Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 584
15.08.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в
открито съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Председател: Ива
Байнова
Членове: Росица Чиркалева
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска и
в присъствието на прокурор Валентина Радева - Ранчева при Окръжна прокуратура -
Хасково, като разгледа докладваното от съдия Чиркалева АНД (К) № 585 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано
е по касационна жалба на П.И.П., с посочен постоянен адрес: ***, с посочен
съдебен адрес:***, против Решение №81/29.03.2022г., постановено по АНД №168/2022г.
по описа на Районен съд – Хасково.
Касационният
жалбоподател счита атакуваното решение за незаконосъобразно, постановено при нарушение
на материалния закон. Твърди, че в мотивите към решението въобще не се
обсъждали съображенията, които посочил относно нарушенията, допуснати от
административния орган при съставяне на наказателното постановление. Решението
било постановено без да се обсъдят и вземат предвид писмените доказателства,
които представил по делото. Първоинстанционният съд сочел, че административно
наказващият орган постановил наказанието в превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства и не вземал отношение
относно фактите, че това нарушение било първо за касационния
жалбоподател, както и огромното несъответствие между получаваното от него
възнаграждение и размера на глобата. Представил като доказателство и посочил,
че този размер на глобата бил непосилен за него. Налице било пълно
пренебрегване на доказателствата относно материално имотното му състояние. За
нарушението по чл.53 ал.1 от ЗП била предвидена глоба в размер от 1000 лева до
5000 лева, в настоящия случай била наложена глоба в размер на 3000 лева.
Посочения в обжалваното решение превес на отегчаващи отговорността
обстоятелства бил неправилен. Надвишаването законовата норма
административнонаказващият орган веднъж отчел при обосноваване липсата на
маловажност на нарушението, поради което не следвало първоинстанционния съд да
се позовава отново на това обстоятелство, като отегчаващо вината. В жалбата си пред първата
инстанция касационният жалбоподател изрично посочил, че не разбрал колко е
претоварен камиона, което навеждало за нарушение на закона при условията на непредпазливост,
в хипотезата на небрежност, обстоятелство, което не било обсъдено и отчетено в
обжалваното решение. Поради така изложените съображения първоинстанционният съд
следвало да намали размера на санкцията,
с оглед наличието единствено на смекчаващи отговорността обстоятелства.
Наказателното постановление неправилно било потвърдено изцяло. Размер на глоба
от 1000 лева бил достатъчен наказанието да окаже своята възпитателна и
поправителна роля. Касационният жалбоподател сочи, че следвало да се въздържа
от управлението, преди собственика на ППС-то, негов работодател или той самият да
се снабди с изискуемото по закон разрешение, но никъде в административното и
първоинстанционното съдебно производство не се доказвало, че знаел, че камиона
бил претоварен. В случая бездействал, по отношение предполагаема нужда да се
издаде разрешение, поради което би следвало да се приеме, че нарушението било
извършено при условията на непредпазливост, в хипотезата на небрежност, което
от своя страна заедно с представените от касационния жалбоподател доказателства
следвало да се отчете при определяне размера на санкцията. Моли се за отмяна на
обжалваното решение, алтернативно да се измени същото, като се намали размера
на наложената глоба.
Ответникът
по касационната жалба – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“
към Агенция „Пътна инфраструктура“ - София, в представени чрез процесуален
представител писмен отговор и становище, моли да бъде оставено в сила решението
на районния съд. Претендира направените по делото разноски, както и
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Хасково намира жалбата за неоснователна. Пледира за
оставяне в сила на решението на районния съд.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията
в жалбата и извърши проверка по реда на чл.218 от АПК, намира за установено
следното:
Касационната жалба
е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С
атакуваното Решение №81/29.03.2022г., постановено по АНД №168/2022г. по описа
на Районен съд - Хасково, е потвърдено Наказателно постановление
№7558/29.12.2021г., издадено от Началник на Отдел „Контрол по републиканската
пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна
инфраструктура“ гр. София, с което на П.И.П., за нарушение на чл.26 ал.2, т.1,
буква „а“ от Закона за пътищата (ЗП), във връзка с чл.37, ал.1, т.1 от Наредба
№11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.53, ал.1, т.2 във
връзка с чл.26, ал.2 т.1 б.“а“ от ЗП и чл.53 от ЗАНН, била наложена глоба в
размер на 3000 лева.
За да потвърди наказателното постановление, районният съд
е приел, че е установено отразеното в АУАН и НП административно нарушение.
Съдът е посочил, че наказанието е правилно индивидуализирано и е справедливо,
като е мотивирал съображенията си в тази насока.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за правилно.
Не са налице наведените в жалбата касационни
основания. Изложената от районния съд фактическа обстановка изцяло се споделя
от настоящия състав. При спазване на процесуалните правила районният съд е
събрал необходимите и относими доказателства, които са били нужни за
установяване на фактите по делото. При анализа на събраните доказателства, от
правна страна, решаващият състав е изложил мотиви относно преценката на
доказателствата, която е извършил, въз основа на което е формулирал крайния си
правен извод за потвърждаване на обжалваното пред него наказателно
постановление.
В случая не са налице
съществени нарушения на процесуални правила, които да опорочават процедурата по
административното наказване и да са основания за отмяна на наказателното
постановление. АУАН и НП отговарят на формалните изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и са издадени от компетентен орган. Както в АУАН, така и в наказателното
постановление е направено достатъчно ясно описание на нарушението, посочени са
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го
санкционират и по никакъв начин не е възпрепятствано или ограничено правото му
на защита.
Настоящата инстанция
намира за правилни изводите на районния съд, че е доказано извършването на
описаното в АУАН и НП административно нарушение.
Съгласно посочената като
нарушена разпоредба на чл.26 ал.2 от ЗП, за дейности от специалното ползване на
пътищата без разрешение се забраняват: 1. в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. В чл.37 ал.1 от Наредба №11 от 03.07.2001г. за движение на
извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства е посочено, че във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и Агенция „Пътна
инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в обхвата на пътя и
ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и
колесни трактори и друга колесна самоходна техника за земеделското стопанство,
регистрирана за работа съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската
и горската техника, както и съставят акт на водача, на товародателя, на
съпровождащото лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се
установи, че: 1. движението се извършва без разрешително или документ за
платена такса в случаите по чл. 14, ал. 3.
От събраните по делото
доказателства се установява, че на посочените в АУАН и НП дата и място П.И.П. е
осъществявал движение на извънгабаритно пътно превозно средство (по смисъла на
§1 т.1 от ДР на Наредбата) без разрешение (разрешително или квитанция за
платени пътни такси), издадено по реда на раздел IV на Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС от
администрацията, управляваща пътя (АПИ) за дейност от специално ползване на
пътищата.
При анализа на
доказателствата по делото се налага извода, до който е достигнал и районният
съд, че извършеното от касационния жалбоподател административно нарушение е
доказано от обективна и субективна страна.
Неоснователни са
наведените в касационната жалба възражения, че районният съд следвало да намали
размера на санкцията. Настоящата инстанция намира за законосъобразен
извода на районния съд, че наказанието е правилно индивидуализирано и е
справедливо, като се споделят изложените в тази насока съображения в
обжалваното решение.
В тази връзка и
доколкото изложените от районния съд мотиви за потвърждаване на наказателното
постановление изцяло се споделят от настоящия състав, не е необходимо
преповтарянето им, а на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК се препраща към тях.
По изложените съображения,
касационната инстанция намира, че Районен съд Хасково правилно е приложил
закона, като е потвърдил наказателното постановление изцяло. Касационните
оплаквания не намират опора в доказателствата по делото и са неоснователни.
Обжалваното решение е постановено изцяло в необходимата форма и реквизити,
същото е валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон и следва да
бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото и
предвид направеното искане чрез процесуален представител, на ответника по
касационната жалба следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Съдът намира, че същото следва да бъде определено в размер на
80.00 лева, на основание чл.63д ал.4 от ЗАНН, вр. с чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221,
ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА
Решение № 81/29.03.2022г., постановено по АНД № 168 по описа на Районен
съд – Хасково за 2022г.
ОСЪЖДА П.И.П. ЕГН **********,***, да
заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ сумата от 80 (осемдесет) лева, разноски за
юрисконсултско възнаграждение по делото.
Решението
е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.