№ 5
гр. София , 03.01.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в закрито заседание
на трети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:Мария Георгиева
Милен Василев
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно частно гражданско
дело № 20201000503423 по описа за 2020 година
САС е сезиран с въззивна частна жалба срещу определение от 01.08.18 г.,
постановено по гр.д. 13 987/16 г. по описа на СГС.
С него съдът, като е приел, че не е налице предпоставката на ал. 3, т. 1 на чл. 280
ГПК, а цената на спор, имащ естество на търговски, е под 20 000 лв., е върнал касационната
жалба.
С адресираната до САС частна жалба се оспорва валидността на постановеното
определение. Твърди се, че съобразно утвърдената от ВКС съдебна практика относно
допустимостта на жалбата съдът се произнася еднолично – с разпореждане. Поради това
обжалваното определение е нищожно (като произнесено в тричленен състав).
Същото е и неправилно, тъй като искът е конститутивен, основан на разпоредбата на
чл. 19, ал. 3 ЗЗД. Последният е неоценяем иск, свидетелство за което е липсата на визирана в
исковата молба цена на иска. Дори да не се възприеме това, едната страна е юридическо
лице с нестопанска цел и поради това искът е граждански, а данъчната оценкана имота е
13 428.10 лв.- т.е. над 5 000 лв. и поради това е възможно касационно обжалване на
решението.
Състав на САС, като установи, че жалбата е подадена в срок и е насочена срещу акт
на съда, който прегражда развитието на процеса, приема, че въззивното производство е
допустимо.
По същество жалбата е неоснователна.
Вярно е, че точният акт, с който следва да бъде върната жалба, е разпореждане, а
последното се постановява еднолично, но подписаното от трима съдии определени не
опорочава акта. Това не става и поради неточното наименование. Доводът на жалбоподателя
би бил основателен, ако акт, за който се изисква колективно постановяване, е издаден
еднолично от съдия-докладчик. Поради това обжалваното определение е валиден съдебен
акт.
1
Т. 4 от чл. 69 ГПК изрично определя, че искът за обявяване на предварителен договор
за окончателен е оценяем такъв, а цената се определя според възпроизведеното в
разпоредбата на т. 2 правило. Това означава, че искът има за цена данъчната оценка на
имота, а същата възлиза на 13 428.10 лв. (л. 31 от първоинстанционното дело).
Ищец по делото, с материалноправното качество на поемател по предварителнен
договор за учредяване право на строеж е търговското дружество – Монолитстрой ЕООД.
Съобразно разрешението, дадено в т.д 3/19 г. на ОСГТК ВКС: „з а търговско дело следва да се
приеме всяко дело, което касае защита на нарушено материално право, което намира своето
основание в търговския закон и търговското ни законодателство. Такива ще са и споровете
по искове с предмет право или правно отношение, породено или отнасящо се до търговска
сделка – обективна или субективна. Не подлежат на касационно обжалване решенията по
търговски дела с цена на иска до 20 000 лв.“
Няма значение дали поетото от обещателя действие според предварителния договор
има транслативно спрямо правото на собственост действие или конститутивно спрямо
ограниченото вещно право на строеж.
Тъй като изводите на двете съдебни инстанции съвпадат, постановеното определение
с правно естество на разпореждане, следва да се потвърди, а жалбата – да се остави без
уважение.
Водим от горното САС
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение 150/27.07.18 г. ., постановено по гр.д. 13 987/16 г. по
описа на СГС.
Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му на страните, при субсидиарно приложение на
разпоредбите на чл. 280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
2