Присъда по дело №1168/2022 на Районен съд - Монтана

Мотиви по НОХД № 1168/2022г. по описа на РС - Монтана

Подсъдимият РВК е обвинен в това, че на 30.08.2022г. около 11:00 часа
в гр.Монтана, област Монтана на ул.В № 35 извършил действия с цел да се
възбуди и удовлетвори полово желание, чрез употреба на сила, без
съвкупление по отношение на лице навършило 14 годишна възраст - МИИ,
родена на 28.10.2007г., изразяващи се в опипване в областта на дупето,
опипване в областта на корема посока към гърдите и целуване в областта на
шията – престъпление по чл.150, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението и пледира за налагане на конкретно
по вид и размер наказание.
Подсъдимият РВК се признава за виновен, като при условията на
чл.371, т.1 от НПК дава съгласие да не се разпитват всички свидетели и
вещите лица. Заявява, че съжалява и че се извинява.
Назначеният служебен защитник в рамките на ДП на подс.К - адв.ВП
от МАК, изразява съгласие по смисъла на чл.371, т.1 НПК относно всички
свидетелски показания и експертно заключение от ДП. Защитникът адв.П от
МАК, пледира за определяне на наказание при предвидения минимум чрез
редуцирането му по чл.58а от НК спрямо подс.К, сочейки смекчаващи
отговорността обстоятелства.
Производството след проведено разпоредително заседание, се разви при
условията и реда на чл.370, ал.1 и сл. НПК – чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия и защитата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На основание чл.373,
ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да извършва
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства в тяхната
взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Пострадалата - непълнолетна МИИ живее и учи в Германия. На
10.08.2022г. се прибрали в България цялото семейство - баща й св.ИПИ,
майка й св.ТТВИ, брат й св.ХИИ и сестра й ХХХ. Прибрали се на адрес
гр.Монтана ул.В № 37. До тях в съседната къща живее подс.РВК. Нямат
родствена връзка с него. М и семейството й не си били идвали в България от
три години. Тя познавала жената на подс.К, когото наричала „дядо“ и го
приемала като такъв. Съпругата на К е починала. От както си дошли, Р идвал
до дома им, търсил дядо й св.ПИИ, който е баща на св.ИПИ. Случвало се е да
идва и когато дядото го няма, но и когато си е у дома. Р питал тогава М И
какво правят, но тя си мислела, че я пита от учтивост. От дядо си разбрала, че
1

