Производството е по чл.274 и сл. от ГПК. С определение № 6/15.06.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на същия съд е прекратено производството по делото, като е върната исковата молба на “МКМ-БГ Груп” ООД – гр.Бургас против Емил Асенов Башев, Росица Миткова Башева и Ивелина Емилова Синапова. Недоволен от така постановеното определение е останал частният жалбодател “МКМ-БГ Груп” ООД – гр.Кърджали, представляван от своя процесуален представител, който го обжалва като неправилно. В жалбата се сочи, че с молбата си от 12.05.2009 г. ищецът поискал от съда не само удължаване на срока за представяне на адресна справка, но и било поискано издаване на съдебни удостоверения. Твърди се, че въззивникът не бил узнал за разпореждането на съда и не предприел действия за събиране на доказателства за адресната регистрация на длъжниците. Моли съда да отмени обжалваното определение на Момчилградския районен съд и да постанови издаването на съдебни удостоверения за снабдяване с удостоверения за адресната регистрация на длъжниците. Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията, изложени от частния жалбодател констатира: Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна. С молбата си за продължаване на срока за представяне на справка за адресната регистрация на ответниците, ищецът е поискал да му бъдат издадени съдебни удостоверения, като не е приложил към молбата квитанция за платена такса. Със свое разпореждане от 14.05.2009 г., първоинстанционния съд е разпоредил да се издаде съдебно удостоверение след внасяне на съответната такса, но не е уведомил ищеца, че следва да внесе такса и какъв е нейния размер. Очевидно е, че без исканите съдебни удостоверения ищецът не би могъл да представи справка за адресната регистрация на ответниците. Разбира се, ищецът следва да приложи към молбата си квитанция за платена такса, но след като такава липсва, молбата за продължаване на срок е нередовна и като такава следва да бъде оставена без движение на основание чл.129, ал.2, във вр. с чл.128 т.2 от ГПК, като на ищеца се даде едноседмичен срок за представяне на документ за платена такса. Само в случай, че ищецът не представи такъв документ, след като е бил надлежно уведомен за това, съдебно удостоверение не следва да бъде издавано. Имайки предвид изложеното, следва да бъде постановено определение, с което да бъде отменено определение № 6/15.06.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на същия съд, като делото бъде върнато на първоинстанционния съд, който следва да остави молбата за продължаване на срок с правно основание чл.63, ал.1 от ГПК без движение, като даде едноседмичен срок на ищеца да представи документ за платена такса за издаване на съдебно удостоверение. В съдебният акт изрично следва да бъде посочен и размера на дължимата такса съгласно разпоредбата на чл.23, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, според броя на исканите удостоверения. Ето защо и на основание чл.278, ал.2 от ГПК, въззивният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 6/15.06.2009 г., постановено от Момчилградския районен съд по гр.д. № 254 по описа за 2008 г. на същия съд, като ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на настоящото определение. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател:
Членове:1. 2.
|