РЕШЕНИЕ
№ 4077
гр. Пловдив, 04.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215330114041 по описа за 2021 година
Предявени са осъдителни искове от „АСТ бетон“ ЕООД срещу „Епокси“ ЕООД
с правно основание чл. 327 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е доставил на ответника 90 куб. м. бетон и е извършил услуга
по препозициониране на бетон помпи на стойност 10116 лева, за която била издаден
фактура. Ответникът платил сумата от 8116 лева, но не погасил останалата част от
цената. Иска се осъждането на ответника да плати сумата от 2000 лева, заедно с
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото са представени товарителници и експедиционни бележки от
20.03.2019 г. за количествата бетон, но същите не се констатира да са подписани от
представител на ответника.
Приета е и ССЕ, която установява, че процесната фактура с № *** от *** г., е
издадена за 90 кб.м. бетон и за препозициониране на бетон помпи, за сумата от общо
10116 лева, включена е в дневника за покупките и справка-декларация по ЗДДС на
ответното дружество за периода м. 03.2019 г., като е ползван и данъчен кредит.
Отразени са плащания в размер на общо 8116 лева, и непогасен остатък от 2000 лева.
Експертизата е изготвена на база извършените от вещото лице проверки и постъпилата
1
информация от НАП, обоснована е и следва да бъде кредитирана.
По въпросите, свързани с фактурата като документ, доказателствената й
стойност и дали тя е основание за плащане на цената, е формирана трайна съдебна
практика, обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК- Решение №
166/26.10.2010 г. по т. дело № 991/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 42/19.04.2010
г. по т. дело № 593/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 46/27.03.2009 г. по т. дело №
454/2008 г., ВКС, ІІ т. о., Решение № 30/08.04.2011 г. по т. дело № 416/2010 г. на ВКС,
ТК, І т. о. Процесната не се установява да е била подписана от представител на
ответника, но съгласно приетата ССЕ е осчетоводена от ищеца и включена в справката
по ЗДДС на ответника, като е ползван данъчен кредит. С отчитането на фактурата,
ответникът е изразил съгласието си с доставката, съобразно отразеното в счетоводния
документ. Само по себе си, отразяването на фактурата в счетоводството на
дружеството ответник, представлява недвусмислено признание на задълженията и
доказва тяхното съществуване, съответно изпълнението на задълженията на ищеца. В
този смисъл именно е и трайната съдебна практика, в т. ч. Решение № 46 от 27.03.2009
г. по т. д. № 454/2008 г.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на събраните по делото
доказателства, анализирани поотделно, в тяхната съвкупност и взаимовръзка, съдът
намира, че всички елементи от фактическия състав на претенцията са доказани по
несъмнен начин. Установява се възникването именно на твърдяното в исковата молба
облигационно правоотношение, по което ищецът е изпълнил, при което за ответника е
възникнало задължението за плащане на съответната цена.
Главният иск е доказан по основание и размер и следва да бъде уважен за
търсената сума, ведно със законната лихва от постъпване на исковата молба до
погасяването, като последица.
По иска по чл. 86 ЗЗД:
Съдът формира извод за наличие на главен дълг. Падежът на задължението е
настъпил съгласно чл. 327, ал. 1 ТЗ при предаване на стоката- 20.03.2019г., тъй като не
се установява да е уговорено друго. С оглед на това ответникът е изпаднал в забава. Не
се установява да е настъпило погасяване на вземанията, поради което ответникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва. Конкретният размер на
обезщетението за забава се установява от приетата ССЕ, като стойността му е по-
голяма от претендираната с исковата молба. Ето защо искът е основателен и следва да
бъде уважен.
Относно разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца
следва да се присъдят и направените разноски в настоящото производство за ДТ, ССЕ и
адв. възн. в размер на общо 720 лева. Разноски за обезпечаване на исковете не следва
2
да бъдат присъждани, защото не се установяват от представените доказателства. По
настоящото дело няма данни за представляването на дружеството ищец в
производството по обезпечаване на бъдещ иск, нито за размера на сторените в него
разноски за такси.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Епокси“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „АСТ бетон“ ЕООД,
ЕИК ********* следните суми: 2000.00 лева- главница, представляваща неплатена
цена по фактура № ***от *** г., издадена за 90 куб.м. бетон и препозициониране на
бетон помпи, на обща стойност 10116 лева и 444.93 лева- обезщетение за забавено
плащане за периода от 05.04.2019 до 21.07.2021г.; ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба на 30.08.2021г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 720.00 лева- разноски по настоящото дело.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3