Решение по дело №592/2022 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 453
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Ивайло Асенов Йорданов
Дело: 20224520200592
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 453
гр. Русе, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивайло Ас. Йорданов
при участието на секретаря Радостина Ил. Станчева
в присъствието на прокурора Д. Д. М.
като разгледа докладваното от Ивайло Ас. Йорданов Административно
наказателно дело № 20224520200592 по описа за 2022 година
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия ИВ. В. ИВ., роден на ****г. в град
Попово, област Търговище, български гражданин, българин, живущ в
г******, със средно образование, работи, неженен, ЕГН: **********,
неосъждан ЗА ВИНОВЕН в това, че на 11.07.2020г. в град Русе, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“,
модел „Ксантия“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата
- чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял, след като
възникнала опасност за движението – приближаващото се към пътното
платно дете на велосипед - О. С. Г., на 8 години, в резултат на което по
непредпазливост причинил на О. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се
в счупване на дясна ключица, довело до трайно затрудняване на движенията
на десен горен крайник, за срок повече от тридесет дни – престъпление по чл.
343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, като на основание чл. 78а,
ал. 1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и
МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР
НА 100 (ХИЛЯДА) ЛЕВА
1

На основание чл. 78а, ал. 4, вр. чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 НК
ЛИШАВА обвиняемия ИВ. В. ИВ. (със снета по делото самоличност) от
ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МОТОРНО ПРЕВОЗНО СРЕДСТВО за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА, считано от влизане на решението в сила.

ОСЪЖДА обвиняемия ИВ. В. ИВ. (със снета по делото самоличност)
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на
досъдебното производство разноски в общ размер на 2268,53 лева (две
хиляди двеста шестдесет и осем лева и 53 ст.), която сума следва да бъде
заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе, както и
сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.

ОСЪЖДА обвиняемия ИВ. В. ИВ. (със снета по делото самоличност)
ДА ЗАПЛАТИ на основание чл. 189, ал. 3 НПК, направените в хода на
съдебното производство разноски в общ размер на 40,00 лева (четиридесет
лева и 00 ст.), която сума следва да бъде заплатена в полза на Висш съдебен
съвет на Република България, по сметка на Районен съд - Русе, както и сумата
в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.


РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от
днес пред Окръжен съд - Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ по АНД № 592/2022г. по описа на Районен съд - Русе, ІХ н.с.

Производството е по реда на чл. 375 и сл. НПК.
Районна прокуратура - Русе е внесла постановление по реда на Глава
двадесет и осма НПК, с което предлага обвиняемия И. В. И. роден на ***** в
град Попово, област Търговище, български гражданин, българин, живущ в
******, със средно образование, работи, неженен, ЕГН: **********,
неосъждан да бъде освободен от наказателна отговорност като му бъде
наложено административно наказание по реда на чл. 78а НК, за извършено от
него престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК, а
именно, за това че на 11.07.2020г. в град Русе, при управление на моторно
превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег.
№ ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 2 ЗДвП,
като не намалил скоростта и не спрял, след като възникнала опасност за
движението – приближаващото се към пътното платно дете на велосипед - О.
С. Г., на 8 години, в резултат на което по непредпазливост причинил на О. С.
Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна ключица,
довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен крайник, за срок
повече от тридесет дни.
В проведеното съдебно заседание, представителят на държавното
обвинение пледира за доказаност на обвинителната теза. Счита, че
доказателствата събрани в хода на досъдебното производство безспорно
установяват и доказват описаната в обстоятелствената част на
постановлението фактическа обстановка и обосновават единственият
възможен извод, а именно, че обвиняемият е извършил състава на
престъплението, за което е предаден на съд. С оглед наличието на
предпоставките за приложението на чл. 78а НК се предлага същият да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено
административно наказание „Глоба“, което предвид многобройните налагани
на обвиняемия наказания по административен ред, да бъде ориентирано
между минимума и средата на предвидения в закона размер, в какъвто размер
да бъде наложено и наказанието „Лишаване от право да управлява МПС“.
Защитникът на обвиняемия пледира, че деянието, за което е предаден на
съд обвиняемият, не е доказано по несъмнен и безспорен начин. В подкрепа
на тази своя теза инвокира доводи, че моментът на възникване на опасността,
следва да бъде определен конкретно, а не абстрактно и формално, а в случая
вещите лица са посочили с предполагаемост разстоянието на видимост от 25
метра и след като вещите лица технически не могат да посочат кога е
възникнала опасността за движението за обвиняемия, то остава спорен
въпросът за възможността обвиняемият да реагира съобразно предписаното
от законодателя поведение и се касае за случайно деяние. Инвокират се
доводи, касаещи поведението на другия участник в произшествието, а именно
движение без да намали в района на кръстовището и движение с велосипеда
не по наличната велоалея, както и при неспазване на изискванията на чл. 79
ЗДвП. Застъпва се тезата за неприложимост на Тълкувателно решение №
28/1984г. на ОСНК, интерпретиращо възможността за възникване на
1
опасността в един по-ранен момент, тъй като същото касае за пешеходец,
който е на тротоара или на банкета и се насочва към платното за движение и
неговото поведение е обективно видимо за водача, в случая тези критерии не
са налице.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства и след
като ги обсъди, поотделно и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съобразно
изискванията на чл. 14 чл. 18 от НПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият И. В. И. е роден на ***** в град Попово, област
Търговище, български гражданин, българин, живущ в ******, със средно
образование, работи, неженен, ЕГН: **********, неосъждан (реабилитиран)
Същият е правоспособен водач на MПC, категории „В“, „М“ и ,,АМ“ и
като такъв има налагани наказания за извършени от него нарушения на
правилата за движението по пътищата.
На 11.07.2020г., в обедните часове на деня, обвиняемият Иван Иванов
управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксантия“, с рег. № ****,
като се движел по ул. „Майор Атанас Узунов“ в посока от магазин „Лидл“
към бул. „Съединение“. Времето било ясно, пътната настилка суха, а
видимостта нормална.
По същото време по ул. „Александровска“ в посока от „Градски Хали“
към Паметник на съветския войн „Альоша“ с велосипед се придвижвал
малолетният О. Г. - на 8 г., който се движел не по велосипедната алея, а в
десния край на ул. „Александровска“ в близост до десния тротоар по посоката
му на движение.
Обвиняемият Иванов навлязъл в кръстовището образувано от ул.
„Майор Атанас Узунов“ с ул. „Александровска“, със скорост от 33,8км/ч.
Малолетният О. Г., с управлявания от него велосипед се движел със скорост
13,7 км/ч. като навлязъл в зоната на кръстовището без да намали и без да се
огледа за преминаващи автомобили.
Обвиняемият е имал обективна възможност да възприеме
приближаващото дете на велосипед от разстояние от 25,4 метра. Опасната
зона за спиране на лекия автомобил при скоростта му на движение била 16
метра, а опасната зона за спиране на велосипеда била 6 метра.
Обвиняемият не направил нужното, за да намали скоростта или спре
автомобила, при което блъснал с предната дясна част на автомобила си О. Г.,
който с управлявания от него велосипед също бил навлязъл в кръстовището
от дясната му страна на обвиняемия.
В резултат на удара детето паднало на земята и получило счупване на
дясната ключица. Веднага след произшествието обвиняемият преустановил
движението на автомобила си. Случилото се станало достояние на
свидетелката И. М., която сигнализирала на „ЕЕН 112“, а непосредствено
2
след това на място пристигнала и майката на детето свидетелката И. Г. -
майка на О. Г., която също била на велосипед. На място пристигнали и
полицейски служители и бил извършен оглед на местопроизшествието.
Видно от заключението на назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска експертиза, чието заключение
съдът кредитира като компетентно и обосновано, в резултат на пътно -
транспортното произшествие, О. Г. получил счупване на дясна ключица, с
което му било причинено трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник за срок повече от 30 дни - ,,средна телесна повреда“ по смисъла на
чл. 129, ал. 2 НК.
В хода на досъдебното производство е била назначена и изготвена
техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира, която
възпроизвежда кадри от видеозапис на охранителни камери, в района на
произшествието.
От назначените и изготвени в хода на досъдебното производство
автотехническа експертиза и допълнителна автотехническа експертиза, чийто
заключения съдът кредитира като компетентни и обосновани, вещите лица са
дали заключение, че съприкосновението е било между предната дясна част на
лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с рег. № **** в областта на предната броня
и предната лява страна на велосипеда и тялото на велосипедиста и ударът е
настъпил извън пешеходната пътека, изцяло в частта от пътя, предназначена
за движението на лекия автомобил; Дадено е заключение, че лекият
автомобил се движил със скорост около 33,8км/ч непосредствено преди
произшествието, а велосипедистът се е движил със скорост от 13,7 км/ч. към
този момент. Вещото лице е определило опасната зона за спиране на
автомобила и на велосипедиста като е приело, че опасната зона за спиране на
автомобила при установената скорост е била 16 метра, а опасната зона за
спиране на велосипедиста е била 6 метра. Определена е геометричната
видимост в района, като вещите лица са посочили, че минималното
разстояние на пряка видимост от която водачът на лекия автомобил е могъл
да възприеме наближаващия кръстовището велосипедист, при съобразяване
особеностите на терена и местоположението на останалите движението, а
именно паркираният преди пешеходната пътека лек автомобил „Фолксваген
Бийтъл“ е най-вероятно около 25,4 метра. Дадено е заключение, че лекият
автомобил „Ситроен Ксантия“, с рег. № **** е бил технически изправен към
момента на произшествието и ако бъде прието, че опасността е възникнала от
момента, в който се е открила видимост на водача на лекия автомобил към
велосипедиста, то причината на настъпване на произшествието от технически
характер е навлизане на велосипеда в коридора на движение на лекия
автомобил и закъснение на водача на автомобила да започне спиране.
Направен е извод, че водачът на лекия автомобил е имал възможност да
предотврати произшествието, чрез спиране.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена, на
3
основание чл. 378, ал. 2 НПК, въз основа на събраните в хода на досъдебното
производство гласни и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства.
Не са налице противоречия в информационните изявления, съдържащи
се в доказателствената съвкупност по делото, досежно релевантните за делото
факти, включени в предмета на доказване по чл. 102 НПК, поради и което не
следва да бъдат излагани подробни мотиви, кои от доказателствените
източници съдът приема и кои не кредитира. Налице е корелативно единство
между гласните и писмени доказателства и писмените доказателствени
средства и същите безспорно доказват, приетата за установена от съда
фактическа обстановка.
Изложеното обосновава следните изводи

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът намира, че
следва да бъде изведен единственият възможен извод от правна страна, а
именно, че обвиняемият Иван Валеирев Иванов е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, буква „б”, пр.
2, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК.
От обективна страна на 11.07.2020г. в град Русе, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксантия“, с рег. № ****, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.
20, ал. 2 ЗДвП, като не намалил скоростта и не спрял, след като възникнала
опасност за движението – приближаващото се към пътното платно дете на
велосипед - О. С. Г., на 8 години, в резултат на което по непредпазливост
причинил на О. С. Г. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на
дясна ключица, довело до трайно затрудняване на движенията на десен горен
крайник, за срок повече от тридесет дни.
Обект на престъплението са обществените отношения, гарантиращи
сигурността при осъществяване на транспортната дейност, като правно
регламентирана дейност източник на повишена опасност.
