Р Е Ш
Е Н И Е
№………………../ 24.01.2020 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав,
в публично съдебно заседание на двадесет и пети окомври
през 2019 година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
мл.съдия КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
секретар Алина Т.,
като разгледа докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 14146 по
описа
за 2017 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 99832 от 24.04.2017
г., постановено по гр.д. № 66252/2014 г. на СРС, 90 състав, са осъдени ответниците Д.Г.Т. и З.Н.Т. да заплатят солидарно на ищците
Г.О.В. и К.Р.В., сумата от 461,16 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищците имуществени вреди, изразяващи се в повреда на мазилката по тавана и
стените на баня и по тавана в коридор в апартамента им, находящ
се в гр.София , ж.к.********, вследствие от теч от апартамента на ответниците, започнал около месец юни на 2012г., и преустановен
след извършването на ремонт на банята на ответниците
през лятото на 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 02.12.2014 год. до окончателното изплащане на
задължението, като е отхвърлен иска с правно
основание чл.45, ал.1 ЗЗД, относно осъждането на ответниците
да заплатят на ищците обезщетение за претърпени имуществени вреди, В ЧАСТТА им,
касаеща повреда на мазилката по тавана и стените на
кухня и стени в коридора в горепосоченото жилище за сумата от над 461,16 лв. до
претендираните 1537,60 лв. С решението първоинстанционният съд се
е произнесъл и относно разноските, като е осъдил ответниците
да заплатят солидарно на ищците сумата от 333,36 лв. разноски съразмерно с
уважената част от исковете.
Срещу това решение са
подадени в срок въззивни жалби от двете насрещни
страни.
Ищците чрез пълномощник адв. З.Е. обжалват
решението в частта, в която искът им за обезщетение е бил отхвърлен за сумата за
сумата от над 461,16 лв. до претендираните 1537,60
лв., с искане за отмяната му в тази
част и уважаване изцяло на предявения иск, с доводи за неправилност поради несъобразяване с всички събрани по
делото доказателства. Оспорват извода на СРС, че не било доказано в следствието
на течовете от горното жилище да са били увредени стената в кухнята и в
коридора, намират също че протоколът от СО имал харастер
на официален документ, не бил оспорен в процеса от другата страна, а размерът
на иска бил доказан с приетото заключение на съдебно-техническата експертиза /
СТЕ/ . Претендират разноски.
Насрещните страни-ответниците,
чрез назначения им от СРС особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.М.Т., оспорват с писмен отговор жалбата на ищците, като
поддържат, че констативния протокол от СО не се ползва с материална доказателствена сила, макар да е подписан от длъжностни
лица, а и имало разминаване между фактическите твърдения по исковата молба и
заключението на СТЕ. Молят жалбата да се остави без уважение.
Ответниците, чрез назначения им
от СРС особен представител по чл.47, ал.6 от ГПК адв.М.Т.,
обжалват решението в частта, в която искът срещу тях е ибл
уважен за сумата 461,16 лв., с оплаквания за недопустимост и неправилност
поради нарушение на материалния и процесуалния закони и необоснованост. Възразява,
че събраните по делото доказателства не сочели на противоправно
поведение на отвтениците, доколкото не било доказано,
че именно вследствие на стари ВиК системи или
строителни работи, извършвани в апартамента на ответниците,
са били причинени вредите в жилището на ищците, за които вреди искът е бил
частично уважен. Оспорват наличие на причинна връзка, както и се позовават на
липсата на уведомяване на ответниците от ищците преди
делото за наличие на теч и увреждане жилището на ищците. Считат, че приетата по
делото СТЕ, която ответниците оспорват, не може да
докаже причинна връзка, тъй като вещото лице сочи вероятност, но не и откъде
действително идват течовете в апартамента на ищците. Оспорва да е допустимо
доказателство по делото документа за собственост на ответниците
като събрано след изтичане на преклузивнте срокове, и
моли да не се съобразява по делото. Позовават се на нередовстон
на исковата молба относно подписалото я лице. Молят решението да се отмени в
обжалваната част и искът да се отхвърли изцяло, претендират разноски.
Насрещните страни по жалбата на ответиците- ищците, с писмен отговор чрез адв-.З.Е., оспорва жалбата с доводи за правилност на
решението в обжалваните части, като подкрепено то показанията на св.Р. и СТЕ, и
другите събрани писмени доказателства, които били допустими. Оспорват да е
налице нередоствон на исковата молба, която била
подписана само от пълномощник адв.И.Е.с представено с
исковата молба пълномощно. Молят жалбата да се остави без уважение, претендират и разноски.
Извършеуните от особения представител
действия по въззивното производство по отношение на
ответницата З.Т., се поддържат от изрично упълномощения от тази страна адв.д.П..Правомощията на особения представител от откритото
съдебно заседание пред въззивния съд по чл.267, ал.1
от ГПК са прекратени и спрямо ответника Д.Т., поради надлежно му уведомяване
лично от въззиния съд за делото, но запазват действие
извършените от адв.Т. действия по подаване на въззивна жалба от ответниците и отговро по въззивната жалба на
ищците.
Пред въззивния съд е починал
ищецът /К.В., и по делото са ноституирани законните й
наследници Г.О.В. /ищец и на самостоятелно основание/ и С.Г.В..
С,офийски Градски съд, действащ като
въззивна инстанция, като съобрази оплакванията в
жалбата съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
Първоинстанционното решение е валидно, и
допустимо, тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявената с исковата молба претенции за заплащане на парични суми,
произтичащи от договор за финансов лизинг при ОУ. Не се установи нередовност на
исковата молба по отношение на нейния подател, като подаването й се счита
потвърдено и от адв.Здравкова като пълномощник на
ищците пред въззивния съд със становището й по въззивната жалба на ответниците.
При произнасянето
си по правилността
на решението съгласно чл.269, изр. второ
от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният
съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба на ответницата оплаквания за допуснати
нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора факти и на приложимите материално правните
норми, както и до проверка правилното
прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение
не е въведено като основание за обжалване.
Наведените с въззината
жалба на ищците полаквания касаят обосноваността на
решението при преценка доказателствената стойност на
събраните по делото доказателства.
Наведените с въззивната
жалба на ответниците доводи са били изложени от тях и с отговора
на исковата молба по чл.131 от ГПК, като само тези относно доказателствената
стойност на протокола от СО и допустимостта на документа за собственост на ответниците, се излагат с въззивната
жалба.
Спорни пред въззивния
съд следователно са всички факти от състава на чл.45 от ЗЗД, както са били
спорни те и пред първата инстанция.
От събраните писмени
доказателства, представени с исковата молба, се установява, че първоначалинте ищци Г. и К. В. като съпрузи, са собственици
от м.06.1988 г. на апартамент № ********в ж.к.Дружба, като няма данни да са се
разпореждали с това свое вещно право. От приетия по делото Констативен протокол
от 29.09.2014г. се установява, че представители на Столична Община, р-н Искър,
на 29.09.2014г. са посетили апартамента на ищците и са извършили оглед, при
който са констатирали, че в коридора на апартамента на ищците има петно по
тавана и стената граничеща с банята от стар теч, в кухнята теч по тавана и
стената граничеща с банята с размери 0,30/0,40 м., като състоянието им е
определено като „подкожушена“ мазилка. В помещението
„Баня“ комисията е констатирала по тавана, около тръби за парно теч с размери
0,25/0,30 м, както и че са подменени вертикални водопроводни тръби и вертикална
канализационна тръба Ф 110 за отпадни води.
От показанията на свидетеля Р. се
установява, че апартамента на ответниците се намира
над този, в който живеят ищците, като в банята, коридора и кухнята на ищците
има следи от теч, който според свидетеля е от банята на ответниците.
За този теч свидетелят установява ищците са уведомили ответниците
и са ги помолили да отстранят повредата в банята им, без да посочва кога е
станало това. Показанията на свидетеля съдът намира да са обективни и
непосредствени, доколкото свидетеля сочи да е живяла в жилището-свидетелят е
племенница на К.В..
Приетото по делото заключение на
СТЕ установява, че при оглед от вещото лице на апартамента на ищците е установено,
че в кухнята им е бил извършен ремонт чрез боядисване с латекс на стените и
тавана и по тази причина не е констатирал наличието на следи от теч в това
помещение. В банята на ищците е налице следа от теч от вертикалните тръби от
горния етаж с размери от 0,5 кв.м. по тавана и 0,09 кв.м. по стената. В
коридора са били налице видими петна по тавана, а по стените такива не са
установени, защото нарушенията са били отстранени от ищците чрез боядисването
им. Според вещото лице за отстраняване на щетите по тавана и стената в банята и
по тавана в коридора е необходимо да се извърши шпакловане и боядисване на площ
от 16,40 кв.м, като цената за шпакловане на кв.м. е 3,66 лв., а за боядисване
24,46 лв.
Другите събрани писмени
доказателства установяват, че ответниците като
съпрузи са обственици от м.03.1988 г. на ап********,
като няма данни да са с еразпоредили с това свое
вещно право. Събраните в тази насока доказателства въззивният
съд намира да са допустими, като не се установиха процесуални нарушения при
събирането им.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск в настоящето
производство следва да се квалифицира като такъв с правно основание чл. 45 от ЗЗД според твърденията в исковата молба. Ищецът при условията на пълно и главно
доказване следва да установи наличието на сложния фактически състав на
непозволеното увреждане, което е основание за ангажирането на гражданската
отговорност на ответника за това увреждане, а именно да докаже наличието на
-действие или бездействие на ответника; противоправност
на това действие или бездействие; причинна връзка между противоправното
действие или бездействие, и настъпилия вредоносен резултат; а по отношение на
вината в чл. 45, ал. 2 от ЗЗД законодателят е предвидил оборима
презумпция за виновност.
В конкретният случай, не всички
от посочените елементи на фактическият състав на непозволеното увреждане са
установени с ангажираните по делото доказателства.
По делото не е установено по
несъмнен начин виновно противоправно поведение на ответниците-действие или бездействие, довело до настъпилия
вредоносен резултат за ищците. В тази насока по делото е установено единствено,
че по стени и таван в банята и по таван в коридора в жилището на ищците, има
следи от течове, както е констатирало вещото лице. Св.Р. установява и наличие в
минал момент на следи от потъмняване, замърсяване и мухъл и в кухнята от
течове, като следи за това имало от 3-4 години преди изслушването й, т.е
отпреди подаване на исковата молба. СТЕ и свидетеля обаче, не могат да
установят първопричината на тези течове, нито че течовете са причинени именно
от действие/бездействие на ответниците. Вещото лице
не е извършвало оглед на жилището над това на ответниците,
ри което изводът която прави при изслушването му пред СРС, сочат на въприети от вещото лице факти при огледа, но не и за източника
на теч на вода, още по малко на извод, че този теч идва само от горното жилище.
Свидетелят Р. също не може да установи източника на теча-да е именно от горния
етаж. Така не се доказа по делото уврежданията по жилището на ищците,у предмет
на иска, да са били причинени именно от противоправно
действие/бездействие на ответниците, и искът подлежи
на отхвърляне изцяло. Само за пълнота на изложението въззивният
съд споделя извода в обжалваното решение, че Констативния протокол от
представители на Столична Община, представлява частен свидетелстващ документ,
който удостоверява единствено, че отразените в него изявления са на лицата,
които са го подписали. Съставени от общинските администрации комисии нямат
нормативно определена компетентност в кръга на функциите им да установяват
наличието на течове в жилищата на гражданите, за да се приеме, че този документ
се ползва с материалната доказателствена сила на
официалния свидетелстващ документ. чл. 30 от ЗС в качеството си на
съсобственик.
След като ищицте
не са доказали един от елементите на фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД исковите
им претенции се отхвърлят като неоснователни и недоказани.
Поради разминаване изводите на
двете съдебни инстанции, обжалваното решение следва да се отмени изцяло, вкл. и
относно разноските като последица от отхвърляне на исковете.
При този изход на спора
направените от ищците разноски остават в тяхна тежест. Само ответникът З.Т. е направила
разноски 350 лв. за адвокатско възнаграждение, но същите не следва да се
възстановят от ищците, по аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК. Страната, която е
загубила спора, понася разноските на насрещната страна само за един адвокат. В случая до откритото съдебно заседание пред въззивния съд, когато за пръв път ответницата З.Т. се
представлява от адв.П., същата е била надлежно
представлявана от особения представител адв. М.Т., и
ищците са заплатили възнаграждението за адв.Т. по
чл.47, ал.6 от ГПК за въззивната инстанция общо 600
лв., или по 300 лв. за всеки от ответниците, в минимума
по НМРАВ № 1/2004 г. на ВАдвС. Възнаграждение за последващия адвокат на ответниците
не се дължи следователно от ищците.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 99832 от 24.04.2017 г., постановено по гр.д. №
66252/2014 г. на СРС, 90 състав, В ЧАСТТА, в която са осъдени ответниците Д.Г.Т. и З.Н.Т. да заплатят солидарно на ищците
Г.О.В. и К.Р.В., сумата от 461,16 лв., представляваща обезщетение за претърпени
от ищците имуществени вреди, изразяващи се в повреда на мазилката по тавана и
стените на баня и по тавана в коридор в апартамента им, находящ
се в гр.София , ж.к.********, вследствие от теч от апартамента на ответниците, започнал около месец юни на 2012г., и
преустановен след извършването на ремонт на банята на ответниците
през лятото на 2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
02.12.2014 год. до окончателното
изплащане на задължението, и да заплатят и сумата от 333,36 лв. разноски
съразмерно с уважената част от исковете., ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от ищците Г.О.В. с ЕГН********** –/лично и като наследник на ищеца К.Р.В. с ЕГН
**********/***, съдебен адрес чрез адв З.Е. ***,
Търговски дом, кантора 151, и от С.Г.В. с ЕГН **********/ като
наследник на ищеца К.Р.В. с ЕГН **********/***, срещу ответниците
Д.Г.Т. с ЕГН ********** и З.Н.Т. с ЕГН ********** двамата с адрес гр.София, ж.к.********,
субективно съединени искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, относно
осъждането на ответниците да заплатят на ищците
обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 461,16 лв., за
претърпени от ищците имуществени вреди, изразяващи се в повреда на мазилката по
тавана и стените на баня и по тавана в коридор в апартамента им, находящ се в гр.София , ж.к.********, вследствие от теч от
апартамента на ответниците, започнал около месец юни
на 2012г., и преустановен след извършването на ремонт на банята на ответниците през лятото на 2014г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 02.12.2014
год. до окончателното изплащане на задължението.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 99832 от 24.04.2017 г., постановено по гр.д. № 66252/2014 г. на
СРС, 90 състав, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.