№ 11244
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20241110143761 по описа за 2024 година
Предявени са при условията на обективно кумулативно
съединяване отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено в
отношенията между страните, че ищецът Б. В. Д. не дължи
на /ФИРМА/, сумата в общ размер от 1638,40 лева, от която
сумата от 925,91 лева, представляваща стойност на
електрическа енергия и мрежови услуги, за периода от
10.07.2012г. до 16.05.2015г., съгласно фактура №
**********/25.03.2015г. и сумата в размер на 712,49 лева,
представляваща мораторна лихва върху главницата, за
периода от 10.07.2012г. до 19.07.2021г., съединен с иск за
реално изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал.1
от ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови
електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В.,
община Д., клиентски номер **************.
1
В исковата молба, ищецът твърди, че между него и
ответника е налице договорно правоотношение по доставка
на ел.енергия в собствения му имот, находящ се в с.В.,
община Д., клиентски номер **************. С фактура №
**********/25.03.2015г. ответното дружество претендирало
сума за заплащане от 972,47 лева. Ищецът подал
възражение с вх. № 100000078646/27.05.2015г. за корекция
на сумата, тъй като в периода от м.07.2012г. до 16.05.2015г.
не обитавал имота. Ищецът не заплатил процесната сума. С
писмо без изх.номер и дата ищецът отново бил уведомен, че
към 09.12.2022г. дължи на /ФИРМА/ сумата от 925,91 лева.
Възраженията на ищеца продължили след което отново бил
уведомен че дължи горепосочената сума, както и лихви в
размер на 712,49 лева, след което на 03.01.2023г.
електроснабдяването в обекта било преустановено. На
14.12.2023г. ищецът подал заявление до ответника с вх. №
**********/14.12.2023г. за отписване на сумите като
погасени по давност. С писмо от 22.12.2023г. ответникът
отказал да приложи института на погасителната давност,
което обосновавало и правния интерес за ищеца от
предявяване на настоящите искови претенции.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявените искове. По
отношение на иска за реално изпълнение посочва, че
електроснабдяването в имота било възстановено на
04.10.2024г. Моли за отхвърляне на исковете.
2
В съдебно заседание ищецът Б. В. Д., редовно призован,
не се явява, представлява се от адвокат Д., който поддържа
исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /ФИРМА/, редовно
призован, се представлява от юрисконсулт М., който
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне
на исковете.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и чл. 12 ГПК приема следното:
С определението си постановено по реда на чл. 140 от
ГПК съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от
доказване на обстоятелството, че валидно между страните е
възникнало правоотношение по доставка на ел.енергия в
обект, находящ се в с.В., община Д., клиентски номер
**************, а с протоколно определение от 20.03.2025г.
и на обстоятелството, че електрозахранването в обекта е
възстановено от ответника на 04.10.2024г. Уточнено е и
обстоятелството, че ищецът твърди, че за периода от
10.07.2012г. до 16.03.2015г. процесната сума за главница от
925,19 лева е погасена по давност. Периодът е очертан и с
така подадения отговор на исковата молба, за което по
делото е приета справка за непогасени задължения по
клиентски номер **************, както и фактура №
3
**********/25.03.2015г. В хода на производството се
установи и че електрозахранването в обекта е възстановено,
което обосновава и извод за отхвърляне на така предявения
иск за реално изпълнение на договорно задължение по чл.
79, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да възстанови
електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В.,
община Д., клиентски номер **************. Това е факт
настъпил в хода на процеса, поради което на основание чл.
235, ал.3 от ГПК следва да бъде зачетен от съда.
С оглед въведеното правопогасяващо възражение за
недължимост на вземанията, съдът намира, че без правно
значение са фактите относно спиране на
електроподаването, дали същото е възстановено, поради
което тези въпроси не следва да се разглеждат. Правно
значимият въпрос, подлежащ на установяване, е дали се е
осъществил фактическия състав на приложимата за този
вид вземания погасителна давност.
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на
тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за
лихви и за други периодични плащания. Според
Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ОСГКТК на ВКС, понятието "периодични
плащания" по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или други заместими вещи, имащи
единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
4
предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и
плащанията да са еднакви. В мотивите на решението е
прието, че вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества
съдържат изброените признаци на понятието, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от
ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Следователно и настоящите вземания, които са на
електроснабдително дружество, са за периодични плащания
и за тях ще се приложи тригодишната давност.
Съгласно чл. 114, абл.1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В
конкретиката на случая се претендират вземания за
главница, за периода от 10.07.2012г. до 16.05.2015г.
Ответникът не твърди факти и обстоятелства, водещи до
прекъсване на давността, поради което съдът намира, че
към датата на предявяване на исковете в СРС - 23.07.2024г.
е изтекла предвидената в закона тригодишна давност за
погасяване вземанията на ответника. По отношение на
лихвата следва да се приложи правилото на чл. 119 от ЗЗД,
според което с погасяването на главното вземане се
погасяват и акцесорните такива. Доколкото в отговора на
исковата молба е посочено че вземането има характер на
неустойка за забава, следва да се посочи, че това вземане
5
също се погасява с тригодишна давност и с оглед размера,
посочен от ищеца, което обстоятелство не се оспорва от
ответника и периода, а именно - 10.07.2012г. до 19.07.2021г.,
то и това вземане е погасено по давност.
Следователно така предявените искове съдът намира
за основателни и като такива следва да бъдат уважени.
По разноските: При този изход на спора право на
разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78,
ал.1 от ГПК, включително и по иска за реално изпълнение,
доколкото електрозахранването е възстановено в хода на
настоящото производство, което обосновава извод, че
ответникът е дал повод за завеждане и на този иск. В
последно о.с.з. процесуалният представител на ответника е
релевирал възражение за прекомерност. Ищецът
претендира за присъждане заплатената от него държавна
такса в размер на 69,00 лева и адвокатско възнаграждение в
размер на 400,00 лева. Съдът намира че претендираното за
присъждане адвокатско възнаграждение не е прекомерно.
Представени са и доказателства, че е реално заплатено,
съгласно постановките на т.1 от ТР № 6/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Действително определеното възнаграждение от съда
следва да бъде съобразено от една страна с материалния
интерес, който е минимален в случая, фактическата и
правна сложност на делото, а от друга страна с
осъществените от адвоката процесуални действия по
защита на представляваната страна, което възнаграждение
6
да е в крайна сметка справедливо спрямо двете страни в
производството. Действително съдът е запознат с
практиката, че при определяне на дължимото
възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в
определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по
Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед
решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази
практика приема, че посочените в Наредбата размери на
адвокатските възнаграждения могат да служат единствено
като ориентир при служебното определяне на
възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на
преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се
съобразява интересът на страните по делото, видът на
спора, фактическата и правна сложност на делото,
количеството извършена работа. В случая съдът като
отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от
една страна материалния интерес по отношение на
защитата на ищеца и фактическата и правна сложност на
делото, намира, че няма основание за промяна на заявеното
за присъждане адвокатско възнаграждение. Съдът като
отчете свършената работа от адвокат Д., както и
икономически ориентири в страната счита, че би било
несправедливо да се иска от съда да присъди
възнаграждение за представителство в исково производство
в размер под определения съгласно чл. 7, ал.2, т.1 от
Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за адвокатска работа
7
минимум. По изложеното съдът намира, че следва да
присъди пълния размер от 400,00 лева на претендираното
адвокатско възнаграждение, който се претендира и към
минимума, определение в Наредбата, или на ищеца следва
да бъдат присъдени разноски в общ размер от 469,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от Б. В. Д., ЕГН ********** срещу
/ФИРМА/, ЕИК ****************, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 124 от ГПК,
че Б. В. Д. не дължи на /ФИРМА/, сумата в общ размер от
1638,40 лева, от която сумата от 925,91 лева,
представляваща стойност на електрическа енергия и
мрежови услуги, за периода от 10.07.2012г. до 16.05.2015г.,
съгласно фактура № **********/25.03.2015г. и сумата в
размер на 712,49 лева, представляваща мораторна лихва
върху главницата, за периода от 10.07.2012г. до 19.07.2021г.,,
поради погасяването им по давност.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Б. В. Д., ЕГН **********
срещу /ФИРМА/, ЕИК ****************, иск за реално
изпълнение на договорно задължение по чл. 79, ал.1 от ЗЗД
8
за осъждане на ответника да възстанови
електрозахранването в имота на ищеца, находящ се в с.В.,
община Д., клиентски номер **************.
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК **************** ДА
ЗАПЛАТИ на Б. В. Д., ЕГН **********, сумата в размер на
469,00 лева, деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1
от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9