Изпълнителното деяние е извършено от обвиняемия, чрез действие –
управление на МПС, изразяващо се в система от телодвижения насочени към
привеждането в движение и управлението на моторно превозно средство.
Съставомерният резултат е настъпил като пряка и непосредствена
последица от извършени от обвиняемия нарушения на Закона за движение по
пътищата по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. Задължението на водача по чл. 20, ал. 2 ЗДвП
да намали скоростта или да спре възниква от момента, когато обективно е
могъл да възприеме възникналата опасност за движението.
Субект на престъплението е пълнолетно и наказателноотговорно лице.
От субективна страна деянието е извършено от обвиняемия при форма
на вината непредпазливост. В съзнанието на същия не са намерили отражение
представи, че в резултат на извършеното от него нарушение на правилата за
движение по пътищата, е възможно или сигурно настъпването на
4
съставомерните последици на извършеното от него деяние, но е бил длъжен, с
оглед разпоредбите на закона и е имал обективна възможност да предвиди, че
същите могат да настъпят.
Съдът намира за неоснователни и без опора в закона доводите на
защитата, че касаещи неприложението в настоящия случай на
задължителното за съдилищата разрешение, съдържащо се в Тълкувателно
решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. № 10/84 г., ОСНК.
Съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 28 от 28.XI.1984 г. по н. д. №
10/84 г., ОСНК, Задължението за намаляване на скоростта или за спиране на
превозното средство е в зависимост от момента на възникване на
препятствието за движението, независимо дали същото е на платното за
движение, или извън него. За начало на възникване на опасността следва да се
приеме моментът, когато например един пешеходец се насочва от тротоара
или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него, и с
поведението си явно или очевидно показва, че във всички случаи ще навлезе
в платното за движение. Отдалечеността от платното за движение е без
значение, щом като логичното развитие на пътната ситуация ще доведе до
навлизане в него непосредствено след това. Моментът на възникване
опасност за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с
формалния критерий - определена част от пътя. Когато се касае до деца, дори
и да се намират на тротоара или банкета, или на по-голяма отдалеченост от
платното за движение, те представляват възникнала опасност за движение,
независимо от тяхното разположение в обхвата на пътя.
В конкретния случай, другият участник, който е малолетно дете,
управляващо велосипед, което се движи по улица, предназначена за движение
на пешеходци и велосипедисти, която пресича улицата, по която се е движил
обвиняемият с управлявания от него автомобил и със своето поведение и
местоположение детето явно и недвусмислено е демонстрирало своето
намерение да премине през кръстовището, с управлявания от него велосипед
без да намали или да спре, поради и което съдът намира, че обвиняемият е
следвало да съобрази своето поведение с него, тъй като детето е
представлявало потенциална опасност за движението, която обвиняемият е
имал обективна възможност да възприеме.
В подкрепа на този извод, са показанията на свидетелката И. П. М. –
„Огнян навлезе в зоната на кръстовището на ул. „Александровска“ и ул.
„Майор Атанас Узунов“ без да намали скоростта и без да се огледа за
преминаващи автомобили……“, също и показанията на майката на детето –
свидетелката И. П. Г. – „Огнян ми каза, че видял колата, която го блъснала, но
си помислил, че колата ще спре и затова не е спрял“. В същата насока е и
заключението на изготвената техническа експертиза, с приложени кадри от
камера за видеонаблюдение, от които не се установява да е имало пешеходци,
които да са ограничавали видимостта на водача към велосипедиста, а така
също и от изложеното от вещите лице, изготвили автотехрическите
експертизи, в съдебно заседание.
5
Обстоятелството, че детето не се е движило по велоалеята, който факт е
безспорно установен от доказателствата по делото, не променя изводите на
съда, тъй като се касае за малолетно дете и съгласно чл. 141, т. 6 ППЗДвП
забраната за движение на велосипедисти по площите предназначени за
движение само на пешеходци, не се отнася за децата. Останалите доводи на
защитата дали велосипедът е бил изправен и как е бил оборудван,
включително и предпазните средства на детето, са ирелевантни, тъй като не
са обстоятелства, изключващи отговорността на водача на лекия автомобил.
Както е приел ВКС на РБ в Решение № 1432 от 23.ХII.1974 г. по н. д. №
1233/74 г., III н. о. „Наличността на деца, дори и да се намират извън обхвата
на пътя, по силата на закона се приема за възникнала опасност, която
задължавал водача да предприеме намаляване на скоростта, а при
необходимост и спиране на пътното превозно средство. С оглед изискванията
на закона следва да се приеме, че защитата на здравето и живота на децата е
засилена и тя е основана на принципа, че възрастните са задължени да запазят
децата от увреждане, защото последните сами не са в състояние да вземат
подходящи мерки за личната си безопасност от опасните за тях моторни
превозни средства. Предписаните мерки за безопасност на децата трябва да
бъдат взети от водача независимо от обстоятелството дали наближаването на
моторното превозно средство не се възприема, или пък се възприема, дали
детето е с насочен поглед към превозното средство и възприема неговото
наближаване. Наличността на деца на пътя или извън него съдържа скритата
възможност за внезапно усложнение на пътната обстановка, което може да
прерасне в критична пътна ситуация, която да отнеме на водача възможността
да предотврати транспортно произшествие.“
В конкретния случай пътят е бил прав, пътната настилка е била суха,
видимостта е била нормална – дневна светлина и ясно време, и обвиняемият е
имал обективна възможност да види детето от разстояние 25,4 метра, при
опасна зона за спиране 16 метра, което му е давало възможност да спре, за да
предотврати произшествието и ако обвиняемият бе наблюдавал пътят
всеобхватно и бе съобразил, че преминава през пешеходна зона, където има и
велоалея, то той неминуемо е щял да възприеме приближаването на
управлявания от детето велосипед, който както беше посочено, не е дал ни
най-малък сигнал, че би преустановил движението си и би изчакал
преминаването на управлявания от обвиняемия лек автомобил и в изпълнение
на задълженията си, произтичащи от чл. 20, ал. 2 ЗДвП би предотвратил
настъпването на пътнотранспортното произшествие, чрез
правнорегламентираното поведение, предписано в цитираната разпоредба, а
именно чрез спиране.
Съдът намира за неоснователни и напълно опровергани от
заключението на вещите лица, изготвили назначените в хода на досъдебното
производство съдебно автотехнически експертизи, че не е безспорно
установено разстоянието от което водачът е могъл да възприеме
велосипедиста, поради и което обвинението не е доказано по изискуемия от
6
закона начин.
Както беше посочено и от вещите лица в съдебно заседание
използваният термин „най-вероятно“ при определяне на разстоянието, от
което обвиняемият обективно е бил в състояние да възприеме велосипедиста
е поради използвани закръгления при изчисляването на формулите, но
разстоянието е именно около посочената от вещите лица стойност, а именно
25,4 метра. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при установената
скорост на движение от 33,8 км/ч е била 16 метра, което изключва
възможността, с оглед момента на възникване на опасността за движение, в
конкретната пътна ситуация, да се касае за случайно деяние, по смисъла на
чл. 15 НК.

По вида и размера на наказанието:
Съдът намира, че са налице всички, предвидени от закона,
предпоставки, за да бъде приложен институтът на чл. 78а НК. Деецът е
пълнолетен, налице е настъпила реабилитация във връзка с предходно негово
осъждане, а така също и във връзка освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а НК са налице предпоставките по т. 7 на
Тълкувателно решение № 2 от 28.02.2018г. по т. д. № 2/2017г. на ОСНК.
Едновременно с това от деянието не са настъпили съставомерни имуществени
вреди, които да подлежат на репариране.
При индивидуализация размера на административното наказанието,
което следва да бъде наложено на обвиняемия, съдът съобрази
обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 ЗАНН, с оглед задължителното за съдилищата
разрешение, съдържащо се в т. 6 от Постановление № 7 от 4.XI.1985 г. по н.
д. № 4/85 г., Пленум на ВС, съгласно което след освобождаването от
наказателна отговорност, когато съдът ще налага административно наказание
по чл. 78а НК, се прилагат разпоредбите на Закона за административни
нарушения и наказания, включително и чл. 27 ЗАНН, като съобрази тежестта
на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на
нарушителя.
Тежестта на нарушението, съдът намира за ниска предвид конкретните
обстоятелства, които разкрива деянието, преценена съобразно допуснатото
нарушение на правилата за движението по пътищата, а именно движение с
несъобразена скорост, а не превишена такава.
Смекчаващи отговорността на обвиняемия обстоятелства не бяха
констатирани.
Като отегчаващи такива съдът отчете налаганите на обвиняемия
наказания за извършени от него нарушения на правилата за движението по
пътищата, включително и извършените от него престъпления по чл. 343б НК,
за които е настъпила реабилитация.
Съдът съобрази също и имотното състояние на обвиняемия, а именно че
същият реализира доходи по трудово правоотношение, в размер на 850 лева,
7
както и че има алиментни задължения към своя низходящ от първа степен.
С оглед на изложените факти, релевантни при индивидуализацията на
наказанието и извършената оценка на същите, съдът достигна до извода, че на
обвиняемия следва да му бъде наложено административно наказание „Глоба”
в минималния, предвиден в разпоредбата на чл. 78а НК размер от 1000
(хиляда) лева, като един такъв размер на административното наказание, се
явява напълно съобразен с всички обстоятелства, имащи отношение при
индивидуализацията на наказанието и имотното състояние на дееца. Дори и
минимално предвидения в закона размер на наказанието „Глоба”, надвишава
получаваното от обвиняемия месечно възнаграждение и би оказал
необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху
обвиняемия и способствал за най-пълното постигане на целите на
наказанието по чл. 36 НК, като същевременно не би се отразило значително
върху издръжката на низходящите на обвиняемия.
С оглед разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 НК, съгласно която в
правомощията на решаващият съд, който налага глобата по ал. 1 е да наложи
и административно наказание „Лишаване от право да се упражнява
определена професия или дейност“ за срок до три години, ако лишаване от
такова право е предвидено за съответното престъпление, настоящия състав на
съд намира, че по отношение на обвиняемия следва да бъде наложено
кумулативно предвиденото в чл. 343г НК наказание, а именно лишаване от
право по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, като при индивидуализацията на това
наказание, съдът намира, че същото следва да е за срок от шест месеца,
считано от датата на влизане в сила на решението. Именно един такъв срок на
наказанието лишаване от право да управлява МПС, според настоящия
съдебен състав се явява справедливо и съответно на извършеното от
обвиняемия деяние, предвид всички релеванти за неговата индивидуализация
обстоятелства, изложени по – горе. Именно един такъв размер на наказанието
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, би спомогнало
за поправянето и превъзпитанието му като водач на МПС и най – пълно би
постигнало целите на наказанието по чл. 36 НК, както по отношение на
личната, така и по отношение на генералната превантивна функция на
наказанието.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3 НПК, в тежест на
обвиняемия бяха възложени и направените в хода на досъдебното
производство разноски, в общ размер на 2268,53 лева, която сума следва да
бъде заплатена в полза на държавния бюджет по сметка на ОДМВР – Русе,
както и сумата в размер на 5 (пет) лева, в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, а така също и сумата в размер на 40,00 лева, която сума
следва да бъде заплатена в полза на Висш съдебен съвет на Република
България, по сметка на Районен съд – Русе, както и сумата в размер на 5 (пет)
лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

По гореизложените мотиви, съдът постанови своето решение
8



РАЙОНЕН СЪДИЯ:

9
Съобщи за изтекли лични данни