Решение по дело №1260/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на И.Д. Заместник - директор на Териториална дирекция Митница Бургас, чрез пълномощника му юрк. Д.М.., против Решение № 191/03.10.2023 г., постановено по АНД № 464 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград, в частта, в която е отменено негово наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-1459/HП от 19.07.2023 г., с която от С.Н.С., на основание чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците (ЗМ) е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Volkswagen“ ДКН Х****КТ, шаси № WVGZZZ1TZ4W171568, регистрационен талон с № *********и един брой контактен ключ (пункт ІІІ).

В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, като най-напред се твърди, че районният съд превратно тълкувал Решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-393/19, тъй като в настоящия случай към датата на извършване на нарушението, и към датата на издаване на НП, собственик на отнетия лек автомобил бил извършителя на митническото нарушение, а не купувачът по сключения договор за покупко-продажба на МПС. Освен това автомобилът бил задържан с разписка за задържане на 03.05.2023 г. и се съхранявал на обособен охраняем паркинг в Териториална дирекция Митница Бургас, поради което било житейски нелогично някой да поиска да го закупи, без да може реално да види и изпробва, и да няма действителна представа в какво състояние придобива собствеността му. Поради това се прави извод, че представеният договор за покупко-продажба бил съставен единствено и само за целите на съдебното производство. Не следвало да се споделя и другият мотив на PC - Свиленград, че било налице явно несъответствие между стойността на лекия автомобил и стойността на стоките предмет на нарушението, доколкото стойността на МПС била в размер на 4 509.22 лева, а тази на стоките - 6 489.80 лева, което било и в пълно противоречие с постоянната практика на съда. На последно място, потърсената административнонаказателна отговорност по пункт III от НП щяла да предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и щяла да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани. В противен случай щяла да се създаде порочна съдебна практика, като се мотивират самите нарушители да прехвърлят собствеността на превозните и/ или преносните средства след извършване на нарушение с цел избягване отнемането им и по този начин ще се заобикаля нормата на чл. 233, ал. 8 ЗМ.

Предвид изложеното се иска да се отмени Решение № 191/03.10.2023 г., постановено по АНД № 464 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград, в обжалваната част и да се постанови друго, с което да бъде потвърдено НП по пункт ІІІ, като се присъди и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - С.Н.С., чрез пълномощника си адв. Г. К. - П., я счита за неоснователна, а решението на РС – Свиленград - за правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди и да му се присъдят разноски по делото.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково дава заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага решението на районния съд да бъде оставено в сила.

Административен съд – Хасково, като взе предвид наведените в касационната жалба пороци на оспореното решение и провери служебно неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съобразно изискванията на чл. 218 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 АПК, и е процесуално допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211 АПК, от страна с надлежна процесуална легитимация, против неблагоприятен за нея съдебен акт, който подлежи на касационно оспорване.

Разгледана по същество, тя се явява основателна.

С Решение № 191/03.10.2023 г. по АНД № 464/2023 г. Районен съд – Свиленград е изменил НП № BG2023/1000-1459/HП от 19.07.2023 г. на И.Д. Заместник-Директор на Териториална дирекция Митница Бургас в частта, с която на С.Н.С., за нарушение на чл. 233, ал. 1 ЗМ е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 8 654.20 лв. (пункт І), като го е намалил на 6 489.80 лв., потвърдил го е като правилно и законосъобразно в частта, с която на основание чл. 233, ал. 6 ЗМ са отнети от същия в полза на Държавата общо 50 броя хард дискове и 140 броя детски смарт часовници (пункт ІІ), и го е отменил в частта, с която от нарушителя, на основание чл. 233, ал. 8 ЗМ е отнет в полза на Държавата лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с държавен регистрационен номер Х****КТ, ведно с Регистрационен талон и контактен ключ (пункт ІІІ).

