Решение по дело №500/2020 на Окръжен съд - Враца

Номер на акта: 260021
Дата: 25 януари 2021 г. (в сила от 25 януари 2021 г.)
Съдия: Рената Георгиева Мишонова-Хальова
Дело: 20201400500500
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 29 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 260021

 

гр. ВРАЦА,  25.01.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Врачанският окръжен съд  ,гражданско  отделение , в публично                  заседание на  20 януари две хиляди и двадесет и първа година,                 в състав:

 

Председател:Рената Г.Мишонова- хальова

    Членове:Мария  Аджемова

                                 Росица И. 

 

при участие на секретар  Лилия Горчева

като разгледа докладваното  от  съдия  Мишонова- Хальова             

въз. гр.дело N`500  по описа за 2020  год.,за да се произнесе взе предвид:

"Изи Финанс"ЕООД гр.София , с ЕИК ***, представлявано от  управителя Б. Н., чрез юриск. А.Г., са подали  въззивна жалба против решението на БРСъд от 21.04.2020 г по гр.д.№ 1569/19 г по описа на БРСъд, с което предявения  против Т.Т.И. *** установителен иск с правно  основание чл. 422  ал.1 вр. с чл. 415  от ГПК,е отхвърлен изцяло.

  В жалбата се навеждат доводи, че атакуваното с жалбата  решение  е нищожно, същевременно изцяло неправилно, поради неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

  Твърди се още в жалбата ,че съдът неправилно е разбрал   и коментирал вида на търсената лихва  като разглежда постановление на МС, което определя размера на законната лихва, а в случая се касаело за възнаградителна лихва. Неоснователно съдът бил приел ,че клаузата по договора за кредит за неустойка е нищожна, тя не била недействителна, тъй като потребителят се бил запознал с нея,  била индивидуално уговорена  и потребителят я бил приел.

  Първоинстанционният съд неправилно  не бил приложил чл. 23 от ЗПК. БРсъд  е приел нищожност на целия договор за кредит, но не го бил прогласил в диспозитива на решението си,  а е приел ,че чл. 23 от ЗПК намира приложение само при  осъдителен иск,какъвто не бил настоящия, което било нарушение на материалния закон.

  Моли се  да се отмени постановеното решение на БРСъд като неправилно, но ако ВОС счете, че има основание за нищожност на процесния договор за кредит,то  ответницата да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя  само главницата по договора в размер на 1100 лв. Претендират се и разноски  от заповедното, първоинстанционното и въззивното производство,вкл. и сумите за  особен представител  и юрисконсултско възнаграждение.

  С въззивната жалба не се правят нови  доказателствени  искания, а се  заявява желание  за  евентуално  даване  възможност за предоставяне  доказателства пред тази инстанция.

  В срока за отговор на въззивната жалба особеният представител на ответника Т.Т.И.- адв.В. Л. от ВрАК е подал писмен отговор , с който оспорва изцяло въззивната жалба.Твърди се ,че решението на БРСъд не е нищожно, няма нарушение на материалния закон и следва да бъде потвърдено с всички  законни последици. Не се правят нови доказателствени искания.

   Съд. състав  приема ,че въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния срок от страна с  право на обжалване ,срещу  акт от категорията на обжалваемите.Разгледана по същество е     н е о с н о в а т е л н а.

Пред БРСъд "Изи Финанс"ЕООД гр.София  са предявили  против Т.Т.И. *** установителен иск по чл.422 във вр. с чл.415 ог ГПК за сумата   от 2118,45 лв, от които 1100 лв-главница ,1018,56 лв договорна лихва, включваща 246,32лв базисна договорна лихва и 772,24 лв неустойка.

Ищецът твърди в ИМ , че на 04.08.2017г. е сключил с ответника договор за предоставяне на кредит от разстояние №170094. Сключването на самия договор се извършвало въз основа на подробна информация, достъпна на уеб адрес: www.minizaem.bg, като на същия електронен адрес са публикувани и общите условия за предоставяне на кредит от разстояние. Съгласно общите условия, сключването на договора става след регистрация на клиента в сайта и попълване на въпросник, както и маркиране на полето „Съгласен съм с общите условия“, с което кандидатът безусловно приема същите. След това кандидатът получава и-мейл, в който се съдържа преддоговорна информация за условията на договора, както и име и парола за достъп до личния му акаунт в сайта. Ако кандидатът бъде одобрен, той получава на личния си и-мейл Договор и общи условия за писмено потвърждаване и електронно подписване чрез електронна платформа www.signnow.bg.     Посоченият от клиента т.е. ответницата  е електронен адрес : ***. На посочения от клиента мобилен номер е осъществен разговор със същия, който е записан, за което кредитополучателят е уведомен. Ответникът е посочил телефонен номер: ***.

С горепосочената процедура бил сключен договора с Т.Т. за предоставяне кредит от разстояние, а ищецът е изпратил  съобщение по телефона, че паричните средства са преведени  по посочения от него начин:касово на каса"Изи пей"ЕАД на името на ответницата , за което е представена разписка.

 посочено е в ИМ ,че периода на погасяване на плащанията на заема е 03.09.2017 г до 28.09.2018 г, на 14 вноски освен дължимата главница, още и договорна лихва. Претендираната лихва представлява сбор от базисна договорна лихва и вземане за неустойка. Базисната договорна лихва е уточнена в договора и е в размер на 40,15 %, т.е. за периода 03.09.2017 г до 28.09.2018 г . е в размер на 246,32 лв. По отношение на вземането за неустойка се  сочи, че в случай, че длъжникът не обезпечи вземането по кредита, той дължи неустойка в общ размер на 772,24 лв. Тя се начислявала след изтичане на срока по чл. 3 от договора, като става изискуема изцяло незабавно.

 Посочва се още, че ищецът е правил опити за уреждане на отношенията с ответницата по извънсъдебен ред, но същите останали без успех, ответникът не погасявал задълженията си съгласно договореното, поради което  ищцовото дружество е депозирало пред РС-Враца заявление по реда на чл. 410 ГПК като е образувано ч.гр.д. № 3136/2018 г., като била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, но връчване на заповедта е било извършено на основание чл. 47, ал. 5 ГПК, тъй като длъжникът не е открит на неговия постоянен и настоящ адрес, не е установен и негов работодател. Твърди, че към датата на входиране на заявлението в съда, съответно на подаване на исковата молба в съда, кредитополучателят не е правил погасявания по кредита.

Моли  се съдът да признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 2118,45 лв, от които 1100 лв-главница ,1018,56 лв договорна лихва, включваща 246,32лв базисна договорна лихва и 772,24 лв неустойка за неизпълнение на договорно задължение, ведно със законната лихва върху претендираната сума от датата на завеждането на заповедното производство до пълното погасяване на дължимата сума. Претендира разноски.

  В срока за отговор по чл. 131 от ГПК особеният представител на ответницата адв. Л. ,назначен от ВРсъд ,  е дал писмен отговор по предявения иск. Делото обаче е  изпратено по подсъдност от ВРС за разглеждане в БРСъд на осн. чл.113 от ГПК , където е постановен и обжалвания съдебен акт.

С отговора  на ИМ адв.Л. оспорва изцяло пасивната легитимация на ответницата по иска, заявявайки ,че липсват доказателства за положения от ответницата подпис на договора за кредит от разстояние, т.е. нямало нот. заверка на подписа й както и изписване на трите й имена. Освен това сключения договор за кредит съдържал неравноправни клаузи, противоречащи на добрите нрави и се явявали нищожни.Това били договорения лих.% от 40.15% както и уговорената неустойка.Освен това приложения диск с ИМ и запис на тел. разговор с ответницата било негодно доказателства за установяване сключване договор за кредит с нея.Освен това на  ответницата не било връчено уведомление за предсрочната изискуемост на целия кредит.

Въз. състав , с оглед събраните доказателства по делото от фактическа страна приема следното:

По делото е представен писмен  договор за предоставяне кредит от разстояние № 179094 като на всяка страница от него има  подпис на потребител,за което ищецът твърди ,че е подпис на ответницата чрез платформата signnow.bg.Липсва обаче подпис на кредитора- ищец .Приложени  са и ОУ към договора за кредит от разстояние също с подпис на всяка страница от ответницата както и декларация от нея от 4.08.2017 г за съгласие за  обработване на личните й данни от дружеството- ищец.

Ищецът е депозирал към ИМ  5 бр. разпечатки от негови  и-мейли до  и- мейла на ответницата, посочен от нея , с които я уведомява,че е одобрена за заем от 1100 лв, че е направен превод на нейно име по договор за заем № 179094 на каса в "Изи пей"АД, че е просрочила първата вноска с два дни, после 7 дни както й че кредита й е обявен за предсрочно изискуем, поради не погасявяне на нито една вноска.

Дружеството- ищец е приложило и разписка за извършено плащане на каса  т.н. паричен превод към "Easy pay" по договор за заем № 179094 в полза на Т.Т.И. с ЕГН **********.за сумата от 1100 лв и 5,06 лв такса. В кориците на делото е и диск със запис на  телефонен разговор с ответницата,че потвърждава сключването на процесния  договор за заем.

 Приложено е и ч.гр.д.№3136/ 18 г по описа на ВРСъд, в което   фигурира заявление на дружеството ищец по чл. 410 от ГПК и издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1989/05.07.2018 г в  негова полза за сумите посочени в нея.

   С оглед изложената фактическа обстановка се налагат следните правни  изводи:

  1.Процесния договор е сключен по ЗПФУР ,с предоставяне кредит от разстояние като доказателствената тежест е възложена на ищеца – доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги /ал.2/, а съгласно ал.3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

Приложения договор за кредит от разстояние е подписан само от  ответницата, няма подпис от кредитора- ищец. В ЗЕДЕУУ е предвидено, че документът, подписан с електронен подпис, се приравнява на подписан с материален такъв. В случая, обаче, ищецът не е доказал, че върху представения от него договор и на хартиен носител е положен с електронен подпис такъв от ответницата. Поради оспорване  от адв.Л. като неин особен представител  подписа й/копие/,без отбелязване в договора ,че   това е   ел. подпис, в тежест на ищеца бе да докаже ,че  ответницата вероятно  е подписала и сканирала подписания  от нея договор , но не подписан от кредитора.

  2. По делото липсват съгласно чл. 18 ал.3 от ЗПФУР разпечатки на електронната кореспонденция с ответницата от платформата на уеб адрес: www.minizaem.bg,но е налице запис  направен чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, със съгласието на другата страна.Този запис има единствено доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в него т.е. ответницата дава съгласие за сключения договор за кредит от разстояние. Особеният представител обаче е оспорил този запис и твърдението  му ,че не е доказано ,че това е гласа на  Т.Т..Този телефонен запис по делото обаче съгласно ГПК не може да се приеме за годно доказателство за безспорно дадено съгласие за сключения договор за кредит. С оглед спецификата на сключване на договор за предоставяне на финансови услуги неслучайно са въведени изричните правила на чл. 18 от ЗПФУР и е обяснимо и закономерно ищецът да може да представи документи, проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до завършването й с подписан електронен договор, финалният елемент на който завършек е изявление на потребителя за изпращането на съгласие/потвърждение до дружеството-кредитор съгласно  ОУ. Така е ясно, че различните етапи от регистрацията и функционирането на подобни електронни услуги са достъпни и за доставчика на услугата, ползващ съответното средство за комуникация от разстояние и също той може да ги отпечата като изображение върху хартиен носител, и фактически те биха имали необходимата доказателствена стойност на хартиен носител, респ. в електронен вид доказателства по смисъла на чл.184 от  ГПК, но такива както се посочи  от ОУ липсват по делото. Затова следва да намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, които задължават въззивния съд да приема, че между страните по делото не е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние.

3. Въз. състав приема, че няма сключен договор за заем с ответницата. Заемът е реален договор съобразно чл. 240 от ЗЗД - фактическият състав на същия изисква освен постигане съгласие между страните, също така предаване и получаване на даваната сума. В настоящия случай по делото няма доказателства, че процесният заем като сума е предаден от „Изи Финанс" ЕООД на кредитополучателя Т.И.. Представената разписка за извършено плащане удостоверява нареждането на сумата до офис на третото лице Easy Pay от страна на ищеца, но не доказва получаването на сумата по процесния заем от страна на кредитополучателя - няма характер на разписка по смисъла на чл. 77, ал. 1 ЗЗД, тъй като не носи подпис на ответницата, няма изявление на Т.И., че приема сумата, липсват и доказателства сумата да е достигнала до получателя.

В случая въпросната сума не е преведена по лична сметка на ответницата, а е следвало същата да я получи от каса на офис на "Изи пей"АД, съобразно общите условия към договорите на „Изи Финанс"ЕООД. Именно за това плащане по делото, въпреки тежестта на доказване, ищецът не го  е установил. Ето защо не може да се приеме, че между страните е налице твърдения договор за заем, поради липсата на задължителен елемент от фактическия му състав-получаване на сумата по кредита от страна на кредитополучателя.

4. В мотивите към решението си първоинстанционният съдия е приел ,че има сключен договор за кредит  от разстояние, коментирал е неравноправните клаузи за  обезпечение на кредита и при липса на такова от потребителя, начисляване на неустойка. Коментирал е годишния лихвен процент дали отговаря на ЗПК както и,че липсвало в договора методиката за определяне на референтен лихвен процент.В крайна сметка  БРСъд е отхвърлил  предявените установителни искове като недоказани по основание като е посочено ,че само при осъдителни , а не при установителни искове е приложима разпоредбата на чл.23 от ЗПК/погрешно изписан чл.22/.

Въззивният състав не споделя мотивите на първоинстанционния съдия , а  споделя само крайния диспозитив с отхвърляне на предявените установителни искове по чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК . Решението следва да бъде потвърдено като краен резултат отхвърляне на установителните искове,  но с изложените по горе мотиви за липса на сключен договор за кредит от разстояние и не доказване факта ,че  преведената  от кредитора  /на каса по сметка "Изи пей"ЕООД  / сума от 1100 лв, е усвоена т.е. изтеглена от ответницата Т.И..

  При този изход на делото  разноските оставата така както са направени от страните.

   При гореизложеното съд. състав

 

Р Е Ш И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение №60/21.04.2020 г по гр.д.№1569/19 г по описа на БРСъд, но с мотивите на ВрОСъд.

 

 

  На осн. чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК решението  е окончателно.

 

 

 

                 Председател :

 

 

                 Членове:1/           2/