№ 3177
гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. И.
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110109943 по описа за 2024 година
Производството e по реда на ГЛАВА XIII ГПК (Общ исков процес)
Производството е образувано по исковата молба от Н. П. Г., с ЕГН
**********, с адрес: гр. София, район „Н*, срещу СТОЛИЧНА ОБЩИНА,
Булстат *, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от Ва* -
кмет, с която са предявени следните искови претенции:
1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за неимуществени
вреди в общ размер от 10000 лв. поради неправомерно отстраняване от
имота на адрес гр. София, ул. „*.
2. осъдителен иск по чл.72 ЗС за сумата от 15 000 лв. като част от 1 500 000
лв. - направени подобрения и преустройства в имота, за извършването на
които своевременно е уведомяван ответникът;
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени вреди от
неправомерно извеждане от имота на ул. „*:
за претърпяна загуба поради:
заплащане на наем за друг имот;
липсващи движими вещи;
4. осъдителен иск по чл.45 ЗЗД за пропуснати ползи от ползването на имота
в размер на 10 000 лв. като част от иск в размер на 1 000 000 лв.
С определение от 10.10.2022 г. е предоставена правна помощ на ищеца
Н. Г.. С определение от 04.04.2023 г. е назначен за особен представител на
ищеца адвокат Н. Д. А.. С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. съдът е
освободил ищецът от внасяне на държавни такси по делото.
1
Дадени са указания за отстраняване на нередовности по първоначалната
искова молба.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е бил наемател на
общински имот и ответникът го е извел незаконно. Претендира вреди,
причинени от неправомерното му изгонване, направените подобрения в
имота, разходите, които е направил за наем, след изходването му, и загубата на
липсващите движими вещи.
С уточнителна молба с вх. № 78296 от 25.08.2023 г. ищецът формулира
петитум на исковата молба, като се иска ответникът да бъде осъден да заплати
следните суми поради неправомерно отстраняване на ищеца от процесния
имот:
15 000 лв., частичен иск от 1 500 000 лв. за вложените средства за
подобрения и преустройства в имота, за извършването на които
своевременно е уведомяван ответника;
10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - пропуснати ползи от
неползване на имота след отстраняването на ищеца;
10 000 лв., частичен иск от 1 000 000 лв. - за причинени неимуществени
вреди вследствие отстраняване на ищеца от имота и последвалата
продажба и погиване на същия имот.
В срока по чл.131 ГПК ответникът подава отговор. Оспорва изцяло
иска. Прави възражение за погасяване по давност. Излага подробни факти и
обстоятелства по случая. Счита, че искът е недопустим, тъй като след
постановяване на бракоразводното решение между ищеца и бившата му
съпруга, процесното жилище е предоставено на нея и той няма правно
основание да се намира в имота. Ето защо липсва правен интерес от
предявяване на исковата претенция от страна на ищеца.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован, се явява,
представлява се от адв. А.. В становище по същество на спора процесуалният
представител на ищеца поддържа, че ищецът е пребивавал на процесния имот
на законно основание. Същият не отстранен по надлежния ред от ответника и
поради това е претърпял вреди, претендирани с исковата молба. Ищецът в
становище по същество на спора моли съдът да му присъди претендираните
обезщетения за вредите, които са му причинени в продължение на
деветнадесет години.
Ответникът, редовно призовано за о.с.з., се представлява от юрк. Ганева.
В становище по същество на спора моли съдът да отхвърли исковете като
неоснователни и недоказани по съображения, изложени в отговора на
исковата молба. Прави искане за присъждане на разноски. Релевира
възражение за прекомерност на претендираните от ищеца разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:
2
По валидността и допустимостта на производството
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Следователно исковата молба е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното
упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство,
които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено,
поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по
същество на спора.
По основателността на исковете
С оглед твърденията на страните и на основание чл. 154 ГПК в тежест на
ищеца по иска с правна квалификация 45 ЗЗД е да установи, при условията
на пълно и главно доказване, следните кумулативни факти и обстоятелства:
1. Деянието на ответника
2. Деянието да е противоправно
3. вреда - неимуществени и имуществени вреди
4. размер на вредата
5. причинно-следствената връзка между вредата и противоправното
поведение на ответника (действие)
Отговорността е обективна и вина не е необходима. Същата се
предполага, на основание чл.45, ал.2 ЗЗД.
По иска с правна квалификация по чл.72 ЗС ищецът следва да установи
направените от него подобрения, техния размер и че ответникът е уведомен за
тях.
Ответникът при условията на насрещно доказване следва да установи,
че се е възпротивил на направените промени.
При условията на насрещно доказване, ответникът следва да установи:
1. погасяване на вземането
По възражението за настъпила давност по чл.110 ЗЗД. Ответникът
следва да установи, че задълженията са възникнали (станали изискуеми)
преди повече от пет години от датата на подаване на исковата молба, както и
техния размер. Ищецът следва да установи действия, които прекъсват или
спират давността.
От фактическа страна:
По делото се установява, че със Заповед № ЖД-77-00-80/30.05.1996 г. на
Началника на службата на жилищно настаняване при район „Оборище“ на
основание чл. чл. 7 и 13 ал. 11 от Закона за наемните отношения чл. чл. 9 и 17
ал. III от Правилника за приложението му, са настанени Д* Ц.ова и Н. П. Г. в
имот на адрес: гр. София, ул. „М*, собственост на ДИ – Акт № 13932, състоящ
3
се от: две стаи и кухня, мазе и таванско помещение, като в мотивната част на
заповедта е посочено, че е издадена въз основа на Заповеди №№ ЖД-77-00-
199 и ЖД-77-00-200 от 11.08.1995 г. на ТОА „Оборище“, отговарят на
условията на чл. 7, 9 и 10 от ННОЖ, утвърдено с Протокол № 7/29.04.96 г. на
Комисията по чл. 11 от ННОЖ. (л. 54 от гр.д. № 9507/2022 г. на СГС, I-12
св.).
Приложена е и Заповед № ЖД-77-00-3/05.02.2001 г. на Кмета на район
„Оборище“, издадена на основание чл. 43 от Закона за общинската
собственост и чл. 15 (4) от Правилника за приложение на Закона за
общинската собственост, от която се установява, че в посочения имот на
адрес: гр. София, ул. „М*, са настанени Н. П. Г., неговата съпруга А* и
неговата дъщеря Е* – П* Г.а (л. 61 от гр.д. № 9507/2022 г. на СГС, I-12 св.).
Приет по делото е Договор № 267/03.10.1996 г. за отдаване под наем на
държавен жилищен имот на граждани, от който се установява, че на
14.06.1996 г. в гр. София е сключен посоченият договор за наем между СП
„БКС“- при общинския народен съвет „Оборище“ представлявано от инж. Г*,
в качеството на наемодател, и Н. П. Г. и Д* Ц.ова, в качеството на наематели,
за описания в договора имот на адрес: гр. София, ул. „М*, състоящ се от: две
стаи, кухня и сервизни помещения, с площ от 60.23 кв.м. и спомагателна площ
от 17.31 кв.м. Установява се, че договорът е сключен въз основа на посочената
настанителна Заповед № ЖД-77-00-80/30.05.1996 г., като имотът е отдаден
под наем от 30.05.1996г. (л. 55 от гр.д. № 9507/2022 г. на СГС, I-12 св.).
Установява се, че за посочения имот е издаден Акт за частна общинска
собственост (АЧОС) № 362 от 01.06.1999 г., издаден на основание § 7, т. 3 от
ЗОС-отчуждителна заповед на ИК на СГНС № А-0-07-417/79. Общински по
силата на ЗМСМА, като в същия имотът е описан като дворно място, цялото
от 274 кв.м., находящо се на ул. „*, заедно със застроената върху него
жилищна сграда, застроена на около 80 кв. м., състояща се от: партер, с
изградени в него мазе и гараж / надземни/; първи етаж от стая, хол, кухня и
санитарен възел с обслужващи помещения; тавански етаж-кабинет и таван.
Сградата е на два етажа и таван, конструкция- ж. б. плоча, строена 1957 г. (л.
59 от гр.д. № 9507/2022 г. на СГС, I-12 св., приложение № 1 към отговора
на исковата молба.).
Приложен е акт за частна общинска собственост (АЧОС) №
609/13.11.2001 г., издаден на основание § 7, т. 3 от преходните и заключителни
разпоредби на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и 9 от ЗОС-отчуждителна заповед
на ИК на СГНС № А-0-07-417/79. (приложение № 6 към отговора на
исковата молба.).
Приета по делото е Заповед № РД-562-319/01.11.2005 г. на кмета на
Столична община, район „Оборище“, с която е наредено да се сключи договор
за замяна между Столична, от една страна и от друга страна: А* и Н. П. Г., по
силата на който Столична община да прехвърли на А* и Н. П. Г. правото на
собственост върху имот, частна общинска собственост, актуван с Акт за
4
частна общинска собственост № 362/01.06.1999 г. на Столична община -
район „Оборище”, находящ се в гр. София, ул. „М*, представляващ: жилищна
страда (конструкция ж.б. плоча, строена 1957 г.), със застроена площ около 80
кв.м., състояща се от: партер с изградени в него мазе и гараж (надземни);
първи етаж, състоящ се от стая, хол, кухня и санитарен възел с общи
обслужващи помещения; тавански етаж, състоящ се от кабинет и таван;
заедно с правото на собственост върху урегулиран поземлен имот IV-378 с
площ 274 кв.м., кв. 153 по плана на гр. София, м. „Ботевградско шосе“, като
А* и Н. П. Г. да прехвърлят на Столична община правото на собственост
върху следните техни собствени жилищни имоти: апартамент № 47, находящ
се в гр. София, Столична община-район „Н*”, в жилищна сграда - *, заедно с
мазе 26 и заедно с 1.317 % ид.ч. от общите части на сградата и идеални части
от правото на строеж; апартамент № 80, находящ се в жилищна сграда в гр.
София, ж.к. „О*, заедно с таванско помещение № 40, заедно с 0.825 % ид.ч. от
общите части на сградата и от правото на строеж; апартамент № 22, находящ
се в жилищна сграда в гр. София, ж.к. „С*, заедно със зимнично помещение
№ 22 с полезна площ 4.08 кв.м., заедно е 2.0965 % ид.ч. от общите части на
сградата и правото на строеж и апартамент № 2, находящ се в гр. С* в
жилищната сграда блок 3, вход А, етаж 1, заедно със зимнично помещение №
7 с полезна площ 6.94 кв.м., заедно с 3.662 % ид.ч. от общите части на сградата
и от правото на строеж. (приложение № 20 към отговора на исковата
молба.) Със Заповед № РД-562-55/16.02.2006 г. на кмета на Столична община
посочената Заповед № РД-562-319/01.11.2005 г. е отменена поради отмяна на
Решение № 191 по Протокол № 32 от 10.12.2001 г. на Столичен общински
съвет, послужило като основание за издаването й. (приложение № 21 към
отговора на исковата молба.).
Приет е констативен акт № 4/18.04.2011 г., съставен от В* – началник -
сектор „Жилищно настаняване“ на Район „Оборище“, в присъствието на
свидетелите И* - главен специалист сектор „Жилищно настаняване“ на Район
„Оборище“ и А* - главен специалист сектор „Жилищно настаняване“ на
Район „Оборище“, издаден на основание чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и
условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията
на Столична община, в сила от 14.07.2005 г., приета с Решение на СОС № 466
по Протокол № 53 от 14.07.2005 г. на Столичен общински съвет, съобразно
който на същата дата посочените лица са констатирали, че недвижим имот,
съставляващ частна общинска собственост, актуван с акт № 609/13.11.2001 г.,
представляваш жилищна сграда, застроена на около 80 кв.м., находяща се в
сградата на ул. „*, се владее без правно основание от А*, ЕГН: **********.
(приложение № 25 към отговора на исковата молба.).
Установява се, че със Заповед № РД-09-60/09.05.2011 г. на кмета на
Район „Оборище“, издадена на основание чл. 65, ал. 2 от Закона за общинската
собственост и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и
разпореждане с общински жилища на територията на Столична община, в
сила от 14.07.2005 г., е наредено да се изземе посоченият недвижим имот-
5
частна общинска собственост, актуван с акт № 609/13.11.2001 г.,
представляващ жилищна сграда, застроена на около 80 кв.м., състояща се от:
партер с изградени в него мазе и гараж/надземни/; първи етаж от стая, хол,
кухня и санитарен възел с обслужващи помещения; тавански етаж - кабинет и
таван, находяща се в сградата на ул. „*, от А* ЕГН: ********** и членовете на
нейното семейство, които го държат без правно основание. В мотивите към
акта е отбелязано, че с влязло в сила решение на комисията по чл. 10 Протокол
№ 2/22.02.2007 г. е отказано включване в картотеката на нуждаещите се от
жилище в район „Оборище“ двучленното семейство на А* на основание: т. 1:
чл. 5, ал. 2, т. 5 от наредбата - прехвърляне на жилище, годно за постоянно
обитаване на територията на друго лице през последните 10 години, доколкото
заедно с бившия си съпруг е продала I ет. от сграда на ул. „П* с нот.акт № 137,
т. IV, д. № 613/30.08.2005 г.; т. 2: чл. 5, ал. 2, т. 2 - притежава 1/2 от четири
жилища на територията на Столична община, годни за постоянно обитаване,
придобити по време на брака й с Н. Г., съгласно писма на Секретаря на
Столична община (№ № 94-А-54/21.03.2005 г. и 94-А-54/29.01.2007 г.), а
именно: ап. № 2, * с нот. акт № 8, д. 8/28.01.2005 г.; ап. № 22, ж.к. „С* с
нот.акт № 7, д. 7/28.01.2005 г.; ап. № 47, ж.к. „С* с нот. акт № 5, д. 5/27.01.2005
г.; ап. № 50, ж.к. „О* с нот.акт № 195, д. 179/30.11.2004 г.). В мотивите към
акта е посочено, че на основание чл. 11, ал. 1, т, 2 - наемателката не е
уведомила районната администрация в едномесечен срок за промяна в
имотното й състояние и придобиване на имотите по т. 2 и извършената сделка
по т. 1. В заповедта е направено отбелязване, че с влязло в сила Решение на
Върховния Административен съд - Трето отделение, по адм. дело №
12384/2007 г. и Решение №. 288/17.20.2007 г. на Административен съд –
София, Второ отделение, 25-ти състав по адм. дело е отхвърлена жалбата на
А* срещу решение по Протокол № 2/22.02.2007 г. на Комисията по чл. 10,
както и че кметът на район „Оборище“ с писмо изх. № ЖД-94-00-
11/01.03.2011 г. е задължил самонастанените лица в едномесечен срок
доброволно да освободят жилището. Посочено е, че семейството не е
освободило общинското жилище в определения срок, както и е насрочено
принудително изпълнение на заповедта да се извърши на 07.06.2011 г.
(приложение № 26 към отговора на исковата молба.).
Приложено е влязло в сила на 27.10.2015 г. решение № 7472/04.12.2014
г. по описа на Административен съд – София-град, Първо отделение, 1 състав,
образувано по жалба на А*, ЕГН **********, срещу Заповед № РД-09-60 от
09.05.2011 г. на Кмета на Столична община, район „Оборище“, с която на
основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията
за управление и разпореждане с общински жилища на територията на
Столична община /НРУУРОЖТСО/, е наредено да се изземе недвижим имот -
частна общинска собственост, актуван с Акт № 609/13.11.2001 г.,
представляващ жилищна сграда, застроена на около 80 кв.м., състояща се от:
партер с изградени в него мазе и гараж /надземни/; първи етаж от стая, хол,
кухня и санитарен възел с обслужващи помещения; тавански етаж - кабинет и
6
таван, находяща се в сградата на ул. „*. (приложение № 27 към отговора на
исковата молба.).
Приет по делото е протокол от 05.07.2016 г. за изземване на общински
имот по чл. 65 от ЗОС, съставен в изпълнение на Постановление изх. №
РОБ16-ГР94-896/4/15.06.2016 г. на основание чл. 271, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл.
277 от АПК, съгласно Заповед № РД-09-60 от 09.05.2011 г. на кмета на
Столична община, район „Оборище“, за изземване по чл. 65 от ЗОС на
общинско жилище на адрес: гр.София, ул. „*. Видно от Протокола за
изземване на общински имот по чл. 65 от ЗОС, съставен в присъствие на
служители от Столична община, служители на Сектор „Общинска полиция“ и
двама свидетели, имотът, находящ се на ул. „* е иззет от Столична община,
район „Оборище“. (приложение № 28 и № 29 към отговора на исковата
молба.).
Приет е протокол - опис от 05.07.2016 г. на вещите, находящи се в имота.
(приложение № 30 към отговора на исковата молба.).
Представен е акт № 1247/19.06.2017 г. за частна общинска собственост
(АЧОС) на кмета на Столична община, издаден на основание чл. 59, ал. 1 и ал.
2 ЗОС, съставен за поземлен имот и сграда на адрес: гр.София, ул. „М*,
съобразно който имотът е с предоставени права на управление на Столична
община, район „Оборище“. В акта е направено отбелязване, че с Договор за
продажба № СОА18-ДГ61-98/04.12.2018 г., вписан в АВ на 14.01.2019 г. под №
72, том CXCVII, дело № 61536, вх. peг. № 83983, имотна партида № 83983,
имотът на ул. „* е продаден от Столична община на „Е А ДЕВЕЛОПМННТ”
ЕООД с ЕИК *********. (приложение № 11 към отговора на исковата
молба.) Посоченият договор е приложен към отговора на исковата молба, като
от същия се установява, че договорът за продажба е сключен на 04.12.2018 г.
между Столична община, представлявана от кмета - Й*, с който на „*“ ЕООД
е продадено правото на собственост върху поземлен имот, частна общинска
собственост, актуван с Акт за частна общинска собственост №
1247/19.06.2017 г. на СО - район „Оборище”, вписан в Служба по вписванията
гр. София, вх. рег. № 41274 от 30.06.2017 г., акт № 129, том XCVI, дело №
30330, имотна партида № 486571, находящ се в гр. София. СО - район
„Оборище”, ул. „М*, представляващ: поземлен имот с идентификатор
68134.409.217 с площ от 262 кв.м., попадащ в УПИ IV-121 с площ 270 кв.м. по
скица кв. 153, м. „Подуяне-Център”, съгласно действащ регулационен план на
м. „Подуяне-Център”, одобрен с Решение № 25 по Протокол № 23/19.03.2001
г. на СОС, ИПРЗ, одобрено със Заповед № РД-09-50-831/04.12.2013 г. на
Главния архитект на СО, заедно с изградената в поземления имот масивна
жилищна сграда с идентификатор 68134.409.217.1.
От разпита на свидетеля П* П., се установява, че през периода 2013 г. -
2014 г. същият е извършвал ремонтни дейности в къща на три етажа, с гараж и
калкан, находяща се на ул. „К*“ в гр. София. Свидетелят заявява, че от страна
на ищеца и неговата съпруга му било възложено заедно с други работници да
7
извършват срещу възнаграждение ремонтни дейности в посочения имот.
Свидетелят пояснява, че извършвал подмяна на електрическата инсталация в
имота, изградил ново електромерно табло, като цялата електрическа
инсталация била на стойност от около 30 000 – 40 000 лева, както и правил
ремонтни дейности в кухнята и участвал в цялостния ремонт на баня в имота,
изградена била и ВиК инсталация. Ищецът заедно със съпругата си избирали
и купували материалите за ремонта, като имало случаи, при които свидетелят
ги придружавал. Съпругата на ищеца имала редица изисквания относно
ремонтните дейности и цветове на материали, които работниците
изпълнявали. Свидетелят и ищецът купували заедно плочки на стойност
около 20 000 – 30 000 лева и мраморни плочки, както и поставили джакузи и
мраморна вана на стойност от около 7 000 – 10 000 лева. Посочва, че в имота
имало много старинни мебели с дърворезба, много картини в помещенията на
къщата, както и хиляди книги в стаите. Свидетелят заявява, че той и други
работници, които били ангажирани от ищеца, извършвали ремонтните
дейности в имота в продължение на около две години – от 2013 г. до 2015 г.
Документи за ремонтните дейности не са издавани и им било плащано на
ръка. Свидетелят посочва, че през целия ремонт на имота съпругата на ищеца
била притеснена.
От разпита на свидетеля Н. И*, се установява, че свидетелят извършвал
ремонтни дейности в къща на ул. „Марагидик“ в период от над две години,
като в имота работили и други работници. Свидетелят посочва, че монтирал
обемни електроуреди в имота – бойлери, печка, перални, така и свързвал
канали за мръсна и чиста вода. Свидетелят потвърждава, че в къщата имало
много старинни мебели, множество картини в помещенията, както и много
книги. Свидетелят заявява, че в имота била поставена хидромасажна вана и
джакузи на стойност от около 20 000 – 30 000 лева, като бил заедно с ищеца
при покупката на последното. Посочва, че не е издавал документи за
извършените ремонтни дейности на ищеца. Заявява, че към края на ремонта
съпругата на ищеца се притеснявала, че може да бъде изгонена.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от
правна страна следното:
С определение № 10130/28.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 5834/2024 г. по
описа на СГС, настоящото производство е преминало контрол по
допустимост. Настоящият състав е прекратил цялото производството, поради
неотстраняване на нередовности, но въззивният съд е приел, че
нередовностите са отстранени. Въпреки това, по делото никъде ищецът не
уточнява размера на пропуснатите ползи и претърпените загуби, поради което
съдът приема, че е налице неотстраняване на нередовност. Нито с едно от
молбите ищецът не е уточнил претенциите си. Въпреки това, с оглед
задължителните указания на съда на основание чл.278, ал. 3 ГПК, настоящият
състав следва да се произнесе по същество. Това е така, защото
производството по Глава XXI ГПК, въззивният съд проверява цялата
допустимост на производството, а не само мотивите на първата инстанция или
8
възраженията във въззивната частна жалба. В този смисъл е ТР №
6/15.01.2019 г. по тълк. д. № 6/2017 на ОСГТК на ВКС.
По осъдителния иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди в общ размер от 10000 лв. поради неправомерно
отстраняване от имота на адрес гр. София, ул. „*:
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 1 ЗЗД всеки е длъжен да поправи
вредите, които виновно е причинил другиму. Съобразно чл. 49, ал. 1 ЗЗД този,
който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа.
За да бъде уважен искът по чл. 45 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че
е претърпял твърдените неимуществени вреди в претендирания размер,
настъпили в причинна връзка с виновното и противоправно деяние на
служител на ответника и причинна връзка между тях. Съгласно чл. 45, ал. 2
ЗЗД вината се предполага до доказване на противното, поради което
оборването на презумпцията за вина е в тежест на ответника при условията на
пълно обратно доказване.
В исковата молба и уточнението към същата се твърди да е осъществено
от ответника неправомерно отстраняване на ищеца от обитаван от него и
семейството му имот - къща, находяща се на адрес в гр. София ул. „М*, като се
сочи, че вследствие на това ищецът е претърпял неимуществени вреди, за
обезщетяване на които претендира сумата от 10000 лева.
Въз основа на събраните и приобщени по делото писмени доказателства
и доказателствени средства се установи, че собственик на процесния имот е
бил ответникът Столична община.
От представения по делото акт за частна общинска собственост (АЧОС)
№ 609/13.11.2001 г., издаден на основание § 7, т. 3 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМСМА и чл. 2, ал. 1, т. 4, 6 и 9 от ЗОС-
отчуждителна заповед на ИК на СГНС № А-0-07-417/79, се установи, че
Столична община е актувала посочения процесен имот на основание
разпоредбата на § 7, т. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на
ЗМСМА, която предвижда, че с влизане в сила на този закон преминават в
собственост на общините незастроени парцели и имоти в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени,
благоустройствени и комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително
производство, с изключение на подлежащите на връщане на предишните им
собственици. Актове за държавна или общинска собственост, които съдържат
описание на фактическото и правно основание за придобиване на
собствеността, се ползват с обвързваща материална доказателствена сила
относно удостовереното в тях право на собственост на държавата или на
общината, по арг. от Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК.
Съгласно чл. 38, ал. 1 ППЗДС (отм., бр. 23 от 18.03.2005 г.),
обстоятелствата, констатирани в акта за общинска собственост, съставен по
9
надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното.
С оглед на изложеното, в случая представеният акт за частна общинска
собственост (АЧОС) № 609/13.11.2001 г. е достатъчен, за да се приеме, че
процесният имот е бил частна общинска собственост към датата на сключване
на представения по делото Договор № 267/03.10.1996 г. за отдаване под наем
на държавен жилищен имот на граждани, от който се установява, че на
14.06.1996 г. в гр. София е сключен посочения договор за наем СП „БКС“- при
общинския народен съвет „Оборище“ представлявано от инж. Г*, в качеството
на наемодател, и Н. П. Г. и Д* Ц.ова, в качеството на наематели, за описания в
договора имот на адрес: гр. София, ул. „М*.
Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 ППЗДС (отм., бр. 23 от 18.03.2005
г.), настаняването се извършва със заповед на кмета на общината, а в
Столичната община и в градовете с районно деление - със заповед на кмета на
района.
Не е налице спор, че по отношение на ищеца и негови роднини е
издадена посочената настанителна Заповед № ЖД-77-00-80/30.05.1996 г. в
договора за наем от 14.06.1996 г., като имотът е отдаден под наем от
30.05.1996г.
Изложеното до тук и съвкупният анализ на обсъдените доказателства
води до извод, че ищецът притежава активна процесуална легитимация да
претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, за
подобрения и преустройства и пропуснати ползи от ползването на имота.
Съдът приема, че в настоящото производство не се установява, че
ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат от неправомерно
отстраняване от процесния имот на адрес: гр. София, ул. „М*.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че именно
действията на общината по изваждане на ищеца и семейството му от имота е
причина ищецът да напусне същия. Посоченото обстоятелство се установява
и от приложената по делото Заповед № РД-09-60 от 09.05.2011 г. на Кмета на
Столична община, район „Оборище”, с която на основание чл. 65, ал. 2 от ЗОС
и чл. 34, ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане
с общински жилища на територията на Столична община /НРУУРОЖТСО/, е
наредено да се изземе посоченият недвижим имот - частна общинска
собственост, актуван с Акт № 609/13.11.2001 г., представляващ жилищна
сграда, застроена на около 80 кв.м., състояща се от: партер с изградени в него
мазе и гараж /надземни/; първи етаж от стая, хол, кухня и санитарен възел с
обслужващи помещения; тавански етаж - кабинет и таван, находяща се в
сградата на ул. „*.
Законосъобразността на заповедта е установена в хода на образуваното
във връзка с обжалването на акта административно дело № 4701/2011 г. по
описа на Административен съд – София-град, Първо отделение, 1 състав,
влязло в сила на 27.10.2015г., в което се приема, че заповедта е издадена от
компетентен административен орган - Кмета на Столична община, район
10
„Оборище“, оправомощен по силата на закона, съгласно разпоредбата на чл.
65, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗОС, да издава заповеди за изземване на общинско
жилище, в предвидена от чл. 59 от АПК форма и съдържание. Изложени са
съображения, че в хода на административното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, както и неправилно приложение на
материалния закон, като са приети за неоснователни твърденията на
жалбоподателя, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. Съдът е изложил съображения, че приложението на нормата на чл.
65 от ЗОС в процесния случай е мотивирано с влязлото в сила решение на
Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО по Протокол № 2/22.07.2007 г., както и
че от приетите по в това производство доказателства АДС № 13932/1988 г.,
АЧОС № 362/01.06.1999 г., и АЧОС № 609/13.11.2001 г., съдът е приел, че
безспорно се установява наличието на първата материално правна
предпоставка, а от КА № 4/18.04.2011 г., е приел за безспорно установено, че
имотът се владее от жалбоподателката, с което е изпълнена и втората
предпоставка, както и е посочено, че това обстоятелство не се отрича от
същата. С оглед липсата на правно основание за държане и владеене на имота
от Янева, т.е. наличието на решение на Комисията по чл. 10 от
НРУУРОЖТСО по Протокол № 2/22.07.2007 г., с което се отказва на същата
да бъде включена в картотеката на нуждаещите се от жилище на район
„Оборище“, изтеклият договор за отдаване под наем на държавен жилищен
имот на граждани, с неопределен краен срок и начало 30.05.1996 г., липсата на
валидно наемно правоотношение и наличието на отрицателни предпоставки -
чл. 5, ал. 2, т. 2 и чл. 5, ал. 2, т. 3 от НРУУРОЖТСО, съдът е приел, че се
установява наличието на третата предпоставка. Изложено е, че договорът за
процесния имот е сключен по реда на Закона за наемните отношения /отм./,
както и дори да се приеме, че той е сключен като безсрочен, то съгласно пар. 7
от ПЗР на ЗОбС, договорите за наем, сключени по установения ред до 1
юни 1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на
договорения срок, но за не повече от три години от влизането на този закон
в сила, с оглед на което е прието, че същият е изтекъл през 1999 г. Посочено е,
че Решението на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО по Протокол №
2/22.07.2007 г. е потвърдено с писмо №ЖД-КН-150/4/29.03.2007 г. на кмета на
СО, район „Оборище“, което е потвърдено с решение № 288 от 17.10.2007 г. по
АД № 1652/2007 г. АССГ, оставено в сила с решение № 9096/04.08.2008 г. по
АД № 12384/2007 г. на ВАС. Прието е, че жалбоподателката държи
общинския имот без правно основание, доколкото по преписката се
съдържат решение на Комисията по чл. 10 от НРУУРОЖТСО по Протокол №
2/22.07.2007 г. и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имоти
изброени по-горе във фактическата част и всичките в режим на СИО, като
фактът, че същата не е имала достъп до тях, както и че е била в обтегнати
отношения с майката на заинтересованата страна Г., съдът е приел за
неотносими към издаването на посочената заповед.
Следователно, липсва втората предпоставки за ангажиране на
11
деликтната отговорност на ответника, а именно – деянието на ответника да е
противоправно.
На следващо място, ищецът не ангажира никакви доказателства за
установяване на твърдените вреди, въпреки дадените указания от съда.
Липсват доказателства, че има вреди, които вредят на ищеца. По делото не се
доказаха такива вреди.
Липсва и причинно-следствена връзка между обичайните вреди, които
отстраняването от един имот причинява на обитателите му и действията на
ответника.
По делото не се установи, че действията на ответника са противоправни,
за да се ангажира деликтната отговорност.
С оглед на изложеното, съдът приема предявеният иск за сумата от 10
000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие
на неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. София, ул. „*, за
неоснователен и недоказан, поради което искът с правно основание чл.45 ЗЗД
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По осъдителния иск с правна квалификация чл.72 ЗС за сумата от 15
000 лв. като част от 1 500 000 лв. - направени подобрения и преустройства в
имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответникът:
Отношенията между страните по наемното правоотношение за
заплащане на разходите за ремонт и строителство в наетия обект, направени от
наемателя с цел привеждането му в състояние, годно за уговореното
предназначение на обекта, се уреждат от договора за наем, а при липса на
договор, следва да се вземат предвид правилата за неоснователното
обогатяване.
След предоставянето на процесния имот за ползване на ищеца въз
основа на заповедта за настаняване и договора за наем, договорът за наем на
страните е прекратен по право, считано от 1.06.1999 г., по силата на § 7, ал. 1
от ПЗР на ЗОС, съгласно който срокът на договорите за наем, сключени до
01.06.1996 г., чийто срок не е изтекъл, запазват действието си до края на
договорения срок, но не повече от три години от влизането на този закон в
сила, т. е. до 01.06.1999 г. Поради това съдът не споделя доводите на ищеца, че
договорът за наем е безсрочен и продължава действието си. Не са ангажирани
доказателства същият да е продължен по съгласие на страните.
Установено по делото е, че кметът на район „Оборище“ с писмо изх. №
ЖД-94-00-11/01.03.2011 г. е задължил самонастанените лица в процесния имот
в едномесечен срок доброволно да освободят жилището. Установява се, че
семейството не е освободило общинското жилище в определения срок, както и
със Заповед № РД-09-60/09.05.2011 г. на кмета на Район „Оборище“ е
насрочено принудително изпълнение на заповедта да се извърши на
07.06.2011 г.
С Постановление изх. № РОБ16-ГР94-896/15.06.2016 г. на основание чл.
12
271, ал. 1, т. 1 и чл. 6 и чл. 277 от АПК, съгласно Заповед № РД-09-60 от
09.05.2011 г. на кмета на Столична община, район „Оборище“, за изземване по
чл. 65 от ЗОС на общинско жилище на адрес: гр.София, ул. „*, съпругата на
ищеца А* и нейното семейство са поканени да освободят общинския имот в
14-дневен срок поради ползването му без правно основание, като актът е
издаден въз основа на влязло в сила на 27.10.2015 г. решение №
7472/04.12.2014 г. на Административен съд-София град, Първо отделение, 1
състав, по дело № 4701/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на А* срещу
Заповед № РД-09-60 от 09.05.2011 г. на кмета на Район „Оборище“. Насрочено
е принудително изпълнение на заповедта да се извърши на 05.07.2016 г.
(приложение № 28 към отговора на исковата молба)
Установено по делото е въз основа на събраните гласни доказателствени
средства, че ищецът и неговата съпруга са извършвали ремонтни дейности и
преустройства в посочения имот на адрес: гр.София, ул. „* в период от около
две години – от 2013 г. до 2015 г.
Съдът приема, с оглед представените по делото писмо изх. № ЖД-94-00-
11/01.03.2011 г. (приложение № 5 към отговора на исковата молба), от
което се установява, че кметът на район „Оборище е задължил
самонастанените лица в имота в едномесечен срок доброволно да освободят
жилището. Посочено е, че семейството не е освободило общинското жилище в
определения срок, както и е насрочено принудително изпълнение на
заповедите на кмета да се извърши на 07.06.2011 г. и на 05.07.2016 г.
В конкретния случай по делото е безспорно установено, че ответникът
във основа на Протокол за изземване на общински имот по чл. 65 ЗОС от
05.07.2016 г. на същата дата е установил владение върху имота. (приложение
№ 29 към отговора на исковата молба).
По делото е установено и че за процесния имот, между страните не е
сключен договор за замяна, съобразно изискването на чл. 35, ал. 3 ЗОС, с
оглед установеното по делото обстоятелство, че със Заповед № РД-562-
55/16.02.2006 г. на кмета на Столична община посочената Заповед № РД-562-
319/01.11.2005 г. е отменена поради отмяна на Решение № 191 по Протокол №
32 от 10.12.2001 г. на Столичен общински съвет, послужило като основание за
издаването й (приложение № 21 към отговора на исковата молба), с което
фактическият състав на производството по замяна на общинския апартамент
не е завършен.
Въпреки липсата на сключен договор за замяна и непродължен договор
за наем, ищецът е въведен в процесното жилище още през 1996 г., като към
момента на установяване на владението на имота, последният е знаел, че
предписаната от закона форма не е спазена, тъй като не е налице последният
елемент от фактическия състав на замяната, а именно не е сключен договор за
замяна между страните.
Съдът приема, че в конкретния случай, владението, осъществявано от
ищеца, е недобросъвестно, доколкото сключеният с ответника договор за наем
13
е прекратил действието си към периода на извършване на подобренията и
преустройствата в процесния имот от страна на ищеца и неговата съпруга,
ищецът е имал качеството на държател на имота за посочения период.
Владението е недобросъвестно, поради което съгласно чл. 74, ал. 1 ЗС на
владелецът се дължи по-малката сума измежду сумата на направените
разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на
подобранията, а в хипотезата на чл. 74, ал. 2 ЗС – увеличената стойност на
имота. Посочената разпоредба предвижда, че когато собственикът е знаел, че
се правят подобрения върху имота му и не се е противопоставил, правата на
владелеца се уреждат съгласно чл. 72 ЗС, а именно последният може да иска за
подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила стойността на
вещта вследствие на подобренията.
От страна на ищеца не са ангажирани доказателства ответникът да е
знаел, че се правят подобрения в имота му, така и не се доказва сумата, с която
се е увеличила стойността на вещта вследствие на подобренията.
С оглед на горното на ищеца не се дължи претендираната сума за
подобрения в чужд имот на основание договора за наем по чл. 72 от ЗС.
По изложените съображения, съдът приема предявения иск за сумата от
15 000 лева като част от 1 500 000 лв. - направени подобрения и преустройства
в имота, за извършването на които своевременно е уведомяван ответникът, за
неоснователен и недоказан, поради което искът с правно основание чл. 72 ЗС
следва да бъде отхвърлен изцяло.
По осъдителния иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за причинени
вреди от неправомерно извеждане от имота на ул. „* за претърпяна загуба
поради заплащане на наем за друг имот за платени наеми и липсващи
движими вещи на стойност за загуба на покъщнина и мебелите:
Репарирането на вредите е винаги в парично обезщетение и предполага
да бъде установен неправомерният характер на поведението на ответника, за
което се твърди да е причинило увреждането. Основателността на предявения
иск за изплащане на обезщетение да релевираното деликтно основание се
определя и от установяването на вредата, която е конкретна по вид и обем-
точният размер на претърпяната загуба, като в процесния случай това са
твърдените материални щети, изразяващи се в абсолютна загуба на
покъщнина и мебелите в процесния имот и пропуснатата полза за увреденото
лице, както и от доказване наличието на пряка причинно- следствена връзка
между настъпването на вредоносните последици и неправомерното
поведение, осъществено от причинителя на вредите.
Съдът приема, че от приетите по делото писмени доказателства,
подкрепени и от свидетелските показания, които съдът също цени, по делото
се установява, че вследствие на извършени в процесния имот на ул. „* ищецът
е извършвал значителни по обем ремонтни дейности, изразяващи се в смяна
електрическата инсталация, извършил е смяна на водопроводни и
канализационни системи, извършил е полагане на мазилка, шпакловане,
14
боядисване и е подменил плочки в санитарните помещения и в част от други
помещения в имота, извършил е монтаж на електроуреди и оборудване в
имота. Недвижимият имот, в който са извършени посочените дейности – къща
на ул. „* е била разрушена и премахната.
Съдът приема за недоказано по делото обстоятелството ищецът да е
сторил разходи за заплащане на наем за друг нает имот, така и недоказан по
делото е видът и спецификациите на намиращите се в имота движими вещи
към момента на изземване на имота с Протокол от 05.07.2016 г. за изземване
на общински имот по чл. 65 от ЗОС, съставен в изпълнение на Постановление
изх. № РОБ16-ГР94-896/4/15.06.2016 г. на основание чл. 271, ал. 1, т. 1 и чл. 6
и чл. 277 от АПК, съгласно Заповед № РД-09-60 от 09.05.2011 г. на кмета на
Столична община, район „Оборище“, поради което и не е възможно да бъде
определена стойността на вредата за ищеца. Липсата на писмени документи
относно факта на закупуване на мебели и техника на сочената от ищеца
стойност не може да доведе до извод за допустимост тези обстоятелства да
бъдат установявани със свидетелски показания, предвид ограниченото, което
поставя разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК. Посочените обстоятелства са
възложени в тежест на ищеца, които е следвало да бъдат установени от него
при условията на пълно и главно доказване, каквото не е проведено.
С оглед на изложеното, съдът приема предявеният иск за причинени
вреди от неправомерно извеждане от имота на ул. „* за претърпяна загуба
поради заплащане на наем за друг имот за платени наеми и липсващи
движими вещи, за неоснователен и недоказан, поради което искът с правно
основание чл. 45 ЗЗД следва да бъде отхвърлен изцяло.
По осъдителния иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД за
неимуществени вреди в общ размер от сумата от 10 000 лв. като част от иск в
размер на 1 000 000 лв., представляващи обезщетение за пропуснати ползи от
ползването на имот на адрес гр. София, ул. „*:
Съдът, при наличните данни и като взе предвид, че към датата на
принудителното изземване на имота ищецът не се е намирал в същия на
валидно правно основание, приема, че не се установява недобросъвестност на
ответника и причинна връзка между посочените вреди и виновното
неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение между
страните. Ищецът не установи и пропускане на твърдяните ползи,
предвидими към момента на пораждане на конкретно задължение за
ответника. На установяване по тази претенция подлежи и размерът на
вредите, стойността на които са недоказани по делото.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че предявеният иск с правно
основание за неимуществени вреди в общ размер от сумата от 10 000 лв. като
част от иск в размер на 1 000 000 лв., представляващи обезщетение за
пропуснати ползи от ползването на имот на адрес гр. София, ул. „*, е
неоснователен и недоказан, с оглед на което следва да се отхвърли изцяло.
С оглед неоснователността на претенциите, съдът не дължи произнасяне
15
по релевираното от ответника при евентуалност възражение за давност.
По разноските
С разпореждане № 19456/12.09.2023 г. на СГС съдът е освободил ищеца
от внасяне на държавни такси по делото, поради което държавната такса
следва да остане за сметка на бюджета.
С оглед изхода на делото право на разноски има единствено ответникът,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
Ответникът претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Юрисконсултското възнаграждение е в размер от 100.00 до 360.00 лева,
съгласно чл.25, ал.1 НЗПП вр. чл.78, ал.8 ГПК. На ищеца следва да се признае
юрисконсултско възнаграждение, с оглед фактическата и правна сложност на
делото, а именно: 100.00 лева, на основание чл.78, ал.3 и ал. 8 ГПК.
Ето защо Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Н*,
следва да бъде осъден да заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *, с
адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33, представлявана от кмета – Ва*,
сумата от 100.00 лева, представляващи разноски по гр. д. № 9943/2024 г. по
описа на СРС, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователни и недоказани, предявените
от Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Н*, срещу
СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *, с адрес: гр. София, ул. „Московска“ № 33,
искове, както следва:
1. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лева,
представляващи обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на
неправомерно отстраняване от имота на адрес гр. София, ул. „*,
2. осъдителен иск с правна квалификация чл.72 ЗС, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева
като част от 1 500 000 лв., представляващи обезщетение за направени
подобрения и преустройства в имота, за извършването на които
своевременно е уведомяван ответникът,
3. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за
причинени вреди от неправомерно извеждане от имота на ул. „*: за
претърпяна загуба поради: заплащане на наем за друг имот и липсващи
движими вещи
4. осъдителен иск с правна квалификация чл.45 ЗЗД, с който се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв. като
16
част от иск в размер на 1 000 000 лв., представляващи обезщетение за
пропуснати ползи от ползването на имота.
ОСЪЖДА Н. П. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, район „Н*, да
заплати на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, Булстат *, с адрес: гр. София, ул.
„Московска“ № 33, представлявана от Ва* - кмет, сумата от 100.00 лева,
представляващи разноски по гр. д. № 9943/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17