Протокол по дело №72/2021 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: 75
Дата: 24 юни 2021 г. (в сила от 24 юни 2021 г.)
Съдия: Мая Петрова Величкова
Дело: 20212000600072
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 април 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 75
гр. Бургас , 21.06.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Петя Ив. Петрова Дакова

Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Йордан Сталев Дичев (АП-Бургас)
Сложи за разглеждане докладваното от Мая П. Величкова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20212000600072 по описа за 2021
година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Жалбоподателят подсъдим А. И.. П., се явява лично, конвоиран от
органите на ОЗ „Охрана“-Бургас и със защитника адв.В.Р. от БАК.
Не се явява конституираният защитник И.А. П., редовно призован.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор Д..
В залата присъства съдебен деловодител С.Н. - длъжностно лице от
секретна секция на БАС, както и системният администратор на БАС – П.Ф..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
ПОДСЪДИМИЯТ: Моля да се даде ход на делото. Не държа на
присъствието на моя син, който също е конституиран като защитник.
Съдът, като изслуша становищата на страните намери, че няма
пречка за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Делото продължава от фазата на съдебното следствие.
АДВ. Р.: След запознаването ми с изготвените *** от ***, искам да
направя уточнение кои аудиозаписи желаем да бъдат възпроизведени в
съдебно заседание, а именно от:
Том 1 от 30.09.2018 г. – 10:34:31 часа.
Том 2 от 30.09.2018 г. – 10:34:29 часа.
Том 2 от 14.10.2018 г. – 11:59:55 часа.
Том 2 от 08.01.2019 г. – 16:57:28 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 13:29:08 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 18:05:07 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 18:18:07 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 19:30:36 часа.
ПРОКУРОРЪТ: Не се противопоставям.
С оглед направеното уточнение от защитата, съдът следва да
постанови посочените от адв.Р. аудиозаписи да бъдат възпроизведени на
компютърна конфигурация от системния администратор на БАС – П.Ф..
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДА СЕ ВЪЗПРОИЗВЕДАТ на компютърна конфигурация от
системния администратор на БАС – П.Ф. посочените от защитата
аудиозаписи.
Възпроизведоха се аудиофайлове от:
Том 1 от 30.09.2018 г. – 10:34:31 часа.
2
Том 2 от 30.09.2018 г. – 10:34:29 часа.
Том 2 от 14.10.2018 г. – 11:59:55 часа.
Том 2 от 08.01.2019 г. – 16:57:28 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 13:29:08 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 18:05:07 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 18:18:07 часа.
Том 2 от 09.01.2019 г. – 19:30:36 часа.
АДВ. Р.: Това бяха всички записи, които искахме да чуем.
ПОДСЪДИМИЯТ: Това са записите, които исках да се чуят.
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча други доказателства.
АДВ. Р.: Нямам други доказателствени искания.
ПОДСЪДИМИЯТ: Няма да соча доказателства.
Съдът, като изслуша становищата на страните и като прецени, че за
изясняване на делото не се налага и служебно да бъдат събирани други
доказателства,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им и съдебното следствие.
ДАВА ход на съдебните прения.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, след проведеното
съдебно следствие пред въззивния съд, считам че фактологията, която е
намерила място и подробно е изложена в мотивите на атакуваната присъда,
не би следвало да претърпи промяна. По мое мнение, от допълнително
събраните от Вас на това съдебно следствие пред настоящата инстанция
3
доказателства, това което е приел в мотивите си БОС е същото.
Впрочем, подадената въззивна жалба от името на подсъдимия е
бланкетна и към нея няма допълнение по чл.320 ал.4 от НПК, така че аз
самият не съм наясно, какви са точно възраженията, които прави
жалбоподателят, но в общи линии става ясно, че той оспорва фактологията и
по трите пункта на обвинението, по които е признат за виновен.
Вие уважихте всички искания, които направи защитата и в резултат
на Вашите процесуални действия на предходното и днешното съдебно
заседание тази фактология, която се изясни е същата, върху която е работил
първоинстанционният съд. Тоест, ако има забележка по отношение на
фактическите констатации, които са намерили място в атакуваната присъда,
става въпрос за изводите, които е направил първоинстанционният съд там.
Затова моето становище е, че те не трябва да претърпят корекции.
Въз основа на тези фактологически изводи на първоинстанционния
съд, същият е направил и съответните правилни правни изводи,
квалифицирайки поведението на подсъдимия като престъпно и за трите
престъпления, които са предмет на обвинението по обвинителния акт и за
които той е признат за виновен.
Що се отнася до реализация на наказателната отговорност за всяко
едно от тези престъпления, там считам, че законът е приложен точно, а
съответните наказания са справедливи. Правилно е приложена и правилата на
съвкупността по чл.23 от НК, поради което Ви моля да приемете, че искането
по жалбата е неоснователно и да постановите по реда на чл.338 от НПК
решение, с което да потвърдите обжалваната присъда на Бургаския окръжен
съд.
Моля за решение в този смисъл.
АДВ. Р.: Уважаеми апелативни съдии, поддържам жалбата си.
Обжалвам присъдата на първоинстанционния съд като считам, че на първо
място, събраните в ДП и двете съдебни производства доказателства не
установяват по несъмнен начин авторството на инкриминираните деяния в
лицето на подсъдимия. Липсват достатъчно и категорични доказателства за
4
осъществени от подсъдимия престъпления по повдигнатите му обвинения.
Считам, че първостепенният съд е тълкувал едностранчиво
доказателствените материали по делото, от които не може да се изведе
заключение за участие на подсъдимия, в което и да е от разгледаните
престъпления. Основният извод на първоинстанционния съд, с оглед на който
е признал за виновен моя подзащитен, а именно, че е осъществил обективните
и субективните признаци на разследваните престъпления е необоснован,
защото не намира подкрепа в събрания по делото доказателствен материал.
Считам, че присъдата е в грубо несъответствие със събраните
доказателства и установените въз основа на тях фактически обстоятелства.
Заключението на съда, че наличните доказателства установяват по несъмнен
начин авторството на инкриминираните деяния в лицето на А.П. е неправилно
и необосновано. В мотивите си първоинстанционният съд възприема изцяло
фактическата обстановка така, както е изложена от държавното обвинение в
обвинителния акт. Тази фактическа обстановка обаче пресъздава изцяло
предположенията в разпитите на двамата полицейски служители, които
единствени твърдят, че подзащитният ми е ръководител на цялата схема за
разпространение на наркотични вещества, но без да се посочват никакви
категорични доказателства – нито преки, нито косвени. Общото при всички
показания, давани от полицейските служители, е препращането към
оперативна информация, получена от неизяснени източници.
Относно първото обвинение за разпространение на малко
количество марихуана от П. на свидетелите М. и А., БОС в мотивите си
възприема и кредитира показанията на полицейските служители Б. и К., като
счита същите, че се подкрепят от показанията на свидетелите М. и А.. Факт е,
че двамата свидетели дават противоречиви и уклончиви показания, като
свидетелят М. Й. дава четири различни версии относно намерената в него
цигарена кутия с марихуана. Не мога да възприема тезата на БОС, че тази
кутия е предадена от П. на свидетелите, които трябвало да я предадат на
неустановено лице от Т..
На първо място, от показанията на Й., които БОС кредитира,
неустановеното по делото лице на име Д. е поискал от М. да му намери
5
цигарка. Това добре, но житейски нелогично е, че за тази цигарка, М. два-три
дена след срещата си с това лице трябва да отиде до гр.Б., защото в цялата
обл.Х. няма как да се намери една цигарка марихуана. Същият в тежко и
снеговалежно време се грабва с колата и тръгва за Б., за да вземе от някъде
една цигарка, като за тази услуга дори му плащат, така и не разбрах колко
сума пари, т.к. в различните си показания М. цитира различни суми пари – от
сто лева до четиристотин евро, плюс петдесет лева, които му се плащат на
ръка за горивото. Тоест, хваща се М. Й. и за една цигарка пътува целия път до
с.К. за да вземе една кутийка с цигари, която кутийка с цигари, с находяща се
вътре марихуана, така и не става ясно на кого, за какво трябва да я предаде и
защо той не заплаща никакви пари за тази кутийка от цигари. В самите му
показания никъде не става въпрос, че това всъщност е мостра, която трябва да
се предаде на турски гражданин, примерно, с оглед на това да се намери по-
голямо количество марихуана. Освен това, ясно от записите, които слушахме
/***/ се чу, че П. и М. основно говорят за автоброня, калник, за бяла боя,
нещо, което е свързано с автомобили, а и той същият каза в показанията си,
че колата му е била ударена и не може да намери части в техния район.
Разбира се, съдът много угодно на обвинителната теза кредитира показанията
му, където същият говори, че му е предадена марихуана от П., а в същото
време обаче, не кредитира показанията му, в които същият говори за броня и
калник, което също е нелогично, т.к. той признава за основния факт за
доказване, а в същото време няма логика да не признае, че под думите
„броня“ и „калник“ всъщност се крие наименованието марихуана. Няма
логично обяснение, защо съдът кредитира показанията му в тази част относно
кутията с марихуана, а отхвърля показанията му в частта, в която свидетелят
твърди, че наистина са разговаряли за автоброня. Тоест, съдът възприема
изцяло предположенията на полицейските служители, че тази дума е легенда
за думата марихуана. По същия начин стои въпросът и за зехтина. Ние не
слушахме всички записи, но запознавайки се с ***, които са възпроизведени
от *** става ясно, че същият разговаря за доставка на чушки, грозде, сирене,
говори за прахове. Не знам защо точно думата „***“ бе възприета, че
прикрива думата марихуана.
Изслушахме запис, в който наистина П. разговаря с един от
свидетелите, а именно Н.Г., като става въпрос за 10 литра зехтин и същият
6
запис е в деня, в който Н.Г. се прибира от С.. Това по показанията на Б. и К. е
денят, в който Н. се е снабдил с количество марихуана за мостра, само че П.
говори за 10 литра зехтин, а Н. му отговаря: „еее, защо не ми каза, защо не ме
подсети”. Тоест, ако следваме логиката, ако П. е свързан с намирането на
мостра-марихуана от страна на Н.Г., то видно от този запис, Н.Г. вече се е
снабдил с тази мостра, но не за да я предаде на П., а е забравил да попита за
зехтин. Тази логика аз виждам в записа, който изслушахме.
Изслушахме още един запис, където П. отново говори за зехтин,
където говори, че 5 литра зехтин е 20 лева, че литър кола е 0,75 лева. Тук
отново ли говори за марихуана? Считам, че изцяло версията изложена от
полицейските служители и възприета от прокурора, както и изцяло от съда,
абсолютно се опровергават записите от житейската логика.
Както казах вече, свидетелят М. никъде в разпитите си не твърди, че
е отишъл до П. за да взима мостри на марихуана, за да снабди Д. с цигарка.
Напротив, от свидетелските показания на Т.Я. става ясно, че М. не се
занимава с марихуана, дори не знае за какво става въпрос. Как така тогава, по
телефона никъде не става въпрос някъде - нито за зехтин, нито за сирене.
Откъде М. знае, че отива да взима марихуана, колко марихуана ще вземе, ще
я плати ли, няма ли да я плати, в същото време взима пари уж да я плати. Тук
в неговите показания, още повече, че лично възприех свидетеля - абсолютно
неадекватен и с тези четири версии на това, какво се е случило, няма как да се
възприеме точно тезата, която е изложена в мотивите на първоинстанционния
съд, че М. е тръгнал от Х., за да снабди някакво неустановено лице с
марихуана, която е получил от П..
Друго, на което се основава във връзка с това първо обвинение, че
намерената кутийка от цигари е била предадена, когато са били в къщата на
П. - от страна на П. и на М.. Това е другият свидетел, който е бил с П., който
твърди, че седейки отвън е видял как П. става, отива до някакви рафтове,
после се връща обратно до М., след това се отрече от тези си показания, което
налага да бъде извършен следствен експеримент. Първият експеримент
извършен на ДП се оказва, че поемните лица участвали в него – едното не
разпознава подписа си, а другото изобщо не е разбрал какво разписва.
Назначен е втори следствен експеримент, който е извършен, докато вече в
7
съдебно заседание пред първата инстанция съдът е допуснал да бъде
извършен нов следствен експеримент, на който ясно е установено, че от
положението на А. отвън, същият може да различи само силуети, но кой
силует, къде е отишъл, дали се е предала кутия цигари и дали въобще нещо се
е предало, не може да се твърди с категоричност. Въпреки всичко съдът в
мотивите си приема, че това се е случило точно така.
Още нещо, което не може да бъде категорично установено е, че
въпросната кутийка с цигари обвита с фолио, става ясно, че същата е била
покрита с фолио, въпреки че и там е имало разногласия. Вещото лице
категорично заявява, че ако е била увита във фолио, би останал годен за
изследване материал. За мен остава необяснимо, как тази кутийка предадена
от П. – единият път я е пипнал П., втори път я пипа М., третият път я пипа А.,
за полицейските служители, които са отишли на място не знам дали са пипали
кутийката, по тази кутийка да няма нито една годна за изследване следа.
Вярно е, че в съдебно заседание вещото лице споделя, че може да няма такава
следа в зависимост от това, как е била съхранявана тази вещ, но тук от
предаването на кутийката от П. до откриването й от полицейските служители
няма и един час. Времето е било студено, аз не виждам как, ако тази кутийка е
предавана от човек на човек няма да има никаква следа върху фолиото. Освен
това, при самото претърсване и изземване, при изнамирането на тази кутийка
цигари в автомобила на М. и А., не са присъствали поемни лица, които да
можем да разпитаме в съдебно заседание, за да разберем как точно тази
кутийка е била открита, къде е била, поради което считам, че този протокол
не трябва да бъде кредитиран въобще от съда.
Считам, че тези доказателствени средства в никакъв случай не са
достатъчни да обосноват по несъмнен и категоричен начин авторството на
деянието. Така и не стана ясно от къде е тази кутийка, как тя се е озовала в П.,
още повече, че при самото искане за разрешаване на ***, основният довод на
полицейските служители е бил, че П. е изключително конспиративен и ще
бъде трудно да бъде установена неговата престъпна дейност, а в случая
виждаме как П. съвсем спокойни си разговаря с някакви непознати лица, кани
ги в къщи, уж никога не държи в себе си забранени неща. Доколкото виждаме
от разговорите, тази кутийка цигари трябва да е стояла при него поне
седмица, което също се разминава с показанията на полицейските служители.
8
Така и не стана ясно на кого ще се носи тази марихуана, какво ще се плати за
нея, защо му е платено 200 евро. По първото обвинение толкова. Считам, че
доказателствата в никакъв случай не са безпротиворечиви. Те са крайно
противоречиви и не могат да доведат до единствени възможен извод, че П. е
извършил деянието, за което е предаден на съд.
Относно обвинението в приготовление за разпространение на
наркотични вещества, съдът отново се е позовал изцяло на показанията на
полицейските служители. Същите отново от оперативна информация, че П. е
ръководител на схема за разпространение на наркотици, а участници в тази
схема са лицата А.Й., Г.Г., М.Я., Н.Г., И.Д и самата А.Й. не е открита за
разпит. През цялото време подсъдимият е поддържал с нея контакт, но когато
е било необходимо като основна фигура в тази схема да бъде открита и
разпитана, същата така и не е открита, за да бъде разпитана. Свидетелят И.Д
по същия начин - основна фигура в схемата по снабдяване с марихуана, също
не е открит, за да даде показания. Остават свидетелите Г.Г., М.Я. и Н.Г..
Относно свид.Г. – същият в ДП е дал обширни показания, които обаче
впоследствие в съдебно заседание на 25.02.2020г. пред първоинстанционния
съд категорично потвърди, че са напълно манипулирани. Той потвърди, че
полицаи от Б. са провеждали беседа с него, когато същият е бил задържан.
Той потвърди, че с П. се е виждал само веднъж, когато е бил с А. Р..
Абсолютно отхвърли и обвинителната теза, че докато са се връщали от Д., А.
му е казала, че А. има контакти свързани с продажба на наркотици и посочи
ясно, защо е дал тези показания, цитирам: ”когато давах тези показания бях
задържан. Беше ми съобщено, че ако съдействам на полицаите те ще
освободят жена ми Р.Р., която също беше задържана и наистина, след като
дадох тези показания, тя беше освободена. Потвърждавам, че полицаите от Б.,
с които разговарях преди разпита ми предложиха вариант, в който да дам
показания, а жена ми Р. веднага да бъде освободена”. Считам, че показанията
на Г.Г. не следва да бъдат кредитирани от съда, а и БОС в мотивите си
изрично казва, цитирам: ”друга особеност на тази организация е намирането,
мотивирането и използването на трети лица /свид.Г., вероятно свид.Г./”.
Други доказателства, с които съдът подкрепя обвинителната си
присъда са показанията на Н.Г., който също дава няколко различни показания
и версии за намерения наркотик в автомобила, но съдът се хваща единствено
9
за едно изречение в показанията на свид.Т., където същият казва, че знае от
Н.Г., че „наркотикът е за друго лице от П.” и това е достатъчно за съда да
припознае в това лице именно П.. Всичко това буди съмнение дали това,
което казват полицейските служители отговаря на истината или просто целта
им е да попълнят цялата празнотата на обвинението в това престъпление.
Освен това, полицейските служители твърдят, че знаят от Г., че
цялата кореспонденция между него и П. се е осъществявала чрез
приложението „Вайбър“. От заключението на извършената техническа
експертиза обаче, вещото лице изрично казва, че ако е имало такава
кореспонденция, той ще може да извади същата по часове и дати, а ако има
съобщения, същите ще стоят на телефона, т.е. нито по телефона от
проведените ***, нито пък на приложение „Вайбър“ има някаква
кореспонденция между П. и Г. за осъществяване евентуално на някаква
престъпна схема за снабдяване с наркотични вещества. Съдът в подкрепа на
обвинителната теза кредитира показанията на полицейските служители, които
разглеждани в съвкупност с разпитите на свидетелите, които вече обсъдих,
ясно разкривали механизма, по който Г. приемал наркотични вещества за П. и
ги транспортирал до различни точки в страната и извън нея. Явно това
наистина е механизмът, по който Г. е приемал наркотици от различни лица,
но няма категорични доказателства, че именно едно от тези лица е
подсъдимият П.. Такива твърдения се съдържат единствено в показанията на
полицаите и на свид.Г., който обаче в съдебно заседание се отрече от тези си
показания.
Относно третото деяние, относно намерените боеприпаси считам,
че няма логика същият да предаде в полицията останалото оръжие от баща му
и съвсем умишлено да задържи патроните за себе си, които незнайно за какво
би ги ползвал. Тук факт е, че тези патрони са намерени в жилището му, те
нито са били скрити, нито са били прикрити, а предвид изявленията на
полицейските служители, че П. е един много „конспиративен“, не виждам как
този конспиративен човек ей така ще разхвърли едни патрони из къщи, ще
чака да дойдат полицаите да ги намерят у тях. Най-малкото, би ги скрил.
Считам, че има логика в неговата защитна позиция, че патроните е имал
намерение да ги предаде в полицията, чакайки обаче да се върне жената, с
която живее на семейни начала, т.к. същият няма книжка, за да ги предадат в
10
полицията. Тези показанията се подкрепят и от неговата майка, разпитана в
съдебно заседание. Считам, че тук субективният момент на това
престъпление категорично липсва и същият, също не би следвало да носи
наказателна отговорност за това.
От събраните по делото доказателства на неговата досъдебна и
съдебна фаза, а именно свидетелски показания, експертизи, разпознаване, тук
само ще отворя една скоба, забравих да спомена и във връзка с
разпознаването на П. от страна на М. Й.. На първо място, запознавайки се с
разпита непосредствено преди разпознаването се натъкнах на едно изречение,
че подсъдимият е приличал на циганин. Аз виждам един човек със сини очи, с
бяла кожа, който по никакъв начин не мога да оприлича на циганин, цитирам
свидетеля. На второ място, тук в предходно съдебно заседание, същият много
ясно каза, че не е могъл да разпознае, при което подсъдимият е бил изведен
напред, за да може същият да го посочи. Считам, че този протокол за
разпознаване също не би следвало да бъде кредитиран и е абсолютно
опорочен.
Накрая искам да кажа, че от всичките събрани доказателства не се
установява по категоричен и несъмнен начин, единствено и само, че има
извършено престъпление по смисъла на НК, но не е установено, не се доказа
по един безспорен начин, че именно подсъдимият е извършител на тези
престъпления. Фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд са
необосновани, т.к. почиват на неправилен анализ на събраните по делото
доказателства. В чл.303 от НПК намира проявление презумпцията за
невиновност на подсъдимия прокламирана и в чл.16 от НПК – подсъдимият
се признава за виновен само при пълна и несъмнена доказаност на
обвинението и ако въпреки усилията на съда, след изчерпване на всички
процесуални средства съмнението не се премахне, подсъдимият се признава
за невинен и се оправдава и то, не защото това съмнение се тълкува в негова
полза, а защото обвинението не е доказано по несъмнен начин. Случаят е
именно такъв. Изискването на чл.303 ал.2 от НПК означава, че колкото и
висока да е степента на вероятност подсъдимият да е автор на
престъпленията и да е действал виновно, тази вероятност не може да създаде
твърдо и окончателно, изключващо всяко съмнение вътрешно убеждение на
съда относно главният факт подлежащ на установяване по делото. За
11
категорично осъждане са необходими положителни доказателства, които да
правят изводите на съда за авторството и вината единствено възможни и да
изключват каквито и да били противни изводи.
Подзащитният ми бе признат за виновен за деяния, които не е
извършил, а наложените му наказания и по трите пункта носят всички белези
на явна несправедливост, която с оглед на генералната и специална превенция
по чл.36 от НК, слага на наложеното от този съдебен състав наказание
печатът на едно с нищо неоправдана самоцел.
Това ми дава основание да заявя, че постановената присъда е
неправилна, постановена е в нарушение на основни принципи на
процесуалния и материалния закон, поради което съобразно изложеното в
пледоарията ми по същество, моля да уважите жалбата и като намерите, че
липсват достатъчни и категорични данни за осъществени от подсъдимия
престъпления по повдигнатите му обвинения, което от своя страна
обосновава отмяна на първоинстанционната присъда и произнасяне на нова, с
която да признаете П. за невинен в извършване на вменените му с
обвинителния акт деяния.
Алтернативно, ако отговорите утвърдително на въпросите за вината
на А.П. и авторството на деянията, да намалите размера на наложените
наказания, предвид чистото му съдебно минало, възрастта му, семейното му и
здравословно положение, за които има достатъчно доказателства в кориците
на делото.
Моля за съдебен акт в този смисъл.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ПОДСЪДИМИЯ П.: Присъединявам се
напълно към казаното от моя защитник.
Правото ми е чужда материя, само искам да изложа някои факти,
защото в продължение на доста години вече, се наслушах на доста лъжи.
Първо, искам да кажа, че може би нямаше да бъдем тук, ако
полицията беше си свършила работата както трябва и още в самото начало да
направят следствения експеримент и също да видят този „Вайбър“.
12
Другото, което искам да кажа е, че в самото начало, този който
извършва следствения експеримент в къщи, защото свидетеля или поемното
лице в съдебна зала каза „това не е моят подпис”. Реално погледнато, след
като не е негов подпис - някой го е фалшифицирал. Другото поемно лице
каза, че е стоял в колата и само се е разписал.
Другият факт е, че тази кутия цигари как е била загъната със стреч
фолио ли, с домакинско фолио ли – ако не остане отпечатък, поне трябва да
остане ДНК.
Другото, което искам да изтъкна, това което го потвърди и
патрулът, който е спрял Н.Г. на магистралата – полицаите Б. и К. казват, че се
провеждала акция и са се обадили на патрула да спрат тази кола. Полицаят в
съдебно заседание каза, че никой не му се е обаждал, единственото обаждане
е било за някакъв „М.“, който пречел на някакъв кортеж.
Другото, което искам да кажа, че господата Б. и К., но в съдебната
зала свид.Г. каза точно и ясно, че е сключил сделка с полицията да каже това,
да наклевети мен, за да пуснат жена му. От всички тези неща, които се
виждат, че от самото начало се започва да се лъже от страна на полицията,
оставам с впечатление, че както е казал един виден българин, че полицията е
създадена да тормози народа, а не да го защитава, и заради това може би
напълно логично и нормално е, че полиграфът е отменен още 2002 г. за
полицаите, защото 70% от тях не могат да го изкарат.
Искам да кажа, че от самото начало, още от 23-тия час ми беше
предлагано споразумение шест месеца или условна присъда, която аз отказах
и в продължение, до края на ареста и даже в съдебна зала, през месец-два ми
се предлагаха споразумения, само и само да разпиша. Учудвам се дали не съм
мазохист. Лежа вече две години и половина, вместо да ги взема тези
споразумения без вина.
Искам да кажа, че съм невинен и моля да бъда оправдан.
Съдът приключва съдебните прения и дава последна дума на
подсъдимия.
13
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ: Искам нова оправдателна
присъда.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание, счете делото за изяснено и обяви на
страните, че ще произнесе решението си в предвидения от закона срок, за
което съгласно чл.340 ал. 2 от НПК, ще се съобщи писмено на страните.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15.00
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14