Р Е Ш Е Н И Е
№118
гр. Хасково, 25.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в
публично заседание на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесет и първа
година в състав :
СЪДИЯ:
ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Гергана Тенева
и
в присъствието на прокурора Елеонора И.
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №136/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84
ал.2 вр. с чл.70 ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба от А.А.И. -
гражданин на И., с адрес: ***, срещу Решение № УПХ-25/14.01.2021г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.
В жалбата се твърди, че оспореното
решение е незаконосъобразно поради съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалната
разпоредба на чл.9, ал.1 от ЗУБ. Оспорващият сочи, че бил лице с предоставен
статут по мандата на ВКБООН. Същият му бил предоставен в Т., където избягал от
военния конфликт в страната си на произход И. и преследването на йезидите от
групировката „ДАЕШ“. Мандатният статут му бил предоставен от Представителството
на Върховния комисариат за бежанците на ООН в Т., за което му бил присвоен
регистрационен №414-15С06672. В производството пред ДАБ-МС не му било пояснено,
че има права при предоставен статут по мандата на ВКБООН в друга държава и че
следва да посочи доказателства за този мандатен статут. Към датата на изготвяне
на жалбата Представителството на ВКБООН в Република България започнало
процедура да му бъде издаден съответен удостоверителен документ, от който да е
видно, че действително има предоставен статут по мандата, за да може да се
ползва от правата по него. Така преценката за неговата необходимост от закрила
като бежанец с оглед на личните му обстоятелства била вече извършена от
Службата на ВКБООН чрез представителстото ѝ в друга държава, извън Б. – в
неговия конкретен случай – в Т., първа за него приемаща държава. ВКБООН
предоставял статут по мандата си в съответствие с Член 6, буква А, точка (i)
вр. чл. 7 буква (b) от Статута на Върховния комисариат за бежанците, приет с
Резолюция 428 (V) от 14 декември 1950г. на Общото събрание на Организацията на
Обединените Нации. Така, статут по мандата се предоставял в държави, които не
са страна по Конвенцията за статута на бежанците от 1951г. или които, макар и
страна по конвенцията, нямат уредена национална система и компетентни органи за
разглеждането на молбите и предоставянето на статут, закрила и пребиваване на
територията на съответната национална държавна юрисдикция. Именно поради това
чл.10 от ЗУБ уреждал предоставянето на статут на бежанец от страна на
българската държава автоматично, ipso faсto и единствено на основанието на
решение за признаване като бежанец по мандата от ВКБООН. В този случай
провеждането на уредените в закона национални административни производства по
предоставяне на статут и закрила било неприложимо, тъй като целта на производствата,
уредени в Глава VI на ЗУБ била да се установи дали е налице необходимост от
предоставяне на закрила като бежанец или чрез хуманитарен статут. Този въпрос
вече бил решен положително от специализирания орган на ООН за закрила на
бежанците – ВКБООН. Поради това, провеждането на националните производства по
ЗУБ се обезсмисляло, именно и поради което законодателят уредил хипотезата на
чл.10 от ЗУБ, в която предоставянето на статут на бежанец се извършвало чрез
констативен акт по смисъла на чл.21, ал.2 от АПК. Като не съобразил това и не
изпълнил задълженията си по време на проведеното с оспорващия интервю,
решаващият орган не преценил, че издава решение, което е извън неговата
компетентност, а било от компетентността на председателя на ДАБ, тъй като нарушил
материалната разпоредба на чл.10 и чл.75 ал.1 т.1 от Закона за убежището и
бежанците и решил, че оспорващия се позовава на основания извън предмета на ЗУБ
и че не посочил никакви причини за основателни опасения от преследване. Моли се
за отмяна на оспореното решение, като се върне административната преписка с
указания за разглеждане на молбата на оспорващия за международна закрила по
общия ред.
Ответникът - Интервюиращ орган в РПЦ
– Харманли при ДАБ при МС (С.Н.),
чрез процесуален представител моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Излага допълнителни съображения и в представените по делото
писмени бележки.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на
страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С молба вх. №105450-3871/21.12.2020г.
в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името А.А.И. от И.,
поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е
потвърдено с молба с вх. №1835 от 29.12.2020г., с рег. №УП 16542/29.12.2020г.
на ДАБ, подадена с името А.А.И. от И.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи
за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от
ЗУБ, с рег.№УП 16542/29.12.2020г., видно от която търсещото закрила лице се
индивидуализирало с имената А.А.И., гражданин на И., роден на ***г. в И., гр. Ш.,
неженен. На същата дата лицето е регистрирано с имената А.А.И., роден на ***г.
в И., гр. Ш., с постоянен адрес *** С.., гражданин на И., етническа
принадлежност – .., религия – …, професия – …, образование основно, неженен,
без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП 16542/29.12.2020г.
на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална
сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е
посочено, че при задържането си чужденецът се представил като А.А.И., роден на ***г.,
от И.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.
На 06.01.2021г. с кандидата е
проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което
са отразени в Протокол с рег.№УП 16542/06.01.2021г. В хода на производството
жалбоподателят е заявил, че потвърждава всички данни, заявени от него при
регистрацията. Не можел да представи документи за самоличност. Документите му
останали в Т.. В И. притежавал документи за самоличност – паспорт и лична
карта. Не използвал други имена. Не притежавал друго гражданство, само И.
гражданство. Имал роднини в държава-членка на ЕС: баща – А.И., 51г., в Г., със
закрила, майка – А. Х., 45 г., в Г., със закрила, брат – А. Х., 15г., в Г., със
закрила, брат – А. Х., 26г., в Г., със закрила, сестра – М. Х., 28г., в Г., със
закрила, сестра – Р. Х., 11 г., в Г., със закрила, сестра – Р. Х., 17г., в Г.,
със закрила, сестра – А. Х., 30 г., в Г., със закрила. Напуснал И. през 2014г.
нелегално и отишъл в Т.. Живял там в гр. М. и гр. Д. Б. шест години. От там
тръгнал за Б.. Влязъл в Б. на 01.12.2020г. нелегално, укрит в камион, заедно
със сестра си и още пет човека. При проверка на границата били хванати от
властите. Относно последният му адрес в страната му посочил, че последно живял
петнадесет дни в гр. З.. Преди това живял в село Х., обл. Ш.. Заявил, че не е
женен. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга
държава-членка на ЕС, не притежавал виза. Освен тук, не бил подавал молба за
закрила в друга държава. Не бил арестуван, нито осъждан в И. или в друга
държава. Заявил, че е кюрд. Не е имал проблеми в И. заради принадлежността си
към тази етническа група, не е имал проблеми заради това, че е кюрд.Посочил, че
е йезид. Не е имал проблеми в И. заради изповядваната от него религия лично, но
ислямистите от „ДАЕШ“ нападали йезидите в И.. На въпроса дали може да разкаже
за религията си отговорил, че се прекланят пред Т. М., за тях той бил върховния
бог. Свещеният им храм се наричал „Лалеш“ и се намирал в гр. Ш. в И.. Имали два
основни празника – през април месец празнували червената сряда. През месец
декември празнували пости, тогава постели три дни. Заявил, че не е имал
проблеми с официалната власт в страната си. Не членувал в политическа партия.
Не участвал в религиозна организация. Нямал близки роднини в И.. Имал основно
образование. Работил в земеделието. Разказал, че напуснал И., защото на
03.08.2014г. в село Х., обл. Ш. нахлула ислямската групировка „ДАЕШ“ и тогава
се наложило да бягат от селото си, за да се спасят. Те искали от тях да приемат
тяхната религия – …. Когато ДАЕШ нападнали селото им, всички се изплашили,
защото те изнасилвали жените, отвличали мъжете и убивали децата. След като
напуснали селото си, отишли в З. за около петнадесет дни, но там нямало
нормални условия за живот и затова окончателно решили със семейството си да
напуснат И.. Целта му била да стигне до Г.. Заявил, че не е имало лично
отправена заплаха към него. Не било заплашвано семейството му. Не му било
оказвано насилие. Заявил, че не би се завърнал в И., защото там нямало
сигурност за тях. Подал молба за закрила в Б., защото тук бил задържан от
полицията.
