Присъда по дело №985/2024 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 53
Дата: 27 юни 2024 г. (в сила от 13 юли 2024 г.)
Съдия: Петко Иванов Минев
Дело: 20245300200985
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 април 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 53
гр. Пловдив, 27.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Петко Ив. Минев
СъдебниНико Д. Костов

заседатели:Симеон Й. Симеонов
при участието на секретаря Ина Ст. Зяпкова
и прокурора Дилян Г. Пинчев
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Наказателно дело от общ
характер № 20245300200985 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. М. Г., роден на ***, български гражданин,
със завършен втори клас, женен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за
ВИНОВЕН в това, че на 14.02.2024 г. на път I-8, км.247 в землището на
с.Чешнегирово, обл.Пловдив, около 10:00 часа, е дал подкуп - сумата от 20,00
лв. - една банкнота с номинал 20,00 български лева със сериен № ГБ19781227,
на полицейски органи – П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност *** в група
***, за да не извършат действия по служба – да не бъде съставен акт на Г. М.
Г., ЕГН **********, като водач на МПС – товарен автомобил „Пежо-Боксер“
с рег. № ***, за установено административно нарушение по чл.138 ал.1 от
ЗДвП, поради което и на основание чл. 304а, вр. чл. 304, ал. 1 от НК, вр. чл.
58а, ал. 1 и ал.4, вр. чл.55, ал. 1, т. 2, б. „Б“ от НК във връзка с чл. 373, ал. 2 от
НПК го ОСЪЖДА на наказание „ПРОБАЦИЯ“ в размер на ШЕСТ месеца
със следните пробационни мерки: По чл. 42а ал. 2 т. 1 и т. 2 от НК, а именно
1
„задължителна регистрация по настоящ адрес“ в гр. Първомай, ул. ***, при
периодичност на явяване и подписване пред пробационен служител 2 пъти
седмично за срок от ШЕСТ месеца и „задължителни пробационни срещи с
пробационен служител“ за срок от ШЕСТ месеца.
На основание чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от НК ПРИСПАДА от така
наложеното на подсъдимия Г. М. Г. наказание ШЕСТ месеца пробация
времето, през което е бил задържан по ЗМВР, считано от 14.02.2024 г. до
15.02.2024 г., като един ден задържане се зачита за три дни пробация.
На основание чл. 307а, вр. чл. 53, ал. 1, б. „б“ от НК ОТНЕМА в полза
на Държавата предмета на престъплението по чл. 304а от НК - една банкнота
с номинал 20 /двадесет/ български лева със сериен № ГБ19781227, на
съхранение при домакин ОД на МВР-Пловдив, приложена като веществено
доказателство по делото.
ВЕЩЕСТВЕНОТО ДОКАЗАТЕЛСТВО 1 бр. CD със записи от
служебния автомобил, находящ се на л. 17 от делото, ДА ОСТАНЕ по делото,
след влизане на присъдата в сила.
На основание чл. 189 ал. 3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. М. да
заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив направените по делото разноски в
размер на 138 /сто тридесет и осем/ лева.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Пловдивски апелативен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите



Мотиви към Присъда № 53/27.06.2024г. по НОХД № 985/2024г. по описа
на Окръжен съд – Пловдив.

Спрямо подсъдимия Г. М. Г. е повдигнато обвинение за извършено
престъпление по чл. 304а вр. чл.304 ал.1 от НК, за това, че на 14.02.2024 г. на
път I-8, км.247 в землището на с.Ч., обл.П., около 10:00 часа, е дал подкуп -
сумата от 20,00 лв. - една банкнота с номинал 20,00 български лева със сериен
№ ***, на полицейски органи – П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност „М.а.
степен“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна
полиция“ при ОД на МВР – Пловдив, за да не извършат действия по служба –
да не бъде съставен акт на Г. М. Г., ЕГН **********, като водач на МПС –
товарен автомобил „Пежо-Боксер“ с рег. № ***, за установено
административно нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП.
В съдебно заседание, прокурорът поддържа обвинението от фактическа и
правна страна, така както е по обвинителния акт. Пледира за осъдителна
присъда, като счита, че на подсъдимият Г. М. Г. следва да бъде наложено
наказание при условията на чл.54, ал. 1 от НК, а именно 1 година лишаване от
свобода, отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК с минималния изпитателен
срок и глоба в размер на 1 000 лева. Изразява становище, че са налице
множество смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Според
прокурора следва вещественото доказателство – банкнота от 20 лева като
предмет на престъплението да бъде отнета в полза на държавата съгласно чл.
307а от НК, а 1 бр. СД да остане по делото. Пледира се разноските по делото
да бъдат присъдени в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия – адв. Е. Н. не оспорва фактическата
обстановка и правна квалификация, възприета от обвинението. Според
защитника са налице многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия
обстоятелства, които подробно изброява – чисто съдебно минало, липса на
данни за други противообществени прояви, семейна и трудова ангажираност,
грижата за 4 деца, добрите характеристични данни, ниския размер на подкупа
и незначителното нарушение за което е даден. Изразява се становище, че при
индивидуализация на наказанието на подсъдимия Г. да бъде определено
наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно
„пробация“ в минимален размер, като изцяло се солидаризира със
становището на прокурора по разноските и веществените доказателства.
Защитникът предлага да не се налага кумулативно предвиденото наказание
„глоба“ с оглед разпоредбата на чл. 55, ал. 3 от НК.
Подсъдимият Г. Г. признава всички факти и обстоятелства, изложени в
обвинителния акт. Същият признава вината си, изразява съжаление за
стореното и се присъединява към казаното от защитника си. В последната си
дума подс. Г. иска да му бъде наложено наказание „пробация“.
1
Съдът, въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, намери за установена
следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Г. М. Г. с ЕГН: **********.
Подсъдимият Г. Г. бил правоспособен водач на МПС от категория
„В*М*ВЕ*АМ“ от 2002г. Притежавал валидно свидетелство за
правоуправление № ********Към февруари 2024г. имал издадени 28
наказателни постановления, както и наложени 34 глоби с фиш. По това време
управлявал товарен автомобил с платформа „Пежо-Боксер“ с рег. № ***негова
собственост.
За времето от 08:00 часа до 20:00 часа на 14.02.2024г. като дежурен
автопатрулен разчет, съгласно утвърдени СПО и план-разстановка, били
назначени полицейските служители – свидетелите П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата
на длъжност „м.А.“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“ към отдел
„Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. За изпълнение на
служебните им задължения на двамата полицаи бил предоставен служебен
лек автомобил „КИА“ с рег. № ***, оборудван със система за
видеонаблюдение.
За времето от 10:00 часа до 11:00 часа на 14.02.2024г. двамата полицаи
следвало да изпълняват задълженията си на път I-8 – с.П.- с.Ч. Към 10:00 часа
те били със служебния автомобил на км.247 в землището на с. Ч., обл. П.
На 14.02.2024г. подсъдимият бил в гр. П.. Той решил да откара до
гр.П., с личния си товарен автомобил „Пежо Боксер“ с рег. № **, един стар
лек автомобил, който да продаде за скрап. Въпреки, че автомобилът му бил
„товарен“ а не „специален“, в нарушение на чл.138 ал.1 от ЗДвП, натоварил
лекия автомобил на платформата и потеглил за гр. П.
Около 10:00 часа по пътя за гр. П., автомобилът, управляван от
подсъдимият бил застигнат от дежурния полицейски патрул в състав
полицаите Д.и И.. Те видели натоварения върху платформата лек автомобил и
решили да извършат проверка на водача на „Пежо Боксер“ с рег. № ***. За
целта подали звуков и светлинен сигнал и товарния автомобил отбил встрани
от пътя. Полицаите извършили проверка най-напред на водача, а впоследствие
и на автомобила. Тогава установили, че водачът е подс. Г. М. Г. от гр. П.. При
проверката на автомобила полицаите установили, че в талона той е записан
като „товарен“, а не като „специален“, за да има право да извършва превоз на
други МПС-та. И тъй като това било нарушение на чл. 138 ал.1 от ЗДвП,
решили да съставят на водача АУАН.
Най-напред обяснили на подсъдимия за нарушението, за последиците
от него, както и че за това ще му съставят АУАН. След това влезли в
патрулния автомобил и започнали да оформят документите. На мястото на
шофьора бил седнал полицай Д., а на предна дясна седалка полицай И. До
полицейската кола дошъл и подсъдимият и им представил документ за
2
платена гражданска отговорност. Полицаите му обяснили, че за да може да
извършва такива превози, както в случая – превоз на друг автомобил, трябва
да има и лиценз за „пътна помощ“.
Тогава подсъдимият решил да даде пари на двамата полицаи, за да не
му бъде съставен акт за установеното административно нарушение по чл.138
ал.1 от ЗДвП. За целта, отишъл до личния си автомобил, взел съставения му
няколко дни преди това друг АУАН – серия GA № ** от 11.02.2024г., сгънал го
наполовина и поставил в него една банкнота с номинал 20 български лева със
сериен № **. С акта и банкнотата в него подсъдимият отишъл до
полицейската кола. Там през прозореца на предна лява врата подал акта на
полицай Д.с обяснението кога му бил съставен. Полицаят го запитал защо го
дава, при което обвиняемият отговорил, че вътре било разрешителното.
Полицай Д.разгърнал документна и видял поставената вътре банкнота. След
това запитал подсъдимият за какво били поставени тази пари вътре, а
последният му отговорил „За да си тръгвам“. Действията на подсъдимия и
думите му били възприети и от полицай И.. В това време полицай Д.оставил
акта и парите на арматурното табло на колата, зад волана и случая бил
незабавно докладван на оперативен дежурен при Сектор „ПП“ при ОД на
МВР –Пловдив.
На място пристигнала дежурна група от РУ на МВР – Асеновград при
ОД на МВР – Пловдив. За времето от 11:50 часа до 12:10 часа на 14.02.2024г.
бил извършен оглед на местопроизшествие (л.5). При това, на арматурното
табло на служебен лек автомобил „КИА“ с рег. № ***(л.86), била намерена
1бр. банкнота с номинал 20 български лева със сериен № *** и АУАН, серия
GA № ***от 11.02.2024г. (л.51).
Извършените нарушения на правилата за движене по пътищата от
подсъдимия дало основание на мл. автоконтрольор И.да състави на
подсъдимия АУАН, серия GA № ** от 14.02.2024г. (л.50) за административно
нарушение на по чл.138, ал.1 от ЗДвП (на пътищата, отворени за обществено
ползване допуснал превозно средство, които отговарят на изискванията на
ЗДвП и на издадените въз основа на него подзаконови актове – Наредба № I-
45/2000г. на МВР.
Подсъдимият Г. бил отведен в сградата на РУ на МВР – Асеновград
при ОД на МВР – Пловдив и бил задържан по ЗМВР за срок от 24 часа (л.8).
Случаят бил докладван и на дежурен прокурор при ОП – Пловдив.
Назначената съдебно-техническа експертиза е дала заключение (л.22),
че 1бр. банкнота с номинал 20 български лева със сериен № ***е истинска.
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели: П.Д.и Д.И., от обясненията на подс. Г. Г., от
приложените писмени доказателства – протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, справка за нарушител/водач, писма,
длъжностна характеристика, ведомост и заповеди, справка за съдимост,
3
АУАН, разписка, приемо-предавателен протокол, както и от вещественото
доказателство – банкнота с номинал 20 лева. Съдът кредитира заключението
на съдебно-техническата експертиза, че 1бр. банкнота от 20 лева е истинска.
Направеното от подс. Г. Г. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
безспорно доказано от събраните в досъдебното производство доказателства.
От показанията на двамата свидетели – П.Д.и Д.И., които съдът кредитира
като обективни, безпристрастни, взаимно допълващи се и еднопосочни, се
установява поведението на подс. Г. на инкриминираната дата и място. Тези
двама свидетели са възприели разговора между полицейските служители и
подс. Г. по повод извършваната проверка, установяването на административно
нарушение, извършено от водача, даването на банкнота от 20 лева, поставена в
сгънат АУАН на св. П.Д.в полицейския автомобил и пояснението, че ги дава
„за да си тръгва“ с очевидното намерение да ги подкупи, за да не му съставят
акт за установяване на административно нарушение. Показанията свидетелите
П. Д. и Д. И. кореспондират на протокола за оглед на местопроизшествие, при
който на таблото в полицейския автомобил е била намерена и иззета именно
банкнота от 20 лева, която свидетелите посочват, че е оставена от подсъдимия
Г.. В обясненията си пред съда подс. Г. призна вината си, че е дал сумата от 20
лева на полицейските служители П. Д. и Д. И., което напълно кореспондира на
коментираните по-горе доказателства. Всичко гореизложено кореспондира и
на протокола за оглед на веществени доказателства, в който са описани
записите от камерите на полицейския автомобил. На същите е документирано
поведението на подсъдимия спрямо двамата полицейски служители по време
на извършваната проверка.
От приложените писма, длъжностни характеристики и график се
установява, че свидетелите П.Д.Д. и Д.Х.И. са назначени на длъжност
„Младши автоконтрольор - I степен“ в група „***“ на сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Пловдив. Същите са
имали качеството на длъжностни лица по смисъла на чл. 93, т. 1, б. “а“ от НК и
на инкриминираната дата и място са извършвали служебна дейност в
качеството си на полицейски служители, съгласно утвърден график.
От приложената справка за съдимост се установява, че подс. Г. е
неосъждан.
Ето защо, настоящата инстанция намира за безспорно установена
описаната по-горе фактическа обстановка и не намира противоречия в
обсъдените доказателства, които да разколебават направените изводи относно
фактите. Подсъдимият Г. Г. в съдебното производство изцяло признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, без да
излага нови факти по случая, които да разколебават възприетата по-горе
фактическа обстановка.
При така възприетата и установена фактическа обстановка по делото
съдът счита, че подс. Г. Г. е осъществил от обективна и субективна страна
4
състава на престъплението предвидено и наказуемо по чл. 304а вр. чл. 304, ал.
1 от НК, тъй като на 14.02.2024 г. на път I-8, км.247 в землището на с.Ч.,
обл.Пловдив, около 10:00 часа, е дал подкуп - сумата от 20,00 лв. - една
банкнота с номинал 20,00 български лева със сериен № *** на полицейски
органи – П.Д.Д. и Д.Х.И. и двамата на длъжност „м.а.“ в група „***“ на сектор
„Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР –
Пловдив, за да не извършат действия по служба – да не бъде съставен акт на Г.
М. Г., ЕГН **********, като водач на МПС – товарен автомобил „Пежо-
Боксер“ с рег. № ***, за установено административно нарушение по чл.138
ал.1 от ЗДвП.
Съдът отчете, че за съставомерността на деянието по чл. 304а вр. чл. 304,
ал. 1 от НК законът изисква специално качество на получаващия облагата – да
е „длъжностно лице” по смисъла на чл. 93, т. 1 от НК. Свидетелите П. Д. и Д.
И. несъмнено са имали това качество по смисъла на чл.93, т.1, б.”а” от НК,
установено от кредитираните от съда доказателства относно служебното им
положение – служители на МВР, изпълняващи в момента на осъществяване на
деянието функциите си като такива. Същите са имали и качеството
„полицейски орган”, изискуемо от квалифицираната разпоредба на чл. 304а от
НК. Подсъдимият е бил с ясното съзнание, че се опитва да даде парите, за да
не изпълнят полицейските служители П. Д. и Д. И. задълженията си в това им
именно качество и да не съставят АУАН за извършеното от подс. Г.
административно нарушение по чл.138 ал.1 от ЗДвП.
Изпълнителното деяние на активния подкуп може да бъде извършено
само с действие, като формите на изпълнителното деяние могат да се изразят
в предлагане, обещаване или даване на дар. Те от своя страна съответстват на
формите на изпълнителното деяние на пасивния подкуп – приемане на
предложение или обещание за дар или приемане на дар. Даването на дар
изисква извършването на фактически действия, посредством които даващият
дара го предоставя във фактическа власт на получаващия. В конкретния
случай тези действия на подс. Г. са се изразили в предаването на сумата от 20
лева на полицейския служител П. Д. и то по време на извършването на
полицейска проверка и съставяне на АУАН за констатирано нарушение на
ЗДвП. Даването на сумата е било придружено с предложение „за да си
тръгва“, т.е. да не му бъде съставен АУАН за констатираното административно
нарушение на ЗДвП. Всички тези факти в своята съвкупност сочат на действия
по даване на подкупа и на неговата съставомерна волева насоченост – да се
мотивират длъжностните лица Д. и И. във връзка с поведението им по служба
– в конкретния случай – да бездействат по установяване на административно
нарушение по ЗДвП и да не съставят АУАН против подсъдимия.
От обективна страна подс. Г. е дал подкуп в размер на 20 лева на
полицейските служители Д. и И.. Престъплението е довършено, тъй като с
предаването на парите на полицейския служител П. Д., подс. Г. е преустановил
фактическата си власт върху паричната сума, предоставяйки я по своя
инициатива на полицейските служители Д. и И..
5
От субективна страна деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл. Подсъдимият Г. е предвиждал настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
По отношение на наказанието:
За извършеното престъпление по чл. 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК,
законодателят е предвидил наказание “лишаване от свобода” до десет години
и глоба до 15 000 лева. В случая, с оглед нормата на чл.373, ал.2 от НПК,
определянето на наказанието съобразно разпоредбата на чл.58а от НК се явява
задължително.
Определяйки наказанието в рамките на привилегията по чл.373, ал.2 от
НПК, съдът се съобрази с императивните критерии на чл. 54 НК, ръководейки
се от степента на обществена опасност на деянието и дееца и другите
смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Съдът отчете наличието на
смекчаващи отговорността на подс. Г. обстоятелства – чисто съдебно минало,
липса на данни за други противообществени прояви, семейна и трудова
ангажираност, грижата за 4 деца, добрите характеристични данни,
признанието на вината, оказаното съдействие по разследването, както и
изразеното искрено съжаление за случилото се. Смекчаващо отговорността
обстоятелство е и ниския размер на подкупа – 20 лева, както и
обстоятелството, че той е даден във връзка с незначително нарушение на
ЗДвП. Настоящият състав отчита като отегчаващо отговорността
обстоятелство единствено наличието на предходни административни
нарушения на ЗДвП, но голяма част от тях са значително отдалечени във
времето и не носят актуални характеристични данни за личността му. Така
отчетените по отношение на вината обстоятелства, мотивират съда да приеме,
че за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК и за поправяне
на подс. Г., следва да се определи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи обстоятелства. Съдът констатира, че в случая са налице
едновременно условията по чл. 58а от НК и по чл. 55 от НК и следва
съобразно разпоредбата на чл. 58а, ал. 4 от НК да приложи само чл. 55, ал. 1, т.
2, б. „б“ и ал. 3 от НК. Тази разпоредба се явява по-благоприятна за
подсъдимия, тъй като в нея е предвидена възможността съдът да не наложи
по-лекото наказание, предвидено в закона – в случая „глоба“, наред с
основното наказание. Според съда на подс. Г. не следва да бъде наложено
наказанието „глоба“ наред с наказанието „пробация“, предвид наличието на
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Според съда целите
по чл. 36 от НК могат да бъдат постигнати и без налагане на това наказание.
За престъплението по 304а вр. чл. 304, ал. 1 от НК не е предвиден специален
минимум на основното наказание „лишаване от свобода“, поради което съдът
го замени при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК с наказание ШЕСТ
МЕСЕЦА ПРОБАЦИЯ, включваща задължителните пробационни мерки по
чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК:
- задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти седмично за срок
6
от ШЕСТ МЕСЕЦА и
- задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът приспадна по реда на чл. 59, ал. 2 вр. ал.1, т.1, пр. 2 от НК
времето, през което подс. Г. е бил задържан по реда на ЗМВР от 14.02.2024г.
до 15.02.2024г. от наложеното наказание една година пробация, като един ден
задържане се зачита за три дни пробация.
На основание чл. 307а от НК съдът отне в полза на държавата предмета
на престъплението – 1 бр. банкнота с номинал от 20 лв със сериен № ***
Съдът постанови вещественото доказателство – 1 бр. СД със записи от
служебния автомобил, приложен на л. 17 от досъдебното производство да
остане по делото в срока на неговото съхранение.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът присъди в тежест на
подсъдимия Г. направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство в размер на 138 лв.
Мотивиран от горното, съдът постанови присъдата си.


ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :
7
Съобщи за изтекли лични данни