Решение по дело №99/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.208,ал.2 вр. с чл.197 от Данъчно -осигурителния процесуален кодекс.

Делото е образувано по жалба на Б.М.Б. *** против Решение № 58 / 23.04.2021г. на Директора на ТД на НАП - Велико Търново, с което е потвърдено, като правилно и законосъобразно Постановление № С210005 – 022 – 0000424/ 12.01.2021г., издадено от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Видин, с което е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, с титуляр жалбоподателя, находящи се в две банки. Твърди се в жалбата, че решението е незаконосъобразно, тъй като по запорираната сметка на жалбоподателя в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД са постъпили суми от ДФ „Земеделие“, с правно основание на превода – плащане по СЕПП, по СПП и по ЗДП. Тези средства са такива предоставени от държавния бюджет и / или от бюджета на ЕС, които са и целеви такива, средства за субсидиране на дейности в земеделието на конкретния земеделски производител. Твърди се, че по силата на чл.96,ал.1 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2020г., респ. чл.99 от ЗДБ за 2021г. е въведено изискване за несеквестируемост на посочените в разпоредбата средства, а жалбоподателят попада в нейния обхват. Иска се от съда да отмени оспореното решение, като незаконосъобразно, както и потвърдения с него отказ за отмяна на запор, както и да се вдигне наложения запор върху банковите сметки на длъжника досежно постъпващите от ДФ “Земеделие“ суми, съставляващи целево финансово подпомагане.

Ответникът по делото, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Твърди, че запорираните суми не се обхващат от приложното поле на чл.96 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2020г. и чл.99 от ЗДБРБ за 2021г. Според тях за финансовите средства предоставяни от ДФЗ не важи забраната за използването им като обезпечение, поради което и няма пречка публичният изпълнител да налага запор върху банковите сметки на този кръг лица. Иска се от съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Претендира се присъждането на суми за ю.к. възнаграждение.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна, следното:

Между страните не се спори, че по отношение на жалбоподателя е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2017г. по описа на ТД на НАП – Велико Търново за установени публични вземания в общ размер на 8 998,17 лева, от които 7 243,40 лева - главница и 1 754,77 лева - лихва, съгласно справка за задълженията на длъжника по изпълнителното дело.

На основание чл.200, чл.202,ал.1 от ДОПК, от публичния изпълнител при ТД на НАП-Велико Търново, офис Видин, с ПНОМ изх.№ С 210005 – 022 – 0000424/ 12.01.2021г. за обезпечаване събирането на установени и изискуеми публични вземания по ИД са наложени обезпечителни мерки „запор“ върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в посочените в постановлението банки, а именно : Юробанк България АД и Райфайзенбанк /България/.

Във връзка с това постановление до Райфайзенбанк /България/ е изпратено запорно съобщение с изх. № С 210005 – 003 – 0000358 / 12.01.2021г., което е надлежно получено в банката и въпросният запор е наложен.

Съдът, като съобрази, че като родово и местно компетентен правораздавателен орган е сезиран с предявена в преклузивния 7-дневен срок по чл.197,ал.2 вр. чл. 208,ал.2 от ДОПК жалба на процесуално легитимирано лице, намира производството по делото за процесуално допустимо и като такова – за подлежащо на разглеждане по основателността на заявеното оспорване.

Видно от бюджетно платежно нареждане /л.85/ по сметка на жалбоподателя в Райфайзенбанк от ДФЗ на 24.03.2021г. е постъпила сумата от 3 664,83 лева, представляваща плащане по СПП 2020г. На същата дата от Райфайзенбанк до жалб. Б. е изпратено писмо /служебна бележка/, с което е информиран, че постъпилата сума е запорирана и не може да бъде освободена без изричното указание на НАП, поради наложения запор.

На 25.03.2021г. от ТД на НАП Велико Търново, офис Видин до жалб. Б. е изпратено писмо, с което се уведомява, че субсидиите, изплащани на земеделските производители като форма на доход подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество, поради което и получената сума от ДФЗ подлежи на принудително събиране.

С искане вх. № 2595/26.03.2021г. /л. 77 от делото/ Б.Б. е поискал от публичния изпълнител в ТД на НАП Велико Търново, офис Видин да вдигне наложения запор на банковата му сметка в Райфайзенбанк /България/ ЕАД, като се е позовал на несеквестируемост на постъпващите по нея парични суми с произход целево предоставени средства от държавния бюджет за субсидиране на дейността му, като земеделски производител.

По искането е постановен отказ на публичния изпълнител с изх. № С210005 – 012 - 0000038/30.03.2021г. /л.76 от делото/, в мотивите на който е посочено, че обезпечителната мярка е наложена с постановление изх. № С210005 – 022 – 0000424/ 12.01.2021г. за обезпечаване на публичните вземания срещу длъжника Б.Б. по изп. дело № *********/2017г. в общ размер на 8998,17 лева, от които 7 243,40 лева - главница и 1 754,77 лева – лихва.

Отказът е мотивиран с обстоятелството, че субсидиите, изплащани на земеделските производители, като форма на доход, подлежат на данъчно облагане и могат да служат за обезпечение, т.е. представляват секвестируемо имущество. Според публичния изпълнител при тълкуване на чл.96,ал.2 вр. с ал.1 от ЗДБ на РБ за 2020г., респ. чл.99 от ЗДБ за 2021г. се стига до извода, че забраната не се отнася до предвидените за земеделските производители помощи, предоставяни от ДФЗ, тъй като те не съставляват средства отпускани от държавния бюджет за възложени от държавата дейности и услуги, а и те не са включени в обхвата на чл.213 от ДОПК, където изчерпателно са посочени несеквестируемите средства / доходи на длъжника.

По делото е приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С210005 – 022 – 0000424/ 12.01.2021г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Велико Търново, офис Видин, от което е видно, че на основание чл.200 и чл.202,ал.1 от ДОПК е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в : Райфайзенбанк /България/ и Юробанк България АД за посочената по – горе сума /л.88/.

На л.89 е приложено изпратеното до Райфайзенбанк запорно съобщение изх. № С 210005 – 003 – 0000358 / 12.01.2021г., като на л.86 се съдържа доказателство за получаването му - писмо изх. № изх. – 001 – 1637/ 13.01.2021г., с което ТД на НАП Велико Търново, офис Видин са уведомени, че във връзка с полученото запорно съобщение, запорът по сметката е наложен.

При проведеното административно обжалване по реда на чл.197,ал.1 вр. чл.208,ал.2 ДОПК Директорът на ТД на НАП – Велико Търново е потвърдил постановения отказ за отмяна на обезпечителната мярка, като е оставил без уважение постъпилата срещу него жалба вх. № 3164/13.04.2021г.. По делото не се оспорва обстоятелството, че по запорираната сметка на дружеството в Райфайзенбанк, постъпват периодично суми от ДФ “Земеделие“, изплащани на жалбоподателя като земеделски производител. Последното обстоятелство, предвид съдържащите се изявления и на двете страни по делото се приема от съда за безспорно по делото. Представено е и писмено доказателство, от което е видно, че жалбоподателят е регистриран като земеделски производител, както и че е подал заявление за подпомагане 2020 на 08.05.2020г., като физическо лице, в което е посочена банковата сметка в Райфайзенбанк.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт, в срока по чл.208,ал.2 вр. с чл.197 от ДОПК.

Разгледана по същество, жалбата е и основателна.

Оспореният административен акт е издаден в писмена форма, от компетентен орган по чл. 268, ал. 1 от ДОПК. Същият обаче не е съобразен с материалния закон по следните съображения:

В чл. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ са уредени различни форми на финансово подпомагане, а именно: държавно подпомагане; прилагане на схеми за директни плащания в съответствие с Общата селскостопанска политика на ЕС, както и прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони. Средствата, с които се субсидират земеделските производители включват такива от държавния бюджет и от бюджета на ЕС.

Видно от разпоредбата на чл.96,ал.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2020г. обаче, целево предоставяните средства от държавния бюджет на нефинансовите предприятия за субсидии, компенсации и капиталови трансфери за възложени от държавата дейности и услуги не могат да се използват за обезпечения, а съгласно ал.2 на същия член, тези средства не могат да се използват и за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания, както и на вземания на трети лица. В същия смисъл е и разпоредбата на чл.99,ал.1 и ал.2 от Закона за държавния бюджет на Р България за 2021г.. В §1, т.1 от ДР на ЗПЗП е посочено, че „земеделски производители“ са физически и юридически лица, които произвеждат непреработена и/или преработена растителна и/или животинска продукция, от което следва, че те не представляват финансови предприятия. Следователно, цитираните по-горе норми на Закона за държавния бюджет за 2020г. и 2021г. намират приложение по отношение на държавните субсидии, които се отпускат на земеделските производители и тези средства не могат да се използват за принудително погасяване на вземания, включително и на публични такива, какъвто е и настоящият случай. По отношение на средствата, отпускани от фондовете на ЕС, те са публични финансови средства съгласно чл.17а от ЗПЗП, като на основание чл.11 и чл.11а от ЗПЗП дейността по управлението и контрола на плащанията на отпуснатите от еврофондовете средства и свързаното с тях национално съфинансиране, се извършва от Държавен фонд „Земеделие“. Съобразно Регламент /ЕС/ № 1306/2013г., бенефициери на тези плащания - в пълния им размер, са регистрираните земеделски производители, а целта – влагането на средствата в осъществяваната от тях дейност по схемите и мерките в рамките на общата селскостопанска политика. Регламентът предвижда, че плащанията следва да се извършват навреме, за да могат да се използват от бенефициерите ефективно, по предназначение. Всяка мярка от общата селскостопанска политика следва да бъде предмет на мониторинг и оценка, а имената на бенефициерите се публикуват, с оглед засилване на публичния контрол относно разходването на предоставените им средства. От изложеното следва, че се касае за публично целево финансиране и единствения овластен да получи средствата в пълния им размер е бенефициерът – земеделски производител. Следователно, тези средства също не могат да бъдат използвани за принудително погасяване на публични и частни държавни вземания и на вземания на трети лица.

Нещо повече, изразходването на отпуснатите целеви средства, каквито са постъпилите от ДФ “Земеделие“, подлежи на контрол, както бе посочено и по – горе. Установяването, че те не са използвани по предназначение би довело, както до връщането им в европейския бюджет, тъй като подлежат на възстановяване, така и до финансови корекции или налагане на санкции, както на земеделския производител, така и на Държавата, тъй като неизползването на средствата по предназначение е станало чрез нейните органи. Поради това и тези средства няма как да послужат за друго освен за тази дейност за извършването, на която са отпуснати и предоставени на конкретния бенефициер.

Предвид горното съдът намира, че запорът на сметката на Б.Б. относно постъпващите по нея плащания от ДФ „Земеделие“ е незаконосъобразен и като такъв е следвало да бъде отменен от Директора на ТД на НАП, гр.Велико Търново. Като не е сторил това, последният на свой ред е постановил незаконосъобразен акт, подлежащ на отмяна.

Жалбоподателят е поискал само частична отмяна, а не отмяна изцяло на запора върху банковата му сметка в „Райфайзенбанк“ АД, тъй като в останалата част, извън средствата от ДФ „Земеделие“, забраната на чл.96,ал.1 от ЗДБ за 2020г., респ. чл.99,ал.1 и ал.2 от ЗДБ за 2021г., за тях не е приложима.

Предвид гореизложеното обжалваното решение, с което е потвърдено постановлението на публичния изпълнител е незаконосъобразно.

При този изход на делото, тъй като жалбата е основателна, жалбоподателят има право на разноски, съобразно уважената жалба, а именно - сумата от 10 лева за Д.Т., както и сумата от 300 лева за адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, Съдът

 

                                Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 58/23.04.2020г. на Директора на ТД на НАП -Велико Търново, с което е потвърден, като правилен и законосъобразен отказ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С210005 – 012 – 0000038/ 30.03.2020г., издаден от публичен изпълнител при ТД на НАП - Велико Търново, офис Видин, В ЧАСТТА, касаеща наложения запор върху постъпващите от Държавен фонд „Земеделие“ суми по сметката на Б.М.Б. *** в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД, както и потвърдените с него Постановление № С210005 – 022 – 0000424/ 12.01.2021г., в ЧАСТТА, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, по депозити, вложени вещи в трезори, включително и съдържанието на касетите, както и суми предоставени за доверително управление в Райфайзенбанк по отношение на постъпващите от ДФЗ суми, както и ОТКАЗ за отмяна на наложени обезпечителни мерки с изх. № С210005 – 012 – 0000038/ 30.03.2020г. в частта, касаеща същите суми, постъпващи в „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД от ДФЗ.

 

ОСЪЖДА ТД на НАП - Велико Търново да заплатят на Б.М.Б. *** сумата от 350 / триста и петдесет/ лева разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: