№ 142
гр. Варна, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Олга Ст. Желязкова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20243000500243 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадени
две въззивни жалби, както следва.Въззивна жалба, подадена от ОД на МВР-
Търговище, чрез процесуалния й представител гл.ю.к.Л.В., против решение
№32/29.02.2024г., постановено по гр.д.№294/23г. по описа на ТОС, в частите
му, с които: 1/ е осъдена ОД на МВР-Търговище да заплати на А. Н. А. сумата,
представляваща разликата над 8 820лв. до 18 000лв., представляваща
обезщетение по чл.78, ал.1 и ал.3 от ЗДСл за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и други негативни изживявания от телесни
увреждания, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 422лв.,
представляваща стойността на направените разходи за медицински
консумативи и лекарства, в резултат на трудова злополука, настъпила на
14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“, рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУ-
Търговище и предизвикано от него ПТП с товарен автомобил „МАН“, рег.№*,
ведно със законната лихва върху посочените суми от датата на злополуката -
14.04.2022г. до окончателното изплащане; 2/ е осъдена ОД на МВР-Търговище
да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Г. З. от АК-Варна
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 1 158,
64лв. до 2 420лв., съразмерно на уважената част от претенциите, по сметка на
Окръжен съд-Търговище държавна такса за разликата над 352, 80лв. до 736,
78лв., както и направените по делото разноски за възнаграждения на вещи
лица за разликата над 59, 31лв. до 123, 89лв., съразмерно на уважените искове,
на осн.чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в
обжалваните му части е неправилно, като постановено в противоречие с
1
материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което искът за присъждане обезщетение за претърпени
неимуществени вреди бъде отхвърлен в горепосочената му част, а
предявеният иск за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени
вреди бъде изцяло отхвърлен.
Въззиваемият А. Н. А. в депозирания отговор по въззивната жалба в срока
по чл.263, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.Г.З., поддържа
становище за нейната неоснователност и моли решението в обжалваните му
от ответника части да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Въззивна жалба, подадена от А. Н. А., чрез процесуалния му представител
адв.Г.З., против решение №32/29.02.2024г., постановено по гр.д.№294/23г. по
описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ са отхвърлени предявените от А. Н. А.
против ОД на МВР-Търговище искове с пр.осн. чл.78, ал.1 и 3 от ЗДСл в
частите им за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата,
представляваща разликата над 18 000лв. до 120 000лв. представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и
други негативни изживявания от телесни увреждания, както и сумата,
представляваща разликата над 422лв. до 2 110лв., представляваща
обезщетение за имуществени вреди, представляваща стойността на
направените разходи за медицински консумативи и лекарства, в резултат на
трудова злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“,
рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от него ПТП с
товарен автомобил „МАН“, рег.№* ; 2/ А. Н. А. е осъден да заплати на ОД на
МВР-Търговище направените по делото разноски в размер на 577, 41лв.,
определени съразмерно на отхвърлената част от претенциите, на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК.В жалбата се твърди, че решението в обжалваните му части е
неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, при
съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради
необоснованост по изложените в същата подробни съображения.Претендира
се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените
искове бъдат уважени и за горепосочени суми.Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ОД на МВР-Търговище, редовно уведомена, не е
депозирала отговор по въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 от ГПК.В
о.с.з. поддържа становище за нейната неоснователност и моли решението да
бъде потвърдено в обжалваните му от ищеца части.
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът А. Н. А. излага, че заема и е заемал към
14.04.2022г. длъжността полицай в група „О. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ на
МВР-Търговище при ОД на МВР-Търговище.На 14.04.2022г. при злополука,
настъпила при ПТП, приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО с
разпореждане №5104-25-29/10.08.2022г. на НОИ, ТП-Търговище, влязло в
сила, получил следните травматични увреждания: мозъчно сътресение,
причинило временно разстройство на здравето неопасно за живота;
разкъсване на черния дроб в дясната му половина с излив на кръв в коремната
кухина, причинило разстройство на здравето временно опасно за живота;
счупване на VI ребрена дъга с излив в дясната гръдна кухина в минимално
количество, причинило временно разстройство на здравето, неопасно за
2
живота; многофрагментно счупване на капачката на дясната колянна става,
причинило трайно затрудняване движението на десен долен крайник със
среден срок на възстановяване 4-4,5 месеца; многофрагментно счупване на
малкопищялната кост на дясната подколенница, причинило трайно
затрудняване движението на десния долен крайник със среден срок на
възстановяване около 3-4 месеца; многофрагментно счупване на
голямопищялната кост на дясната подколенница, причинило трайно
затрудняване движението на десен долен крайник със среден срок на
възстановяване около 5-6 месеца.Предвид така получените травматични
увреждания е приет в болнично заведение на 14.04.2022г., изписан на
05.06.2022г., в който период е претърпял няколко операции.След изписването
си месеци е бил на легло, обгрижван от близките си, вкл. за най-
елементарните си нужди, изпитвал силни болки, продължаващи и
понастоящем.Вследствие физическите болки и силния емоционален стрес
страдал от безсъние/лекувано медикаментозно/, след няколкомесечна
физиотерапия започнал да стъпва на крака си и да се опитва да ходи, но и
понастоящем не е напълно физически възстановен, както и продължава да
изпада в силен стрес и паника, когато до него преминават автомобили или
когато се наложи да се качи в автомобил.Във връзка с усложнения в
оздравителния процес, изразяващи се в болки, оток и затруднения в
движението на десния долен крайник, претърпял на 08.02.2023г. в болнично
заведение още една оперативна интервенция /артроскопия на глезен/.По
предявената пред „Животозастрахователен институт“АД претенция във
връзка с настъпилото застрахователно събитие му е заплатена от
застрахователя общо сумата от 180лв. за временна загуба на
трудоспособност.Предвид изложеното, претендира ответникът Областна
дирекция на МВР-Търговище да бъде осъден да му заплати сумата от
120 000лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат от трудовата злополука, представляващи физически и
емоционални болки и страдания, както и да му заплати сумата от 2 110лв.,
представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди - закупени
медицински изделия и лекарства, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 14.04.2022г. до окончателното изплащане.
Ответникът ОД на МВР-Търговище в депозирания писмен отговор в срока
по чл.131 от ГПК оспорва предявените искове и моли да бъдат
отхвърлени.Твърди, че предвид съдържащата се в чл.238 от ЗМВР и в
издадената от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-
920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава
единадесета от ЗМВР специална уредба, регламентираща заплащането на
обезщетения на служители на МВР при претърпяна от тях телесна повреда
при или по повод изпълнение на служебните им задължения, ищецът не може
да претендира обезщетение по общия ред.Същият не е подал заявление по
чл.11, ал.2 от цитираната наредба, като съответно и не е проведена
изискуемата се процедура пред ЦЕЛК-МВР, която е компетентният орган да
определи вида на причинените телесни повреди при претърпяна трудова
злополука от служител на МВР.В условие на евентуалност поддържа, че
претендираното обезщетение за неимуществени вреди е прекомерно спрямо
тежестта на уврежданията и силата, интензитета и продължителността на
претърпените болки и страдания.Оздравителният процес е протекъл
3
нормално, няма данни за наложили се допълнителни медицински интервенции
във връзка с първоначално проведеното оперативно лечение, периодът на
обездвижване е бил кратък, не е налице трайно и невъзвратимо засягане на
двигателната функция, още от месец 07.2022г. ищецът е бил в състояние и е
управлявал л.а.Търпените в резултат от травмите болки и страдания
постепенно са отшумели с времето, същият се е върнал на работа и
понастоящем изпълнява служебните си задължения на същата длъжност.По
отношение на претендираното обезщетение за търпени имуществени вреди
твърди, че липсват данни да се е налагало, като и ищецът действително да е
направил подобни разходи по повод уврежданията, получени при ПТП на
14.04.2022г.Възразява и за съпричиняване от страна на ищеца при условията
на груба небрежност.Твърди, че същият е нарушил основни правила за
движение по пътищата, установени в ЗДвП - чл.6, т.1, чл.16, ал.1, чл.20, ал.1,
чл.21, както и чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП.Движил се е с превишена скорост/70,
74 км/ч. при разрешена 60 км/ч./, не е следял всеобхватно и непрекъснато
пътната обстановка, не е контролирал непрекъснато превозното средство,
което е управлявал, и е навлязъл безпричинно в лентата за насрещно
движение, отделена с единична непрекъсната осева линия, което е довело до
сблъсък с движещия се правомерно и с разрешена скорост в тази лента
товарен автомобил.Същевременно е нямало други обективни фактори, които
да са оказвали неблагоприятно въздействие - времето е било слънчево,
пътният участък прав, видимостта добра, асфалтовата настилка суха, липсвало
е внезапно възникнало препятствие на пътя.По образуваното досъдебно
производство е установено, че ПТП е настъпило единствено в резултат от
виновното поведение на ищеца и поради липса на осъществен състав на
престъпление същото е прекратено.При евентуална основателност на
претенциите, поддържа, че при присъждане на обезщетения, следва да се
приспадне полученото от ищеца застрахователно обезщетение по договор от
20.02.2019г., сключен между МВР и застрахователно дружество, с предмет
застраховане срещу смърт, временна или трайна загуба на трудоспособност в
следствие злополука в работно или извънработно време на личния състав на
МВР.
С влязлата в сила част от първоинстанционното решение предявеният иск
за присъждане обезщетение за претърпени неимуществени вреди е уважен до
размера от 8 820лв.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и
приложимия закон, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с пр.осн. чл.78 от ЗДСл и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Страните не спорят, а и от представените по делото писмени доказателства
се установява, че към 14.04.2022г. ищецът е заемал длъжността полицай в
група „О. о. р.“ на сектор „О. п.“ към РУ на МВР-Търговище при ОД на МВР-
Търговище, както и, че процесните травматични увреждания са получени при
злополука на 14.04.2022г. в резултат от настъпило на посочената дата ПТП,
която е приета за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО с влязло в сила
разпореждане №5104-25-29/10.08.2022г. на НОИ, ТП-Търговище.Не е спорно
и обстоятелството, че ищецът не е подал заявление по чл.11, ал.2 от Наредба
№8121з-920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по
глава единадесета от ЗМВР за изплащане на обезщетение по чл.238 от ЗМВР
4
за така претърпените телесни увреждания при или по повод изпълнение на
служебните му задължения, съответно такова не му е определяно и
заплащано.
Предвидената в чл.238, ал.1 от ЗМВР отговорност за изплащане на
лимитирани по размер обезщетения за претърпени от служители на МВР
вреди, настъпили при или по повод изпълнение на служебни им задължения,
платими по процедурата, предвидена в раздел V от Наредба №8121з-
920/13.07.2017г. за условията и реда за изплащане на обезщетения по глава
единадесета от ЗМВР, цели да обезпечи за тях по-бърз и облекчен ред за
получаване на предварително фиксирано обезщетение в хипотеза на понесени
по служба телесни увреждания с оглед спецификата, значението за
националната сигурност и по-големите рискове на професията, която
държавните служители по ЗМВР/конкретно ищецът в хипотезата на чл.142,
ал.1, т.1 от ЗМВР/ упражняват, но не и да ги лиши от възможност да получат
пълна обезвреда за същите.Отговорността по чл.238 от ЗМВР не изключва
общата имуществената отговорност на съответната администрация за
обезвреда на всички действително претърпените вреди от причинено по повод
и по време на служба увреждане, предвидена в чл.78 от ЗДСл/противното би
означавало държавните служители в МВР да бъдат поставени в
неравностойно положение спрямо други държавни служители, както и спрямо
работниците и служителите по трудови правоотношения относно правото на
обезщетяване на вреди от трудова злополука, като подобна разлика не би била
обоснована, т.е. не би могла да преследва правомерна цел, нито да е налице
пропорционалност между преследваната цел и използваните средства,
включително предвид изискванията на чл.14 от ЕКЗПЧОС, вр. с чл. 1 от
Протокол 1 ЕКЗПЧОС/, нито лимитира обема на отговорността за вредите,
причинени на тези държавни служители от трудова злополука.
Съгласно представената по делото медицинска документация/епикризи,
издадени от „МБАЛ-Т.“АД и УМБАЛ“Св. М.“ЕАД, гр.В./ и заключението на
СМЕ от 17.01.2024г. на в.л. В.Горанов и обясненията на в.л. в о.с.з. на
29.01.2024г., на 14.04.2022г., в следствие от ПТП, ищецът е получил: мозъчно
сътресение от по-лека степен, причинило временно разстройство на здравето,
неопасно за живота; счупване на VI ребро в дясно без разместване с малък
излив в дясната гръдна кухина, причинило временно разстройство на
здравето, неопасно за живота; разкъсване на десния дял на черния дроб с
кръвоизлив в коремната кухина, с приложено оперативно лечение на
19.04.2022г.-шев на разкъсването на черния дроб и евакуация на излятата кръв
в коремната кухина, причинило разстройство на здравето, временно опасно за
живота/увреждането е над средната степен за съответния вид телесна повреда,
след отзвучаване на острия период остават сраствания в областта на
разкъсването на черния дроб и кръвоизлива/; многофрагментно счупване на
капачката на дясната колянна става, причинило трайно затрудняване
движението на десния долен крайник със среден срок за възстановяване около
4-5 месеца, и счупване на двете кости на дясната подколенница в областта на
глезенната става, причинило трайно затруднение на движението на десния
долен крайник със среден срок на възстановяване около 5-6 месеца, с
приложено за всяко от счупванията оперативно лечение на 30.04.2022г.,
съответно за колянната става открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация с остеосинтеза по Вебер и за глезенната открито наместване на
5
фрактура с вътрешна фиксация на тибия и фибула с метална
остеосинтеза/счупванията са тежки, т.к. се намират в областта на колянната и
на глезенната става и са над средната степен за съответния вид телесна
повреда/.На 08.02.2023г. по повод фрактурите в областта на глезенната става е
извършена нова оперативна интервенция-артроскопия на глезен, при която са
извършени парциална синовектомия и отстранен преден остеофит на
тибията.При извършен преглед от в.л. на 15.01.2024г. е установено, че ищецът
все още има леко накуцваща походка с десен долен крайник, с болки при
студено и влажно време, при продължително стоене прав и продължително
ходене, и при тежък физически труд.Предстои му операция за отстраняване на
металните импланти.
Съгласно заключението на СПЕ от 09.02.2024г. на в.л. Б.Ас. и обясненията
на в.л. в о.с.з. на 19.02.2024г., към момента на катастрофата и последвалите
оперативни интервенции ищецът е преживял остра стресова
реакция/сблъсъкът с неочаквани външни дразнители, след първоначалния
ступор е разгърнал психична реакция с преживяване на висока тревожност,
опасения, вълнение, безпокойство и безпомощност/, която е преходно
разстройство със значителна тежест, обикновено отзвучаващо в рамките на
дни.Впоследствие ищецът е имал оплаквания от негативния афективен
регистър-чувствал се напрегнат, раздразнителен, отдръпнат от социални
взаимодействия, сънят му бил неспокоен и непълноценен, нямал желание за
извършване на дейности и забавления, чувствал безполезен и
непотребен.След възстановяване на самостоятелната походка и проведеното
лечение, в продължение на месец-два изпитвал притеснения и напрежение от
вида на автомобили и тълпа от хора, симптоми, характерни за протрахирана
адаптационна реакция.Към момента на изследването от в.л. не са установени
депресивни изживявания, нивото на ситуативна тревожност е в рамките на
нормата и е с нисък интензитет.Описаната симптоматика се е редуцирала,
като остава да персистира неспокойният сън.Ищецът е възстановил своите
личностови и социални роли, вероятността да останат непоправими щети в
психологичното и емоционалното състояние е минимална.Ако не се връща
към събитието, функционира със своите характерови особености, но без
изразена симптоматика на стрес и дистрес.
Съгласно показанията на св.Н.Ст./баща на ищеца/ след изписването си от
болницата А. шест-седем месеца не можел да става, бил на легло, изцяло
обгрижван от родителите си, после провеждал рехабилитации.Изпитвал
месеци наред силни болки/особено в областта на глезена и по-малко в
областта на коляното/, приемал болкоуспокояващи, бил уплашен, психически
травмиран, по повод което посетил психолог във Варна.След като минал
ТЕЛК в София се върнал на работа месец септември или октомври 2023г., но е
освободен от физическа подготовка и работи като пост дежурен.Пътува до
работа самостоятелно с кола.
Съгласно показанията на св.К.К., след ПТП А. лежал в болница около
месец.След като се прибрал, семейството му/майка му и баща му/ се грижило
за него, той бил на легло, със счупен крак.Не можел да се обслужва сам,
изпитвал силни болки в крака, както и в стомаха.После го водили на
рехабилитации.Било го е страх от шофиране, баща му го водил на психолог
във Варна.Понастоящем състоянието му е малко по-добро, престрашил се
последните месеци да шофира, все още понакуцва и има болки в крака.
6
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя
от съда по справедливост.Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от
ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при
определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/23.12.1968г.При
определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, следва да
се вземат предвид във всеки конкретен случай установените по делото
конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на увреждането,
обстоятелствата, при които е настъпило, интензитета и продължителността на
претърпените физически и емоционални болки и страдания.Като паричен
еквивалент на претърпените болки и страдания справедливите обезщетения за
неимуществени вреди изискват съобразяване и на конкретните икономически
условия.От своя страна икономическите условия в страната към момента на
настъпване на вредите се влияят от множество фактори, като минимална
работна заплата/към момента на увреждането 710лв./, инфлационни
процеси/15, 3% за 2022г./, нарастване на цените и др.
На първо място съдът съобразява броя и вида на травматичните
увреждания.В настоящия случай те се изразяват в леко мозъчно
сътресение/според обясненията на в.л. по анамнестични данни от приема в
спешно отделение/, счупване на VI ребро в дясно без разместване с малък
излив в дясната гръдна кухина, разкъсване на десния дял на черния дроб с
кръвоизлив в коремната кухина, многофрагментно счупване на капачката на
дясната колянна става и счупване на двете кости на дясната подколенница в
областта на глезенната става, които увреждания касателно черния дроб и
фрактурите са все над средната степен за съответния вид телесна
повреда.Ищецът е претърпял в болничното заведение операция за зашиване на
черния дроб и операции за открито наместване на фрактурите с поставяне на
остеосинтезиращи импланти.Впоследствие, поради персистиращи и към
началото на 2023г. болки и оток в областта на глезена е претърпял нова
операция/артроскопска/ на глезена, като му предстоят и операции за
изваждане на металните остеосинтези.Възстановителният период от
счупванията е бил 5-6 месеца, в отпуск поради временна нетрудоспособност е
бил в периода от 14.04.2022г. до края на 2022г./според представените
болнични листи и решение на ТЕЛК-МВР за продължаване срока на временна
нетрудоспособност/.В началото ищецът е изпитвал много силни физически
болки от разкъсването на черния дроб и множеството фрактури, постепенно
намаляващи по интензитет с напредване на оздравителния процес.Бил е
обездвижен, зависим от чужда помощ за ежедневните си нужди - тоалет,
къпане, обличане, обгрижван изцяло от родителите си.Търпял е обичайните за
това състояние значителни по обем неудобства със сериозни ограничения в
бита.Впоследствие е започнал постепенно раздвижване, провеждал е
рехабилитационни процедури.Следва да се посочи, че според представените
справка за нарушител/водач и електронни фишове за налагане на глоба
ищецът има наложени глоби за извършени нарушения на чл.21, ал.1 от
ЗДвП/шофиране с превишена скорост/ на 11.07.2022г. и 13.07.2022г., т.е. към
посочените дати е бил в състояние да управлява МПС.След протеклия
оздравителен процес анатомичната цялост и функциите на черния дроб и
крайника са възстановени, но по отношение на черния дроб ще останат
сраствания, от които може да чувства болки и тежести в тази област, а по
7
отношения на крака, същият все още има леко накуцваща походка в
дясно/каквато е имал и към 17.10.2022г. при освидетелстване от ТЕЛК при
Медицински институт на МВР/, както и невъзможност за пълен клек.Поради
това му състояние и при завръщането си на работа на същата длъжност е
преместен на работно място, несвързано с физическо натоварване, където
работи и понастоящем.Според обясненията на в.л., предвид възрастта му не
може да се заключи категорично, дали би могъл или не би могъл да се
възстанови изцяло след провеждане на продължителна/с години/
рехабилитация.Съобразява се възрастта на пострадалия - на 31 години при
настъпване на увреждането, в млада и работоспособна възраст.Съобразява се
начинът, по който физически травми са се отразили на психичния му статус - в
началото преживяна остра стресова реакция, впоследствие оплаквания от
негативния афективен регистър, вкл. симптоми, характерни за протрахирана
адаптационна реакция/с данни за еднократно посещение на клиничен
психолог на 30.08.2023г./, но понастоящем без установени депресивни
изживявания, с възстановени личностови и социални роли, без изразена
симптоматика на стрес и дистрес и без нужда от специализирана
помощ/според обясненията на в.л. в о.с.з./.
Съобразявайки всички горепосочени обстоятелства, както и тези, при
които е настъпило увреждането, както и обществено-икономическите условия
в страната към датата на деликта, съдът приема, че обезщетение общо в
размер на 70 000лв. представлява справедлив еквивалент на така
претърпените от ищеца неимуществени вреди, вкл. и предвид
обстоятелството, че не е налице пълно възстановяване от счупванията,
предстоят операции за премахване на остеосинтезите, и има продължаващ
остатъчен физически дефицит.
Ищецът претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ
размер от 2 110лв., представляващи направени медицински разходи за
закупуване на семитибуларна плака, 2 канюлирани винта и остеосинтеза на
Вебер, на стойност 1 670лв. и 440лв. за лекарства.Съгласно заключението на
посочената СМЕ, медицинските разходи съответстват на и са били
необходими за проведеното от ищеца лечение.Представена е фактура,
издадена на 05.05.2024г. от „МБАЛ-Т.“АД, за заплатени от Н. Ст./баща на
ищеца/ за медицински изделия общо 1 670лв./с посочени във фактурата цени и
наименувания на стоките: 1 370лв. за семитибуларна плака и 2 канюлирани
винта от „Айф фарма“ и 300лв. за Вебер от „Хелмед“/, за пациент А. Н.
А..Според представената епикриза, издадена от Ортопедо-травматологично
отделение при „МБАЛ-Т.“АД, при проведените на 30.04.2022г. две операции
на ищеца на фрактурата на дясната патела е извършена открита репозиция и
вътрешна фиксация с остеосинтеза по Вебер, а на фрактурите на десните
тибия и фибула е извършена открита репозиция на фрактурата на медиалния
малеол и вътрешна фиксация с два малеорални винта, както и наместване на
преднолетаралния фрагмент на дисталната фибия.Ценейки в съвкупност
посочените СМЕ, епикриза и фактура съдът приема, че на 30.04.2022г. при
операциите на фрактурите на ищеца са били поставени посочените
медицински изделия.Издаването на фактура на дата 05.05.2022г., съответно
заплащането на изделията в по-късен момент, не опровергава удостовереното
в посочената епикриза.Представени са фискален бон от 28.02.2023г. и
фискален бон от 07.03.2023г. за заплатени по всеки от тях сумата от 220лв. от
8
А. Н. А. за PRP терапия на МЦ „Х.“, лекар д-р Пр. П..Според представените
амбулаторен лист от 28.02.2023г. и амбулаторен лист от 07.03.2023г., издадени
от д-р Пр. Пл. П., на посочените дати на пациента А. Н. А. по повод
оплаквания от болки и дискомфорт в зоната на латералния малеол предвид
претърпяно счупване на външния/латерален/ малеолус при катастрофа, след
щателно почистване на дясната глезенна става, под ехографски контрол чрез
предно-медиален достъп е поставен PRP.Проведената PRP
терапия/инжектиране на богата на тромбоцити и растежни фактори плазма с
цел регенериране на мускули, сухожилия, стави, кости и др./ е била
необходима за провежданото от ищеца лечение.Предвид гореустановеното
съдът приема, че сторените от ищеца разходи са в пряка причинно-следствена
връзка с претърпените при трудовата злополука увреждания.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е въвел възражение за съпричиняване
от пострадалия ищец.Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.2 от ЗДСл,
отговорността на съответната администрация по чл.78 от ЗДСл може да се
намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.Актуалната съдебна практика определя
небрежността в гражданското право като неполагане на дължимата грижа
според един абстрактен модел - поведението на определена категория
лица/добрият стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й.От своя страна грубата небрежност не се отличава по форма
според субективното отношение към увреждането, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен
абстрактен модел, а именно грижата, която би положил и най-небрежният
човек, зает със съответната дейност при подобни условия, т.е. при липса на
елементарно старание и внимание, и пренебрегване на основни технологични
правила и правила за безопасност.
Поведението на служителя следва да бъде окачествено като груба
небрежност, когато от обстоятелствата е било несъмнено ясно, че определени
негови действия могат да доведат до злополука, увреждаща здравето му, но
въпреки това са били предприети от него в грубо нарушение с установените
технологични правила и правилата за безопасност.Тежките нарушения на
правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно
произшествие, при което е пострадал служителят, съставляват груба
небрежност по смисъла на чл.79, ал.2 от ЗДСл.Съпричиняването при
допусната груба небрежност има своите степени, които в съответствие с
обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на
всички конкретни факти и обстоятелства са критериите за намаляване на
обезщетението.
Съгласно показанията на св.С.С., непосредствено преди настъпване на
местопроизшествието управлявал т.а. влекач „МАН“ в своята лента за
движение.Срещу него идвал лек автомобил, който изведнъж завил и дошъл в
неговата лента и последвал челен удар с управлявания от него влекач.В този
момент не е видял да има други участници в движението или водачът на л.а.
„БМВ“ да изпреварва, пред него имало автомобили, но били надалеч и пред
водача на л.а. също били далеч.Пътят бил свободен, водачът на л.а. не е
изпреварвал или заобикалял дупка.Когато го възприел като опасност, стъпил
на спирачките и натиснал клаксона.Когато водачът на л.а. „БМВ“ завил към
него, бил на отстояние от около 20-30 м.Виждал водача на л.а., не забелязал
9
нищо необичайно в неговото поведение и позиция при управлението, бил на
шофьорското място, мисли, че бил обърнат леко надясно, ръцете му били на
волана, не му е направило впечатление да му е прилошало.От подаването на
звуков сигнал от него до настъпване на удара имало една-две секунди.Опитал
се да спре, не знае дали другият водач се е опитал да спре.След удара слязъл
от камиона, водачът на л.а. „БМВ“ излязъл от колата и легнал до
колата.Запитал го „има ли ти нещо“, той казал „да“, обадил се на тел. 112 за
бърза помощ.За в момента водачът на л.а. „БМВ“ беше адекватен, контактно
отговорил на въпроса.
Съгласно заключението на САвТЕ от 17.01.2024г. на в.л.М.Хр. и
обясненията на в.л. в о.с.з. на 29.01.2024г., механизмът на ПТП, при което е
пострадал ищецът, е както следва: на 14.04.2022г., около 12ч. на път 1-4
/София-Варна/, при км 226+100, в близост до гр.Търговище, л.а. „БМВ 523 И”
с per.№ *, управляван от А. Н. А., се е движил по същия път с посока на
движение от гр.Варна към гр.София в дясна пътна лента със скорост около 70-
71 км/ч.В същото време, по същия път в обратна посока /от гр.София към
гр.Варна/ се е движил влекач „МАН” с per.№ * с прикачено полуремарке per.
№ *, управляван от С. Н. С., със скорост на движение около 58 км/ч.Опасната
зона за спиране при определената скорост е около 55,65 м. за л.а. „БМВ” и
около 38,27 м. за влекач „МАН”.Водачът А. не е контролирал през цялото
време управлявания от него автомобил и внезапно е навлязъл в насрещната
пътна лента, която е лентата за движение на влекач „МАН”.В момента на
навлизане на л.а. „БМВ” косо в лява пътна лента, влекач „МАН” е бил на
около 19-20 м. от мястото на удара.
Пътното платно, на което е настъпило произшествието, е двупосочно с две
ленти за движение, състои се от сух, едрозърнест асфалт.Двете пътни ленти са
разделени с единична непрекъсната бяла разделителна линия между
тях.Широчината на платното за движение е 9,5 метра.Ширината на дясна
пътна лента по посока на огледа /към гр. Варна/ е 4,5 м., а на лявата пътна
лента - 4,5 м.Метеорологичните условия към момента на ПТП са били:
слънчево време, дневна светлина, нормална видимост.От двете посоки на
местопроизшествието се намира пътен знак „В 26” и надпис 60 на него или
максимално разрешената скорост в участъка е 60 км/ч.Скоростта на л.а. „БМВ
523 И” с per.№ * в района на произшествието преди и по време на настъпване
на удара е била около 70,74 км/ч.Скоростта на влекач „МАН” с per.№ * с
прикачено полуремарке с per. № * непосредствено преди произшествието е
била около 58 км/ч., а към момента на удара с лек автомобил „БМВ” е била
около 8 км/ч.До сблъсъка се е стигнало поради неправилните технически
действия от водача на л.а. „БМВ”, отнасящи се до съответното манипулиране
с волана, в резултат на което л.а. е навлязъл в насрещната пътна лента и
поставил водача на влекач „МАН” в безизходно положение и неизбежен
удар.Водачът С.С. не е имал техническа възможност да предотврати ПТП с
предприемане на маневри, използване на спирачки и други.Водачът А.А. е
имал техническа възможност да предотврати ПТП при движение в дясна
пътна лента в неговата посока.
Предвид така установеното от САвТЕ, съдът приема, че с поведението си
ищецът е нарушил правила за движение по пътищата, а именно: чл.20, ал.1 от
ЗДвП/водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват/, чл. 16, ал.1 от ЗДвП/на пътно платно с
10
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено,
когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне/, вр.
чл.6, т.1 от ЗДвП и чл.63, ал.2, т. 1 от ППЗДвП, чл.21, ал.1 във вр. с ал.2/при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава посочените в разпоредбата стойности на скоростта, а
когато са различни от посочената в ал.1, сигнализираните с пътен
знак/.Нарушенията следва да се квалифицират като груби такива, защото
настъпването на ПТП е следствие единствено от поведението на ищеца, който
движейки се с превишена скорост, на път с единична непрекъсната линия,
внезапно/без наличие на обективни препятствия, вкл. без други превозни
средства в непосредствена близост, в светлата част на денонощието, слънчево
време, сух и прав участък/ навлязъл в насрещната лента за движение и
предизвикал челен удар с правомерно движещия се по тази лента и с
разрешена скорост т.а., чийто водач не е имал техническа възможност да
предотврати ПТП с предприемане на маневри, използване на спирачки и
други.Поради горните обстоятелства и образуваното досъдебно производство
е било прекратено, като е прието, че се касае за телесно увреждане, получено
от А.А. при ПТП, настъпило не в резултат на поведение на друго лице, а
единствено от неговото поведение, поради което не е осъществен съставът на
чл.343, ал.1, б.“а“, вр. чл.342, ал.1 от НК.Обстоятелството, че евентуално е
бил притеснен от предстояща среща на работното му място /според
показанията на св.Н.Ст. и св.К.К. бил извикан по време на отпуск да се яви
пред началника си, а бил чул, че се касае за обяснения по повод някакво
наказание/, съгласно заключението на цитираната СПЕ и обясненията на в.л. в
о.с.з. на 19.02.2024г., не означава, че е станал неадекватен/вкл. и съобразно
личностовите му психологически характеристики/, нито, че е имал нарушено
съзнание и не е могъл да възприема правилно и адекватно пътната
обстановка.Така извършените нарушения, квалифицирани като груба
небрежност, са в пряко причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен
резултат, поради което и определеното обезщетение следва да бъде
редуцирано поради съпричиняване на ищеца.Съобразявайки степента на
нарушенията и степента на допринасяне за резултат, съдът определя
съпричиняване в размер на 80%.Така обезщетението за неимуществени вреди
следва да се редуцира до размера от 14 000лв., а обезщетението за
имуществени вреди до размера от 422лв.Ищецът е получил сумата от 180лв.
по застрахователен договор от 20.02.2019г., сключен между МВР и
„Животозастрахователен институт“АД за срок от 5 години, с който са
застраховани лицата от състава на МВР, вкл. държавни служители-
полицейски органи, вкл. и за вреди от временна загуба на работопособност от
злополука в работно и извън работно време, при или по повод изпълнение на
служебните задължения.Доколкото обезщетението е все за вредите, получени
при настъпилата трудова злополука/без медицинските разходи, които не са
покрит риск по договора/, но дължимо от друг отговорен субект, същото
следва да се изключи от дължимата сума, като така същата възлиза на
13 820лв. за неимуществени вреди.
Предвид частичното несъвпадане изводите на настоящата инстанция с тези
на първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта му, с която първият предявен иск е уважен за разликата над 13 820лв.
11
до 18 000лв., ведно със съответните й разноски, и вместо него постановено
друго за отхвърлянето му в тази част.В останалите обжалвани части
решението следва да бъде потвърдено.
Всяка от страните претендира разноски за настоящата инстанция.Ищецът
при условията на чл.38, ал.2 от ЗА, съгласно представения договор за правна
защита и съдействие от 10.09.2024г.С оглед задължителния характер на
даденото тълкуване на чл.101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024г. по дело
С-438/22 на СЕС, определените с Наредба №1/09.01.2004г. минимални
размери на адвокатските възнаграждения не са задължителни при договаряне
на хонорара между страните по договора за правна услуга, вкл. когато се касае
за заварени договори, като не обвързват съда при извършване на преценката
му по чл.78, ал.5 от ГПК, поради тяхната нищожност, като нарушаващи
забраната на чл.101, пар. 1 ДФЕС.Посочените в наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при
определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда.Тези размери,
както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.Спорът по
настоящото въззивно производство е разгледан в едно о.с.з., в което не са
събирани доказателства.Процесуалният представител на ищецът е изготвил
въззивна жалба и отговор по въззивната жалба на насрещната страна, както и
се е явил в о.с.з.При преценка материалния интерес за въззивното
производството/общо 113 290лв./, количеството на свършената работа и
фактическата, и правна сложност на делото, която не е ниска, но не е и
изключително висока, съдът определя общо възнаграждение в размер на
7 000лв., от което съразмерно на основателната част от претенцията,
разглеждана от настоящата инстанция/5 422лв./ следва да се присъди на
процесуалния представител сумата от 335лв.Ответникът претендира разноски
за юрисконсултско възнаграждение и за д.т.Съдът на осн. чл.78, ал.8 от ГПК,
вр. чл.25, ал.1 и ал.2 от НЗПП определя възнаграждение в размер на 400лв., от
което съразмерно на неоснователната част от претенцията пред настоящата
инстанция/107 868лв./ следва да се присъди сумата от 380, 86лв.За частта, с
която е уважена въззивната жалба на ответника/сумата от 4 180лв./ му се
следват разноски за д.т. за въззивно обжалване в размер на 83, 60лв. или общо
за въззивното производство 477, 03лв.На ответника от сторените пред първа
инстанция разноски/680лв./ се следват още 23, 28лв. за отхвърлената от
настоящата инстанция част от иска, или общо за двете инстанции 487, 74лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №32/29.02.2024г., постановено по гр.д.
№294/23г. по описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена ОД на МВР-
Търговище да заплати на А. Н. А. сумата, представляваща разликата над
8 820лв. до 13 820лв., представляваща обезщетение по чл.78, ал.1 и ал.3 от
ЗДСл за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други
негативни изживявания от телесни увреждания, както и обезщетение за
12
имуществени вреди в размер на 422лв., представляваща стойността на
направените разходи за медицински консумативи и лекарства, в резултат на
трудова злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“,
рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от него ПТП с
товарен автомобил „МАН“, рег.№*, ведно със законната лихва върху
посочените суми от датата на злополуката - 14.04.2022г. до окончателното
изплащане; 2/ е осъдена ОД на МВР-Търговище да заплати на процесуалния
представител на ищеца адв.Г. З. от АК-Варна адвокатско възнаграждение по
чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата над 1 158, 64лв. до 1 870, 90лв., съразмерно на
уважената част от претенциите, по сметка на Окръжен съд-Търговище
държавна такса за разликата над 352, 80лв. до 569, 58лв., както и направените
по делото разноски за възнаграждения на вещи лица за разликата над 59, 31лв.
до 95, 78лв., съразмерно на уважените искове, на осн.чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК;
3/ са отхвърлени предявените от А. Н. А. против ОД на МВР-Търговище
искове с пр.осн. чл.78, ал.1 и 3 от ЗДСл в частите им за осъждане на ответника
да заплати на ищеца сумата, представляваща разликата над 18 000лв. до 120
000лв. представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
болки, страдания и други негативни изживявания от телесни увреждания,
както и сумата, представляваща разликата над 422лв. до 2 110лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, представляваща
стойността на направените разходи за медицински консумативи и лекарства, в
резултат на трудова злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на
л.а. “БМВ“, рег.№ * от дома му в гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от
него ПТП с товарен автомобил „МАН“, рег.№*; 4/ А. Н. А. е осъден да
заплати на ОД на МВР-Търговище направените по делото разноски в размер
на 577, 41лв., определени съразмерно на отхвърлената част от претенциите, на
осн.чл.78, ал.3 от ГПК.
ОТМЕНЯ решение №32/29.02.2024г., постановено по гр.д.№294/23г. по
описа на ТОС, в частите му, с които: 1/ е осъдена ОД на МВР-Търговище да
заплати на А. Н. А. сумата, представляваща разликата над 13 820лв. до 18
000лв., представляваща обезщетение по чл.78, ал.1 и ал.3 от ЗДСл за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и други негативни
изживявания от телесни увреждания, в резултат на трудова злополука,
настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“, рег.№ * от дома му в
гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от него ПТП с товарен автомобил
„МАН“, рег.№*, ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
злополуката - 14.04.2022г. до окончателното изплащане; 2/ е осъдена ОД на
МВР-Търговище да заплати на процесуалния представител на ищеца адв.Г. З.
от АК-Варна адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗАдв за разликата
над 1 870, 90лв. до 2 420лв., съразмерно на уважената част от претенциите, по
сметка на Окръжен съд-Търговище държавна такса за разликата над 569, 58лв.
до 736, 78лв., както и направените по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица за разликата над 95, 78лв. до 123, 89лв., съразмерно на уважените
искове, на осн.чл.78, ал.1 и ал.6 от ГПК, и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от А. Н. А., ЕГН **********, против ОД на МВР-
Търговище иск в частта му за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата, представляваща разликата над 13 820лв. до 18 000лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди-болки, страдания и други
негативни изживявания от телесни увреждания, в резултат на трудова
13
злополука, настъпила на 14.04.2022г. при управление на л.а. “БМВ“, рег.№ *
от дома му в гр.Л. за РУ-Търговище и предизвикано от него ПТП с товарен
автомобил „МАН“, рег.№*, ведно със законната лихва върху посочената сума
от датата на злополуката - 14.04.2022г. до окончателното изплащане, на осн.
чл.78 от ЗДСл.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Търговище да заплати на адвокат Г. С. З. от АК-
Варна сумата от 335лв., представляваща възнаграждение за оказана безплатно
адвокатска защита на А. Н. А. пред въззивна инстанция, съразмерно
основателната част от исковете, на осн. чл.38, ал.2 от ЗА.
ОСЪЖДА А. Н. А., ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-Търговище
сумата от 487, 74лв., представляваща съдебно-деловодни разноски, сторени
пред първа и въззивна инстанция, съразмерно неоснователната част от
исковете, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховен касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14