С Решение № УПХ-25/14.01.2021г. на
Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците молбата за предоставяне на
международна закрила на А.А.И. е била отхвърлена, на основание чл. 70, ал. 1,
във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ.
По делото, като писмени доказателства
са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на
оспорения акт.
Представено е също писмо вх. №1110/12.02.2021г.,
подписано от Ш.Р. - в.и.д. Представител на ВКБООН в Б., съдържащо информация
относно статута на търсещо закрила лице. В писмото е посочено, че на г-н А.А.И.
(A. A.Е. Е.), роден на ***г. в Н., И., ЛНЧ: ********** е предоставен бежански
статут от Представителството на ВКБООН в Т. (файл №414-15С06672). Посочено е
също, че ВКБООН потвърждава, че към настоящия момент закрилата предоставена на
г-н И., не е нито прекратена според член 1С, нито отнета съгласно чл.1F на
Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.
Във връзка с така постъпилото писмо с
разпореждане от 15.02.2021г., съдът е изискал допълнителна информация от
Представителството на ВКБООН в България, относно това на коя дата и с какъв
срок на действие А.А.И. е получил статут на бежанец по мандата на ВКБООН.
В отговор от Представителството на
ВКБООН в България по настоящото дело е постъпило писмо с вх. №
1271/18.02.2021г., в което е посочено, че на г-н А.А.И. е предоставен бежански
статут от Представителството на ВКБООН в Турция на 07.06.2017г. Посочено е, че
всяко лице с признат статут на бежанец по мандата на ВКБООН се ползва
безусловно от международната закрила на ООН, независимо дали то се намира на
територията на държава – страна по Конвенцията от 1951г. и/или Протокола от
1967г., или е признато за бежанец от приемащата го страна по силата на едно от тези
споразумения - §16 от наръчника по процедурите и критериите за определяне на
статут на бежанец на ВКБООН / 1992г./. Също така е отбелязано, че закрилата,
предоставена по този ред, е без определен срок и не е териториално ограничена.
Отново е посочено, че ВКБООН потвърждава, че към настоящия момент закрилата
предоставена на г-н И., не е нито прекратена според член 1С, нито отнета
съгласно чл.1F на Конвенцията за статута на бежанците от 1951г.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Оспореното решение е съобщено на
жалбоподателя на 20.01.2021г., а жалбата е подадена на 26.01.2021г. (видно от
поставения входящ номер), следователно същата е депозирана в преклузивния срок
по чл.84 ал.2 от ЗУБ. Изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до
местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество, е основателна.
Оспореното в настоящото производство
решение е издадено от компетентен орган – С. Н., младши експерт в
Регистрационно - приемателен център – гр. Харманли, определена със Заповед №
РД05-760/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл. 48, ал. 1, т. 10
от ЗУБ за интервюиращ орган.
Оспореният административен акт
отговаря на изискванията за писмена форма.
Решението е издадено в ускорено
производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на
международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от
него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 29.12.2020 г., а оспореният акт е издаден
на 14.01.2021г. Съдът намира, че актът е издаден
при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, в приложимата към датата на
образуване на производството за закрила регистрация, за произнасяне в ускорено
производство.
В хода на производството пред
интервюиращия орган при РПЦ-Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю,
което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието
на преводач на разбираем за него език.
Също така не се установява и
нарушение на чл. 58, ал. 10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от
ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила.
Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава
незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда
на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно
разпоредбата на чл.58 ал.10 от ЗУБ такова становище не се изисква.
Съгласно чл. 142, ал.1 от ЗУБ съответствието
на административният акт с материалният закон се преценява към момента на
издаването му, а според ал.2 на същата разпоредба установяването на нови факти
от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на устните
състезания. Целта на нормата е на всеки етап от административният процес, както
на фаза административно производство, така и на фаза съдебно производство да се
постанови административен, респ. съдебен акт, съответен на обективната
действителност.
Причините, които българският
законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на
хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от
ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който
поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия,
националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална
група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може
или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.
Субектите, извършващи преследване, са визирани в
чл.8, ал.3 от ЗУБ и това освен държавата, могат да бъдат и партии или
организации, които контролират държавата или значителна част от нейната
територия, както и недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че
субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат
или не искат да предоставят закрила срещу преследване.
Наличието и основателността на
опасенията, следва да бъдат преценени с оглед представените в бежанската
история на кандидата за статут данни, като се отчете произходът на
преследването, дали последното води до нарушаване на основни права на човека и
закрилата, която може да бъде получена от държавата по произход.
В настоящия случай, видно от
протокола от проведеното с оспорващия интервю по реда на чл.63а от ЗУБ, същия е
заявил като причини за напускане на И. липсата на сигурност, като посочил, че
през 2014г. групировката „ДАЕШ“ нахлула в селото, където живеел. Иезидите били
считани за неверници, поради което от страна на същата групировка били
изнасилвани жени, отвличани мъже и убивани деца, поради което и за да се
спасят, той със семейството си избягали от там и отишли в гр.Захо, където
останали около петнадесет дни, но там нямали нормални условия за живот и решили
окончателно да напуснат И. – след напускане на страна си по произход и до
влизане в Република България е останал в Т. шест години.
По делото в хода на съдебното производство
бе установен нов факт по смисъла на чл.142, ал.2 от АПК, който не е бил
известен на административният орган към момента на постановяване на обжалваното
решение. В писма вх.№969/08.02.2021г. и с вх. № 1217/18.02.2021г. в.и.д. на
представител на ВКБООН в Б.(техен
код BULSO/L020/009 и BULSO/L021/034) е удостоверил, че по отношение на
жалбоподателя е предоставен бежански статут от представителството на ВКБООН в Т.
на 07.06.2017г.. В бежанската си история молителя не е заявил, че има предоставен
статут на бежанец по мандата на ВКБООН в друга държава. Това обстоятелство е
нов за делото факт, същият безспорно не е бил изследван в хода на административното
производство, предвид липсата на данни в бежанската история на оспорващия, но
наличието му би могло да повлияе върху преценката на интервюиращият орган
относно това дали в случая е налице хипотезата на чл.10 от ЗУБ, според която
норма статут на бежанец се предоставя и на чужденец, намиращ се на територията
на Република България, признат като бежанец по мандата на Върховния комисар на
Организацията на обединените нации за бежанците. Действително,
както се посочи, доказателства за тези твърдения не са били представени в хода
на административното производство от кандидата за закрила, както го задължава
разпоредбата на чл.63а ал.2 от ЗУБ. Според тази норма, непредставянето им има
за последица произнасяне без тях, но последното не препятства съда да ги
подложи на собствена преценка при изследване на материалната законосъобразност
на оспореното решение и по-конкретно налице ли са предпоставките по чл.13, ал.1
от ЗУБ за явна неоснователност на молбата за закрила, както е приел
интервюиращият орган. Съществуването на правото на кандидата за закрила да
получи статут на бежанец по реда на чл.10 от ЗУБ не може да бъде отречено само
поради това, че същият не е изложил такива твърдения и/или не представил
доказателства за същите в производството пред интервюиращият орган. Несъмнено,
ако това обстоятелство е било известно на административния орган то е следвало
да бъде изследвано, с приобщаване на относими доказателства в тази насока, тъй
като е съществувало към момента на произнасянето му – преценка от страна на
органа за наличието на хипотезата на чл.10 от ЗУБ е дължима, тъй като тази
норма е действала към датата на постановяване на оспореното решение. В случая,
понеже това обстоятелство не е било съобразено в хода на административното
производство, то оспореното решение се явява обективно неправилно. При липсата
на относими мотиви в оспореното решение, настоящия съдебен състав не би могъл
да извърши адекватна проверка на обстоятелството налице ли са основания, поради
които съгласно цитираната норма на жалбоподателя следва да бъде предоставен
статут на бежанец в Република България, тъй като законосъобразността на акта се
преценя само на база изложените в същия фактически съображения. Наличието на
така установения нов факт за производството променя извода на интервюиращият
орган, че молбата за закрила е била явно неоснователна на основание чл.13,
ал.1,т.1 и т.2 от ЗУБ. Данните от бежанската история (сочещи на страх от преследване от
групировката ДАЕШ поради изповядваната от жалбоподателя религия), съобразени със събраните в хода на
съдебното производство нови писмени доказателства, безспорно попадат в
предметния обхват на ЗУБ. Последното обосновава неправилност на възприетия в
оспореното решение извод, че молбата е явно неоснователна по смисъла на
цитираните в решението норми от ЗУБ, при което и неправилно на основание чл.
70, ал.1 от ЗУБ в случая е било приложено ускорено производство по молбата за
закрила.
В този смисъл и актуалната практика
на ВАС по идентичен случаи изразена в Решение №1943 от 22.06.2016г. по адм.
дело № 1887/2015г.III
отд. Действително с Решение № 3024 от 4.03.2014
г. на ВАС по адм. д. № 1547/2013 г., III о., Решение № 3894 от 20.03.2014 г. на
ВАС по адм. д. № 14513/2012 г., III о., Решение № 4614 от 3.04.2014 г. на ВАС
по адм. д. № 14407/2012 г., III о. Решение № 4685 от 7.04.2014 г. на ВАС по
адм. д. № 7209/2013 г., III о., и др. касационната инстанция е приемала, че в случай, че молителите за закрила
поддържат,
че имат
бежански статут, признат от офис на ВКБООН,
те
следва да инициират
въз основа на това обстоятелство ново производство пред ДАБ, в което то се
прецени от компетентния административен орган. Тази практика обаче е неотносима към настоящия случай,
доколкото видно от цитираните съдебни решения, уведомителните писма на ВКБООН не са били представяни на компетентният
административен съд, респ. не са били установен факт в първоинстанционните
производствата, а са били представяни едва пред касационната инстанция, за
която по силата на чл. 220 от АПК е налице забрана за установяване на нови
фактически положения.
Предвид гореизложеното оспорения акт
следва да се отмени. Преписката следва да се върне на интервюиращия орган за
ново произнасяне по подадената от жалбоподателя молба за закрила със становище
по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със становището следва да се
представи на председателя на ДАБ за вземане на решение. При новото произнасяне
по общия ред, следва да се обсъдят представените от ВКБООН в настоящото съдебно
производство документи, по реда на чл.3 от ЗУБ и чл. 53, т.8 от ЗУБ, да се изяснят
всички факти и обстоятелства по случая, като се изиска цялата информация и
документация, с която този орган разполага относно жалбоподателя А.А.И.,
относно това кога, по какъв начин и с какъв акт е предоставен статут на бежанец
на жалбоподателя, към кой момент е била относима преценката на ВКБООН за предоставяне
закрила на оспорващия и валиден ли е все още този статут, и с оглед
установяващото се от тях, и
в съвкупната преценка с останалите събрани по делото доказателства да се
извърши нова преценка относно основателността на подадената молба за закрила .
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №УПХ-25/14.01.2021г. на
Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците(С.Н.).
ВРЪЩА преписката на Интервюиращия орган при ДАБ при МС за
произнасяне със становище по чл.74 от ЗУБ, след което същата, ведно със
становището следва да се представят на Председателя на ДАБ за вземане на
решение, при съблюдаване на дадените в мотивите на настоящото решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ: