Р Е
Ш Е Н
И Е №349
гр.Кюстендил 01.06.2016г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Кюстендилският районен съд, пети състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети март, две хиляди и шестнадесета година,
в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря: Г.М.,
след като разгледа докладваното от съдия В.Джонева гр.д.№2360 по описа за 2013г. на РС-Кюстендил и, за
да се произнесе, взе предвид:
Делото е
образувано по искова молба, подадена от Е.Г.Ш. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника й адв.З. Г. от
АК-София, против Б.А.А., В.В.А. и И.С.Б. с ЕГН **********,***.
Предявен е
иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността (ЗС) за признаване за
установено по отношение на ответниците, че Е.Ш., по силата на наследствено
правоприемство и земеделска реституция, е собственик на нива от 3.000 дка,
десета категория, местност „Прека нива”, съставляваща имот №012146 по картата
на землището на с.Друмохар общ.Невестино, при граници (съседи): имот №012152 на
Община Невестино; имот №012178 – овощна градина на И.Б.; имот №012144 на
насл.на А. Т.; имот
№012151 – овощна градина на И.Б.; имот №012118 – пасище, мера на Община
Невестино и имот №012150 на Община Невестино, и осъждане на същите да й
отстъпят собствеността и предадат владението върху частта от собствения й имот,
застъпена от имот №012151.
След
подаване на исковата молба е починал ответникът В.В.А. и съдът е конституирал, като
страни неговите правоприемници – Л.М.А. с ЕГН ********** ***, А.В.Г. с ЕГН **********
*** и Ю.В.А. с ЕГН ********** ***.
В хода на съдебното производство е починала и
ответницата Б.А.А., а от представеното удостоверение за наследници е видно, че
нейни такива са ответниците Л.А., А.Г. и Ю.А..
Ищцата основава претенцията си на следните твърдения:
1) по силата на наследствено правоприемство от Г. С.
Т.и и последвала земеделска реституция, Е.Ш. е
собственик на нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива”,
съставляваща имот №012146 по картата на землището на с.Друмохар общ.Невестино; 2) Б.А. и В.А., като наследници на
А. М. Т., са били собственици на съседен на този на ищцата имот – имот №012151; 3) на 22.02.2013г. посочените
двама са продали имота на ответника И.Б.; 4) поради неправилно заснемане от
страна на ОСЗ-с.Невестно на собствения на Ш. имот,
отразено в скица с №Ф13581/08.10.2010г., се е получило застъпване с част от
имот №012151; 5)
независимо, че скицата е била отменена по реда на прекия съдебен контрол – с решение с
№412/01.06.2012г. по адм.д.№4812/2010г. по описа на КРС, ответниците са продължили да
владеят частта от имота на Ш., без да имат основание за това; 6) ОСЗ е издала
незаконосъобразни административни актове, в нарушение на гореспоменатото
решение на съда, а именно - решение №05035/02.03.2011г. и скица №Ф
13876/06.02.2013г. относно имот №012151, които, като такива следва да се
считат за нищожни.
В срока по чл.131 от ГПК всеки от ответниците е подал
писмен отговор, с който е поискал отхвърляне на предявения иск.
Ответницата Б.А. е твърдяла, че не владее частта от
имота на ищцата. Изтъквала е, че собственик на имот №012151 е приобретателя
му Ив.Б., на когото не може да се противопоставят административни актове, с
които в последствие ищцата е била призната за собственик на имот №012146.
Ответниците А.Г., Ю.А. и Л.А. оспорват принадлежността
на правото на собственост върху съответната част от имота на ищцата; считат, че
Ив.Б. е собственик на имота, тъй като не била изпълнена процедурата по чл.17
ал.8 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.26 от ППЗСПЗЗ.
Ответникът Ив.Б. поддържа, че е собственик на имот №012151 в пространствените му предели към
момента на придобиването през 2012г. от действителните собственици, чрез правна
сделка. От своя страна, също изтъква неспазване на чл.17 ал.8 от ЗСПЗЗ във вр. с чл.26 от ППЗСПЗЗ, както и действието на решението и
скицата на административния орган относно имота на ищцта
занапред във времето, след закупуването на имота. В случай, че искът по чл.108
от ЗС бъде уважен, Б. предявява насрещен иск с правно основание чл.72 ал.1 от
ЗС за осъждане на Ш. да му заплати сумата от 623.00 лева /намалена по реда на
чл.214 ал.1 във вр. с чл.233 от ГПК/, представляваща
стойността, с която се е увеличила цената на спорния имот, в следствие на
извършени от Б. през 2012г. подобрения в същия, изразяващи се в засаждане на 19
броя черешови дървета, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на предявяване на претенцията – 10.02.2015г., до окончателното й
изплащане. Прави и възражение по чл.72 ал.3 от ЗС за право на задържане на
частта от имота до заплащане на стойността на подобренията. С оглед прието
допълнително заключение на вещо лице, пълномощникът на И.Б. ***, изразява
становище, че искът следва да се отхвърли и на основание настъпил в хода на
процеса факт, а именно – изготвяне от ОСЗ на нова скица на имота на ищцата,
според която няма застъпване между двата имота.
В отговора по насрещния иск Ш., чрез пълномощника си,
аргументира разбиране, че по делото няма надлежно предявена насрещна претенция
срещу нея, тъй като разглеждането на иска за подобрения е обусловено от
уважаване на този по чл.108 от ЗС. Възразява, че насажденията, които Б.
претендира, като подобрения, не следва да бъдат отчетени като такива, при
положение, че собственият й имот е с различно трайно предназначение, а именно –
нива. В писмената защита с вх.№8843/14.04.2016г. адв. Г. не оспорва, че ОСЗ е
издала нова скица на процесния имот и застъпването,
станало повод за завеждане на делото вече не е налице, но счита, че този факт,
макар и от значение за спора, не би следвало да бъде вземан предвид, доколкото
към датата на подаване на исковата молба застъпването е било налице.
Ищцата и ответникът Ив.Б. претендират присъждане на
сторените по делото разноски, за което представят списъци.
РС-Кюстендил, след като се запозна със становищата на
страните и с доказателствата по делото и, след като прецени последните
поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК,
намери за установено следното:
С решение №05004/15.03.1993г., ПК-с.Невестино е
признала правото на собственост на наследниците на Г. Т. в съществуващи
/възстановими/ стари реални граници върху 14 имота, сред които и нива в
местността “Прека нива” с площ 3.000 дка в землището
на с.Друмохар, като е постановила възстановяването им без да индивидуализира имотите с номер и граници
/съседи/ /вж. л.135-136 от делото/. С решение №05999/08.10.2010г., ОСЗ - с.
Невестино е възстановила на наследниците на Г. Т. правото на собственост върху
нива от 3.073 дка, шеста категория, находяща се в
местността “Прека нива”, в землището на с. Друмохар,
представляваща имот №012146 по картата на землището, при граници /съседи/: имот
№012149 - на Община Невестино и имот №012096 - нива на насл.
на С. А. М. /вж. л. 7 от делото/. Издадена е била скица №Ф13581/08.10.2010г. на
имот №012146, представляваща неразделна част от решението.
В
производство по адм.д.№4812/2010г. по описа на РС-Кюстендил, образувано по
жалба на Е.Ш., с влязло в сила на 14.01.2013г. съдебно решение, скица №Ф13581/08.10.2010г. на имот №012146 в землището на с. Друмохар,
община Невестино, представляваща неразделна част от решение №05999/08.10.2010г.
на Общинска
служба по земеделие - с.
Невестино, е отменена. Указано е на Общинска служба по земеделие - гр.
Кюстендил, с офис Трекляно и офис Невестино, в 2-месечен срок от влизане в сила
на съдебното решение да приключи административното производство по реституция
на имот №012146 в землището на с. Друмохар, община Невестино, като издаде скица
на имота съобразно заключението на вещото лице инж. Б.Г. вх.№10291/03.04.2012г. по
описа на Кюстендилския районен съд, при спазване на дадените в мотивите на
решението указания по тълкуване и прилагане на закона.
Във връзка с постановеното решение на съда,
административният орган – Общинска служба по земеделие гр.Кюстендил, в състав,
определен със заповед №РД-05-39/08.03.2013г., началник: Й. Д.; зам.началник: И.
И. и членове: Е. М., М. Б. и Г. М., е издал ново решение, а именно – решение
№05999/24.04.2013г., с което е възстановено правото на собственост на
наследниците на Г. С. Т. в съществуващи (възстановими) стари реални граници, на
следния имот: нива от 3.000 дка, десета категория, местност „Прека нива“, имот №012146, по картата на землището, при
граници (съседи): имот №012152 – на Община Невестино, имот №012178 – овощна
градина на И.Б.; имот №012144 - на насл.на А. Т.;
имот №012151 – овощна градина на И.Б.; имот №012118 – пасище, мера на Община
Невестино и имот №012150 - на Община Невестино /вж.л.19 от делото/.
След издаденото решение, ОСЗ е изготвила скица с
№Ф13901/29.05.2013г., на която е изчертан имота с
площ от 3.000 дка /вж.л.20 от делото/. Тази скица кореспондира напълно на
скицата по адм.д.№4812/2010г. по описа на РС-Кюстендил,
която съдът по същото дело е разпоредил да бъде съобразена от адмиистративния орган.
На наследниците на А. М. Т. е било възстановено
правото на собственост върху имоти в землището на с.Друмохар общ.Невестино,
сред които и имот с площ от 3.000 дка в м.„Скилското“
с №012151. Б.А.А. и В.В.А., като наследници на А. Т., на 01.10.2012г. са
сключили предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
представляващ имот с №012151, в землището на с.Друмохар, м.„Скилското“,
с площ от 2.998 дка, представляващ овощна градина, при съседи: имоти с
№№012150, 012118, 012119, 012144, 012127, 012152 и 012146. Бъдещ купувач по
договора е И.С.Б.. В договора е посочено, че продавачите предават владението на
купувача в деня на сключване на предварителния договор, с правото да го ползва,
подонрява, владее и управлява. Страните се договорили
да сключат окончателен договор в 1-годишен срок от сключване на предварителния
/вж.л.103 от делото/.
През есента на 2012г. Ив.Б., с помощта на В.А. и на
други лица, предприел действия по засаждане на имот с №012151 с череши. Били
засадени множество дръвчета.
На 22.02.2013г. страните по предварителния договор
сключили окончателен, оформен в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот с №91, том I, дело
№48/2013г. по описа на нотариус Н.М. с рег.№566 на Регистъра на НК. С
последния Б.А. и В.А. продали на И.Б. собствения си поземлен имот – овощна
градина в местността „Скилското“ в землището на
с.Друмохар, съставляваща имот №012151, с площ от 2.998 дка. За съставянето на
акта са били представени, освен други документи и: решение №05035/02.03.2011г.
и скица №Ф13876/06.02.2013г. на ОСЗ – Кюстендил (последната - приложена на
л.105 от делото).
По делото е прието заключение с вх.№21859/09.11.2015г.
на в.л.инж.Б.Г. (л.150-154), според което при отлагане на място на границите на
имот с №012146 и в частност - на източната такава, около 670 кв.м. от същия се
оказват засадени с черешови дървета – 19 броя, на възраст около 4 години,
намиращи се в много добро физиологично състояние. Част от насажденията са октъм имот с №012151. Според допълнително заключение с вх.№
6618/21.03.2016г. на същия експерт, площта от имот №012146, засадена с овощни
дървета само откъм имот с №012151 възлиза на около 255 кв.м., като същата площ
е показана на приложена към това заключение скица №1, където е оцветена с розов
цвят, а броят на черешовите дървета засадени в имот №012146 откъм имот №012151
е общо шест, с действителна пазарна стойност от 198.00 лева. В допълнителното
заключение вещото лице е посочило, че при изготвянето му от ОСЗ му е била
предоставена скица на имот №012146, според която същият вече не се застъпва с
други имоти, включително и с имот №012151 по КВС на с.Друмохар. Към
заключението е приложена скица №2, на която имот с №012146 е подчертан с жълт
цвят и е изобразен според положението му към настоящия момент.
При така установената фактическа обстановка съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС, собственикът
може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има
основание за това. За да бъде уважена исковата претенция, намираща своето
правно основание в посочената норма, следва да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1) ищцата да е съ/собственик
на процесния имот; 2) ответниците да владеят
съответната реална част от имота и 3) владението върху частта от имота да е
лишено от правно основание.
В тежест на ищцовата страна е да докаже наличието на
първите две предпоставки, а в случай, че ответниците твърдят съществуването на
правно основание за владението на имота, следва да докажат това си твърдение.
Ищцата твърди, че е собственик на имот с №012146,
позовавайки се на наследствено правоприемство от
лицето Г. С. Т. и извършена в полза на наследниците на същия земеделска
реституция. В доклада по делото съдът е отразил тези твърдения и в изпълнение
на задължението си по чл.146 ал.2 от ГПК е указал на ищцата, че не сочи
доказателства за твърдението си, че е наследник на Г. Т.. Пълномощникът на Ш. е
поискал предоставяне на възможност за представяне на удостоверение за
наследници на посоченото лице и такава му е била предоставена от съда, но
страната не се е възползвала от нея. В решение №412 от 01.06.2012г. по адм.д.№4819/2010г. по описа на КРС е посочено, че според
удостоверение за наследници на Г. С. Т., Е.Ш. е негов наследник по закон от
първи ред, първа степен, заедно с още две негови дъщери. Посочената
констатация, основаваща се на документ, който не е представен по настоящото
дело, не може да бъде взета предвид по същото. Така, в решение №58 от
12.05.2014г. на ВКС по гр.д.№7025/2013г., II г.о., ГК, постановено по чл.290 от ГПК,
имащо характер на задължителна съдебна практика, се приема за недопустимо
съдът да основава решаващите си изводи на документ, който не е представен по
делото, а за неговото съществуване се съди от посочването му в друг документ. На още по-голямо основание следва
да се счита, че посоченото важи за съдържанието на непредставен по делото
документ. Предвид посоченото и доколкото ищцата носи тежестта, съгласно чл.154
ал.1 от ГПК да докаже фактите, на които основава своята претенция, при това при
условията на главно, пълно и пряко доказване, то следва изводът, че Ш. не е
надлежно установила по делото изгодния за нея факт, от който черпи права.
Тежестта на доказване не е задължение да се представят доказателства. Въпросът
за доказателствената тежест е въпрос за последиците
от недоказването, а доказателствената тежест се
състои в правото и задължението на съда да приеме за ненастъпила тази правна
последица, чийто юридически факт не е доказан.
При липсата на проведено доказване на твърдяното от
ищцата придобивно основание, съдът не може да приеме
за осъществена първата от горепосочените предпоставки. Тук следва да се
отбележи още, че дори съдът да счете, че по делото не е бил спорен този факт –
че ищцата е наследник на Г. Т. – и при положение, че съдът приеме, че е била
извършена земеделска реституция по отношение на процесния
имот, не би могло да се приложи задължителното за съдилищата указание,
съдържащо се в Тълкувателно решение №4 от 14.03.2016г. на ВКС по т.д.№4/2014г.,
ОСГК, според т.2А от което, съдът, сезиран с осъдителен иск по чл.108 от ЗС
следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към
патримониума на ищеца. Според мотивите на
Тълкувателното решение такъв диспозитив е дължим дори
съдът да намери за неоснователна претенцията в осъдителната й част. Така
решението ще формира сила на пресъдено нещо по въпроса относно собствеността
върху имота, който въпрос няма да може да бъде пререшаван в бъдещ процес между
същите страни. Липсата на
надлежно удостоверени данни за настъпило наследствено правоприемство
от Г.Т. и за точните права на ищцата в съсобствеността (допустимо е един от
съсобствениците да предявява ревандикационен иск за
целия имот) очертава невъзможността съдът да установи по безсъмнен начин
принадлежността на правото на собственост, а оттук – и да постанови правилно
решение, с което да обвърже със сила на пресъдено
нещо страните по спора.
Отсъствието на първата от кумулативно изискуемите се
от чл.108 от ЗС предпоставки обезпредметява
обсъждането на останалите. Съдът само ще маркира, че по отношение на
ответниците А.Г., Ю.А. и Л.А. ищцата не доказа да владеят спорната част от
имота. По отношение на ответника Ив.Б. претенцията за ревандикация
на реална част също би се явила неоснователна, поради факта, че в хода на
делото са настъпили изменения в КВС, в резултат на които застъпването между
имот №012146 и имот №012151 е преодоляно. Този факт е съществен за спора и на
основание чл.235 ал.3 от ГПК съдът е длъжен да го съобрази, независимо, че е
настъпил след подаване на исковата молба в съда.
Поради изложеното, искът се явява неоснователен и
подлежи на отхвърляне като такъв.
Поради отхвърлянето на иска съдът не дължи разглеждане
на насрещната претенция на Ив.Б..
Направените от ищцата разноски остават за нейна
сметка.
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищцата следва да
заплати на ответника Б. направените разноски по делото в общ размер на 580.00
лева, от които: 400.00 лева за адвокатско възнаграждение; 130.00 лева за вещо
лице и 50.00 лева за държавна такса.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
О Т Х В Ъ Р Л Я, като неоснователен,
предявения от Е.Г.Ш. с ЕГН ********** ***,
против Л.М.А. с ЕГН ********** ***, А.В.Г. с ЕГН ********** ***, Ю.В.А. с ЕГН
********** *** и И.С.Б. с ЕГН ********** ***, иск с правно
основание чл.108 от Закона за собствеността за признаване за установено по
отношение на ответниците, че Е.Ш., по силата на наследствено правоприемство и
земеделска реституция, е собственик на нива от 3.000 дка, десета категория,
местност „Прека нива”, съставляваща имот №012146 по картата на землището на
с.Друмохар общ.Невестино, при граници (съседи): имот №012152 на Община
Невестино; имот №012178 – овощна градина на И.Б.; имот №012144 на насл.на А. Т.; имот
№012151 – овощна градина на И.Б.; имот №012118 – пасище, мера на Община
Невестино и имот №012150 на Община Невестино, и осъждане на същите да й
отстъпят собствеността и предадат владението върху частта от собствения й имот,
застъпена от имот №012151.
О С Ъ Ж Д А Е.Г.Ш. с ЕГН
********** ***, да заплати
на И.С.Б. с ЕГН ********** *** сторените
по делото разноски в общ размер на 580.00
лева (петстотин и осемдесет лева).
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Окръжен съд-Кюстендил в 2-седмичен срок от датата на връчване на
препис.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: