№ 151
гр. Варна , 11.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в закрито заседание на
единадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
като разгледа докладваното от Георги Йовчев Въззивно частно търговско
дело № 20213001000311 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р.С., в качеството му на синдик на „МОССТРОЙ-
ВАРНА“ АД – в несъстоятелност срещу определение от 24.03.2021 г., постановено в
открито съдебно заседание, проведено по т.д.№1548/2017 г. на ВОС, с което производството
по делото е спряно до изчерпване на инстанционния контрол на определение от 22.03.2021
г., с което съдът е оставил без уважение искането обективирано в молба вх.No
260845/21.01.2021 год. и уточняваща молба вх.No261985/16.02.2021 год. на „Консорциум
Реми Груп“ АД, за встъпване като съищец в делото, на основание чл.694 ал.5 ТЗ, на
основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.
В жалбата се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се,
че не са налице предвидените в закона основания за спиране на делото, тъй като не е налице
преюдициалност между основното исково производство и производството по разрешаване
на процесуален въпрос.
Частната жалба е подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка на изложените в жалбата съображения и писмените
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред ВОС е образувано по иск с правно основание чл.694, ал.1, т.1
ТЗ, предявен от „Мосстрой-Варна“ АД (н), при присъединяване на кредитора „Еко Мак
Вилидж“ ЕООД срещу „Инфинит Уелт Кепитъл“ Инк и при задължителното участие на
синдика, за приемане за установено несъществуването на приетото вземане на „Инфинит
Уелт Кепитъл“ Инк, в общ размер на 13 940 177.80 лв. С молба вх. № 260845/21.01.2021 г.,
уточнена с молба вх. № 261985/16.02.2021 г., „Консорциум реми Груп“ АД (н) е направил
искане за конституиране като съищец във висящия процес, което е ставено без уважение с
определение №260335/22.03.2021 г., постановено по реда на чл. 694, ал. 5 ТЗ.
Приключването на инстанционния контрол на определението по реда на чл. 694, ал. 5 ТЗ, с
което е отречено правото на встъпване на „Консорциум реми Груп“ АД (н) като съищец, е
мотивирало първоинстанционният съд да приеме за временно недопустимо производството
по приетите за разглеждане искове на ищеца-длъжник „Мосстрой - Варна“ АД (н) и
съищеца-кредитор „Еко Мак Вилидж“ ЕООД, поради което е спрял производството до
разрешаване на този процесуален въпрос.
1
Така постановения съдебен акт е незаконосъобразен, поради следните съображения:
Разяснения във връзка с хипотезата на чл. 229 ал. 1 т. 4 от ГПК са дадени в ТР №
1/09.07.2019 г. по т.д. № 1/2017 г. ОСГТК, в което се сочи, че основанието за спиране по чл.
229, ал. 1, т. 4 ГПК е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е
преюдициален и по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат признати или отречени
права или факти, релевантни за субективното право по спряното производство.
Обусловеността между двата спора се основава на връзката между субективните права,
задължения и правопораждащите ги факти като съдържание на конкретните
правоотношения. В тълкувателните мотиви по т.5 на ТР №7/31.07.2017 г. по т.д.№ 7/2014 г.
на ОСГТК тази зависимост е обяснена и със съотношението между различните спорни
предмети на двете дела, при което разрешаването на спора по обусловения иск е
предпоставено от установителното действие на силата на пресъдено нещо на решението по
преюдициалното правоотношение.
От изложеното следва, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т.
4 ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на
обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена,
пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради
това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. Процесуалното значение
на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно
препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело, доколкото нормата
на чл.229, ал.1, т.4 ГПК императивно задължава съдът да преустанови процесуалните
действия по разглеждането и приключването на делото с решение по съществото на спора.
В случая липсва връзка на обусловеност между спряното исково производство с
предмет съществуването на спорното материално субективно право и потенциалното
производство от частен характер във връзка с конституирането на страни, най-вече поради
това, че предметът на спора по приетото за обуславящо дело не предполага по него със сила
на пресъдено нещо да бъдат признати, респ. отречени права, които да са релевантни за
съществуването на спорното право по спряното производство. Освен това, разрешаването на
въпроса относно конституирането „Консорциум реми Груп“ АД (н) като съищец не влияе
върху допустимостта на приетите за разглеждане искове, тъй като възможността за
встъпването на кредитор по реда на чл.694, ал.5 ТЗ, не предпоставя съвместна процесуална
легитимация на ищците.
Не на последно място следва да се посочи, че отказът на съда да конституира
„Консорциум реми Груп“ АД (н) като съищец, засяга единствено негововите права, които
биха могли да бъдат защитени било посредством упражняването на правото на обжалване
на определението по чл.694, ал.5 от ТЗ, било чрез използване на извънреден способ за
отмяна на влязлото в сила съдебно решение. В случая, „Консорциум реми Груп“ АД (н) е
обжалвал с частна жалба определението от 22.03.2021 г. постановено по т.д.No1548/2017 г.
на ВОС, с което съдът е оставил без уважение искането му за встъпване като съищец в
делото, въз основа на която е образувано в.ч.т.д.N 244/2021 г. по описа на ВнАС. С
определение N 143/08.06.2021 г., постановено по в.ч.т.д.N 244/2021 г. по описа на ВнАС,
съдът е потвърдил определението от 22.03.2021 г. постановено по т.д.No1548/2017 г. на
ВОС, с което на практика е отпаднала и приетата от първоинстанционния съд пречка за
движение на делото.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че обжалваното определение следва да
бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
Така мотивиран, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение от 24.03.2021 г., постановено в открито съдебно заседание,
проведено по т.д.№1548/2017 г. на ВОС, с което производството по делото е спряно до
изчерпване на инстанционния контрол на определение от 22.03.2021 г., с което съдът е
оставил без уважение искането. на „Консорциум Реми Груп“ АД (н), за встъпване като
съищец в делото, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК.
ВРЪЩА делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3