РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. София, 16.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито
заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Емилия Колева
Като разгледа докладваното от Емилия Колева Наказателно дело за
възобновяване № 20221000600977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.422, ал.1, т.5 от НПК..
Постъпило е искане на 26.08.2022г., с вх. № 21015507, от упълномощен защитник
на осъденото лице Р. Т. В. – адв.Х. Г. / пълномощно на л.13/ за възобновяване на НОХД №
21970/2018г. на СРС, 129 състав, потвърдено с решение по ВНОХД № 1914/21г. на СГС.
В искането се сочи, че са допуснати съществени нарушения по смисъла на чл.348
ал.1 т.1-3 от НПК.. Поддържа, че присъдата е постановена въз основа на негодни
доказателства, както и било нарушено правото на защита на осъденото лице. Счита, че са
незаконосъобразни правните изводи на двете съдебни инстанции във връзка с образуването
на наказателното производство. Сочи, че е нарушен чл.212, ал.2 от НПК., тъй като първото
действие по разследването било извършено три седмици след 02.12.2017г. с разпит на
полицейски служител, като не е било налице изискването това да е единствената
възможност за събиране и запазване на доказателство. Прокурорът не е отстранил това
нарушение с повторен разпит на свидетеля.Сочи, че е нарушена и разпоредбата на чл.212,
ал.3 от НПК., тъй като прокурорът не е уведомен в 24 часов срок за образуваното ДП. Сочи,
че всички действия по разследването са незаконосъобразни, тъй като нямало
законосъобразно образувано наказателно производство.Счита, че СРС неправилно е
кредитирал показанията на свидетелите О. и С. дадени на досъдебното производство, тъй
като същите били идентични. Въззивният съд не бил взел ясна позиция по направеното
възражение относно разпита на тези свидетели. Възразява срещу приетото от
1
инстанционните съдилища, че не е налице нарушение на чл.6, ал.3 /отм./ от Наредбата.
Оспорва правния извод на СГС, че управлението на МПС с алкохолна концентрация е
установено при спазване на процесуалните правила. Счита, че в случая е неприложим
чл.144, ал.2 от НПК., на който се бил позовал съдът. Поддържа, че установяването на
алкохолната концентрация е следвало да стане с назначаването на експертиза, а протоколът
за химическо изследване не е годно писмено доказателство, тъй като изследването било
извършено преди образуването на делото и не било ясно как е попаднал в кориците на
делото, изследването не било извършено от вещо лице и не е назначено по съответния ред. В
обобщение, поддържа, че подсъдимата е следвало да бъде оправдана поради липса на
години доказателства.
Моли да бъде отменена влязлата в сила присъда на СГС, да бъде възобновено
производството и по същество бъде оправдана Р. В.. Алтернативно моли да бъде върнато
делото за ново разглеждане от друг състав на СРС с даване на задължителни указания
същото да бъде върнато на прокурора.
СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и
извърши проверка за наличието на основания за възобновяване, намери следното:
искането на осъдения за възобновяване на производството по делото е допустимо,
защото е подадено от него, чрез защитник му, на основание чл.420, ал.2 от НПК. и в срока
по чл.421, ал.3 от НПК., спрямо влязъл в сила подлежащ на възобновяване по чл.419 от
НПК. съдебен акт.
Разгледано по същество същото е неоснователно.
С присъда от 28.09.2020г. по НОХД №21970/2018г., Софийски районен съд, НО, 129 е
признал подсъдимата Р. Т. В. за виновна в това, че на 02.12.2017г., около 03.20 ч., в
гр.София, по бул.„Цар Освободител”, с посока на движение от бул.“К.нягиня Мария -
Луиза” К.ъм ул.“Г. С. РаК.овсК.и” и пред БНБ е управлявала моторно превозно средство-
л.а. “Мерцедес” с ДК.Н № ***, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на хиляда, а
именно 1,30 на хиляда, установено по надлежния ред съгласно Наредба № 1/19.07.2017г. за
реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози,
с протокол за химическо изследване за определяне на концентрацията на алкохол
№1352/04.12.2018г. на УМБАЛ „СВЕТА АННА” - София АД, поради което и на основание
чл.343б, ал.1, вр. чл.55, ал.1, т.1, вр. чл.2, ал.1 от НК., я е осъдил на наказание „лишаване от
свобода” за срок от шест месеца и глоба в размер на 200 лева, като на основание чл.66, ал.1
от НК. изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода” с изпитателен срок от
три години.
С решение № 487 от 13.07.2022г. по ВНОХД № 1914/2021г. Софийски градски съд, НО,
17 въззивен състав е потвърдил изцяло присъдата на Софийски районен съд.
При осъществената извънредна съдебна проверка САС не констатира сочените от
осъденото лице и нейния защитник нарушения на процесуалните разпоредби, вменяващи
задължения на съдебните инстанции за обективно, всестранно и пълно изследване на
2
обстоятелствата по делото, обусловили пороци при доказателствения анализ и довели до
погрешни констатации по основния факт на наказателния процес - извършване на
инкриминираното престъпление и неговото авторство в лицето на подсъдимата.
В хода на проведеното наказателно разследване безспорно е установено, че Р. Т. В.
е извършила престъпното деяние по чл.343б, ал.1 от НК.. Първостепенният съд е направил
изводите си след обстойно обсъждане и преценка на събраните по делото годни
доказателства, инкорпорирани чрез гласните доказателствени средства – показанията на
свидетелите С. и О. и писмените доказателствени средства – АУАН, талон за медицинско
изследване, протокол за медицинско изследване и протокол за химическа експертиза.
Посочената доказателствена съвкупност е интерпретирана адекватно от
първостепенния съд и въззивния съдебен състав, при съблюдаване на източника на
доказателства. Гласните доказателствени средства са подложени на подробен и внимателен
анализ.
В искането за възобновяване се релеварат доводи за необоснованост на актовене на
инстанционните съдилища, като се оспорва достоверността на гласните доказателствени
източници. В тази връзка следва да се посочи, че преценката на настоящия състав се свежда
единствено до това приобщени ли са по делото всички необходими и относими
доказателства, констатират ли се недостатъци в доказателствената дейност на съдилищата,
респ. изяснено ли е делото, установена ли е обективната истина по един безспорен и
несъмнен начин. След тези предварителни уточнения, САС намира, че следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни доводите, касаещи доказателствената стойност на
показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители - С. и О.. Правилно СРС
е приел, че разпитите на тези лица от досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1, пр.2 от НК., не са проведени в противоречие с императивните
изисквания на НПК.. Този извод не се опровергава от констатацията за еднозначност на
съдържанието на протоколите от досъдебното производство, които ги обективират.
Свидетелите са разпитани и пред първоинстанционния съд, като относно значимите за
изясняване на делото обстоятелства особено доказателствено значение имат показанията на
св.С., който независимо от характера на професията си и многобройността на случаите с
идентичен предмет, пред съда е възпроизвел подробности относно проверката на
подсъдимата, вкл. относно оспорваната от защитата процедура по изпробването й за
употреба на алкохол с техническо устройство, отчетения положителен резултат и
последващото й отвеждане да даде кръвна проба.
Възраженията на защитата се концентрират около доказателствена необезпеченост
на извода на съда за употреба на алкохол, респ. спазване на реда за установяване на неговата
концентрация. Защитата поддържа, че са допуснати редица конкретни нарушения на
императивни норми на Наредба №1/19.07.2017г. за реда за установяване употребата на
алкохол и/или наркотични вещества или техни анализи.
В мотивите на присъдата си първостепенният съд е дал аргументиран отговор по
всяко от нарушенията, за които претендира защитата. Във връзка с релевираните в искането
3
за възобновяване доводи, САС намери следното:
Споделя се от настоящия състав извършеното от СРС систематично тълкуване на
чл.6, ал.3 и чл.7, ал.1 от Наредба №1/19.07.2017г., довело до правилния извод, че при
установената посредством техническо средство концентрация на алкохол над 1,2 на хиляда,
липсата на вписано изявление на изпробваното лице в Талона за медицинско изследване
/както е в конкретния случай/, не съставлява нарушение на реда, предвиден в Наредба.
Настоящият състав се солидаризира и с извода на СРС, че не е допуснато
нарушение на чл.22, ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. Във връзка с така поддържаното и с
жалбата възражение, въззивният състав е изискал и приел като доказателства по делото
медицинската документация от УМБАЛ „Св.Анна“ София АД /л.94-114 от възз.д./ относно
посещението на Р. В. в медицинското заведение и осъществените й прегледи и изследвания.
Внимателното запознаване с тези документи доведе и настоящия състав до извод, че
изискванията на чл.22, ал.2 от Наредбата са спазени - двукратно са изследвани пробите, а
разликата между получените резултати е била под законоустановения размер, налагащ
повтаряне на изследването. като свидетел по делото е разпитана д-р С., за достоверността на
чиито показания не възникват съмнения и у настоящия състав. Изложените от свидетелката
обстоятелства във връзка с прегледа на подсъдимата чрез снемане на данни, и провеждане
на необходимите изследвания, кореспондира на отразеното в изготвените и попълнени от
нея документи – протокол за медицински преглед, амбулаторен лист за преглед и
амбулаторен дневник на спешно отделение.
Аргументирано инстанционните съдилища са отхвърлили претенцията на защитата
за необходимост от допускане на съдебно-химическа експертиза за установяване точната
концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимата. По делото е приет като писмено
доказателство протокол за химическо изследване, удостоверяващ с подпис на лицето,
извършило анализа, точната стойност на тази концентрация. Пред въззивния съд е
представено и извлечение от протоколна книга-алкохолни проби, където е извършен
хронологичен запис на предаването на взетата кръв от В. на Началник лабораторията М..
Разпоредбата на чл.343б, ал.1 от НК. изрично сочи, че концентрацията над 1,2 на хиляда
следва да е установена „по надлежния ред“. Този ред е разписан в Наредба №1/19.07.2017г.
за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни
анализи. както бе посочено, вземането на кръв и изследването на кръвната проба на В. е
извършено в пълно съответствие с изискванията на посочената Наредба.
В заключение следва да се посочи, че в мотивите си инстанционните съдилища са
дали отговор на всяко едно от възраженията на защитата за допуснати нарушения на реда,
установен в посочената Наредба, запълваща бланкетната част от обективния състав на
чл.343б, ал.1 от НК. за „надлежния ред“, с които настоящия състав напълно се съгласява и
поради тяхната изчерпателност и правилност не намира за необходимо да ги приповтаря.
Въззивният съд извършил проверка на присъдата като цяло е възприел
4
доказателствената интерпретация на първия съд с решението си /след като е подложил на
собствена преценка годните доказателства и доказателствени средства, относими към
установяване на правно релевантните факти/ и е изложил съображенията си за пълно
споделяне на фактология на деянието, както е възприета от първата инстанция. Изводът на
въззивната инстанция, че фактическата обстановка е правилно установена от
първоинстанционния съд, не почива на недопустими предположения, а е резултат на
съпоставянето на гласните доказателства и на обективната и логичната им интерпретация.
Съдебните инстанции са отделили специално внимание на направеното от защитата
възражение, поддържано и в искането за възобновяване, за допуснато в хода на досъдебното
производство нарушение на нормата на чл.212, ал.2 от НПК.. САС споделя становището, че
досъдебното производство законосъобразно е образувано с първото действие по
разследването – разпит на св.К. О.. Преценката дали незабавното извършване на това
действие е била единствената възможност за събиране и запазване на доказателства изцяло е
в правомощията на органа на досъдебното производство. констатираното забавяне, респ.
нарушаване на указания в чл.212, ал.3 от НПК. срок от 24 часа, не съставлява процесуално
нарушение от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не се е отразило
върху правата на обвиненото лице. Макар и със закъснение, прокуратурата е била уведомена
с изпратено на 20.12.2017г. писмо, заведено в СРП на 28.12.2017г., когато и е образувана
прокурорската преписка. Извършените впоследствие процесуалноследствени действия и
действия по разследването са били под контрола за законност на наблюдаващия прокурор,
довело до приключване и предявяване на делото, респ. внасянето на обвинителен акт по
реда на чл.246, ал.1 от НПК.. С оглед на това, всички доводи касаещи незаконно
приобщаване на доказателства и доказателствени средства по досъдебното производство,
както за невалидност на извършените процесуалноследствени действия, следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни.
Съдебните инстанции са дали правилна юридическа оценка на приобщените
доказателствени източници. В съответствие с установените по делото факти
законосъобразно е прието, че Р. В. е осъществила от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.343б, ал.1 от НК.. Основание за ангажиране на наказателната
отговорност на дееца е установеното по делото, че е управлявала МПС с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно – 1,30 на хиляда, установено по надлежния
ред с протокол за химическа експертиза за определяне концентрацията на алкохол в кръвта
№1352/04.12.2018г. на УМБАЛ „Света Анна” София АД.
Ето защо, САС счита, че не са налице основания за възобновяване на
наказателното дело и оправдаването на В. по реда на извънинстанционния контрол.
В искането за възобновяване алтернативно се поддържа претенция да бъде върнато
делото на първата инстанция със задължителни указания за връщането му на прокурора за
отстраняване на допуснати процесуални нарушения. както бе посочено, на досъдебното
производство не са допуснати отстраними процесуални нарушения и не е нарушено правото
на защита на привлеченото към отговорност лице.
5
Предвид на изложеното САС, НО, 7 състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъденото лице Р. Т. В., чрез адв.Х. Г. за
възобновяване на НОХД №21970/2018г. на СРС, 129 състав, потвърдено с решение по
ВНОХД № 1914/21г. на СГС.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6