№ ________
Варна, ______________
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският административен съд, І-ви касационен състав, в публичното заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и
първа година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ИВЕТА ПЕКОВА |
|
||
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА |
|
||
|
при секретаря |
Галина Владимирова |
и с
участието |
||
|
на прокурора |
Силвиян И. |
изслуша докладваното |
||
|
от съдията |
Искрена Димитрова |
|
||
|
адм. дело № 1825/2021г. |
||||
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр.
чл.63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по
касационна жалба на К.И.Х., ЕГН: **********, гр.Р., чрез адв.Р.Н., против
Решение № 260721/06.07.2021г. на ВРС, VІ-ти състав, постановено по НАХД №
642/2021г. по описа на същия съд, с което е потвърдено НП №
442а-297/19.11.2020г. на началник сектор ОП в ІV РУ към ОДМВР-Варна, с което за
нарушение на чл.17б, ал.1 и на основание чл.30, ал.3 от Закона за устройство на
черноморското крайбрежие /ЗУЧК/, му е наложена глоба в размер на 1000лв. С
обжалваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на ОДМВР - Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв., както и направените по делото
разноски в размер на 20лв. по сметка на Районен съд - Варна.
Касаторът твърди
неправилност на обжалваното решение поради нарушение на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл.348,
ал.1, т.1. и т.2 от НПК. Оспорва извода на ВРС, че в
административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на чл.57,
ал.1 от ЗАНН като твърди, че е налице несъответствие в описанието на
нарушението в АУАН и в НП. В АУАН било посочено, че е „…паркирал собствения си л.а. „Сеат Кордоба“ с рег.№ Р****РР, върху сиви
дюни в границата на морски плаж „Шкорпиловци-юг“, а в
НП - че е „…паркирал собствения си л.а.
„Сеат Кордоба“ с рег.№ Р****РР, в границите на Сиви дюни на морски плаж
„Шкорпиловци-юг.“, поради което липсва яснота в какво се състои самото
изпълнително деяние. Твърди и че в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН от
описателната част на НП не става ясно за какво точно нарушение е обвинен.
Според чл.17б, ал.1 ЗУЧК се забранява преминаването, паркирането и престоят на
превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж,
а според НП нарушението се състои в това, че „е паркирал…в границите на Сиви дюни на морски плаж „Шкорпиловци-юг“,
т.е. описаното деяние неправилно е възведено под цитираната правна норма. Твърди
и че при изложената фактическа обстановка липсва норма, под която да се
квалифицира деянието, защото дори и посочената като нарушена в АУАН - чл.17б,
ал.2 ЗУЧК, съставът ѝ не отговаря. Твърди и че посочването в АУАН и НП на
два различни състава на нарушени правни норми е следващо допуснато съществено
процесуално нарушение, което неправилно не е съобразено от ВРС. По същество
твърди и че не е доказано да е осъществил състава на нарушението по чл.17б,
ал.1 от ЗУЧК, като по делото липсват събрани писмени и гласни доказателства,
сочещи, че [именно той] е автор на деянието. Счита и че не следва да се кредитира декларацията,
издадена по ЗДвП, т.к. се издава и прилага само за установяване на водачи,
извършили нарушения по ЗДвП. По изложените съображения моли обжалваното решение
да бъде отменено и вместо него се постанови друго, с което да се отмени
наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски за две
инстанции.
Ответникът оспорва
касационната жалба по съображения, изложени в писмени бележки вх.№ 13829/21.09.2021г.
Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при правилно приложение
на материалния и процесуален закон. Позовава се на разпоредбите на чл.17б,
ал.1, чл.6, ал.2 и §1, т.4 от ЗУЧК като сочи, че от обективна страна касаторът
е осъществил състава на посочената разпоредба, т.к. е паркирал на морски плаж.
Счита и че не са налице основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли
обжалваното решение да бъде оставено в сила и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от касатора възнаграждение.
Представителят на Окръжна
прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Счита, че обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на
процесуалните правила и закона, и няма основания за неговата отмяна.
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна, в законоустановения срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество,
жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, от фактическа страна ВРС е приел
за установено, че на 18.08.2020г. К.И.Х. паркирал собственият си
л.а. „Сеат Кордоба“ с ДК№ Р **** РР в к.к. „Шкорпиловци“, обл.Варна в имот №
83404.502.58 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци, на морски плаж
„Шкорпиловци – юг“, в границите на „сиви дюни“. На същата дата, около 13:30ч.,
служители на Община-Долни чифлик, съвместно с полицейски служители от ПУ „Долни
чифлик“ при ІV РУ, извършили проверка по сигнал на наемателя на плаж
„Шкорпиловци - юг“ за паркирани автомобили на плажа. При проверката на място,
на плажа, в имот № 83404.502.58 по кадастралната карта на с.Шкорпиловци, посочен
в специализираната карта за морски плажове и дюни на територията на землището
на с.Шкорпиловци, в границите на сиви дюни, били установени паркирани три
автомобила, един които управляван и собственост на Х.. Водачите на автомобилите
не били установени на място, поради което автомобилите били заснети от
проверяващите. На автомобила управляван от въззивника били направени три снимки,
копия от които били изпратени на началника на ІV РУП при ОДМВР-Варна с оглед установяване
собствениците на автомобилите. Като собственик на л.а. с ДК № Р****РР бил
установена въззивникът, който в декларация по чл.188 от ЗДвП посочил, че на
18.08.2020г. около 13:30ч. именно той е управлявал автомобила. Било прието, че Х.
е извършил нарушение на чл.17а, ал.2, вр.чл.30, ал.3 от ЗУЧК, за което му бил
съставен АУАН сер.АА № ******/19.10.2020г., а въз основа на него било издадено
НП № 442а-297/19.11.2020г., с което за нарушение на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК и на
основание чл.30, ал.3 ЗУЧК, на касатора е наложена глоба в размер на 1000лв.
От
приобщените по делото писмо от н-ка на СГКК – Варна и извадки (скици) от КККР
за имот №83404.502.58, както и извадка от специализираната карта на ЗУЧК и
специализирания регистър на обектите по чл.6, ал.4 и 5 от ЗУЧК, ВРС е
установил, че имотът е със статут на
защитена територия. Същият е изключителна държавна собственост и представлява
пясъчни дюни (сиви дюни) - информация, която е и общодостъпна посредством
Кадастрално-административната информационна система на Агенцията по геодезия,
картография и кадастър, на интернет адрес https://www.cadastre.bg/frontpage.
За
да потвърди наказателното постановление ВРС е приел, че АУАН и НП са издадени
от компетентни длъжностни лица, в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при спазване на
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН, като липсва каквото и да било
противоречие между описаното от фактическа и правна страна в АУАН и НП.
Изложените в АУАН факти са ясни и не оставят никакво съмнение за какво
нарушение е привлечено към отговорност лицето - за това, че е паркирал
собствения си автомобил на морския плаж, в границите на „сиви дюни“. Прието е и
че обстоятелството, че в НП наказващият орган е преценил, че предявените от Х.
факти се субсумират под нормата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, предвиждаща забрана за
паркиране на превозни средства върху морския плаж като цяло, част от който
безспорно са сивите дюни, по никакъв начин не нарушава правото му на защита. По
същество ВРС е приел, че от доказателствата по делото се установява, че на
18.08.2020г. Х. не се е съобразил със забраната по чл.17б, ал.1 ЗУЧК и е
паркирал управляваното от него МПС в границите на сивите дюни на морския плаж
„Шкорпиловци“, в който смисъл са кредитирани показанията на свидетелите Й. - К.
и Анастасова - от общинска администрация Долни чифлик, и свидетелите Н. и С. -
полицейски служители от ІV РУП, присъствали на проверката. Прието е и че фактът
на паркиране на автомобила на морския плаж върху сивите дюни, се установява и
от приложените по преписката фотоснимки, заснети при констатиране на
нарушението. По отношение авторството на деянието ВРС е приел, че същото се
установява от попълнената от Х. декларация, в качеството му на собственик на
автомобила, в която сам е посочил, че именно той е управлявал автомобила.
Относно доказателствената стойност на тази декларация ВРС е приел, че макар и
дадена въз основа на друг закон - ЗДвП, същата съставлява частен свидетелстващ
документ, в който издателят ѝ удостоверява неизгодни за себе си факти,
поради което същата се ползва с доказателствена сила. По изложените мотиви ВРС
е приел, че Х. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.17б, ал.1 от ЗУЧК, т.к. именно той на посочената в НП дата е
паркирал автомобила си на територията на морски плаж „Шкорпиловци-юг“, в
границите на сиви дюни, и правилно е ангажирана отговорността му на основание
чл.30, ал.3 ЗУЧК. Изложени са и подробни мотиви за липсата на основания за
приложението на чл.28 от ЗАНН и квалифицирането на нарушението като маловажно.
Така постановеното
решение е правилно.
ВРС е установил вярно
фактическата обстановка по случая, обсъдил е доводите на страните и събраните
по делото доказателства, и е стигнал до обоснован от доказателствата и закона
извод за законосъобразност на наказателното постановление.
Неоснователни са
оплакванията на касатора за неправилно приложение на материалния закон от
страна на ВРС, изразяващо се в това, че решаващият състав не е съобразил
наличието на несъответствие между АУАН и НП, досежно описанието на нарушението
и неговата квалификация.
Това оплакване е обсъдено
от въззивния съд и настоящият касационен състав изцяло споделя изведеният
извод, че преценката на АНО - че предявените на нарушителя факти [с връчения му АУАН] се субсумират под разпоредбата на
чл.17б, ал.1 ЗУЧК - по никакъв начин не ограничава правото на защита на лицето
да разбере в извършването на какво конкретно нарушение е обвинено.
Съгласно чл.17а, ал.2 от
ЗУЧК, забранява се поставянето на шатри и палатки, както и преминаването,
паркирането и престоят на превозни средства, ремаркета и полуремаркета върху
подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и
облесени дюни, попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните
територии на населените места след границите на зона „А“, освен в случаите на
разрешено строителство по ал.1.
Съгласно чл.17б, ал.1 от
ЗУЧК, забранява се преминаването, паркирането и престоят на превозни средства,
ремаркета и полуремаркета върху територията на морския плаж.
Съгласно чл.30, ал.3
ЗУЧК, който в нарушение на закона премине или спре превозно средство за престой
или за паркиране върху територията на морския плаж или върху подвижни (бели)
дюни, неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни) и облесени дюни, попадащи
в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на населените места
след границите на зона „А“, ако по друг закон не е предвидено по-тежко
наказание, се наказва с глоба от 1000 до 3000лв. или с имуществена санкция от
3000 до 5000лв.
Съгласно чл.6, ал.2 ЗУЧК,
морският плаж е територия, представляваща обособена част от крайбрежната плажна
ивица, покрита с пясък, чакъл и други седиментни или скални образувания в
резултат на естествени или изкуствено предизвикани в резултат на човешка
дейност процеси на взаимодействие на морето със сушата. Към територията на
морския плаж се включват и пясъчните дюни, разположени непосредствено зад
плажната ивица или попадащи върху морския плаж.
Съгласно §1, т.4 от ДР на
ЗУЧК, „Пясъчни дюни“ са образувания, формирани от насипване на пясъци в резултат
от взаимодействието на море, суша и вятър. Основните видове дюни са зараждащи
се подвижни дюни, подвижни (бели) дюни, неподвижни дюни с тревна растителност
(сиви дюни) и облесени дюни.
За разлика въведената с
разпоредбата на чл.17б, ал.1 от ЗУЧК забрана - за паркиране на морския плаж (в
чиито обхват съгласно чл.6, ал.2 ЗУЧК се намират сивите дюни, разположени
непосредствено зад плажната ивица или попадащи върху морския плаж), разпоредбата
на чл.17а, ал.2 ЗУЧК въвежда по-широка забрана за паркиране - върху сиви дюни,
попадащи в границите на зона „А“, зона „Б“ или в урбанизираните територии на
населените места след границите на зона „А“, като видно от мотивите към
Законопроекта за изменение и допълнение на ЗУЧК (№ 902-01-8/26.02.2019г., 44-то
НС), [тази забрана] е в съответствие с изискванията на Закона за защитените територии, с
оглед на опазването и съхранението на всички видове дюни и намиращите се в тях
защитени видове на флората и фауната, попадащи в границите на зона „А“, зона
„Б“ или в урбанизираните територии на населените места след границите на зона
„А“.
При така очертаната
правна уредба, правилно АНО е приел, че вмененото с АУАН нарушение - паркиране
на морския плаж, в границите на „сиви дюни“, следва да се квалифицира като
нарушение на забраната по чл.17б, ал.1 от ЗУЧК. Даването на нова квалификация
на деянието, без да е извършено съществено изменение на обстоятелствата на
нарушението, е в рамките на правомощията на АНО в контекста на хипотезата по
чл.53, ал.2 ЗАНН и по никакъв начин не ограничава и не нарушава правото на
защита на наказаното лице.
Правилен и обоснован от
доказателствата и закона е изводът на ВРС, че касаторът безспорно е нарушил
забраната по чл.17б ЗУЧК. За да е съставомерно деянието следва да се установи,
че мястото попада в обхвата на „сиви дюни“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗУЧК
и/или морски плаж по смисъла на чл.6, ал.2 ЗУЧК. Видно от АУАН и НП, мястото,
на което са установени при проверката паркираните автомобили, е идентифицирано
с идентификатор от КК - 83404.502.58, който видно от приетите по делото
специализирана карта по ЗУЧК и специализиран регистър на обектите по чл.6, ал.4
и 5 от ЗУЧК, е част от морския плаж и представлява защитена територия,
неподвижни дюни с тревна растителност (сиви дюни), поради което правилно ВРС е
приел, че извършването на нарушението по чл.17б от ЗУЧК е доказано.
Неоснователно касаторът
твърди, че не е доказано авторството на деянието, както и че попълнената от
него декларация по чл.188 ЗДвП не е следвало да бъде кредитирана, т.к. се
издава и прилага само за нарушения по ЗДвП.
Вярно е че ЗУЧК не
предвижда правило като това на чл.188 от ЗДвП, но както правилно е посочил ВРС,
попълнената декларация има характера на частен свидетелстващ документ, в който
издателят ѝ е удостоверил неизгодни за него факти, поради което същата се
ползва с доказателствена сила, и поради това правилно е съобразена при
установяване авторството на деянието.
Като е стигнал до същите
правни изводи, ВРС е постановил правилно решение, което като валидно и
допустимо, следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора
на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН, вр.чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от Наредба за
заплащането на правната помощ, в полза на Областна дирекция на МВР-Варна, следва
да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в размер на
80 (осемдесет) лева.
Водим от горното и на
основание чл.221, ал.2 от АПК, Варненският административен съд, І-ви касационен
състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260721/06.07.2021г. на ВРС, VІ-ти състав,
постановено по НАХД № 642/2021г.
ОСЪЖДА К.И.Х., ЕГН: **********, с постоянен адрес *** да заплати на Областна
дирекция на МВР-Варна, юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция в
размер на 80 (осемдесет) лв.
Решението е окончателно!
Председател:
Членове: 1.
2.