Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 171/31.1.2020г. Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесет и девети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното съдебно заседание в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АТАНАС ШКОДРОВ
като разгледа докладваното от Председателя
наказателно административен характер дело номер 95 по описа за две хиляди и
двадесета година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НП №23-0000717/10.12.2019 год.
на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ“ гр. Варна, с което на К.А.К. е наложено административно наказание "ГЛОБА" в
размер на 2000 на основание чл.93 ал.1
т.1 от ЗАвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд гр.Варна по реда на
АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на К.А.К.
против НП №23-0000717/10.12.2019 год. на Началник ОО ”АА” в ГД „АИ” Варна, с
което му е наложено административно
наказание "ГЛОБА" в размер на 2000
на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвП.
С жалбата се иска отмяна на наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
В
съдебно заседание въззивникът поддържа жалбата си чрез процесуален
представител.
По същество счита, че е нарушен чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН. Установена е дата на нарушението 02.10.2019г., а наказващия
орган е приел за дата на нарушението 02.12.2018г. Противоречието на датата на
нарушението между АУАН и НП е съществено и води до ограничаване правото на
защита на лицето. Моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
Процесуален
представител на въззиваемата страна моли съда да потвърди наказателното
постановление.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
На
02.10.2019г. служители на ОО“АА“- гр. Варна, сред които св. К., били изпратени
по сигнал да извършат проверка, като около 08,55 часа , в гр. Бяла, обл. Варна,
на около 50 метра след знака за населено място , при движението му в посока към
гр. Обзор, спрели за проверка автобус ,
категория М2, извършващ специализиран обществен превоз на 14 пътника.
Управлявал го въззивникът К..
Въззивника представил на проверяващите документи , но не
притежавал валидна карта за квалификация на водача.
След като констатирал горното св. К.
пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение
срещу въззивинка. В съдържанието на акта било описано
установеното нарушение и била посочена правна квалификация на същото. В графата
за възражения била вписана липсата на такива. Възражения не постъпили и в
тридневен срок.
Впоследствие
на 10.12.2019г. било издадено НП, при което била възприета дата на нарушението,
различна от твърдяната с АУАН. При възприемане на всички останали факти,
изложени в акта, на описаното нарушение била дадена правна квалификация по чл.
2 ал.1 от Наредба 41 от 04.08.2018г. на МТ и въззивника бил санкциониран на
основание чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози.
Гореизложената
фактическа обстановка установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства- показанията на св. К.; обяснения; договор за превоз; трудов
договор;справка справка относно наличието на валидна карта и др.
Събраните
по делото доказателства преценени в тяхната взаимносвързаност
са логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
За да се произнесе по жалбата , съдът
преди всичко констатира основателността на доводите за отмяна на наказателното
постановление, наведени по същество.
Видно от обстоятелствената част на акта
за установяване на административно нарушение и от показанията на св. К.,
проверката е била извършена на 02.10.2019г. и именно на тази дата е
констатирано управлението на превозното средство без валидна карта за
квалификация на водача.
Впоследствие,
с издаденото наказателно постановление на въззивника е било вменено във вина,
че е осъществил състава на нарушението на 02.12.2018г.
Доколкото
датата на извършване на нарушението е съществен реквизит от съдържанието на
наказателното постановление, съдът намира, че с визираната дата, различна от
описаната с АУАН, наказващият орган съществено е нарушил правото на защита на
въззивника.
Горният
извод се налага, тъй като очевидно не е налице хипотезата на чл.53 ал.2 от ЗАНН, предвид липсата на материали по делото, сочещи на провеждано разследване
по смисъла на чл.52 ал.4 от ЗАНН, което да обоснове извод за дата на извършване
на нарушението, различна от визираната с акта за установяване на
административно нарушение.
Така
за въззивника е възникнало затруднение да организира своята защита, тъй като с
два акта – АУАН и НП са му били вменени различни фактически състави – един с
дата на извършване на нарушението 02.10.2019г. и един с дата 02.12.2018г.
Посоченото
нарушение е от категорията на съществените и е неотстранимо във фазата на
провеждане на въззивното производство, тъй като е извън правомощията на въззивния съд тепърва да приема за установена дата на
извършване на нарушението.
Горното съставлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление, поради което и съдът не
счете за нужно да изследва останалите възражения на въззивника.
След
проверка на издаденото наказателно постановление и преценка на доводите на
въззивника, съдът намери, че следва да отмени наказателното постановление.
Водим
от горното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :