№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен
съд, І-ви тричленен състав, в публичното заседание
на дванадесети януари две хиляди двадесет и трета
година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИВЕТА ПЕКОВА
|
|
||
|
при секретаря |
Елена Воденичарова |
и с участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян Иванов |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Д. |
|
||
|
адм. дело № 2817/2022г. |
||||
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, вр. чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания
/ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД на НАП-Варна, чрез гл.юрк.Н Н , против Решение № 1446/04.11.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по НАХД № 2036/2022г. по описа на същия съд, с което е отменено издадено от него НП № ***-F***/03.09.2021г., с което за нарушение на чл.264, ал.1, вр.чл.261, ал.1, вр.чл.92, ал.1 ЗКПО, на М.Д.Д., ЕГН:**********, е наложена глоба в размер на 200,00лв.
Касаторът твърди неправилност на решението, по съображения за допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Сочи, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява извършеното административно нарушение, поради което доводите на съда за неправилно ангажирана отговорност са неоснователна. Счита и че неправилно съдът е приел допуснато нарушение досежно датата на извършване на нарушението, т.к. лицето изпада в забава след изтичане на установения от закона срок. Отделно, доколкото и към датата на съставяне на АУАН и издаване на НП не са представени доказателства за изпълнение на санкционираното деяние, няма как да се приеме, че са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на наказаното лице. Иска се отмяна на решението и постановяване по същество на друго, с което да се потвърди наказателното постановление. Претендират се разноски за две инстанции. В случай на потвърждаване на обжалваното решение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Идентични доводи и искания са направени и в писмено становище С.д. № 229/06.01.2023г. на юрк.Д Ф .
Ответната страна – М.Д.Д., оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е постановено при спазване на процесуалните правила и на закона, и не са налице основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна пред ВРС е установено, че на 09.08.2021г. при извършена служебна справка в ИМ на НАП, орган по приходите при ТД на НАП-Варна установил, че дружеството „Пауър Крис“ ЕООД, гр.Варна, ЕИК ***, не е представило в законоустановения срок до 30.06.2021г. ГДД по чл.92 ЗКПО за 2020г., както и че декларацията не била представена и към момента на извършване на проверката. Прието било, че М.Д.Д., в качеството си на представляващ дружеството, е извършила нарушение на чл.264, ал.1 ЗКПО, вр.чл.261, ал.1, вр.чл.92, ал.1 ЗКПО, за което срещу нея бил съставен АУАН № F***/12.08.2021г., а въз основа на него издадено НП № ***-F***/03.09.2021г., с което ѝ е наложена глоба, в размер на 200лв.
За да отмени наказателното постановление ВРС е приел, че в хода на
административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Конкретно е прието, че по арг. от разпоредбите на чл.92,
ал.1 ЗКПО и чл.2, ал.1, т.1 ЗКПО, данъчно задължено лице, респ. субект на
задължението за подаване на ГДД е дружеството „Пауър Крис“ ЕООД. В случая е
безспорно, че не е спазен срока по чл.92, ал.2 ЗКПО, удължен до 30.06.2021г.
съгласно § 25, ал.1 ЗМДВИППП, като неизпълнението на това задължение може да
доведе до осъществяване на състава на две административни нарушения – по
чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 ЗКПО. В първия случай субект на нарушението
е данъчно задълженото лице, т.е. дружеството, а във втория случай субект на
нарушението е представляващият данъчно задълженото лице, но нарушението не се
изразява в неподаването на декларация, а в това, че управител/синдик или лице,
изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, с действие или бездействие, е
допуснал нарушение, посочено в чл.261, чл.262 или чл.263 ЗКПО. Прието е, че
разпоредбата на чл.264, ал.1 ЗКПО въвежда самостоятелен състав на
административно нарушение, респ. две самостоятелни форми на изпълнително деяние,
като нито в АУАН, нито в НП са посочени факти, относими към състава на
нарушението по чл.264, ал.1 ЗКПО. Описанието на нарушението в случая
съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, в който случай отговорността е за
дружеството. Такава препратка е извършена и в АУАН, като както в акта, така и в
НП, нарушението е квалифицирано като такова във връзка с чл.92, ал.1 ЗКПО,
субект на което може да бъде само данъчно задълженото лице. По изложените
съображения е прието, че е налице несъответствие между посочените в АУАН и НП
съставомерни факти, описанието на нарушението от правна страна и приложената
санкционна разпоредба на чл.264, ал.1 ЗКПО, което процесуално нарушение е
съществено и влече отмяна на наказателното постановление. На следващо място е
прието, че нито в АУАН, нито в НП, е посочена коректна дата на нарушението – не
е отразено коя дата АНО е приел за дата на извършване на нарушението – датата,
от която лицето е в
забава – 01.07.2021г. или датата, на която е извършена проверката и е
установено
нарушението – 09.08.2021г. При така изложените доводи за допуснати съществени
процесуални нарушения, ВРС е отменил наказателното постановление.
Така постановеното решение е правилно.
ВРС е установил вярно фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните доказателства, и прилагайки правилно материалния закон е стигнал до обоснован извод за незаконосъобразност на наказателното постановление.
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 ЗКПО, данъчно задължените лица, които се облагат с корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък. Според ал.2, ГДД се подава в срок от 1 март до 30 юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице.
Неизпълнението на задължението по чл.92, ал.2 ЗКПО може да доведе до осъществяване състава на две административни нарушения – по чл.261, ал.1 ЗКПО и по чл.264, ал.1 от ЗКПО. Както правилно е приел ВРС, в първия случай, субект на нарушението е данъчно задълженото лице – дружеството „Пауър Крис“ ЕООД, а във втория случай, субект на нарушение е неговият представляващ. В хипотезата на чл.264, ал.1 ЗКПО нарушението не се изразява в неподаване на годишна данъчна декларация, а в това, че управител, ликвидатор/синдик или лице, изпълнявало длъжността ликвидатор/синдик, който с действие или бездействие е допуснал нарушение, посочено в чл.261, 262 или 263. Правилно ВРС е приел, че в случая, описанието на нарушението съответства на разпоредбата на чл.261 ЗКПО, при което отговорността е за данъчно задълженото лице, т.е. на дружеството. Правилно ВРС е съобразил и че нито в АУАН, нито в НП, са посочени факти и обстоятелства, които да са относими и да обосновават състава на чл.264, ал.1 ЗКПО, а именно, че представляващият дружеството със свое действие или бездействие е допуснал неподаването на декларацията. Допуснатото несъответствие между описанието на нарушението и неговата правна квалификация води до промяна на субекта на административнонаказателна отговорност, поради което се явява особено съществено нарушение и основание за отмяна на НП.
Като е стигнал до същите правни изводи, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила.
Независимо от изхода на спора разноски в полза на ответната страна не следва да се присъждат, т.к. не са поискани и доказани.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Варненският административен съд, І-ви тричленен състав
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1446/04.11.2022г. на ВРС, ІІ-ри състав, постановено по НАХД № 2036/2022г.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.