Присъда по дело №195/2024 на Районен съд - Бяла

МОТИВИ ПО НОХД № 195/2024г. НА БРС-III н.с.

Районна прокуратура –Русе, ТО-Бяла е обвинила лицето Е. Н. Д. за
това, че на 23.03.2024г. в село П. К., обл.Р. е отнела чужди движими вещи-
парична сума в размер на 350 лв. и черно кожено портмоне на стойност 4лв.,
на обща стойност 354лв.от владението на А. П. Д. от село П. К., обл.Р. без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление по
чл.194, ал.1 от НК.

Подсъдимата Е. Н. Д., редовно призована за с.з. не се явява, не е
посочила уважителни причини за неявяването си, по отношение на нея е
изпълнена процедурата по чл.247в, ал.1 от НПК, поради което производството
е приключило в нейно отсъствие, по реда на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
Назначеният й служебен защитник пледира за недоказаност на обвинението
по несъмнен начин, а алетративно моли за налагане на наказание лишаване от
свобода в минималния, предвиден в закона размер, като изтърпяването на
наказанието бъде отложено за подходящ изпитателен срок.
Прокурорът поддържа обвинението по отношение на подсъдимата и
пледира да бъде призната за виновна в извършване на гореописаното
престъпление като предвид чистото съдебно минало и за постигане целите,
визирани в чл.36 от НК да й бъде наложено наказание около 1г.ЛС, което да
бъде отложено за изпитателен срок от 3години.
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Е. Н. Д. е родена на ******* г. в с.П. К., обл.Р., живуща в
с.П. К., обл.Р., ул. „Я.“ № .., българско гражданство, без образование,
неомъжена, не работи, неосъждана /реабилитирана/, ЕГН **********. Осъжда
е по НОХД №242/1996г. по описа на РС Варна за престъпление по чл.198, ал.1,
вр. чл.20, ал.3 и 4, вр. чл.54 от НК на наказание три години и четири месеца
лишаване от свобода при първоначален общ режим.
Подсъдимата Е. Н. Д. живеела в с.П. К.,обл.Р., не работела и не
разполагала със средства за задоволяване на потребностите си. По тази
причина тя била склонна да извършва престъпления, чрез които да си набавя
парични средства.
Пострадалият А. Д. живее в с.П. К.,обл.Р. На 23.03.2024г. посетил
магазин за хранителни стоки, находящ се в с.П. К., ул.“Р.“ № .., стопанисван от
св.А. Ц.. В същото време в магазина се намирала и подс.Д.. Последният си
закупил един хляб, като извадил портмонето си, черно на цвят, за да
плати.След като извадил пари от него и заплатил, го прибрал в страничен
джоб на якето, с което бил облечен, без цип. Подс.Д., която била зад св.Д.
видяла портмонето в джоба и решила да го открадне, бръкнала в джоба и
1

взела портмонето. Св.Д. усетил леко докосване от страна на подсъдимата, но
не му обърнал внимание. В портмонето имал сумата от 350лв.- 7бр. банкноти
с номинал 50лв., както и лична карта. Св.Д. напуснал магазина, а подс.Д.
останала да напазарувала, като заплатила с една от банкнотите с номинал
50лв., които взела от портмонето на пострадалия. След това излязла от
магазина и се прибрала в дома си. Парите в общ размер на 350лв. похарчила.
На следващият ден св.Д. си потърсил портмонето и установил, че
липсва. Веднага отишъл в магазина при св.Ц. и споделил за липсващото
портмоне, като я попитал дали подс.Д. е пазарувала в магазина. Св.Ц.
отвърнала, че подсъдимата е пазарувала като дала една банкнота от 50лв.
Тогава св.Д. посетил дома на подсъдимата и разговарял с нея, но тя
категорично отрекла да е вземала портмонето.Тъй като имал съмнения, че го
лъже, се срещнал със сина й- св.Р. А. и съпругата му св.Т. И. и им разказал за
случилото се. Помолил ги да разговарят с подс.Д. и ако действително е
откраднала вещите му, да му върне портмонето с парите.
Св.Р. А. провел разговор с майка си, като първоначално същата отрекла
да е извършила кражбата.След като я попитал още няколко пъти, подс.Д. си
признала, че е откраднала портмонето, като взела паричната сума от 350лв., а
портмонето хвърлила в двора на магазина. Св.Р. А. и св.Т. И. се свързали със
св.Д. и заедно отишли до магазина на св.Ц.. На посоченото от подсъдимата
място, в двора на магазина, в храстите, търсили изхвърленото портмоне. Св.И.
го намерила и предала на пострадалия.Той веднага го отворил и установил,че
личната му карта е там, но липсва паричната сума в размер на 350лв.
До приключване на разследването, подс.Д., въпреки, че изявила желание
да върне паричната сума, не го сторила.
От назначената и приета като неоспорена по реда на чл.282, ал.3 от НПК
СИЕ се установило, че стойността на процесните вещи -черно кожено
портмоне е 4.00лв. като ведно с паричната сума в размер на 350лв., отнетите
движими вещи възлизат на обща стойност 354 лева.
Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от
събраните по делото доказателства и доказателствени средства- обясненията
на подсъдимата, прочетени по реда на чл.279, ал.2 вр. ал.1, т.2 от НПК,
показанията на св.Д., св.Ц., св.А. и св.И. в с.з., от СИЕ, справка за съдимост,
автобиография, ДСМПИС и останалите писмени доказателства по делото.
Всички доказателства и доказателствени средства в своята съвкупност
установяват по категоричен начин времето, мястото и начина на извършване
на престъплението, както и авторството на подсъдимата. Показанията на
св.Д. са подробни, последователни, вътрешно непротиворечиви относно
фактите от значение за предмета на доказване, кореспондират на останалите
гласни доказателства, поради което ги кредитира изцяло. От показанията му се
установява дата и мястото на извършване на деянието, вида на
инкриминираните вещи-портмоне с банкноти по 50лв., общо в размер на
350лв., което се намирало в джоба на якето му към момента на извършване на
кражбата-при пазаруване в магазина на св.Ц.. Показанията му напълно
2

съответстват на тези на св.Ц., относно това, че към момента когато св.Д. е
пазарувал, в магазина се е намирала единствено подс.Д., която непосредствено
след като св.Д. е закупил хляб и напуснал магазина, е пазарувала с банкнота
от 50лв., което друг път не се е случвало. Показанията на посочените
свидетели са идентични и по отношение на последващите действия на св.Д.-
връщането му отново в магазина, за да попита дали подсъдимата е пазарувала,
а впоследствие и намирането на портмонето в двора на магазина, без парите в
него. Не е налице индиция за заинтересованост в показанията на св.Ц., поради
което съдът я намира за незаинтересован свидетел и дава вяра на показанията
й изцяло. Показанията на св.А. и св.И. също кореспондират на установената
по-горе фактическа обстановка и извършеното от подсъдимата
инкриминирано деяние. Пред св.А. подсъдимата е направила извънсъдебно
признание и същият потвърждава това в показанията с пред съда след
запознаване с привилегията по чл.119 от НПК да не дава показания, като син
на подсъдимата. Касае се за извънсъдебни признания, които доказват
авторството на деянието и следва да бъдат взети предвид, тъй като са
направени пред неучастващо в разследването лице, още повече, че това е
близък роднина. Несъмнено, вследствие на тези именно признания от страна
на подсъдимата, св.А. и св.И. са отишли в магазина да търсят портмонето и са
го намерили на посоченото от подс.Д. място. Съдът дава вяра на показанията
на св.А. и св.И., като единствено не ги кредитира в частта им относно отнетата
сума, тъй като са противоречиви помежду си. Св.А. е заявил за отнета сума от
300лв. по сведение на подсъдимата, а от страна на пострадалия, че сумата е
400лв, а св.И. е посочила сума от 200лв., което й бил съобщил
пострадалия.Изявленията им не кореспондират на заявеното от св.Д., който
подробно е описал вида на банкнотите, които е имал в портмонето си и
техният общ размер, поради което в тази част на показанията на двамата
свидетели не следва да се дава вяра. Обясненията на подсъдимата относно
инкриминираното деяние са в съответствие с останалите гласни доказателства
и следва да им се даде вяра, тъй като в тях последната признава за отнетите
вещи-портмоне и пари от св.Д., което е сторила поради нужда от парични
средства и липса на доходи. Единствено в частта им за точния размера на
отнетата сума, като противоречащи на показанията на пострадалия, които
съдът е кредитирал, не следва да им се дава вяра. Заключението на СИЕ е
пълно, ясно и обосновано, изготвено от компетентно лице, дава отговор на
поставената задача, поради се споделя изцяло от съда.

При индивидуализацията на наказанието на подсъдимата Е. Д. съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства- оказаното съдействие
за разкрИ.не на обективната истина в хода на досъдебното производство,
сравнително ниската стойност на отнетото, затрудненото й материално и
социално положение, а като отегчаващи обстоятелство-лоши
характеристични данни-предвид наличието на минало осъждане за
престъпление против собствеността и личността. Не са налице изключителни
3

или многобройни смекчаващи обстоятелства, за да бъде приложена
разпоредбата на чл.55 от НК. Поради това при превес на смекчаващите над
отегчаващите отговорността обстоятелства съдът намира, че на подсъдимата
следва да бъде наложено наказание лишаване от свобода над минималния
предвиден в закона размер, а именно 1г. ЛС. Налице са предпоставките на
чл.66 ал.1 от НК за отлагане изтърпяването на наказанието, тъй като към
момента на деянието същата не е осъждана, а и за постигане целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК не се налага ефективно изтърпяване на
наказанието. Поради това на основание чл.66, ал.1 от НК наказанието следва
да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата следва да заплати направените
по делото разноски в размер на 69,98лв., по сметка на ОД на МВР Русе -
разноски на досъдебното производство.
Мотивиран така, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

4

Номер на акта:	17
Дата:	20 ноември 2024 г.
Съдия:	Ъшъл Лютфи Ириева

Дело:	20244510200195
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 юли 2024 г.

Присъда по дело №195/2024 на Районен съд - Бяла

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите