправомощено
по реда на чл. 233, ал. 2 ЗЗП от Председателя на КЗП с приложената по делото
заповед № 771/13.10.2022 година (л.18).
Спазен е предвидения в ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното
задължение, за съставяне на АУАН. От своя страна, обжалваното
наказателното постановление е постановено в 6 – месечния преклузивен срок.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са съобразени
императивните процесуални правила при издаването и на двата
административни акта - тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно
разпоредбите на чл. 42, 43, ал. 5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно
съвпадение между приетите за установени от органите фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП.
Описанието на релевантните към фактическия състав на нарушението
факти е изчерпателно, отразява надлежно всички признаци на ангажираната
като нарушена правна норма, като удовлетворява напълно изискванията за
пълнота на обвинителната теза и позволява адекватното упражняване на
реципрочното й право на защита. Изразената в санкционния акт властническа
воля е логически и достъпно структурирана.
При разглеждане на делото по същество съдът намира, че въззивната
3
жалба се явява изцяло НЕОСНОВАТЕЛНА. Нарушението, за което е
съставен акта е, че посоченият в договор за кредит ГПР не отговаря на
действителните разходи, които ще бъдат направени по кредита, тъй като не
включва възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“, а
същата води до заплащането на доста по-висока сума за общите разходи по
кредита от посочените в него. Въпросното нарушение е квалифицирано като
„нелоялна заблуждаваща търговска практика, като предоставя невярна и
подвеждаща информация“.
Легална дефиниция на понятието „нелоялна търговска практика“ и
критериите за преценка дали една практика е такава, се съдържат в чл. 68 г, ал.
1 от ЗЗП. Съгласно дефинитивната норма на чл. 68 г, ал. 1 от ЗЗП,
„търговска практика, свързана е предлагането на стоки или услуги е нелоялна,
ако противоречи на изискването за добросъвестност и професионална
компетентност и ако променя или е възможно да промени съществено
икономическото поведение на средния потребител, когото засяга или към
когото е насочена, или на средния член от групата потребители, когато
търговската практика е насочена към определена група потребители.“
В конкретния случай безспорно е установено, че кредиторът не е
включил в ГПР, а е следвало съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК,
възнаграждението за предоставяне на допълнителна услуга „Фаст“ и по този
начин не отговаря на действителните разходи по кредита и заблуждава
потребителя, относно финансовите последици от сключването му, които са в
негова вреда. Информацията е била важна, за да може потребителя да вземе
разумно и правилно решение за погасяване на кредита и за действителните
разходи, които ще трябва да направи.
Удържаната такса за възнаграждение за допълнителна услуга Фаст,
касаеща процесния договор, е в размер на 1 320 лева, предоставения на
потребителя кредит е в размер на 2 200 лева, а дължимата сума по кредита е 3
496.34 лева, което значително го оскъпява. Последната сума е доста по-висока
от размера на кредита, именно заради таксата Фаст, която се равнява на 60 от
кредита.
По този начин, предоставяйки невярна и подвеждаща информация и не
уведомявайки потребителя за ГПР и възнаграждението за допълнителната
услуга Фаст, което не е включено в ГПР, търговецът уврежда правата и
финансовите интереси на потребителите, нарушавайки принципите на
търговска добросъвестност и професионална компетентност и прилага
нелоялна търговска практика по смисъла на чл.68г, ал.4 вр. с чл.68д, ал.1,
предл.1 от ЗЗП.
В конкретния случай нарушението е безспорно установено, като
настоящият съдебен състав не намира основание за приложение на
разпоредбата на 28 от ЗАНН, тъй като се засягат обществените отношения,
които гарантират правата на потребителите. Процесното нарушение не
покрива един от най-важните критерии при определяне на нарушението като
4
маловажно, а именно незначителността или липсата на вредни последици.
Също така не се установиха обстоятелства, от които да се направи извод, че
извършеното нарушение разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид.
Наказващият орган правилно е приложил посочената санкционна норма
на чл. 210а от ЗЗП, съгласно която „За нарушение на чл. 68в и чл.68г на
виновните лица се налага глоба в размер от 1 000
до 30 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица – имуществена
санкция, в размер от 2000 до 50 000 лв“. Наложеното наказание „имуществена
санкция“ по реда на чл. 210а ЗЗП /от 2000 до 50 000 лева/ е в справедлив
размер от шест хиляди лева, предвид тежестта на нарушението, настъпилите
вредни последици, както и обстоятелството, че е първо такова за нарушителя.
Същото е определено към минимума, без обаче да е най-ниския предел, което
настоящият съд приема за справедливо поради обстоятелството, че описаното
нарушение би могло да засегне широк кръг от потребители и да доведе до
значително неоснователно обогатяване на търговеца. При определянето на
наказанието административнонаказващият орган е съобразил и разпоредбата
на чл. 27, ал.2 от ЗАНН, а именно имотното състояние на извършителя,
поради което е наложил наказание малко над минимума, което също се явява
законосъобразно в конкретния случай поради посоченото по-горе.
С оглед изхода на делото и претендираните в производството
разноски такива следва да се присъдят на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, чл.37
от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащане на правната
помощ, на КЗП за процесуално представителство в размер на претендираните
150,00 лева.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №К-005190 от
11.04.2024г. на Директор на Р.Д. за областите В., М. и В. към ГД „К. П.“ към
Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „П.К. Б.“ ЕООД ЕИК:
ХХХХХХХХХ, град С., ж.к.М., бул.Б. №49 бл.Х вх.В ет.7, на основание член
210а от Закона за защита на потребителите е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 6 000.00 лв. (шест хиляди) лева,
за нарушение на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4 и чл.68д, ал.1, предл.1
(съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща) от Закона за
защита на потребителите изцяло, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „П.К. Б.“ ЕООД ЕИК: ХХХХХХХХХ ДА ЗАПЛАТИ на
Директор на Р.Д. за областите, В., М. и В. към ГД, „К. П.“ към Комисията за
защита на потребителите /КЗП/ сумата от 150.00 лева разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
5
Решението подлежи на обжалване пред АС гр.Монтана, по реда на гл. 12
АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
до страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6