Р Е Ш Е Н И Е № 1499
13.12.2019г., град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII-ми граждански състав
На 13.11.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФКА МИХОВА
ЧЛЕНОВЕ: БОРИС ИЛИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
Секретар: Ангелина Костадинова
като разгледа докладваното от съдия Ст.Михова в.гр.дело № 2326 по описа за
2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 258
- 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба,
подадена от В.М.С., ЕГН **********,*** против решение № 311/21.06.2019г., поправено
с решение №392/ 29.08.2019г., постановено
по гр. д. № 2571/2018 г. по описа на РС-Асеновград , с което са отхвърлени предявените от него искове за
осъждане на ответника Е.Т.И. , ЕГН **********,***, да му заплати сумата от 600 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на подадено на
29.11.2014г. срещу ищеца заявление до Началника на РУ на МВР гр. Асеновград,
200 лева- обезщетение за неимуществени вреди в резултат на разгласяване от
ответника на позорни обстоятелства по отношение на ищеца – посоченото в
заявление до началника на РУП Асеновград,
че ищецът системно употребява
алкохол и е в нетрезво състояние, 200 лева- обезщетениe за неимуществени вреди
в резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по отношение на
ищеца, а именно посоченото в обяснение
до началника на РУП на МВР Асеновград, че на същия ден ищецът се е опитал да продаде железни
варели, които са собственост на бащата на ответника, 300 лева-обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по отношение на
ищеца, а именно - обективираното в
протокол от с. з. по ЧНД 676/2014г на
АРС – „той употребява алкохол винаги, като пийне става още по агресивен и не
мисли за последствията, мисля че страда от алкохолизъм, излиза от вратата вади
си половия орган и пикае на вратата,
това го прави много често, гледам как си пуска порно постоянно“, ведно със
законната лихва от датата на увреждането
– 23.12.2014г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят счита обжалваното
решение за незаконосъобразно поради необоснованост и противоречие с материалния
закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Въз основа на това иска от въззивния съд да отмени обжалваното решение и да постаноив ново по съществото на правния
спор, с което да уважи исковите претенции като основателни.
Въззиваемата страна - Е.Т.И.,
изразява становище за правилност на решението и настоява за неговото
потвърждаване с присъждане на направените по делото разноски.
Пловдивският окръжен съд, след
като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 ГПК и чл. 235,
ал. 2 ГПК намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК съдът се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното решение е валидно,
допустимо. Предвид горното и в съответствие с разпоредбата на
чл.269, ал.2 от ГПК следва
да се провери правилността
му по изложените във
въззивната жалба доводи,
като въззивната инстанция се произнесе
по правния спор между страните.
Производството е образувано по
обективно съединени искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД
, предявени от В.М.С., ЕГН **********, за осъждане на ответника Е.Т.И. ЕГН **********,
да му заплати сумата от 600 лева-
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на подадено на
29.11.2014г. срещу ищеца заявление до
Началника на РУ на МВР гр. Асеновград, сумата от 200 лева- обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на разгласяване от ответника на позорни
обстоятелства по отношение на ищеца – посоченото в заявление до началника на
РУП Асеновград, че ищецът системно употребява алкохол и е в
нетрезво състояние, 200 лева- обезщетениe за неимуществени вреди в резултат на
разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по отношение на ищеца, а
именно посоченото в обяснение до
началника на РУП на МВР Асеновград, че на същия ден ищецът се е опитал да продаде железни
варели, които са собственост на бащата на ответника, 300 лева-обезщетение за неимуществени вреди в
резултат на разгласяване от ответника на позорни обстоятелсва по отношение на
ищеца, а именно - обективираното в
протокол от с. з. по ЧНД 676/2014г на
АРС – „той употребява алкохол винаги, като пийне става още по агресивен и не
мисли за последствията, мисля че страда от алкохолизъм, излиза от вратата вади
си половия орган и пикае на вратата,
това го прави много често, гледам как си пуска порно постоянно“, ведно със законната
лихва от датата на увреждането –
23.12.2014г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените
искове и настоява за отхвърлянето им като неоснователни.Неоспорва подаденото от
него до РУП-Асеновград заявление, депозираните обяснения и дадените свидетелски
показания пред съд.Твърди, че с това си поведение никога не е имал за цел да дискредитира
злепостави, урони престижа или доброто име на ищеца , нито да му причини
психологически и емоционален дискомфорт,
да го изложи пред близки, приятели и обществото.Сочи, че не е знаел, че ищецът не страда от психично
заболяване, в жалбите и заявлението, които ответникът е подал както и в
показанията е излагал единствено и само факти. Целта на подаваните от него
жалби, сигнали, уведомления е била охраняване на личността, здравето и
имущественото както на ответника, така и на неговото семейство.
Пред настоящата инстанция не се
повдига спор относно следните, установени с първоинстанционното решение факти: Страните
по делото са роднини по съребрена линия
и съседи, живеят в жилищна сграда в град Асеновград, ***.С течение на времето
между тях възникнали спорни въпроси във връзка с ползването на имота и
отношенията между тях са силно влошени, като подават жалби и искания до различни държавни органи и
институции за тяхното разрешаване.
Няма спор между страните и по
делото е документално установено, че на
29.11.2014г. ответникът Е.Т.И. е подал
до началника на РУ на МВР Асеновград заявление с рег.№239-11931, в което е
посочил, че вуйчо му В.С.
системно употребява алкохол и
предизвиква конфликти с него и семейството
му.Заявителят е поискал
спрямо В.С. да бъдат предприети
необходимите законови мерки, като бъде предупреден да не се саморазправя с него
и семейството му. В писмените си обяснения от същата дата Е. И. е посочил, че В.С. е
взел два стари метални варела собственост на бащата на И. с цел да ги
продаде.По повод на така подаденото
заявление от Е.И. е била извършена проверка от РУ“Полиция“, гр. Асеновград, като В.С. е
предупреден с протокол на основание чл.65,ал.2 от ЗМВР да не влиза в пререкания
и саморазправа с Е.И. и семейството му.
От приложеното ч.н.д.№676/2014г. по описа на РС-Асеновград е
установено също, че е образувано по искане
на РП-Асеновград за задължително настаняване и лечение на В.С.. В проведеното
по делото открито съдебно заседание на 23.12.2014г. , Е. И. е разпитан като свидетел по делото и пред
съда е заявил, че В.С. употребява алкохол, а като пие става още по-агресивен.
Според свидетелските му показания С. не
страда от психично заболяване ,а от алкохолизъм.Свидетелят е разказал пред
съда, че наскоро С. е имал гости, като
в пияно състояние е излязъл от вратата,
извадил е половия си орган и е пикаел
на вратата.Свидетелят е виждал , че С. си пуска порно , тъй като
телевизорът е непосредствено до неговата стая.
С влязло в законна сила на
27.12.2014г. определение съдът е оставил
без уважение искането на РП-Асеновград за задължително настаняване и лечение на
В.С. и прекратил производството по делото.
Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД
, на която правна норма ищецът основава исковите си претенции , всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да проведе успешно
доказване на тази претенция ищецът по безспорен и несъмнен начин следва да
установи наличието на всички елементи от сложния юридически факт на
непозволеното увреждане, а именно: противоправно деяние, вреда, причинна връзка
и вина, като за наличие на последната с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се възвежда оборимо предположение.
С
оглед на събраните по делото доказателства решаващият състав на съд приеме,
че извършените от ответника действия по подаване на заявление по началника на РУ на МВР-Асеновград срещу ищеца не дават основание за ангажиране на
отговорността му по чл. 45 от ЗЗД,
тъй като не се установява тези действия да са противоправни.
Въззивният съд намира, че в
настоящия случай въззиваемият се е възползвал от конституционно гарантираното
му право да подаде заявление/ жалба/сигнал/
до компетентните държавни органи и институции / чл. 45 от Конституцията на РБ/ и самото подаване не може да се охарактеризира
като противоправно деяние. Преценявайки съдържанието на подаденото от Е.С. заявление и дадените пред
държавния орган обяснения , въззивният съд намира, че от него не може да се
направи извод за злоупотреба с права, като същото е отправена с цел
извършването на проверка на изложените обстоятелства и вземане на необходимите
мерки. Не се установява по делото ответникът да е действал със съзнание, че
обстоятелствата са неверни, с цел да навреди другиму или да накърни друг
обществен интерес.
Липсват и основания за ангажиране
на деликтната отговорност на ответника за дадените от него свидетелски
показания пред съд. Когато разгласяването на неверни обстоятелства се извършва
в рамките на депозирани свидетелски показания по висящо дело пред съд,
независимо дали тези обстоятелства са клеветнически по своето съдържание,
тогава деецът извършва престъпление против правосъдието
- лъжесвидетелстване по чл. 290 от НК,
а не престъпление против личността на посочено в показанията лице. Това
произтича от задължението на свидетеля да изложи добросъвестно и правдиво
всичко, което знае по делото и така да спомогне за правилното му решаване, а
съответният разследващ или съдебен орган го предупреждава за отговорността,
която носи по чл. 290 от НК,
ако не стори това. Така че, ако свидетелят изложи неверни обстоятелства в
показанията си, с деянието си той засяга обществени отношения, свързани с
правилното осъществяване на правораздаването, а не с честта и достойнството на
гражданите .
Предвид изложеното съдът намира,
че не се установява една от предпоставките за уважаване на предявените искове,
а именно – противоправност в поведението на ответника, поради което
безпредметно се явява обсъждането на останалите предпоставки. Исковете като
неоснователни следва да бъде отхвърлени.
Като е достигнал до същия извод,
РС е постановил законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
На въззиваемия следва да се
присъдят разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното
производство, които се констатираха в размер на 400 лв.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 311/21.06. 2019 г.,
поправено с решение №392/29.08.2019г., постановено по гр. д. № 2571/2018 г. по описа на РС-Асеновград .
ОСЪЖДА В.М. С. , ЕГН **********,***, да заплати
на Е.Т.И. ЕГН **********,*** , сумата от 400 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/
2/