За да отмени процесното НП в горепосочената част, районният съд е приел, че от представения по делото Договор за покупко-продажба от 20.07.2023 г. било видно, че лекият автомобил бил продаден на трето лице преди датата на връчване на НП. В случая той не подлежал на отнемане, освен че собствеността била прехвърлена преди връчване на НП и тъй като никъде в документите, свързани с автомобила не било посочено, че бил задържан за обезпечение, нито пък били предприети обезпечителни мерки по отношение на него – например запор. Позовал се е на Решение от 14.01.2021 година на Съда на ЕС по дело С-393/19, касаещо тълкуване на разпоредбата на чл. 4 от Рамково решение 2005/212 на Съвета от 24.02.2005 година, според което национална правна уредба, която позволява конфискация на средство, използвано за извършване на престъпление квалифицирана контрабанда, когато това средство принадлежи на трето добросъвестно лице, различно от извършителя на престъплението, без това лице да разполага с ефективни правни средства за защита, противоречи на правото на Съюза. Доколкото МПС вече не било собственост на нарушителя, следвало административнонаказващият орган да установи по безспорен и категоричен начин, че третото лице било недобросъвестно, но такива доказателства не били ангажирани в производството. При условията на евентуалност, в случай че не се споделяли горните изводи, е посочено, че било налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, предмет на митническа контрабанда, в размер на 6 489.80 лв., и тази на отнетия лек автомобил – в размер на 4 509.22 лв.

Обжалваното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Съображенията за това са следните:

При напълно изяснена фактическа обстановка, след като е събрал всички поискани допустими, относими и необходими доказателства, надлежно е обсъдил същите, както и наведените от страните доводи и възражения, решаващият състав на районния съд е формирал грешен краен извод.

Съгласно чл. 233, ал. 8 ЗМ в редакцията му преди изм. и доп. с ДВ, бр. 82 от 29.09.2023 г., превозните и преносните средства, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките - предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата независимо чия собственост са, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда. Следователно, към момента на издаване на обжалваното НП законът е предвиждал принудителното отнемане в полза на държавата на тези движими вещи, като собственик би могъл да е лице, различно от нарушителя. Понастоящем разпоредбата гласи: "Превозните и преносните средства – собственост на нарушителя, които са послужили за превозването или пренасянето на стоките – предмет на митническа контрабанда, се отнемат в полза на държавата, освен ако стойността им явно не съответства на стойността на предмета на митническата контрабанда". Безспорно е, че действащата редакция на чл. 233, ал. 8 ЗМ се явява по-благоприятен закон за нарушителя по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗАНН, поради което на това основание, следва да се приложи именно тя. При това положение възниква въпросът кой е меродавният момент, към който превозното средство трябва да е собственост на нарушителя. Според настоящия състав това е датата на издаване на НП, доколкото в наказателно право, чийто разрешения следва да се приложат като най-близки до административнонаказателно право, безпротиворечиво се приема, че релевантна е именно датата на постановяване на присъдата. В тази връзка следва да се припомни, че по естеството си НП представлява правораздавателен акт, насочен към разрешаване на правен спор (относно това извършено ли е или не адми­нистративно нарушение, от кого, при какви обстоятелства, виновно или не и т.н.), възникнал по повод на конкретно сезиране (чрез съставен АУАН), при спазване на състезателно производство в условията на независимост и самостоятелност на решаването от административнонаказващ орган, явяващ се първа инстанция в административнонаказателния процес, който акт не подлежи на оттегляне или пререшаване от него, а след като стане окончателен, същият придобива сила на пресъдено нещо. Т.е. доближава се изключително много до присъдата на съда в наказателния процес и би могло да се приеме за неин аналог.

В случая не се спори по делото, а и от събраните писмени доказателства - Свидетелство за регистрация част II № *********, Справка от РУ- Свиленград за МПС и Договор за покупко – продажба на МПС с нотариална заверка на подписите с рег. № 4599/ 20.07.2023 г. се установява, че към датата на издаване на обжалваното НП собственик на лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с ДКН Х****КТ е именно нарушителят С.Н.С..

Следователно, с издаването на процесното НП в обжалваната му част наказващият орган правилно е отнел в полза на държавата МПС, послужило за превозването на стоките – предмет на митническа контрабанда, а като не е съобразил това и не го е потвърдил, вместо да го отменя, контролираният съд е допуснал нарушение на закона.

