РЕШЕНИЕ
№ 242
гр. гр. Хасково, 22.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200673 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59, ал.3 от Закона за
административните нарушения и наказания.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ– „Милки Груп Био ЕАД, ЕИК *********, със
законен представител П. Д. П., адрес на седалище и управление
**************, чрез пълномощник е депозирал жалба против Електронен
фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от
електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата - № **************, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“,
с който за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, извършено на 02.06.2022г., на
основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от ЗДвП, на дружеството е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
2500 (две хиляди и петстотин) лева.
Изложените основания в жалбата са за незаконосъобразност на
издадения електронен фиш, излагат се доводи, че е незаконосъобразно
издаването на електронния фиш, доколкото законовата разпоредба,
предвиждаща такава възможност за установяване и санкциониране на
нарушения по този начин, не е съществувала към момента на извършване на
нарушението. Иска се съдът да постанови решение, с което да отмени изцяло
електронния фиш за налагане на санкция за нарушение, като
незаконосъобразен и неправилен, както и за присъждане на направените по
делото разноски.
В с.з. жалбоподателят – редовно призован, не изпраща законен
представител. Упълномощеният процесуален представител представя писмено
1
становище, с което поддържа жалбата, изтъква нарушения на процесуалните
правила, неустановеност на описаното адм.нарушение, пледира за отмяна на
електронния фиш и присъждане на сторените разноски по делото.
ОТВЕТНИКЪТ по жалбата – Агенция „Пътна инфраструктура“- София
– редовно призовани, не изпращат представител. С писмено становище
упълномощен юрисконсулт счита жалбата за неоснователна. Счита, че
издаденият електронен фиш е законосъобразен и правилен, пледира за
потвърждаването му, както и за присъждане на сторените по делото разноски.
При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2022г. в 13:07 часа било установено и заснето с техническо средство
– устройство № 20832, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I–5, км. 300+026, пътно превозно средство - товарен автомобил
**************, с технически допустима максимална маса 18600, брой оси 2,
екологична категория ЕВРО 3.
Според приложеното и прието като писмено доказателство Свидетелство за
регистрация, част I, ППС **************, е регистрирано като собственост
на „Милки Груп Био ЕАД, ЕИК ********* - гр.София.
Адм.-наказващият орган е установил, че така описаното ППС няма изцяло
заплатена дължима пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата,
доколкото посоченото ППС нямало валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването на процесните дата и час.
Въз основа на тези констатации е издаден процесният електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо
средство. В описателната част на електронния фиш е вписано установено
нарушение № ************** с описаното по-горе ППС **************.
Жалбата е подадена в законоустановения срок съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, чрез компетентен орган- наказващия такъв, който я
изпраща на компетентния да я разгледа орган- Районен съд- Хасково. В тази
връзка жалбата се явява допустима, а разгледана по същество е основателна.
Изложената фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени по–горе.
Приложен е и снимков материал– ID 055be6, с техническо средство–
устройство №20832, представляващо елемент от електронната система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата, намиращо се на
път I–5, км. 300+026.
Съгласно разпоредбата на чл.102, ал.2 от Закона за движението по пътищата,
собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство
по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера
и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата според
категорията на пътното превозно средство. По силата на чл.179, ал.3б от
ЗДвП, собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б, ал.3
от Закона за пътищата, за което изцяло или частично не е заплатена
дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата, включително в
2
резултат на невярно декларирани данни, посочени в чл. 10б, ал. 1 от Закона за
пътищата, се наказва с глоба в размер 2500 лв. Глобата се налага на вписания
ползвател на пътното превозното средство, ако има такъв. Ако собственикът
или вписаният ползвател е юридическо лице, се налага имуществена санкция в
размер 2500 лв. Следователно, деянието, за което на дружеството -
жалбоподател е наложена административна санкция, е обявено от закона за
наказуемо към настоящия момент.
Следва да се отбележи обаче, че в конкретната хипотеза деянието, за което е
издаден обжалвания електронен фиш, е извършено на 06.01.2022г., на която
дата е и установено. Съгласно разпоредбата на чл.189ж, ал.1 от ЗДвП (ДВ
бр.84, в сила от 08.10.2021г.), която разпоредба е била действаща и приложима
към момента на установяване на административното нарушение- 02.06.2022г.,
се предвижда при нарушение по чл.179, ал.3 (а не по ал.3б), установено и
заснето от електронната система по чл.167а, ал.3, да може да се издава
електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане
на глоба или имуществена санкция в размер, определен за съответното
нарушение.
Т.е. към този момент законодателят не е предвидил издаването на електронен
фиш за установено административно нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Недопустимо е било извършено адм.нарушение по чл.179, ал.3б от ЗДвП,
което е установено към онзи момент, да бъде санкционирано с издаването на
електронен фиш. Такава възможност законодателят предвижда по-късно- вече
с ДВ бр. 13 от 2024 г., в сила от 13.02.2024г.
Така допуснатото процесуално нарушение се явява такова от категорията на
съществените и е основание за отмяна на санкционния акт на процесуално
основание, без обсъждане от материалноправна страна, дали обстоятелствата,
изложени в ел. фиш относно обективната страна на деянието, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по
недвусмислен начин.
Атакуваният електронен фиш се явява незаконосъобразно издаден, с оглед на
което същият ще следва да бъде отменен, след като не бе установено
наличието на предпоставките за издаването му, с оглед приложимата към онзи
момент законодателна уредба. Атакуваният електронен фиш е
незаконосъобразно издаден, с оглед на което същият ще следва да бъде
отменен, след като не бе установено наличието на предпоставките за
издаването му с оглед приложимата към онзи момент уредба. Дори да бъде
възприета тезата, изложена от процесуалния представител на издателя на
електронния фиш за процесуалния характер на визираната правна норма, то
същата няма обратно действие и по този начин се потвърждава изложеното и
във връзка със сроковете по чл.34 от ЗАНН. А новата редакция на чл.189ж,
ал.1 от ЗДвП има за цел да преодолее не противоречива практика, а непълнота
в закона и има действие занапред.
Наред с това, с Решение от 21.11.2024г. по дело С-61/2023г., СЕС е приел, че
чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
17.06.1999г. относно заплащането на такси за тежкотоварни автомобили за
използване на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС
на Европейския парламент и на Съвета от 27.09.2011г., трябва да се тълкува в
смисъл, че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система
от наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
3
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административно наказателна
отговорност, чрез заплащане на "компенсаторна такса" с фиксиран размер. Т.е.
предвидената санкция се явява в противоречие с правото на Съюза,
обективирано в чл.9а от Директива 1999/62 ЕО на Европейския парламент и
на Съвета, доколкото се явява несъразмерна спрямо извършеното нарушение и
не е предвидена възможност да бъдат взети всички обстоятелства относно
характера и тежестта на нарушението или обстоятелства, свързани с
категорията на управляваното ППС и изминатото разстояние, за което не е
заплатена тол такса, които да обосноват налагането на наказание в по-нисък
размер, тъй като санкцията е предвидена от законодателя в абсолютен такъв.
Решението на СЕС по преюдициалното запитване е задължително за всички
съдилища и учреждения в Република България и при съобразяване на
задължителното тълкуване на съюзното законодателство- цитираното по-горе
Решение, се налага изводът, че обжалваният електронен фиш е издаден в
противоречие с принципа за съразмерност по чл.9а от Директива 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17.06.1999г. относно заплащането
на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени
инфраструктури. Размерът на имуществената санкция е в противоречие с
чл.9а от Директивата, налице е липса на съразмерност спрямо преследваната
от законодателя цел, изразяваща се в липсата на възможност за
индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, при съобразяване
на неговите особености, като изминато разстояние, дължима такса или други
обстоятелства от техническо естество.
В конкретния случай, приложената санкционна разпоредба на чл. 179, ал.3б от
ЗДвП, предвиждаща административно наказание "глоба" във фиксиран размер
от 2500лв., противоречи на принципа на пропорционалност/съразмерността.
При това положение следва да се приеме, че санкционната разпоредба на
чл.179, ал.3б от ЗДвП трябва да се остави без приложение в конкретната
хипотеза, като в противен случай би се стигнало до несъответстващ на
правото на Съюза краен резултат.
Следва да се обърне внимание и на това, че административно-наказателното
производство срещу дружеството-жалбоподател е започнало със съставяне на
02.06.2022г. на Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата. Съгласно възприетото с Тълкувателно
решение №112/16.12.1982г. на ОСНК на ВС виждане, институтите за спиране
и прекъсване на давността за наказателно преследване– чл.81 от НК се
прилагат и за давността по чл.34 от ЗАНН в административно-наказателно
преследване. В подкрепа на горното е и възприетото актуално виждане по
въпроса в Тълкувателно постановление № 1/27.02.2015г. по т.д. № 1/2014г. на
ВАС– ОСС на НК на ВКС и ОСС на II-ра колегия на ВАС, че разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН препраща към уредбата относно погасяване на наказателното
преследване по давност към Наказателния кодекс. Тълкувателният акт,
съгласно чл.130, ал.2 от Закона за съдебната власт, е задължителен за органите
на съдебната власт. С този подход относно съдържанието на разпоредбата на
чл.11 от ЗАНН се възприема тезата, че наред с другите въпроси, за
обстоятелствата, изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на
Общата част на НК, доколкото в този закон не е предвидено друго.
4
Налице са предпоставките по чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото обжалваният
електронен фиш е издаден на дата 02.06.2022г., от което процесуално
действие, предприето в рамките на административно-наказателното
производство със значение по чл.81, ал.2 от НК, е започнал да тече давностен
срок по чл.80, ал.1, т.5 от НК и към датата на връчване на електронния фиш–
13.08.2025г. (видно от приложенотоизвестие за доставяне), което е следващото
хронологично документирано действие в това производство, е изтекъл срок,
надхвърлящ тригодишния, предвиден в разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК.
Следователно последиците от изтичане на давността за преследване са
настъпили, доколкото липсват каквито и да е доказателства за предприети от
наказващия орган действия за прекъсване на давността или обуславящи
основание за спирането й. При което обжалваното НП е необходимо да бъде
отменено само на това основание, без да се обсъждат въпросите по
съществото на спора, или пък дали е изтекла абсолютната давност по чл.81,
ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК, доколкото в случая всъщност е реализирано
основание именно по чл.80, ал.1, т.5 от НК, изключващо административно-
наказателната отговорност на извършителя за извършено административно
нарушение.
От изложеното дотук следва да се приеме, че налице основателност на
жалбата и доводи по същество относно съставомерността на деянието,
визирано в ел. фиш не следва да бъдат излагани, поради наличие на
обстоятелства, изключващи отговорността на жалбоподателя.
Доколкото по проведеното съдебно производство, с предмет обжалвания
електронен фиш, са били направени разноски от жалбоподателя- а именно
възнаграждение на упълномощен юрисконсулт, съобразно мотивите по-горе за
отмяна на обжалвания ел.фиш, то на основание разпоредбата на чл.63д, ал.1
от ЗАНН жалбоподателят има право да иска да му бъдат възстановени
разноските, които е направил по съдебното производство.
Разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК гласи: "В полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от
съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.".
Според чл.37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната помощ е съобразно вида
и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП. От своя страна наредбата
предвижда заплащане на юрисконсултско възнаграждение по
административни дела от 100 до 300лв.
В случая се претендира средният предвиден размер, а именно 200 лева.
Характерът на юрисконсултското възнаграждение е разяснен в определение №
5616 от 18.05.2015г. по адм. дело № 3002/2015г. на Върховния
административен съд. Констатирано е, че юрисконсултите са лица с правно
образование, които извършват правна дейност по трудов договор или като
служители на държавна служба, за което получават уговорено с работодателя
възнаграждение, за разлика от адвокатската професия, която се практикува от
адвокати, които представляват различни клиенти по силата на сключен с тях
договор за правно съдействие и защита, в съответствие с принципите за
независимост, изключителност, самоуправление и самоиздръжка, записани в
чл. 2 от Закона за адвокатурата. Възнаграждението, което се присъжда на
5
юрисконсултите на основание чл.78, ал.8 от ГПК, не е адвокатско по смисъла
на Закона за адвокатурата и за възнагражденията на юрисконсултите не могат
да се прилагат същите правила като за адвокатските възнаграждения.
Отбелязано е и това че разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК не фиксира размер
на възнаграждението за юрисконсулт, нито препраща към другата наредба,
която определя размера на адвокатските възнаграждения - Наредба №1 от 9
юли 2004г., което означава, че съдът следва да го присъди в полза на
организацията, защитавана от юрисконсулт, по своя преценка, като съобрази
обема и качеството на положения труд.
Същите мотиви са относими и при определяне на възнаграждението по реда
на чл.37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Целта на юрисконсултското възнаграждение не е да се генерират приходи за
организацията, която представляват, а да се компенсират разходите във връзка
с поддържане на юрисконсулти и участието им в дела. От което следва, че
възнаграждението следва да се определя на база характера на извършената
работа по делата и времето, което им е отнела. По същество, претендираното
възнаграждение в среден размер съответства на целите на закона и на
извършената работа, предвид обстоятелствата, свързани с високият размер на
имуществената санкция, както и това, че делото не представлява фактическа и
правна сложност, а работата на юрисконсулта се изчерпва в депозиране на
писмени становища, без явяване в съдебни заседания.
Мотивиран така, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата - № **************, издаден от Агенция
„Пътна инфраструктура“- гр.София, с който на „Милки Груп Био“ ЕАД, ЕИК
*********, със законен представител П. Д. П., адрес на седалище и
управление **************, за нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП,
извършено на 02.06.2022г., на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б от
ЗДвП, на дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 2500 (две хиляди и петстотин) лева - като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“- гр.София, на основание
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, да заплати на „Милки Груп Био“ЕАД, ЕИК *********,
гр.София, направените разноски по делото (АНД 673/2025г. по описа на РС-
Хасково) за настоящата съдебна инстанция, в размер на 200 (двеста) лева –
произтичащи от възнаграждение на юрисконсулт.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд-Хасково в 14-дневен срок от съобщението до страните, че е обявено.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
6
Секретар: Г. Г.
7