Р е с операция на едното око. Дядо й, а когато бил зает малкия й брат ходели
в дома на Р да му капят капки в окото – сутрин около 9:00 часа и после на
обяд. Не са установени точни часове. На 30.08.2022г. сутринта брат й още
спял. Около 10:00 часа или малко след това Р дошъл у тях да търси Х, за да
му сложи капките. Дядо й го нямало, а майка й готвела, затова помолила М да
отиде да капне капките на Р в дома му. М отишла с него съвсем спокойно.
Ходила била като по малка у тях, но с майка си, а и съпругата му била жива. С
Р влезли в къщата му.Той започнал да й говори и да казва, че е пораснала и че
е станала много красива. Р отворил хладилника, взел капките и й ги подал.
Легнал на леглото и М му капнала капки. Изчакала малко да му подействат.
През това време Р й повтарял, че е пораснала и е станала много хубава. Като
станал от леглото си, й казал следващият път пак да иде тя да му сложи
капките, за да я почерпи. След това М си тръгнала. След около един час - брат
й още спял, а дядо й го нямало, Р отново дошъл на входната врата й я извикал
да му капне капките. По принцип пострадалата знае, че брат й ходи през два-
три часа, но тя не знаела на колко време се слагат капките. Имала пълно
доверие на Р, има го за дядо, защото той я знае от бебе. М отишла заедно с Р в
тях, поканил я да влезе, отново отворил хладилника, й подал капките. Отишли
към спалнята му, която се намира след кухнята. Още докато били прави,
подс.Р К хванал М с две ръце и успял да я прегърне, и да я придърпа към себе
си. Тя успяла да се отдръпне от него и той и казал:,,Спокойно, недей да се
страхуваш....Няма що да се дърпаш...“. След това отишъл до леглото и легнал,
тя отворила капките и започнала да му ги слага. Тогава той започнал да я
опипва по десния крак. Била обута с къси панталони и той бръкнал под
крачола за да я опипва - посока нагоре към дупето й. М хванала и отблъснала
ръката на Р и се дръпнала - не успял да я пипне. Уплашила се. Минали около
пет секунди, в които нищо не се случвало. Тогава той подал ръка, за да му
помогне да се изправи, тя подала своята и той се изправил. Тогава подс.Р К
прегърнал М с двете си ръце, като с дясната си ръка започнал да я гали по
корема. Целунал я няколко пъти - два или три пъти по врата. Била облечена с
широка тениска, като той се опитвал да пипне нагоре към гърдите й. Не
носела сутиен, но той не успял да я пипне по гърдите, защото оказвала
съпротива и му дръпнала ръката. Уплашила се и веднага излязла навън, обула
си чехлите и веднага се прибрала у дома. Тогава чула, че Р й казва: ,,Ще
дойдеш ли пак?“, но М не му отговорила нищо, разплакала се и си тръгнала.
Майка й видяла, че е разстроена и че плаче. Попитала какво се е случило. М й
разказала всичко. Съзнавайки, че това, което дъщеря й разказва е истина,
св.ТТВИ започнала да успокоява детето и да й обяснява, че трябва всичко
това да се разкаже в полицията. Въпреки опитите на майката да успокои
дъщеря си М, тя продължила да плаче още 2-3 часа, тъй като била много
разстроена. Св.И разказала за случилото се на съпруга си - св.ИПИ, като
разбрали и дядото - св.ПИИ и св.ХИИ.
От заключението по изготвената комплексна съдебно - психиатрична и
психологична експертиза (КСППЕ) на малолетната МИИ (л.27-36 от ДП), се
2

установява, че пострадалата не се води на отчет в психиатрично заведение и
психиатрична помощ, както и психологическа подкрепа до момента не й е
оказвана. По време на освидетелстването пострадалата е психомоторно
напрегната. Плаче. Притеснява се да говори за случилото се. Контактна.
Ориентирана ауто и ало психично. Мисловен процес – правилно
структуриран. Не се долавят сетивни измами и налудни идеи. Емоционално
еутимна. Памет и интелект - норма. Общата интелигентност ІQ - 95 (по
РЕЙВЪН-ВЕКСЛЕР) - норма. От прилагане на методиката на прогресивните
матрици на РЕЙВЪН, при извършеното изследване може да се направи
извода, че вниманието на пострадалата е с добри характеристики за обхват,
концентрация и устойчивост. Психофизиологичното развитие на М И
съответства на календарната й възраст.Нивото на личната зрелост съответства
на нейната действителна възраст. Установено от комплексното изследване на
лицето констатира, че с оглед на нейното физическо и психическо състояние,
може правилно да възприема фактите, които имат значение по делото и може
да дава достоверни показания по тях. МИИ, макар и непълнолетна, има
психическа годност и може да участва в досъдебното производство като
свидетел. Освидетелстваната е разбирала свойството и значението на
действията си и последствията да които те са довели - тя е категорична, че е
отишла в къщата на подс.Р, за да му помогне, а и защото майка й е казала да
отиде. Освидетелстваната твърди, че Р я опипвал и целувал, а тя това не го е
желаела по какъвто и да било начин и й е било много неприятно. От това се
заключава, че на М И е налагано психическо насилие. Освидетелстваната
споделя пред експертите, това, което е разказала на 30.08.2022г. пред
разследващия полицай. В хода на прегледа на момичето са зададени
уточняващи, допълнителни въпроси, чиито отговори на М не противоречат и
не се разминават с казаното от нея преди това. От приложените тестови
методики също е видно, че М И споделя истинни преживявания и не се
наблюдава тенденция към симулация. Ценностната й система е правилно
положена. Няма основание да бъде поставяна под съмнение достоверността
на твърденията на М И. От данните по делото и психолого-психиатричното
изследване, вещите лица установили, че към момента на извършеното спрямо
МИИ деяние (30.08.2022г.) в освидетелстваната е настъпила Остра
психогенна реакция. Острата психогенна реакция е настъпила в
3

освидетелстваната от неочакваните действия на Р към нея. Острата стресова
реакция е разстройство, което се развива като реакция на силен психически
стрес. Промените в психичното й състояние - Остра стресова реакция, която е
настъпила в МИИ имат причинно следствена връзка с извършеното деяние.
По време на прегледа М е притеснена, напрегната, плаче, седи с наведена
глава. Срамува се от това, което и се е случило. Към момента на
освидетелстването е направено психологично изследване: самооценъчен
въпросник, развит за определяне на интензивни тревожни и депресивни
състояния, резултатите на МИИ са завишени, което потвърждава наличието
на стресогенната реакция в освидетелстваната. МИИ е изпитала основателен
страх за себе си от неочакваните действия на Р към нея. Като се има предвид
индивидуално-психологическите и възрастови особености, нивото на
умствена развитост на М И може правилно да възприема характера и
значението на твърдяното от нея за извършено престъпно деяние по
отношение на нейната личност. И има правилна оценка за случилото се и е в
състояние да дава достоверни обяснения за своите действия. Може да
ръководи постъпките си. Към момента на освидетелстването МИИ е налице
Остра стресова реакция. Това е разстройство, което се развива като реакция
на силен психичен стрес и има причинно-следствена връзка с претендираното
деяние.
Подс.РВК е осъждан с влязла в сила присъда на 20.01.1987г., по
отношение на която е реабилитиран по право.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за установени
обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направените самопризнания от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които ги подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 от НПК и съдът намира, че
обвинението спрямо подс.К за деяние по чл.150, ал.1 от НК, е доказано по
несъмнен начин независимо, че подс.К даде съгласие по смисъла на чл.371,
т.1 от НПК относно всички свидетели и експертно заключение по ДП №
922/22г. по описа на РУ - Монтана. Съдът съобразявайки принципите
визирани в чл.13, ал.1, чл.14, ал.1 и ал.3 и чл.16 от НПК постанови
осъдителна присъда, а не защото подсъдимия направи самопризнание по
смисъла на чл.371, т.2 НПК. Съдът одобри съгласието направено при
условията на чл.371, т.1 от НПК защото действията по разследването в хода
на досъдебното производство са извършени при условията и реда на НПК.
Деянието е извършено от подс.К имайки предвид фактите и обстоятелствата
4

изложени по-горе и правилно е квалифицирано като престъпление по чл.150,
ал.1 от НК.
По фактите и обстоятелствата няма спор, затова и не се обсъждат в
детайли.
Имайки предвид гореизложеното, съдът намери, че:
Подсъдимият РВК е осъществил от обективна и субективна страна
престъпния състав на чл.150, ал.1 от НК:
- на 30.08.2022г. около 11:00 часа в гр.Монтана, област Монтана на ул.В
№ 35 извършил действия с цел да се възбуди и удовлетвори полово желание,
чрез употреба на сила (психическо насилие), без съвкупление по отношение
на лице навършило 14 годишна възраст - МИИ, родена на 28.10.2007г.,
изразяващи се в опипване в областта на дупето, опипване в областта на
корема посока към гърдите и целуване в областта на шията.
От субективна страна е налице пряк умисъл – подс.К е съзнавал
обществено опасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
обществено опасните последици и е искал тяхното настъпване.
Причините за извършване на деянието са незачитане на половата
неприкосновеност вследствие на отслабени волеви задръжки.
За извършеното от подс.К престъпление визирано по-горе съдът го
призна за ВИНОВЕН и му определи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА – намалено с една трета по чл.58а, ал.1 НК до
ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на
основание чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изпълнението на наказанието за
изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
Съдът приложи чл.66, ал.1 от НК тъй като са налице условията за това –
наложеното наказание лишаване от свобода е по – малко като размер от три
години, подс.К е неосъждан (реабилитиран е съгласно чл.86, ал.1, т.2 от НК
спрямо единственото му осъждане по НОХД № 148/86г. по описа на МОС), и
не на последно място с оглед постигане целите на наказанието и преди всичко
за поправяне на подс.К, според настоящия съд не е наложително да се
изтърпи наказанието.
При определяне видът и размера на наказанието съдът счита, че е
съобразил всички обстоятелства от значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК, намалявайки го с
една трета съгласно чл.58а, ал.1 от НК. Наказанието е определено при
условията на чл.54, ал.1 и ал.2 от НК – при следните смекчаващи
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за
разкриване на обективната истина, подс.К е пенсионер, вдовец, с добри
характеристични данни съгласно приложената по ДП справка –
характеристика. Отегчаващо отговорността обстоятелство е изключително
висока степен обществена опасност на деянието. Първоинстанционният съд
спази при определяне вида и размера на наказанието и изискванията на чл.56
5

от НК – „Не са смекчаващи и отегчаващи обстоятелства тези, които са взети
предвид от закона при определяне на съответното престъпление”.
Съдът намери, че не са налице условията на чл.55 НК, респ. липсват
многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства и
затова не приложи чл.58а, ал.4 от НК не извършвайки и сравнението, което
налага тази разпоредба. Изложените доводи от защитата бяха съобразени от
съда определяйки наказанието при условията на чл.54 НК преди приложение
на чл.58а, ал.1 от НК при предвидения минимум по чл.150, ал.1 от НК. Съдът
взе предвид изложеното от обвинението и защитата, като отчита конкретните
последици настъпилите от процесното деяние и поведението на подс.К както
в хода на ДП, така и в хода на съдебното следствие. Наказание по–голямо или
по–малко като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и
последиците му, в т.ч. личността на подс.К, по разбиране на настоящия съд
ще бъде несъразмерно и не съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК. При
определяне вида и размера на наложеното наказание, съдът намира, че са
съобразени целите по чл.36 НК при отчитане разбира се изискванията на
чл.373, ал.2 НПК, респ. степента обществена опасност на конкретното деяние
и степента обществена опасност на подс.К. Съдът намира наложеното
наказание за съответно по смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
Независимо, че съдът приложи чл.66, ал.1 от НК при налични за това
условия, с оглед на прецизност, на основание чл.59, ал.1, т.1 и ал.2 от НК
съдът приспада спрямо подсъдимия РВК, времето през което е бил задържан с
мярка за неотклонение „задържане под стража” в т.ч. по ЗМВР и НПК по ДП
№ 922/2022г. по описа на РУ – Монтана, част от настоящето НОХД №
1168/22г. по описа на МРС, считано от 30.08.2022г. до 02.09.2022г.
При условията на чл.189, ал.3 НПК, съдът:
ОСЪЖДА подсъдимия РВК да заплати по сметка на ОД МВР – Монтана
сумата 915.90 (деветстотин петнадесет лева, 0.90 ст.) лева разноски за
изготвена КСППЕ в рамките на ДП.
ОСЪЖДА подсъдимия РВК да заплати по сметка на РС - Монтана
сумата 5 (пет) лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен
лист.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
6

Номер на акта:	38
Дата:	25 ноември 2022 г. (в сила от 10 декември 2022 г.)
Съдия:	Красимир Семов

Дело:	20221630201168
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	3 октомври 2022 г.

Присъда по дело №1168/2022 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите