№ 72
гр. Варна, 18.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на десети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Светла В. Пенева
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20213100502634 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.294 ГПК, във вр. чл.258-чл.273 ГПК.
Образувано след постановяването на Решение № 60192/20.10.2021 г. по гр. дело №
3699/2020 г. на ВКС, IV ГО, с което е отменено Решение № 260354/14.08.2020 г. по в. гр. д.
№ 1022/2020 г. по описа на ОС - Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда със задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1, изр. II от ГПК.
Производството по горецитираното въззивно гражданско дело е образувано въз
основа на въззивна жалба, подадена от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, срещу
Решение № 976 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 12869/2019г. по описа на ВРС, с което на
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че
СЛ. Г. ХР. не дължи на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби“ АД сумата от 7190.24 лева, начислена
като корекция за ползване на ел. енергия за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г. по
фактура № ******/01.08.2019 г. издадена за кл.№ ****** и аб. № ******, с
административен адрес – ****** и въззивното дружество е осъдено да заплати на ищеца
сумата от 995.54 лева, представляваща разноски по делото, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно, с доводи за
незаконосъобразност, неправилна и необоснована преценка на събраните по делото
доказателства, както и за неправилно приложение на материалния закон. Налице е правно
основание за възникване на вземането на дружеството доставчик, а именно – цена на
доставено и потребено в обекта количество ел. енергия, дължима на основание чл.50 от
ПИКЕЕ вр. чл.200, ал.1 от ЗЗД. Абонатът дължи заплащане на потребеното количество ел.
1
енергия, различно от отчетеното и на основание договорното правоотношение между
страните и установената неправомерна намеса в тарифната схема на СТИ. Вземането на
„Енерго-Про Продажби“ АД, гр. Варна е за реално доставена и потребена електрическа
енергия, количеството на което е било отчетено от СТИ, но при месечното отчитане на
показанията на електромера не е било фактурирано, вследствие на софтуерно
претарифиране на електромера. Невъзможността за установяване на началния момент на
възникване на грешката е техническа и е следствие изцяло от извършеното неправомерно
вмешателство в параметризацията на СТИ. Ето защо предявеният иск за установяване
недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли. Моли в тази връзка
да се отмени решението на ВРС и вместо него бъде постановено друго, с което предявеният
иск бъде отхвърлен като неоснователен.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от С.Х.. с
който последната се оспорва като неоснователна и се поддържа становище за обоснованост,
правилност и законосъобразност на решението. Отправя искане за неговото потвърждаване с
присъждане на разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Производството пред Варненския районен съд е образувано въз основа на искова
молба, подадена от СЛ. Г. ХР., с която е предявен отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124. ал. 1 от ГПК да бъде прието за установено, че не дължи на „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, сумата от 7190.24 лева, представляваща стойност на
начислена ел. енергия за минал период от 24.07.2017г. до 23.07.2018г. за обект на
потребление, находящ се в ******, за което вземане е издадена фактура № ******/01.08.2019
г.
В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на доставяна от ответника ел.
енергия, в посочения имот. Получил е уведомление от ответното дружество за извършено
проверка на СТИ в обекта му, при която е констатирано неточно измерване на
консумираната електроенергия, поради което е коригирана сметката му за използвана
електроенергия, като е начислена процесната сума. Оспорва това количество да е било
реално потребено от него, както и да е налице основание за плащане на неговата цена.
Твърди, че основанието послужило за начисляването му- чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложимо.
Оспорва процедурата, по която е извършена корекцията и констатациите, съдържащи се в
съставения при проверката протокол. Искането отправено до съда е за уважаване на
претенцията и присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Енерго-
Про Продажби” АД, с който оспорва предявения иск. Твърди, че процесната сума в случая
представлява стойност на реално потребено количество ел. енергия по отчетени показания
на електромера, като корекцията на сметката на абоната е извършена и се дължи на
основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Предвид наличието на договорни отношения страните са
2
обвързани от ОУ на ДПЕЕЕМ и на това основание сумата е дължима. В резултат на
извършена техническа проверка, е установено, че в невизуализиран регистър има показания
за отчетена електроенергия. При експертиза от БИМ е установено, че е осъществена намеса
в софтуера на електромера. Съставеното становище за начисляване на електроенергия
отразява точното количество електроенергия. В Условията на евентуалност сочи, че ако не е
приложима разпоредбата на чл. 50 от ПИКЕЕ, то приложение намира чл. 183 от ЗЗД,
доколкото в случая се касае за установено точно количество реално потребена енергия,
чието заплащане се дължи от абоната по силата на действащия между страните договор за
покупко-продажба на ел. енергия. Искането е за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.
Предявеният отрицателен установителен иск намира правното си основание в
разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, която налага в доказателствена тежест на ответника
да установи в условията на пълно и главно доказване, че е извършил законосъобразна
проверка на средството за търговско измерване на потребителя в съответствие с ПИКЕЕ,
вследствие на която е установил измерени количества електрическа енергия в
невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, поради което е извършил
корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска в размер,
съответстващ на измереното количество ел. енергия. По отношение на поддържаното като
евентуално основание за дължимост на вземането по чл. 183 от ЗЗД ответникът следва да
докаже, че с ищецът са обвързани от валидна облигационна връзка с характеристиките на
договор за продажба на електрическа енергия, по силата на който е доставил на насрещната
страна процесното количество електрическа енергия, отчетено в невизуализирания регистър
на СТИ.
Не е спорно между страните, че се намират в облигационна връзка с предмет продажба
и доставка на ел. енергия, както и че ищецът има качество „потребител на енергийни
услуги“ по смисъла на чл. 41б от ЗЕ.
Видно от протокол за монтаж на СТИ № 1042370 от 18.09.2015 г. на посочената дата
служители на „Енерго-Про Мрежи” АД са монтирали в обекта на потребление, находящ се в
******, процесния електромер с нулеви показания по дневна и нощна тарифа.
От представения по делото констативен протокол № 1104801/23.07.2018 г. се
установява, че служители на дружество са извършили последваща техническа проверка на
измервателното средство, в резултат на която то е демонтирано и изпратено в БИМ за
проверка, поради установен отчет от 38498 кВч. в регистър Т3.Протоколът е подписан от
актосъставителите и един свидетел – съпруга на въззиваемия.
Съгласно констативен протокол на БИМ от метрологична експертиза на средство за
измерване № 1774/26.07.2019г г. при софтуерно четене е установена външна намеса в
тарифната схема на електромера. Посочено е наличие на преминала енергия на тарифа Т3-
1.8.3 -16464 кВч, която не е визуализирана на дисплея. От протокола се установява, че
електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за
3
точност при измерване на електроенергията.
Въз основа на установените от метрологичната експертиза обстоятелства е съставено
становище от 30.07.2019г . за начисление на електрическа енергия в размер на 38 498 к Втч
за периода от 24.07.2017г.- 23.07.2018г., в което е посочено, че корекцията е извършена на
основание софтуерно прочитане на паметта на СТИ, констатирало точното количество
неотчетена ел. енергия. За стойността на това количество е издадена фактура №
******/01.08.2019г. на стойност 7 190.24лева. Не е спорно между страните, че сумата по
процесната фактура не е заплатена от абоната на дружеството.
При първоинстанционното разглеждане на делото е изготвена съдебно-техническа
експертиза, съгласно заключението на която електромерът е тип МЕ 162- ISKRA,
произведен с фабрични настройки да показва потребяваната ел. енергия по два
визуализиращи се екрана. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно
да бъде отразеното там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на
електромера. Вмешателството е извършено, чрез софтуерно претарифиране на отделните
регистри, като е въздействано чрез инфрачервеният порт на електромера.Манипулацията
цели неотчитане в пълен обем на количеството ел. енергия по нощна и дневна тарифни зони.
Препрограмирането осъществява прехвърляне на ел. енергия в срития регистър 1.8.3, който
не се визуализира на дисплея на електромера при редовен отчет на инкасатора и реално не
се заплаща. В заключение вещото лице е посочило, че съществуват данни за неправомерно
вмешателство чрез човешка намеса в процесния СТИ, доказано от независимо изследване
на БИМ, и че извършените изчисления по процесната фактура са коректни.
В изпълнение на дадените с Решение № 60192/20.10.2021 г. по гр. дело № 3699/2020
г. на ВКС, IV ГО задължителни указания по реда на чл. 294, ал. 1 от ГПК при повторното
разглеждане на делото настоящата съдебна инстанция е допуснала провеждането на
комплексна съдебно-техническа и софтуерна експертиза. От заключението на последната,
което съдът изцяло кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че
процесното СТИ е произведено през 2015 г. и е монтирано в обекта - ****** с нулеви
показания по нощна и дневна тарифни зони. Уредът е монтиран нов, неупотребяван и не е
бил монтиран на друг обект и следователно не е бил включван към електрическата мрежа. А
след като към него не е подавано напрежение, няма как да има и показания в скрития му
регистър 1.8.3, поради което може да се направи заключение, че към дата на монтажа уредът
е бил с нулеви показания по този регистър. Вещите лица с категоричност са изключили
възможността отчитането в невизуализираната тарифа да се дължи на грешка, като са
посочили, че то е резултат от умишлено софтуерно вмешателство. Поради изложеното
приемат, че натрупаното в регистър 1.8.3. количество електрическа енергия е реално
преминало през измервателния уред, но поради липсата на достатъчно записи в отчета на
електромера, не може да се даде период, за който енергията е била потребена, но същата е
било възможно да премине през електромера дори и при само 8 часово потребление.
Констатациите, обективирани в протокола на БИМ означават препараметризиране на
устройството след монтажа му. Това представлява програмиране на нов график за отчитане
4
на консумираната енергия, като в определени часове заложени от неизвестното лице,
енергията се натрупва в скрития регистър на тарифа ТЗ /1.8.3./. В констативно-
съобразителната част на заключението вещите лица обосновават становището си, че
препрограмирането настройките на СТИ може да се извърши чрез оптичния интерфейс
заложен на корпуса му. Комуникацията се осъществява между измервателния прибор и
компютър чрез двупосочна инфрачервена връзка, отговаряща на протокола IEC 62056-21. За
обслужване, програмиране и отчитане на СТИ се използва официалната програма MeterView
(Iskraemeco софтуер), оптична сонда и компютър/лаптоп Софтуерът предоставя информация
за включения към компютъра електромер, без нужда от въвеждане на парола и може да се
използва за параметризиране - да променя програмата за отчитане на тарифи по часове, като
за последното се изисква въвеждането на парола. Според упътването на програмата, тя може
да оперира с няколко вида пароли: Парола за настройка, парола за параметризиране и парола
за промяна на стойността на регистрите (W5). В описанието на функциите на парола W5 е
записано „Парола W5 активира възможността за промяна стойността на регистрите чрез IEC
62056-21 W5 команда, без да е необходима хардуерна манипулация". Базирайки се на
официалното техническо упътване, вещите лица дават заключение, че процесния модел
електромер не притежава функции за промяна на стойността на регистрите с парола. В
подкрепа на изложеното е и заключението е и даденото доставчика на СТИ- Фродексим
Трейд становище във връзка с експертизата, че в изпълнение на договора за доставка на
електромери между тях и преобразуващото електроразпределителното дружество E-ОН
България Мрежи АД, е доставен пълен достъп до функциите на софтуера и електромерите,
включително параметризиране на тарифната схема и сверяване на дата/час, но отсъства
възможност за промяна в показанията на тарифите.
С оглед посочената фактическа установеност се явява неприложимо основание на
чл.50 от ПИКЕЕ/отм/, на което въззивникът се претендира възможността си за коригиране
на сметките за използвана от потребителя ел.енергия за изминал период от време.
Посочената разпоредба е приложима единствено към хипотезите на установено
несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от
клиента количества електроческа енергия като разлика между отчетеното количество и
преминалите количества електроческа енергия за времето от допускане на грешката до
установяването й, но за период не по-дълъг от една година.
В съдебната практика, обективирана например в Решение № 21 от 01.03.2017 г. по
т.д.№ 50417/2016 г., I г.о. на ВКС, константно се приема , че разпоредбата на чл. 50 от
ПИКЕЕ /отм./ се прилага в хипотези на грешно отчитане на действителното потребление на
електрическата енергия, когато грешката се дължи на дефект в измервателното устройство.
В настоящия случай не е налице такава повреда на СТИ, а с категоричност е установено
нерегламентирано софтуерно вмешателство, при което вследствие на човешка намеса
реално преминалото количество електрическа енергия е натрупвано в невизуализирания
регистър 1.8.3., което е възпрепятствало отчитането му при редовен отчет.
5
Едва с влизане в сила на ПИКЕЕ, приети с Решение на КЕВР по т. 1 от Протокол №
67/24.04.2019 г./ обн. ДВ бр. 35/30.04.2019 г./ е предвидена възможност за оператора на
съответната мрежа, когато се установи, че са налице измерени количества електрическа
енергия в невизуализирани регистри на средството за търговско измерване, да начислява
измереното след монтажа на средството за търговско измерване количество електрическа
енергия в тези регистри- чл. 55 от ПИКЕЕ. Доколкото към момента на проверката –
23.07.2018 г. цитираната разпоредба не е пораждала действие в темпорално отношение, за
въззивното дружество не е съществувала нормативно предвидена възможност за извършване
на корекция на сметката на потребителя въз основа на нормативно установените в ПИКЕЕ
основания.
От друга страна, съобразно актуалната съдебна практика на ВКС, обективирана в
Решение № 21 от 1.03.2017 г. по гр.д. № 50417/2016 г. на ВКС, I г.о., Решение № 150 от
26.06.2019 г. по гр.д. № 4160/2018 г. на ВКС, III г.о., както и включително Решение №
60192/20.10.2021 г. по гр. дело № 3699/2020 г. на ВКС, IV ГО, с което на настоящата
въззивна инстанция са дадени задължителни указания относно прилагането на закона, се
приема, че при отсъствие на специална нормативна уредба за случаите на установено
софтуерно въздействие върху СТИ, в резултат на което с него е измерена цялата доставена
ел.енергия, но е отчетена само част от нея, поради записването й в неизведен на дисплея на
електромера регистър, договорната отговорност на купувача за заплащането й следва да се
ангажира по реда на чл.183 от ЗЗД.
Съобразно цитираната разпоредба, когато е доставено определено количество
енергия, но поради допусната грешка е отчетена енергия в по-малък размер и съответно е
заплатено по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане за разликата.
Дори при липса на специална правна уредба/ преди приемане на ПИКЕЕ и след отмяната им
с решения на ВАС по дела с № 2385/2016г. И № 387/2017г./, този извод следва от общото
правило, че купувачът по договор за продажба дължи заплащане на цената на доставена
стока, и от общия правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Съдебната
процедура по реда на ГПК е достатъчна за гарантиране на равни права на страните и за
защита на добросъвестните крайни потребители.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира, че в случаят ответникът,
чиято е доказателствената тежест е установил наличието на предпоставките за коригиране
на сметката за потребление на електрическа енергия на ищеца в хипотезата чл. 183 от ЗЗД.
От заключението на проведената при повторното разглеждане на делото съдебно-техническа
и софтуерна експертиза се установява с категоричност, че процесното количество от 38498
кВч е преминало през електромера след неговото монтиране на обекта на потребление, като
вследствие на неправомерно софтуерно вмешателство е отчетено в невизуализиран
регистър, което е възпрепятствало същото да бъде отчетено при редовен отчет.
Гореизложената фактическа установеност, ценена във връзка с установената от вещите лица
техническа невъзможност софтуерно да се нанасят показания в тарифите за конкретния
електромер обосновават извода, че а начисленото допълнително количество електроенергия
6
е действително потребено от обекта на потребление на потребителя в периода след неговия
монтаж. По тези съображения следва да се приеме, че въз основа на общото правило на чл.
183 от ЗЗД последният дължи цената на отчетената електроенергия, следователно
предявения от него отрицателен установителен иск за нейната недължимост се явява
неоснователен, и като такъв следва да бъде отхвърлен.
На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК в полза на
въззивника следва да бъдат присъдени сторените в хода на цялото съдебно производство
разноски. С оглед основателността на възражението за прекомерност, релевирано от
въззиваемия претендираното адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до
минималният размер, предвиден в Наредба №1 от 9.07.04 г. на ВАдвС, възлизащ на 827.41
лева с вкл. ДДС, за всяко едно от четирите съдебни производства. Така изчислена общата
сума, която се дължи в полза на дружеството за заплатени адвокатски възнаграждения по
четирите съдебни производства е в размер на 3 309.64 лева. В полза на страната следва да се
присъдят още сумата от 150 лева за заплатен депозит за СТЕ по гр. д. № 12869/2019 г. по
описа на ВРС, държавна такса в размер на 143.80 лева по в.гр. дело № 1022/2020 г. по описа
на ВОС, 174.80 лева - държавни такси в касационното производство по гр. дело № 3699/2020
г. по описа на ВКС, както и депозит за изготвяне на комплексна експертиза пред настоящата
съдебна инстанция в размер на 150 лева. Съобразно изложеното общият размер на
подлежащите на присъждане в полза на въззивното дружество разноски за четирите съдебни
производства възлиза на сумата от 3897.24 лева.
Мотивиран от така изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК,
Варненският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 976 от 26.02.2020 г. по гр.д. № 12869/2019г. по описа на ВРС, с което
на основание чл. 124 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че СЛ.
Г. ХР., ЕГН **********, с адрес в ****** НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, сумата от 7190,24 лева /седем хиляди сто и деветдесет лева и двадесет и четири
стотинки/, начислена като корекция за ползвана ел. енергия на адрес в ******, с кл. номер
****** и аб. номер ******, за периода от 24.07.2017г. до 23.07.2018г., за която сума е
издадена и фактура с номер ****** от 01.08.2019г., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СЛ. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес в ****** иск с
правно основание чл. 124 от ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че НЕ ДЪЛЖИ на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК *********, сумата от 7190,24
лева /седем хиляди сто и деветдесет лева и двадесет и четири стотинки/, начислена като
корекция за ползвана ел. енергия на адрес в ******, с кл. номер ****** и аб. номер ******,
за периода от 24.07.2017 г. до 23.07.2018 г., за която сума е издадена и фактура с номер
****** от 01.08.2019 г.
7
ОСЪЖДА СЛ. Г. ХР., ЕГН **********, с адрес в ****** да заплати на „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК ********* сумата от 3897.24 лева /три хиляди осемстотин деветдесет
и седем лева и двадесет и четири стотинки/, за производството пред ВРС, ВОС и ВКС, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, вр. чл. 294, ал. 2 от ГПК. Решението подлежи на
обжалване, с касационна жалба по реда и условията на чл. 280 от ГПК в месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8