№ 793
гр. София, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виктор Б. Чаушев
Членове:Даниела Талева
ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря Анна Щ. Т.ова
като разгледа докладваното от Даниела Талева Въззивно частно наказателно
дело № 20221100602166 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК:
С разпореждане от 29.04.2022г., постановено по НЧХД №14782/21г.
по описа на СРС, НО, 99-ти състав, на основание чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното производство по цитираното
дело, образувано по тъжба на Т. Д. П. срещу Д. М. Д. за престъпление от
частен характер.
Срещу разпореждането, в законоустановения срок, е постъпила
жалба от частния тъжител Т. Д. П., с която се иска отмяна на атакуваното
разпореждане като неправилно и връщане на делото за разглеждане по
същество.
Въззивният съд по реда на чл.327 от НПК прецени, че за изясняване
на обстоятелствата по делото не се налага разпит на лицето, срещу което е
подадена тъжбата и на свидетели, както и ангажирането на нови
доказателства.
В разпоредително заседание на 21.09.2022 г., въззивният съд, по реда на
чл.327 от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не
се налага разпит на предаденото на съд лице и на свидетели, както и
ангажирането на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивния съд частният тъжител Т. Д. П. не се
явява и не изразява становище.
1
Лицето, срещу което е подадена тъжбата – Д. М. Д., счита че
атакуваното разпореждане на районния съд е правилно, законосъобразно и
основателно и като такова следва да се потвърди.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства, обжалваното разпореждане, изложеното във въззивната жалба,
както и доводите, направени в съдебно заседание и след като въз основа на
императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка
на първоинстанционния съдебен акт, по отношение на неговата
законосъобразност и обоснованост, съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 НПК и от легитимирано
лице, отговаря на изискванията на чл. 320 НПК, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
За да прекрати наказателното производство, районният съд е приел, че
депозираната от частния тъжител тъжба не отговаря на изискванията на чл.81,
ал.1 от НПК. В мотивната част на атакувания съдебен акт,
първоинстанционният съд е посочил, че описаното в нея не представлява
престъпление и не следва да бъдат давани някакви указания на тъжителя за
изправяне на нередности, тъй като ясно е описано кой израз, според
тъжителя, субсумира състава на престъпление от частен характер.
Контролираният съд не се е съгласил с изложените в тъжбата твърдения, като
е намерил, че в нея не са описани обстоятелства, сочещи на престъпление от
частен характер и на това основание е прекратил наказателното производство
в съответствие с разпоредбата на чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК.
С измененията в ДВ, бр.63/2017г., в сила от 06.11.2017г. основанието,
на което СРС е прекратил наказателното производство, е уредено в чл. 250,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Съгласно разпоредбата на чл. 250, ал.
1, т. 1 от НПК, съдията-докладчик прекратява наказателното производство в
случаите по чл. 24, ал. 1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7, т. 8, т. 8а, т. 9 и т. 10 НПК, а
когато производството е образувано по тъжба на пострадалия и в случаите по
чл. 24, ал. 5 от НПК. Съгласно последната законова разпоредба, не се
образува наказателно производство за престъпление, което се преследва по
тъжба на пострадалия, а образуваното се прекратява и когато: 1. липсва
тъжба; 2. тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл. 81 НПК; 3.
пострадалият и деецът са се помирили, освен ако деецът не е изпълнил
условията на помирението без уважителни причини; 4. частният тъжител
оттегли тъжбата си; 5. частният тъжител не е намерен на посочения от него
адрес или не се яви в съдебното заседание на първоинстанционния съд без
уважителни причини; тази разпоредба не се прилага, ако вместо частния
тъжител се яви негов повереник. В конкретния по делото случай
контролираната инстанция е приела, че е налице прекратителното основание
2
по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а именно несъответствие на
тъжбата с процесуалния закон – чл. 81, ал. 1 от НПК.
В производството по дела от частен характер, тъжбата има характер на
обвинителен акт, поради което законът предоставя изисквания към нейното
съдържание, които са минимални, но задължителни. Те са посочени в чл. 81,
ал. 1 от НПК. Тази норма регламентира, че тъжбата трябва да е писмена и да
съдържа данни за подателя, за лицето срещу което се подава и за
обстоятелствата на престъплението. Без съмнение изискванията, визирани в
чл. 81, ал. 1 от НПК, касаещи реквизитите на тъжбата, представляват
гаранция, както за действителната воля на тъжителя, така и за правото на
защита на лицето, срещу което е подадена тъжбата, поради което имат
императивен характер. За да може една тъжба да сезира съда валидно, тя,
съгласно цитираната разпоредба, освен че трябва да бъде писмена и да
съдържа данни за подателя и за лицето, срещу което се подава, следва да
описва обстоятелства, сочещи на престъпление по НК, което се преследва по
тъжба на пострадалия. Съдът, на когото е възложена проверката за
редовността на тъжбата, не би могъл да установи дали изложените в тъжбата
факти сочат на престъпление, ако не си изясни кое е конкретното
престъпление. Без да направи такъв извод, съдът не би могъл да прецени и
дали съобщеното в тъжбата престъпление е такова, което се разглежда по
този процесуален ред, или изисква наличието и на досъдебна фаза, респ.
провеждане на разследване от страна на прокуратурата и разследващите
органи.
В случая, изложеното от тъжителя П. в частната тъжба, инкриминира
израза „Забелязва се тенденция за ангажиране на институции и при реакция,
различна от очакваната му, следва сигнал срещу съответния служител“. Този
израз се твърди Д. М. Д., в качеството си на служител в ДАНС, да е използвал
в изготвено писмо с вх. № 8375/22.03.2019 г. до Специализираната
прокуратура по ДП № 111/2019г. по описа на Специализираната прокуратура
и с това да е разгласил неистински позорящи обстоятелства за частния
тъжител, като по този начин Д. е извършил спрямо тъжителя П.
престъплението „клевета“. Така посочения в тъжбата израз е свързан със
субективната преценка на служител от ДАНС и не може да бъде отнесен към
казване или извършване на нещо унизително за честта или достойнството на
другиго, нито към разгласяване на позорно обстоятелство за друго лице, т.е. с
този израз не са описани обстоятелства на престъпление, което да се
преследва по тъжба на пострадалия.
С оглед на горното, напълно правилно е приетото от районния съд, че
тъжбата следва да съдържа достатъчно твърдения за съставомерно поведение,
а в конкретния случай подадената от Т. Д. П. тъжба не съдържа описание на
обстоятелства, които да сочат на състав на престъпление по НК.
Ангажирането на наказателната отговорност на лицето е необходимо да
почива на достатъчно ясно очертани факти и обстоятелства в обвинението,
чието доказване да може да бъде извършено в хода на съдебното
3
производство, а с така подадената тъжба не са описани такива факти, които да
сочат на извършено престъпление от частен характер, поради което и
провеждането на съдебно производство, в което да бъдат доказани описаните
в тъжбата обстоятелства, е ненужно, защото липсва описание на
обстоятелства, сочещи на извършено престъпление, което се преследва по
частен ред.
Поради изложените съображения въззивният съд също намира, че
тъжбата не отговаря на изискванията на чл. 81, ал. 1 от НПК и недостатъците
й са непреодолими. Това е достатъчно на основание по чл. 250, ал. 1, т. 1 вр.
чл. 24, ал. 5, т. 2 НПК наказателното производство да бъде прекратено. В този
смисъл обжалваният съдебен акт е правилен, обоснован и законосъобразен и
като такъв следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл.334 т.6 във вр. с чл.338 от НПК,
Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 29.04.2022г., постановено по
НЧХД №14782/21г. по описа на СРС, НО, 99-ти състав, с което на основание
чл.250, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.5, т.2 от НПК, е прекратено наказателното
производство, образувано по тъжба на Т. Д. П. срещу Д. М. Д. за
престъпление от частен характер.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4