Възражението на касационния жалбоподател за направено от въззивната инстанция превратно тълкуване на Решение от 14.01.2021 г. на Съда на ЕС по дело С-393/19 е вярно, тъй като то, както и формиралата се след него съдебна практика, се отнася до случаите, при които превозното средство, послужило за превозване на предмета на контрабандата, още към датата на самото деяние не е било собственост на дееца, а на трето лице, което не е знаело и не е могло да знае, че имуществото му е използвано за извършване на престъпление, каквато не е настоящата хипотеза. В тази връзка е необходимо да се отбележи и че доводите, че представеният договор за покупко – продажба на МПС от 20.07.2023 г. бил съставен единствено и само за целите на съдебното производство, т.е. и за недобросъвестност на третото лице - купувач, също са убедителни, доколкото по делото е безспорно установено, че с Разписка № 23004609 от 03.05.2023 г. в Териториална дирекция Митница Бургас са задържани лекият автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с ДКН Х****КТ, ведно със Свидетелство за регистрация част II № *********и контактен ключ, респ. те не са му били предадени, а според договора МПС било изпробвано от купувача. Тези факти, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна логическа връзка, водят до обоснования извод, че купувачът не би могъл да не знае, че МПС е било използвано за извършване на митническо нарушение.

На следващо място, несподелим е и другият мотив на Районен съд - Свиленград, че било налице явно несъответствие между стойността на лекия автомобил и стойността на стоките, доколкото стойността на МПС е в размер на 4 509.22 лева, а на стоките, предмет на нарушението, в размер на 6 489.80 лева, т.е. тя надвишава първата, и се явява в противоречие не само със следващия абзац в решението – „В случая не би било налице явно несъответствие между двете конкуриращи се стойности - тази на стоките, и тази на отнетия лек автомобил, тъй като стойността на автомобила не надвишава стойността на стоките, поради което Съдът би намерил, че подлежи на отнемане. Т.е. правилно и унисон с разпоредбата на ал. 8 на чл. 233 от ЗМ би бил отнет в полза на Държавата автомобила.“, но и с постоянната практика на същия съд, като и на другите съдилища.

По тези съображения съдът намира, че е налице касационното основание по чл. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, поради което касационната жалба се явява основателна и обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, с което да се потвърди НП № BG2023/1000-1459/HП от 19.07.2023 г. на И.Д. Заместник - директор на Териториална дирекция Митница Бургас в обжалваната му част (пункт ІІІ).

При това положение решението на Районен съд - Свиленград следва да се отмени и в частта за разноските, с която е присъдено адвокатско възнаграждение за сумата над 115,61 лева, съразмерно с уважената част на жалбата, защото отговорността за разноските по делото е обусловена от изхода на повдигнатия спор.

С оглед изхода на настоящото производство и че касационният жалбоподател е направил изрично и своевременно искане за разноски по него, на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 228 АПК, във вр. с чл. 63д, ал. 1 и ал. 4 ЗАНН, единствено в полза на учреждението, чийто орган е издал акта, следва да се присъдят такива, а именно сумата от 80,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено съобразно чл. 37 ЗПрП, във вр. с чл. 27е НЗПП и предвид фактическата и правна сложност на делото и осъществената защита по него.

Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 191/03.10.2023 г., постановено по АНД № 464 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград, в частта, в която е отменено Наказателно постановление № BG2023/1000-1459/HП от 19.07.2023 г. на И.Д. Заместник - директор на Териториална дирекция Митница Бургас в частта, с която от С.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с държавен регистрационен номер Х****КТ, шаси № WVGZZZ1TZ4W171568, ведно с регистрационен талон с № *********и един брой контактен ключ (пункт ІІІ), и вместо него, постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № BG2023/1000-1459/HП от 19.07.2023 г. на И.Д. Заместник - директор на Териториална дирекция Митница Бургас в частта, с която от С.Н.С., ЕГН **********, на основание чл. 233, ал. 8 от Закона за митниците е отнет в полза на държавата лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Туран” с държавен регистрационен номер Х****КТ, шаси № WVGZZZ1TZ4W171568, ведно с регистрационен талон с № *********и един брой контактен ключ (пункт ІІІ).

ОТМЕНЯ Решение № 191/03.10.2023 г., постановено по АНД № 464 по описа за 2023 година на Районен съд – Свиленград, в частта, в която на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗА, Агенция „Митници”, с адрес: гр. С., ул. „Г. С.  № **, е осъдена да заплати на адвокат Г.Т.К. - П. *** адвокатско възнаграждение за осъществена по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатска защита и съдействие на С.Н.С. по АНД № 464 по описа на Свиленградския Районен съд за 2023 година, за сумата над 115,61 лева.

ОСЪЖДА С.Н.С., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Агенция „Митници”, с адрес: гр. С., ул. „Г. С.  № **, сумата от 80,00 лева, представляваща направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател:
Членове: