Мотиви към
Присъда №39 от 19.05.2011 г. по НОХД № 57/2011 г. на
НПРС.
Подсъдимият А.М.А. е предаден на съд затова, че на 19.05.2010
г., около 09,30 часа, по ул. “***” в с. П.
обл.Ш.,
управлявал моторно превозно средство /лек автомобил “***” с рег. № ***/ без съответното свидетелство за управление на
МПС в едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото
такова деяние с НП №720/11.12.2009 г. на Началника на РУП гр.Д.,
влязло в сила на 26.01.2010 г. – престъпление по чл.343в, ал.2 във вр. с ал.1 от НК
По предявеното
му обвинение подсъдимият се признава за виновен.
След като
съобрази всички събрани на досъдебното производство
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият А.М.А. ***. На 19.05.2010 г., около 09,35 часа подсъдимият А.
потеглил с лек автомобил “***” с рег. № *** от с.С. за с.***. Поводът за пътуването бил това, че
подсъдимият заедно със свои родственици имА.намерение
да посетят пазар за животни в с.П., където да
продадат овце, които всъщност подсъдимият и баща му отглеждА..
Така те потеглили за с.П. с горепосочения лек
автомобил, като шофирал самият подсъдим. Когато влезнА.
в селото А. и спътниците му забелязА., че на една от
улиците има патрул – служители на полицията, които осъществявА.
контрол по КАТ. Това били свидетелите Х.Ц.Х. и М.И.М. ***. Последните също забелязА. автомобила на подсъдимия и свидетелят Х. му подал
знак със стоп - палка за спиране. Подсъдимият обаче, не се подчинил на сигнала,
тъй като нямал свидетелство за управление на МПС и не желаел това обстоятелство
да бъде констатирано от проверяващите. Затова той веднага свил в близката
пресечка и се отправил към края на селото, към близката нива. Служителите на
полицията веднага тръгнА. след него със служебния
автомобил, като едновременно с това му подавА. звуков
и светлинен сигнал. Виждайки това подсъдимият се отказал да шофира по нататък,
спрял и изчакал полицаите, които му извършили проверка. В хода на така извършената проверка свидетелите
установили, че подсъдимият не притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, за което му бил съставен акт за установяване на
административно нарушение №237 от 19.05.2010 г.
Впоследствие, след извършена справка, било установено и че на подсъдимия
е било наложено административно наказание глоба за същото такова деяние и то
преди по-малко от година, а именно с Наказателно постановление на Началника на
РУ на МВР гр.Д. № 720/11.12.2009 г., влязло в законна сила на
26.01.2010 г.
Така описаната
фактическа обстановка се установява по безспорен начин от всички събрани по
делото доказателства – показанията на свидетелите Х.Ц.Х. и М.И.М., писмените
доказателства - акт за установяване на административно нарушение
№234/19.05.2010 г., Наказателно постановление №720/11.12.2009 г. на Началника
на РУП гр.Д., справка за нарушител от региона от
29.07.2010 г., както и от обясненията на подсъдимия, където той изцяло признава
вината си и подробно излага всички осъществили се факти.
Всички
доказателства категорично сочат, че с деянието си подсъдимият от обективна и
субективна страна е осъществил състава на престъпление по чл. 343 в ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК. Той е управлявал МПС без да притежава
свидетелство за управление на МПС и то в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за друго такова деяние. От субективна страна е нА.це пряк умисъл, защото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването
на общественоопасните му последици. Считайки обвинението за доказано безспорно,
съдът призна подсъдимият за виновен в извършване на престъпление по чл. 343 в
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
За
да определи наказанието за подсъдимия, съдът отчете следното: Видно е от
справката за съдимост на подсъдимия, че същият е бил осъждан неколкократно.
Последното произнасяне по отношение на осъжданията му е с Определение от
10.03.2004 г. по НОХД №17/2004 г. на РС гр.Д.. С това
определение на основание чл.25, ал.1 във вр. с чл.23,
ал.1 от НК на подсъдимия А. са били определени две групи общи наказания, вместо
предишните му осъждания. По първата група наказания е определено общо наказание
от 3 години лишаване от свобода, постановено за изтърпяване при общ режим, като
към това наказание е присъединено наказание глоба в размер на 100 лева. По
втората група наказания му е определено общо наказание от 8 месеца лишаване от
свобода, при първоначален общ режим. Тези наказания са изтърпяни
от подсъдимия, като съгласно служебно изисканата и приложена към делото справка
от РП гр.Д. наказанието от 3 години лишаване от
свобода е изтърпяно на 05.05.2000 г., а наказанието от 8 месеца лишаване от
свобода е изтърпяно на 10.07.2004 г. Наложеното наказание глоба е било
изтърпяно на 18.08.2003 г., на която дата е било и прекратено образуваното
изпълнително дело за събиране на въпросната сума. Тези обстоятелства безспорно
се установяват от писмо от Варненски военен съд №312/18.03.2011г. и приложените
към него копия от писмо за изпратен изпълнителен лист до НАП гр.В. и писмо за образуване на изпълнително дело, от
получената справка от НАП – ТД гр. В. №17705-1 от 25.03.2011 г., а също и от
служебно извършената справка по разпореждане на съда от деловодителя при НПРС
на 05.04.2011 г. Тези данни относно
осъжданията на подсъдимия и изтърпяването на наказанията му сочат, че в случая
е настъпила реабилитация, тъй като са нА.це условията
на чл.88а, ал.1 и ал.2 във вр. с чл.82, ал.1, т.3,4 и
5 от НК. Всъщност реабилитацията по отношение на подсъдимия е настъпила на
05.05.2010 г. Следователно към момента на настоящото деяние – 19.05.2010 г. А.
следва да се счита реабилитиран по право, т.е. неосъждан.
Справката за съдимост изготвена за него сочи също, че той не е освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VІІІ от общата част на НК. Затова по
отношение на А. М.А. са нА.це условията на чл. 78а от НК, поради което и съдът, след като го призна за виновен, го освободи от
наказателна отговорност и му наложи административно наказание – глоба в размер
на 1000 лв. Съдът определи минималния размер на наказанието глоба, предвид
превеса на смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, а именно:
направеното от него пълно признание, изразеното съжаление за стореното, оказаното
съдействие за разкриване на фактите по делото, както на досъдебното
производство, така и на съдебното следствие.
Подсъдимият бе
осъден да заплати и направените по делото разноски в размер на 15 лева по
сметка на РС гр.Н..
В
този смисъл съдът постанови присъдата си.
30.05.2011 г.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: