Решение по дело №6350/2024 на Софийски градски съд

Номер на акта: 2067
Дата: 4 април 2025 г. (в сила от 4 април 2025 г.)
Съдия: Ина Бранимирова Маринова
Дело: 20241100506350
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 4 юни 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2067
гр. София, 04.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров

Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно гражданско дело
№ 20241100506350 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 1707 от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. № 40389/2021 г. по описа на
СРС, 145- ти състав, Държавен фонд „Земеделие“ е осъден да заплати по предявения от
„Интернешънъл Асет Банк“ АД в качеството му на процесуален субституент на „Органикал“
ЕООД частичен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ в полза на „Органикал“ ЕООД
по сметка на депозитаря ЧСИ Г.К. с IBAN: *******, сумата от 325 лв., част от заложено
вземане в общ размер на 17243,52 лв. по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 2019
г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 4057,62 лв. по Схема за
преразпределително плащане (СПП) за 2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в
общ размер на 11551,99 лв. по Схема за плащане за селскостопански практики, които са
благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания (ЗДП) за 2019 г.,
сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 1862,90 лв. по Схема за
обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК) за 2019 г., сумата от 325 лв., част от
заложено вземане в общ размер на 17553,86 лв., по Мярка 13 – плащания за райони,
изправени пред природни или други специфични ограничения (Подмярка 13.1/НР1 –
планински райони) за 2019 г. и сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на
4360,65 лева, по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ за
2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 09.07.2021 г. до
окончателното изплащане на частичните вземания. Със същото решение е отхвърлен искът
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ за сумата от 50 лв., част от заложено вземане в общ
1
размер на 38369,46 лв., по Мярка 11 „Биологично земеделие /Биологично растениевъдство/“
за 2019 г.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена въззивна жалба от ответника Държавен
фонд „Земеделие“ с излагане на съображения за неправилност на първоинстанционното
решение в осъдителната му част поради допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон и поради необоснованост. Твърди се, че съдът не е обсъдил значението
на издадения срещу „Органикал“ ЕООД акт за установяване на публично държавно вземане
/АУПДВ/, доколкото същият е обжалван от дружеството и към момента на влизане в сила на
съдебното решение /07.08.2020 г./ банката не е пристъпила към изпълнение и не е започнала
да събира вземането си. Изтъква се, че ДФЗ е уведомен за пристъпването към изпълнение
едва на 15.04.2021 г., когато публичното задължение на „Органикал“ ЕООД вече е било
погасено със субсидията. Посочва се, че не кореспондира с представените по делото
доказателства изводът на съда, че ответникът не е доказал, че плащанията по заявлението на
„Органикал“ ЕООД са оторизирани преди издаване на уведомителното писмо за кампания
2019 г., тъй като изплащането на субсидиите по заявления за 2019 г. следва да се извърши до
30.06.2020 г. и няма пречка уведомителното писмо, с което фондът се е произнесъл по
подаденото заявление, да се издаде след извършване на плащане по заявлението. Твърди се
още, че „Органикал“ ЕООД не е предприело действия по погасяване на публичното си
задължение, не е оспорило извършеното прихващане и не е възразило по отношение на
факта, че не е получило плащания по схемите и мерките. Моли се съдът да отмени
решението в осъдителната му част и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск
изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната жалба от ищеца
„Интернешънъл Асет Банк“ АД, в който е изразено становище за нейната неоснователност.
Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца
„Органикал“ ЕООД.
Решението в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1 ЗОЗ
за сумата от 50 лв., част от заложено вземане в общ размер на 38369,46 лв., по Мярка 11
„Биологично земеделие /Биологично растениевъдство/“ за 2019 г., като необжалвано е влязло
в законна сила.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и
събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в срок от легитимирана страна, поради което същата е
допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
2
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
След извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.
По правилността на решението въззивният съд намира следното:
Заложното право върху вземане по ЗОЗ възниква по силата на договор между
заложния кредитор и залогодателя, който подлежи на вписване в публичния ЦРОЗ по
партидата на залогодателя. В редакцията на ЗОЗ до 30.12.2016 г. вписването има
оповестително действие /чл. 30, ал. 1/ и осигурява противопоставимост на вписаните
обстоятелства по отношение на третите лица. Вписаното обстоятелство се счита известно на
третите добросъвестни лица /тези, които не го знаят/ от деня на вписването /по отношение
на третите недобросъвестни лица ще се смята известно от деня на узнаването/, като
оповестителното действие е ограничено до случаите, при които трето лице придобива права
върху заложеното имущество от лице, срещу което залогът е вписан. За да породи действие
спрямо заложния длъжник, който не е страна по договора, залогът следва да му бъде
съобщен, като съобщението има законово определено съдържание и може да бъде направено
както от залогодателя, така и от заложния кредитор /чл. 17, ал. 1 и ал. 2/. Вписването прави
залога и останалите, подлежащи на вписване обстоятелства, противопоставими на третите
лица /чл. 12, ал. 1 и ал. 2/. След измененията в закона /ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от
30.12.2016 г./ на вписването е придадено и конститутивното действие /чл. 2, ал. 1/ /така
решение № 95 от 31.01.2020 г., постановено по т. д. № 1757/2018 г. на ВКС, I т. о./.
В настоящия случай между страните във въззивното производство не се спори, а и от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между „Интернешънъл
Асет Банк“ АД в качеството му на кредитор и „Органикал“ ЕООД в качеството му на
кредитополучател е сключен договор за кредитна линия за оборотни средства „Моята
Евросубсидия+“ № ДК-479-007788-13/02.08.2016 г., по силата на който кредиторът е
отпуснал на кредитополучателя кредитна линия в размер на 71 000 лева за оборотни
средства за закупуване на семена, посадъчен материал, изкуствени торове и други във
връзка с дейността му като земеделски стопанин, както и въз основа на бъдеща субсидия на
земеделски стопанин от Държавен фонд „Земеделие“ по изрично изброени схеми и мерки за
подпомагане на Общата селскостопанска политика. Уговорено е срокът на кредита да бъде
за период от 60 месеца, а в чл. 15 от договора страните са постигнали съгласие за учредяване
на обезпечения на всички вземания на кредитора по договора, както следва: 1./ залог по реда
на ЗОЗ върху бъдещи вземания /субсидии/ по всички схеми и мерки за директни плащания
от ДФЗ, изрично посочени в договора, за 5 последователни години /кампания 2016 г.,
кампания 2017 г., кампания 2018 г., кампания 2019 г. и кампания 2020 г./ в пълния им размер
и залог на вземането по банковата сметка в банката кредитор, по която ще постъпват сумите
от заложените субсидии, както и върху бъдеща субсидия в пълния й размер съгласно
Уведомително писмо от ДФЗ за регистриране на земеделския стопанин за участие по
изрично изброени мерки и вземането по банковата сметка, по която постъпва субсидията; 2./
3
залог по реда на ЗДФО върху всички вземания на кредитополучателя – настоящи и бъдещи,
по всички сметки в национална и чуждестранна валута при банката кредитодател, на които
кредитополучателят е титуляр.
Чрез представените по делото писмени доказателства – Споразумение от 19.06.2017
г., Споразумение от 14.07.2017 г., Анекс № 1 от 25.07.2017 г., Анекс № 2 от 11.06.2018 г.,
Анекс № ДК-А3-479-007788-17 от 30.05.2019 г., Анекс № ДК-А4-479-007788-25 от
03.07.2019 г. и Анекс № ДК-А5-479-007788-38 от 30.09.2020 г. се установява, че сключеният
между „Интернешънъл Асет Банк“ АД и „Органикал“ ЕООД договор за кредит е изменян,
като кредитът е неколкократно револвиран, гратисният период за погасяване на главницата е
удължаван, кредитният лимит е увеличен до сумата от 99 000 лева, променен е и годишният
лихвен процент, като с последния Анекс – от 30.09.2020 г., е променен крайният срок за
издължаване на кредита, а именно – до 30.12.2020 г. В чл. 1, ал. 2 от цитирания Анекс
страните са посочили, че дължимата главница по кредита към 30.09.2020 г. е в размер на
58 898,13 лева.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че на 02.08.2016 г.
между „Интернешънъл Асет Банк“ АД в качеството му на заложен кредитор и „Органикал“
ЕООД в качеството му на залогодател е сключен Рамков договор за особен залог на вземане
и на банкова сметка № *******-14 към Договор за кредитна линия за оборотни средства
„Моята Евросубсидия+“ № ДК-479-007788-13/02.08.2016 г. Според чл. 2, ал. 1 от рамковия
договор вземането на банката, произтичащо от Договора за кредит от 02.08.2016 г. и
анексите към него, е обезпечено чрез учредяване на особен залог върху всички бъдещи
вземания за субсидии на залогодателя от Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна
агенция в пълния им размер по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/; Схема за
преразпределително плащане /СПП/; Зелени директни плащания /ЗДП/; Схема за преходна
национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/; Схема за обвързано подпомагане
за протеинови култури /СПК/; Мярка 11 Биологично земеделие /ПРСР 2014-2020 г./; Мярка
12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ /ПРСР 2014-2020 г./; Мярка
13 Плащания за райони, изправени пред природни или други специфични ограничения
/ПРСР 2014-2020 г./ за следните пет години: Кампания 2016, Кампания 2017, Кампания 2018,
Кампания 2019, Кампания 2020, включващо главници, лихви, такси и всички други
плащания към залогодателя по схемите и мерките за всяка година от периода. По силата на
чл. 2, ал. 2 от рамковия договор за обезпечаване на вземането на банката, произтичащо от
Договора за кредит от 02.08.2016 г. и анексите към него, залогодателят е учредил в полза на
заложния кредитор и особен залог по реда на ЗОЗ върху всички свои настоящи и бъдещи
вземания по банкова сметка с IBAN *******, разкрита в „Интернешънъл Асет Банк“ АД,
клон Варна, по която ще постъпват вземанията на залогодателя по схемите и мерките, които
са заложени съгласно чл. 2, ал. 1 от рамковия договор, за всяка година до издължаване на
кредита. В чл. 2, ал. 3 от рамковия договор е предвидено с всяка сума, постъпила по
посочената банкова сметка, заложена при условията на рамковия договор, да се погасява
формираният кредитен дълг по Договор за кредитна линия за оборотни средства „Моята
4
Евросубсидия+“ № ДК-479-007788-13/02.08.2016 г. и анексите към него. В чл. 2, ал. 4 от
рамковия договор е предвидено, че договорът за залог е със срок до окончателното
изплащане на дължимите главница, лихви, такси и комисиони по Договор за кредитна линия
за оборотни средства „Моята Евросубсидия+“ № ДК-479-007788-13/02.08.2016 г. и анексите
към него.
Видно от заявление за вписване на договор за залог и потвърждение за вписване в
ЦРОЗ, процесният договор за особен залог е вписан в ЦРОЗ с № 2016080201889 на
02.08.2016 г. От уведомително писмо с изх. № 109/0308.2016 г. се установява, че банката
ищец е уведомила заложния длъжник за учредения особен залог, като ответникът е издал
удостоверение за потвърждение за вписване в регистър „Особени залози“.
Чрез представените по делото писмени доказателства се установява, че с Анекс № 1
от 25.07.2017 г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №
*******-14/02.08.2016 г. е изменен чл. 1 от последния, като сумата на кредита е увеличена до
90 000 лева и залогодателят се е съгласил учреденият особен залог да продължи да
обезпечава кредитния дълг и при новите условия. Анекс № 1 от 25.07.2017 г. към Рамков
договор за особен залог на вземане и на банкова сметка № *******-14/02.08.2016г. е вписан
в ЦРОЗ с № 2017072501743 на 25.07.2017 г.
От събраните по делото доказателства се установява още, че с Анекс № ДЗ-А2-479-
007788-18/30.05.2019 г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка
№ *******-14/02.08.2016 г. залогодателят се е съгласил учреденият залог да продължи да
обезпечава кредитния дълг и при новите условия, както и че с Анекс № ДЗ-А3-479-007788-
26/03.07.2019 г. към Рамков договор за особен залог на вземане и на банкова сметка №
*******-14/02.08.2016 г. залогодателят се е съгласил учреденият залог да продължи да
обезпечава кредитния дълг и при новите условия, а именно – при увеличение на кредитния
дълг с още 9000 лева до общ размер от 99 000 лева и при уговорения променен годишен
лихвен процент. От заявление за вписване на договор за залог и потвърждение за вписване в
ЦРОЗ се установява, че Анекс № ДЗ-А3-479-007788-26/03.07.2019 г. към Рамков договор за
особен залог на вземане и на банкова сметка № *******-14/02.08.2016 г. е вписан в ЦРОЗ с
№ 2019070501574 на 05.07.2019 г.
Със заявление за подновяване на вписването от 18.06.2021 г., вписано в ЦРОЗ с №
2021061802749 на 18.06.2021 г., е подновено вписването на особения залог, учреден с Рамков
договор за особен залог на вземане и на банкова сметка № ******* 14/02.08.2016 г.
Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че ищецът „Органикал“ ЕООД е
учредил в полза на ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД особен залог върху посочените в
рамковия договор от 02.08.2016 г. вземания за субсидии на залогодателя от Държавен фонд
„Земеделие“ – Разплащателна агенция в пълния им размер по изрично изброените схеми и
мерки за съответните кампании, който е съобщен своевременно на ответника ДФЗ, поради
което същият е породил действие спрямо него. Отделно от това, с оглед на гореизложеното
следва да се посочи, че вписването на особения залог е подновено от заложния кредитор на
18.06.2021 г. – преди изтичане на 5-годишния срок от първоначалното вписвание по чл. 30,
5
ал. 2 ЗОЗ, поради което същият е действал към датата на подаване на исковата молба и
ищецът е легитимиран да провежда изпълнение по реда на ЗОЗ.
Залогодателят е длъжен да събира заложеното вземане и неговите плодове до
вписване на пристъпване към изпълнение, след който момент това задължение възниква в
патримониума на заложния кредитор, който следва с грижата на добрия търговец да
извършва необходимите действия за запазване и събиране на вземането. Заложният
кредитор може да пристъпи към изпълнение при неизпълнение на обезпеченото с особен
залог задължение. С вписването на пристъпване към изпълнение в публичния ЦРОЗ третите
лица се считат уведомени, че правото на разпореждане със заложеното вземане преминава в
патримониума на заложния кредитор. За да е противопоставимо пристъпването към
изпълнение на страните по заложното вземане, т. е. на залогодателя и заложния длъжник,
следва след вписването по партидата на залогодателя в ЦРОЗ това обстоятелство да им бъде
съобщено от заложния кредитор. Задължението за известяване на залогодателя е изрично
регламентирано в чл. 32, ал. 3 и чл. 33, ал. 1 ЗОЗ, а необходимостта от известяване на
заложния длъжник произтича от разпоредбата на чл. 34, т. 2 ЗОЗ. Законодателят е уредил
уведомяването на заложния длъжник за вписването на пристъпване към изпълнение по
отношение на вземането като правомощие на заложния кредитор – част от мерките за
запазване на заложеното имущество /чл. 34 ЗОЗ/. Независимо от законодателното
разрешение, с оглед характеристиките на договора за особен залог на вземане и
обстоятелството, че пристъпването към изпълнение засяга правната сфера на заложния
длъжник, който не е страна по този договор, правомощието по чл. 34, т. 2 ЗОЗ следва да е
упражнено, за да му се противопостави пристъпването към изпълнение. Целта на
уведомяването на заложния длъжник е да се доведе до неговото знание фактът, че от този
момент право да се разпорежда с вземането има само заложният кредитор, поради което под
страх от „лошо“ изпълнение и за да е действително плащането, то следва да бъде извършено
по реда на ЗОЗ – по посочената сметка на депозитаря. Упражняването на правомощието на
заложния кредитор по чл. 34, т. 2 ЗОЗ е от значение с оглед противопоставимостта на
вписаното пристъпване към изпълнение на заложния длъжник. До получаване на
уведомлението по чл. 34, т. 2 ЗОЗ заложният длъжник може да плати валидно на
залогодателя, което плащане ще има погасителен ефект и спрямо заложния кредитор, а след
получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, за да се освободи от
задължението си спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния
кредитор, заложният длъжник трябва да плати по посочената сметка на депозитаря /в този
смисъл решение № 95 от 31.01.2020 г., постановено по т. д. № 1757/2018 г. на ВКС, I т. о./.
Както вече беше посочено, заложният кредитор може да пристъпи към изпълнение
при неизпълнение на обезпеченото с особен залог задължение. В настоящия случай от
представения по делото Анекс № ДК-А5-479-007788-38 от 30.09.2020 г. се установява, че
крайният срок за издължаване на кредита е променен, а именно – до 30.12.2020 г. Съгласно
представеното извлечение от счетоводните книги на „Интернешънъл Асет Банк“ АД
задълженията на „Органикал“ ЕООД към банката по Договор за кредитна линия за оборотни
6
средства „Моята Евросубсидия+“ № ДК-479-007788-13 от 02.08.2016 г. и анексите към него
към 23.02.2023 г. се равняват на сумата от 84 305,25 лева, от които сумата от 58 898,13 лева,
представляваща изискуема главница за периода от 30.09.2020 г. до 23.02.20203 г., сумата от
22 947,19 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.09.2020 г. до 23.02.2023 г.,
сумата от 479,93 лева, представляваща договорна лихва за периода от 31.10.2020 г. до
31.12.2020 г., и сумата от 1 980 лева, представляваща просрочена годишна такса за обработка
и управление за 2021 г. и 2022 г. Ето защо, за ищеца „Интернешънъл Асет Банк“ АД е
възникнал интерес от пристъпване към изпълнение, като по делото се установява, че
заложният кредитор – „Интернешънъл Асет Банк“ АД, е насочил изпълнението върху
вземанията, за които е учреден особеният залог, като е вписал пристъпване към изпълнение
в ЦРОЗ с № 2021040901880 на 09.04.2021 г. С писмо, получено от управителя на ищеца
„Органикал“ ЕООД – Д.П.Ц., на 19.04.2021 г., и с писмо, получено от ответника „Държавен
фонд“ Земеделие на 15.04.2021 г., банката кредитор е уведомила залогодателя и заложния
длъжник за вписването на пристъпването към изпълнение върху заложените вземания.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав възприема извода, че заложният
кредитор „Интернешънъл Асет Банк“ АД е изпълнил задължението си след вписване на
пристъпването към изпълнение да уведоми за това обстоятелство както залогодателя, така и
заложния длъжник.
Във връзка с горното следва да се посочи, че при особения залог с вписването на
пристъпване към изпълнение и съобщаването за това заложеното вземане се счита
възложено за събиране на заложния кредитор, поради което и евентуалното извършено
плащане от длъжника в полза на залогодателя не би било противопоставимо на заложния
кредитор и не би имало погасителен ефект. По същата причина погасителен ефект не би
могъл да бъде постигнат и чрез извършване на прихващане. Следователно след
пристъпването към изпълнение заложеното вземане преминава в разпореждане на заложния
кредитор ищец, а извършените сделки със заложеното вземане не могат да му се
противопоставят, поради което не може да се извърши и прихващане, което да погаси
заложеното в негова полза вземане.
В настоящия случай ответникът твърди, че е извършил прихващане на оторизираните
в полза на ищеца „Органикал“ ЕООД суми за финансово подпомагане по схеми и мерки,
базирани на площ в подадено от земеделския производител заявление за подпомагане за
кампания 2019 г., с определеното на дружеството задължение в размер на 151 963,66 лева с
влязъл в сила АУПДВ 03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от 25.10.2019 г. преди получаване на
уведомлението за пристъпване към изпълнение върху заложените вземания.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че в полза на ищеца
„Органикал“ ЕООД от ответника „Държавен фонд“ Земеделие е оторизиран следния размер
на финансово подпомагане по схеми и мерки, базирани на площ в подадено от земеделския
производител заявление за подпомагане за кампания 2019 г.: по Подмярка 13.1/НР – сумата в
размер на 17 553,86 лева; по СЕПП – сумата в размер на 17 243,52 лева; по Мярка 12/Натура
2000 – сумата в размер на 4 360,65 лв.; по СПП – сумата в размер на 4 057,62 лева; по СПК –
7
сумата в размер на 1 862,90 лева, по Схема за плащане за селскостопански практики, които
са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ – сумата в
размер на 11 551,99 лева; за възстановяване от ФД – сумата в размер на 441,55 лева. За
посочените суми е издадено уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за
кампания 2019г. с изх. № 02-030-2600/4509 от 05.08.2021 г.
В Таблица 2 от уведомителното писмо, колона 4 „Прихваната сума“ оторизираните
суми без остатък са прихванати, в резултат на което не са останали суми за изплащане. В
таблицата е посочено, че прихващането е направено на 16.12.2019 г. за СЕПП, на 29.01.2020
г. за Подмярка 13.1/НР 1, на 23.03.2020 г. за СПП, на 04.05.2020 г. за Мярка 12/Натура 2000,
на 08.05.2020 г. за СПК, на 04.06.2020 г. за СЕПП, на 29.06.2020 г. за Схема за плащане на
селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени
директни плащания /ЗДП/, и на 03.09.2020 г. за възстановяване от ФД. В обяснителната
записка към Таблица 2 е посочено, че колона „Прихваната сума“ отразява приспаднатите от
оторизираната субсидия суми в резултат на санкции или недължимо оторизирани суми, за
които има издаден АУПДВ, или приспаднати суми от изискуеми задължения по други схеми
и мерки, администрирани от ДФЗ.
Чрез представения по делото АУПДВ 03/04/1/0/02474/2/02/04/01 от 25.10.2019 г.,
издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, се установява, че на „Органикал“
ЕООД е определено задължение в размер на 151 963,66 лева, представляващи получено
междинно плащане № 03/04/1/0/02474/2/02 от 25.10.2016 г. по Договор № 03/04/1/0/02474 от
04.02.2016 г. Посоченият акт е обжалван от „Органикал“ ЕООД, като с решение № 826 от
02.07.2020 г., постановено по адм. д. № 3522/2019 г. по описа на Административен съд –
Варна, влязло в сила на 07.08.2020 г., жалбата му е отхвърлена.
За да настъпят правните последици на прихващането, а именно – две насрещни
вземания да се погасят до размера на по- малкото от тях, освен останалите, изискуеми от
закона предпоставки /наличие на насрещни вземания за пари или еднородни заместими
вещи; изискуемост и ликвидност на активното вземане; изпълняемост на пасивното
вземане/, е необходимо и изявление на прихващащия, съдържащо белезите, които
индивидуализират всяко едно от вземанията по страни, основание и размер, което изявление
да е достигнало до адресата /в този смисъл ТР № 2 от 18.03.2022 г. по т. д. № 2/2020 г. на
ОСГТК на ВКС/.
В настоящия случай по делото липсват доказателства, от които да се установява, че
ответникът е отправил до ищцовото дружество „Органикал“ ЕООД изявление /или
изявления/ за прихващане, което да предшества получаването от страна на ответника на
уведомлението за пристъпване към изпълнение и което да е достигнало до „Органикал“
ЕООД преди този момент. В този смисъл е ирелевантно дали останалите изискуеми от
закона предпоставки за настъпване на правните последици на прихващането са били налице
преди получаване от страна на ответника на уведомлението за вписване на пристъпването
към изпълнение, тъй като същите следва да бъдат кумулативно налични, а липсата на една
8
от тях обуславя невъзможност за настъпване на правните последици на прихващането.
Следователно, въпреки че в уведомителното писмо са посочени дати, които предхождат
пристъпването към изпълнение и на които ответникът твърди да е извършил прихващане, то
липсата на изявление в този смисъл, адресирано до и получено от „Органикал“ ЕООД преди
получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение, препятства настъпването на
погасителния ефект към тези дати. Наличието, от една страна, на публично вземане,
установено в тежест на „Органикал“ ЕООД с влязъл в сила АУПДВ, и от друга, на вземания
в полза на „Органикал“ ЕООД за субсидии не е достатъчно за погасяването им до размера на
по- малкото от тях. Тези правни последици не настъпват автоматично. Напротив, както вече
беше посочено, необходимо е да се осъществят всички предпоставки, регламентирани в чл.
103 и чл. 104 ЗЗД. Следователно не е достатъчно за настъпването на правните последици на
прихващането посоченото във въззивната жалба, а именно че процесният АУПДВ е влязъл в
сила преди пристъпването към изпълнение и че „Органикал“ ЕООД не е предприело
действия по погасяване на публичното си задължение, доколкото тези обстоятелства не
изчерпват всички изискуеми от закона предпоставки за настъпване на погасителния ефект на
прихващането. Ето защо, настоящият съдебен състав възприема извода, че по делото не се
установява да е извършено прихващане на процесните суми преди получаване от страна на
ответника на уведомлението за вписване на пристъпването към изпълнение. В този смисъл
не е настъпило погасяване на задължението на заложния длъжник /ответника/, което да го
освободи спрямо залогодателя с погасителен ефект и по отношение на заложния кредитор.
Единствените данни по делото досежно направено изявление за прихващане от
страна на ответника се съдържат в уведомително писмо с изх. № 02-030-2600/4509 от
05.08.2021 г., което е последващо на получаването на уведомлението за пристъпване към
изпълнение. В този смисъл ответникът за първи път е направил изявление за прихващане на
процесните суми едва в цитираното уведомително писмо, за което не само липсват данни по
делото да е връчено на адресата си „Органикал“ ЕООД, т. е. липсват данни изявлението за
прихващане да е достигнало до насрещната задължена страна, но и същото като извършено
след получаване на уведомлението за пристъпване към изпълнение е непротивопоставимо на
заложния кредитор. Това е така, защото, както вече беше посочено по- рано, след
пристъпването към изпълнение заложеното вземане преминава в разпореждане на заложния
кредитор ищец, а извършените сделки със заложеното вземане не могат да му се
противопоставят, поради което не може да се извърши и прихващане, което да погаси
заложеното в негова полза вземане.
Във въззивната жалба не са изложени други конкретни оплаквания във връзка с
предявените искови претенции, като отделно от това, районният съд не е нарушил
императивни материалноправни норми при обосноваване на изводите си, поради което и
като съобрази ограниченията по чл. 269 ГПК, съдът приема, че решението на СРС в
обжалваната част следва да се потвърди на основание чл. 271, ал. 1, пр. 1 ГПК.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемите страни на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
9
следва да се присъдят сторените в хода на въззивното производство разноски. От страна на
въззиваемата страна „Органикал“ ЕООД разноски не са претендирани, поради което такива
не следва да бъдат присъждани. От страна на въззиваемата страна „Интернешънъл Асет
Банк“ АД са претендирани разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ето защо,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД сумата в
размер на 150 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1707 от 30.01.2024 г., постановено по гр. д. №
40389/2021 г. по описа на СРС, 145- ти състав, в частта, с която Държавен фонд
„Земеделие“, БУЛСТАТ *********, с адрес: бул. „*******, е осъден да заплати по
предявения от „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № 81-83 в качеството му на процесуален субституент
на „Органикал“ ЕООД, ЕИК *********, частичен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 44а, ал. 1
ЗОЗ, в полза на „Органикал“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Варна, ж.к. „Възраждане“, бл. 65, вх. 2, ет. 1, ап. 26, по сметка на депозитаря ЧСИ Г.К. с
IBAN: *******, сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 17243,52 лв. по
Схема за единно плащане на площ (СЕПП) за 2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено
вземане в общ размер на 4057,62 лв. по Схема за преразпределително плащане (СПП) за
2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 11551,99 лв. по Схема
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда
– зелени директни плащания (ЗДП) за 2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в
общ размер на 1862,90 лв. по Схема за обвързано подпомагане за протеинови култури (СПК)
за 2019 г., сумата от 325 лв., част от заложено вземане в общ размер на 17553,86 лв., по
Мярка 13 – плащания за райони, изправени пред природни или други специфични
ограничения (Подмярка 13.1/НР1 – планински райони) за 2019 г. и сумата от 325 лв., част от
заложено вземане в общ размер на 4360,65 лева, по Мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и
Рамковата директива за водите“ за 2019 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба – 09.07.2021г. до окончателното изплащане на частичните вземания.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“, БУЛСТАТ: *********, с адрес: бул. „*******
да заплати на „Интернешънъл Асет Банк“ АД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „*******“ № 81– 83 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в
размер на 150 лева, представляваща разноски за въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
10
1._______________________
2._______________________
11