Р Е Ш Е Н И
Е № 261098
гр. Пловдив, 07.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и първа година,
в състав
Председател:
Дафина Арабаджиева
секретар: Петя Мутафчиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело №
13356 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба от „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК *********, гр. ***, ул.
„Иван Вазов” № 2 против „Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********, със
седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37, с
която е предявен иск с правно
основаниечл. 422 във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 55, ал.1, предложение първо ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца връщане на сумата от 6444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща
платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до
окончателното й заплащане. Претендират се и разноски.
Ищецът сочи, че не е
мрежови клиент на ответното дружество, не е потребител на услугите на ответника
и не получава такива от ответника. В тази връзка се сочи, че ищецът няма
качеството на потребител на енергийни услуги. Твърди се, че заплатената сума в
размер на 6444,90 лв. по цитираната фактура и за посочения период е недължимо
платена. Твърди се, че липсва правно
основание за начисляване на сума за достъп за посечения във фактурата период,
тъй като не предоставена мрежовата услуга, чиято стойност се претендира. Оспорва ответното дружество реално да е
доставило мрежовите услуги достъп до ЕРМ, както и отрича да е ползвал тези
услуги. Оспорва се наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца
и ответника по ползването на електроразпределителната мрежа, което да е
основание за предоставянето на тези услуги и заплащане на същите.
Посочва, че обектът му „***”,
разположен в ПИ с кад. № *** – *** е присъединен на ниво средно напрежение –
20 kV към електроразпределителната мрежа
със собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни
електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***”, директно в
Килия № 16 и Килия № 21 от ЗРУ 20 Kv на п/ст 110 kV/20 kV „***”, който се сочи,
че е собственост на ЕСО ЕАД – оператор на електропреносна мрежа. В тази връзка
се сочи, че консумираната електрическа енергия в обекта на ищеца се измерва със
средствата за търговско измерване, които са собственост на ЕСО ЕАД и са
монтирани в подстанцията на ЕСО ЕАД. Посочва се, че ищецът е присъединен към електропреносната мрежа,
собственост на ЕСО ЕАД със собствени ел. съоръжения. Твърди се, че кабелните
електропроводни линии са собственост на ищцовото дружество и се поддържат за
негова сметка в изправност. Посочва, че
тези кабелни линии захранват единствено производствения обект на ищеца и не са
част от електроразпределителната мрежа.
Ищецът посочва, че
присъединяването е извършено директно в подстанцията на ЕСО ЕАД и меренето се
осъществява в подстанцията. Посчова, че
се захранването в обекта е единствено посредством посочените кабелни линии,
като предоставената мощност на обекта от страна на ЕСО ЕАД е в размер на 10,5
MW, брой на електропроводите – два, брой на фазите – три и категория на
осигуреност на ел. захранването – втора.
Твърди се, че липсва престация от страна на ответното дружество за
предоставяне на сочената във фактурата услуга. Цитира се съдебна практика в
подкрепа на твърденията.
Оспорва да е налице
електрическа уредба на електроразпределителната мрежа, която да е собственост
на ЕР ЮГ, с която да се осъществява дейност по разпределение на електрическа
енергия, а цената за достъп се сочи, че е дължим при ползване на
електроразпределителна мрежа. Посочва се
легалното определение на всеки от използваните в исковата молба термини. Излагат се подробни правни съображения в
подкрепа на твърденията. Посочва се, че
срещу начисляването от страна на ответника на цена за достъп е депозирана жалба
пред КЕВР, като с решение на КЕВР от
11.05.2017 г. е задължен ЕР ЮГ да преустанови начисляването на цена достъп до
ЕРМ. Решението е потвърдено и е влязло в сила на 15.07.2020 г. Твърди се, че с решенията е разрешен със СПН
и въпроса за собствеността на ел. съоръженията, чрез които ищецът е присъединен
към електроразпределителната мрежа- кабелните изводи *** и ***. Сочи се, че по тези дела ответникът е бил
привлечен като трето лице помагач и е взел участие. Посочва се, че с цитираните решения е прието,
че ищецът е мрежови клиент на преносния оператор ЕСО ЕАД, като кабелните линии
са негова собственост, а електропреносната мрежа е собственост на ЕСО ЕАД. Ищецът посочва, че с цитираните решения е
прието, че липсва осъществяване на дейността разпределение на ел. енергия от ЕР
ЮГ, както и предоставяне на мрежовата услуга – „достъп до
електроразпределителната мрежа”. Цитира
се и практика на СЕС по преюдициално запитване. С оглед на изложеното се моли
предявеният иск да се уважи. Претендират се разноски.
Ответникът в
законоустановения едномесечен срок е
подал отговор, с който оспорва изцяло
предявеният иск като неоснователен.
Не оспорва, че описаният в исковата молба производствен
обект е собственост на ищеца, както и че същият е присъединен на ниво средно
напрежение – 20 kV със собствени
присъединителни съоръжения – 2 броя съществуващи кабелни електропроводни линии с диспечерско
наименование „***” и „***” на подстанция
„***”.
Оспорва се твърдението, че процесната сума за посочения
период не се дължи, като се сочи, че за този период услугата, за чиято стойност
е издадена фактурата е предоставена.
Ответникът посочва, че процесната сума е заплатена на
основание сключения между страните Договор за достъп и пренос на електрическата
енергия през електроразпределителната
мрежа № *** г. за цитирания в исковата молба обект, прекратен с предизвестие от
ищеца, считано от 01.04.2016 г., като след тази дата ответникът посочва,
че не е начислявал суми на ищеца за
достъп до разпределителната мрежа. Посочва се, че това е прието и в цитираното
от ищеца Решение на КЕВР, с което
ответникът е задължен да преустанови начисляване на мрежови услуги и да анулира
всички фактури, издадени за начислени мрежови услуги за периода след изтичане на подаденото
предизвестие за прекратяване на договор № 105. Счита, че с оглед диспозитива на
съдебния акт, то следва да се приеме, че КЕВР се е произнесла по
законосъобразността на начислената цена за достъп до електроразпределителната
мрежа за периоад от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. Твърди се, че заплатената сума е законосъобразно
начислена върху предоставената мощност в съответствие с Правилата за търговия с
електрическа енергия. Ответникът посочва, че дължимите суми за достъп до
електроразпределителната мрежа се формират като предоставената мощност се
умножи по броя на дните в календарния месец и по определената от КЕВР цена за
достъп за процесния период. Твърди се, че това е причината дължимата сума за
достъп до електроразпределителната мрежа да е независима от нивото на
напрежение, на което става измерването
на електроенергията за обекта. Посочва се, че и при измерване на страна ниско
напрежение, и при измерване на страна средно напрежение, тя би била еднаква,
като се сочи, че това е причината цената за достъп да не зависи и от мястото на
измерване на електрическата енергия. Ответникът твърди, че независимо дали
измервателната група е била поставена на ниво средно или на ниво ниско
напрежение, то ищецът дължи заплащане на достъп до електроразпределителната
мрежа на мрежовия оператор. Цитират се решения на КЕВР във връзка с характера
на цената за достъп до електропреносната и разпределителна мрежа. Оспорва твърдението на ищеца, че доколкото
присъединителните съоръжения *** и *** са негова собственост, то същото не
дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа, като излага подробни
съображения в тази насока. Посочва в какво се изразяват дейностите по пренос на
електрическа енергия, разпределение на електрическа енергия, място на
присъединяване към електрическата мрежа, като прави разграничени между
понятията „пренос” и „разпределение” на електрическата енергия. Позовава се на
Директива 2009/72 и на разпоредбите на ЗЕ, както и на практика на СЕС. Моли се
искът да се отхвърли като неоснователен, като претендира разноски.
Съдът, след като обсъди
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед
изявленията на страните, намира следното от фактическа и правна страна:
Не се оспорва, че ищецът е
собственик на „***”, разположен в ПИ с кад. № *** – промишлена зона – ***, гр. ***,
***, който е присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV към електроразпределителната мрежа със
собствени присъединителни съоръжения – 2 бр. собствени съществуваща кабелни
електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***”.
Не оспорва, че описаният в
исковата молба производствен обект е собственост на ищеца, както и че същият е
присъединен на ниво средно напрежение – 20 kV със собствени присъединителни
съоръжения – 2 броя съществуващи кабелни
електропроводни линии с диспечерско наименование „***” и „***” на подстанция „***”.
Приети са писмени доказателства
за преобразуване на НЕК ЕАД и за
прехвърляне на собственост на подстанции, както и за присъединяване на
електропроводни линии средно напрежение, захранващи преки или непреки
потребители на ЕРД към електроразпределителните уредби средно напрежение.
Приета е като писмено доказателство и лиценция за разпределение на електрическа
енергия.
В писмо от ДКЕВР от 05.01.2009 г.
е отразено, че считано от 01.07.2008 г. цената за разпределение на електрическа
енергия е разделена на две отделни цени, като независимо кой е доставчикът до
крайния снабдител, при определени условия разпределителното предприятие има
право да му начислява цена за достъп.
На 21.01.2013 г. ищецът е подал
до ответното дружество искане за издаване на съгласувателно писмо по чл. 6 от
Правилата за условията и реда за достъп до електропреносната и
електроразпределителната мрежи във връзка с Правилата за търговия с
електроенергия за следните обекти, обслужвани от ответното дружество, а именно:
обекти с наименованиея „ ***” и „***“.
На 06.02.2013 г. от ответното
дружество е изпратено до ищеца писмо, в което са отразени утвърдените от ДКЕВР
цени за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа.
На 19.03.2013 г. между ищеца в качеството на мрежови
клиент и ответника в качеството на оператор на електроразпределителната мрежа е
сключен договор за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа. Предмет на договора е предоставяне от ответното
дружество на ищцовото дружество право на ползване на електроразпределителната
мрежа, пренос през електроразпределителната мрежа и допълнителни услуги. Договорът
е за неопределен срок и влиза в сила на датат на
неговото подписване. В чл. 25 е предвидено, че мрежовият клиент заплаща на ЕВН
ЕР изчислените суми за ползваните мрежови услуги, по одобрени от ДКЕВР цени аз
ползване на мрежата, както и установените по действиящия ценоразпис цени- при
ползванена допълнителни услуги.
С писмо от 03.04.2013 г. ЕСО ЕАД
уведомява ответното дружество, че ищецът от 01.04.2013 г. има регистриран
график за доставка на електрическа енергия по двустранни договори за обектите,
описани в Приложение 1, а именно: процесните обекти с наименованиея „ ***” и „***“.
На 29.02.2016 г. ищцовото дружество е
изпратило до ответното дружество едномесечно писмено предизвестие за
прекратяване на договора за достъп и пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа № *** за
обекти на ***. Предизвестието е получено на 29.02.2016 г., като в него ищецът е
посочил, че ще счита договорът прекратен от 31.03.2016 г.
С Решение № Ж-/11.05.2017 г. на
КЕВР са дадени задължителни указания до ответното дружество да преустанови
начисляването на мрежови услуги за достъп до електроразпределителната мрежа,
достъп и пренос през преносната мрежа и надбавка по чл. 7 от НРЦЕЕ на *** за
обекти с ИТН № ***, извод „*** и с ИТН №
***, извод „*** в п/ст „***“, както и да се анулират всички фактури, считано от
изтичане на едномесечното предизвестие. Решението е постановено по образувана
административна преписка въз основа на жалба от Асенова крепост ЕАД, с който се
оспорва дължимостта на сумата, отразена във фактура от 30.04.2016 г. и
правомерността на начислените суми. В мотивите на решението е прието, че
договорите с ищцовото дружество са сключени съгласно общите условия на
договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната
мрежа и се отнасят единствено до мрежова услуга „пренос през разпределителната
мрежа“. С оглед предвидената възможност
за прекратяване на договора с предизвестие КЕВР е приел, че считано от
01.04.2016 г. не следва да се начисляват мрежови услуги за достъп до разпределителната мрежа, достъп и пренос
през преносната мрежа. Прието е, че мястото на измерване на електрическата
енергия не е в обектите на потребителя, а в килиите на подстанцията в началото
на електроповодните линии т.е. преди границата на собствеността на съоръженията
на потребителите. Подстанцията и съоръженията,
към които са присъединени електропроводите на потребителя, включително и
закритата разпределителна уредба, където физически са присъединени
електропроводите са собственост на ЕСО ЕАД и в този смисъл не са елемент от
електроразпредителната мрежа, поради което не отговарят на условие 1.1.1 от
лицензията.
Решението на КЕВР е обжалвано,
като с Решение № 1739 от 14.03.2019 г. по дело № 6489/2017 г. по описа на
Административен съд – София град жалбата е отхвърлена.
С Решение на ВАС – тричленен
състав от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г. решението на Административен съд
– София град е потвърдено. В мотивите е
отразено, че от приетото заключение на СТЕ се установява, че кабелният
електропровод/извод с диспечерско наименование „Извод „***" е въведен в
експлоатация през 1971 г., като през 1995 г. е бил основно ремонтиран чрез
подмяна на кабела; кабелен електропровод/извод с диспечерско наименование
„Извод „***" е въведен в експлоатация през 1985 г. кабелни изводи „***"
и „***" са присъединени към ПС „***-1" на 20 kV;Точките на
присъединяване на изводите към ПС „***-1" са в килии № 16 и № 21 на ПС „***-1",
като това са местата на присъединяване на кабелните им накрайници към изходящи
клеми на ЗРУ 20 kV, от страна 20 kV на понижаващите трансформатори 110/20kV на
ПС „***-1"; Ел. съоръженията на територията на ПС „***-1" (с
изключение на електромерите на ЕВН) са собственост на ЕСО ЕАД и се поддържат от
същото дружество, а по отношение на "Асенова крепост"АД - до
границата на собственост спрямо процесиите кабелни изводи, която е местата на
присъединяване на кабелните им накрайници към изходящи клеми на ЗРУ 20 kV;
Процесиите кабелни електропроводи „Извод „***" и „Извод „***", от
границата на собственост със съоръженията в ПС „***-1" са собственост на
"Асенова крепост"АД и се поддържат от същото дружество; От техническа
гледна точка, от въвеждането в експлоатация на рехабилитираните килии № 16 и №
21 на ПС „***-1", където са присъединени процесиите изводи „***" и „***",
респ. от въвеждане в експлоатация на търговското мерене на електроенергия чрез
СТИ на ЕСО ЕАД до датата на процесния оглед, изводите, респ. клиентът Асенова
крепост АД следва да се считат присъединени към електропреносната мрежа ЕСО
ЕАД, а не към електроразпределителната мрежа ЕВН България Електроразпределение
на Средствата за търговско измерване (СТИ) на кабелни електропроводи „Извод „***"
и „Извод „***" са инсталирани в ПС „*** 1", собственост на ЕСО ЕАД,
СТИ са разположени в съоръжения на ЕСО ЕАД и се обслужват от същото дружество;
От въвеждането в експлоатация на процесиите кабелни електропроводи „Извод „***"
и „Извод „***" до датата на процесния оглед, чрез изводите се захранва с
електрическа енергия само клиентът Асенова крепостАД;От въвеждане в
експлоатация на търговското мерене на електроенергия чрез СТИ на ЕСО ЕАД до
датата на процесния оглед ЕВН България Електроразпределение ЕАД, не извършва
разпределение на електрическа енергия чрез процесиите кабелни електропроводи
„Извод „***" и „Извод „***".
В Решение от 17.10.2019 год. по
дело С-31/18 СЕС е приел, че чл.2, т. 3 и 5 от Директива 2009/72/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009 год. относно общите правила за
вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на Директива 2003/54/ЕО
(Директива 2009/72/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която определя понятията за електропреносна и за
електроразпределителна мрежа, като се основава не само на критерия за нивото на
напрежение, но и на критерия за собствеността върху активите, използвани за
осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос и разпределение. В тази
връзка, обаче, СЕС изрично е постановил, че чл.2, т. 3—6 и член 32, параграф 1
от Директива 2009/72 трябва да се тълкуват в смисъл, че потребител, присъединен
към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва непременно да се
счита за клиент на оператора на електроразпределителната мрежа, притежател на
изключителна лицензия за разпределение на електроенергия на съответната
територия, независимо от договорните отношения между този потребител и
оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да се счита за
клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за средно
напрежение, която е част от електрическа подстанция, чиято дейност по
трансформирането на електрическото напрежение, за да се позволи преминаването
от високо към средно напрежение, попада в обхвата на дейността на тази мрежа.
Последното тълкуване на СЕС във
връзка с механизма на прилагане на чл.2, т. 3—6 и член 32, параграф 1 от
Директива 2009/72 в националното право не е съобразено от „Електроразпределение
Юг“ ЕАД, което прави тезата на дружеството неправилна и несъобразена с
цитираните актове на СЕС.
Предвид факта, че решението на
СЕС е задължително за всички съдилища в Република България (по аргумент от чл.
633 от Гражданския процесуален кодекс), то
същото е съобразено и от горепосочените съдебни състави.
В мотивите си ВАС е съобразил решението на
СЕС, с което се приема, че чл.2, т. 3 и
5 от Директива 2009/72/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.07.2009
год. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за отмяна на
Директива 2003/54/ЕО (Директива 2009/72/ЕО) трябва да се тълкува в смисъл, че
не допуска национална правна уредба, която определя понятията за
електропреносна и за електроразпределителна мрежа, като се основава не само на
критерия за нивото на напрежение, но и на критерия за собствеността върху
активите, използвани за осъществяване на дейности, свързани съответно с пренос
и разпределение. В тази връзка, обаче, СЕС изрично е постановил, че чл.2, т.
3—6 и член 32, параграф 1 от Директива 2009/72 трябва да се тълкуват в смисъл,
че потребител, присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение,
не трябва непременно да се счита за клиент на оператора на
електроразпределителната мрежа, притежател на изключителна лицензия за
разпределение на електроенергия на съответната територия, независимо от
договорните отношения между този потребител и на електропреносната мрежа, като
този потребител може да се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е
свързан към уредба за средно напрежение, която е част от електрическа
подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото напрежение, за
да се позволи преминаването от високо към средно напрежение, попада в обхвата
на дейността на тази мрежа.
Към депозираното заявление за
издаване на заповед за изпълнение е приложен препис от фактура № ********** от
31.07.2015 г., в която е отразена цена за достъп до електроразпределителната
мрежа в размер от 5370,75 лв. без ДДС или 6444, 90 лв. с ДДС. Отчетният период
е от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.
Сумата по фактурата, включваща и цената за достъп за този период е
платена от ищеца на 10.08.2015 г.
Съдът счита, че от събраните по
делото доказателства не се установява,
че липсва основание за начисляване на процесната сума за
периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г. за достъп до разпределителната мрежа.
Налице е сключен договор между страните,
който е действащ през отчетния период, поради и което е налице основание за
начисляване на договорената между страните услуга.
В
цитираното решение на СЕС по дело C‑31/18 се приема, че Директива 2009/72, и по-специално член 2,
точки 3—6 и член 32, параграф 1, трябва да се тълкува в смисъл, че потребител,
присъединен към електрическата мрежа на ниво средно напрежение, не трябва
непременно да се счита за клиент на оператора на електроразпределителната
мрежа, притежател на изключителна лицензия за разпределение на електроенергия
на съответната територия, независимо от договорните отношения между този
потребител и оператора на електропреносната мрежа, като този потребител може да
се счита за клиент на електропреносната мрежа, когато е свързан към уредба за
средно напрежение, която е част — като запитващата юрисдикция следва да провери
това обстоятелство — от електрическа подстанция, чиято дейност по трансформирането на електрическото
напрежение, за да се позволи преминаването от високо към средно напрежение,
попада в обхвата на дейността на тази мрежа. Така даденото разрешение обаче
касае периода след сключване на договор за достъп до преносната мрежа с ЕСО и
съответно последващото прекратяване на договора с ответното дружество. От
тълкуването на Директива 2009/72, дадено в диспозитива на Решение от 17.10.2019
г. на Съда на Европейския съюз по дело С-31/18 следва, че правото на ЕС не
създава юридическа пречка електрическата енергия, която в тази подстанция се
преобразува от високо на средно напрежение директно да преминава от преносната
мрежа към крайния клиент ищцовото
дружество без задължително междинно участие на разпределително дружество.
Такова е и настоящото фактическо положение след присъединяването към оператора
на електропреносната мрежа "Електроенергиен системен оператор" ЕАД,
което от приложените решения се установява, че е след исковия период.
В описаните по – горе решения се излагат
доводи, касаещи периода на търговското
мерене на електроенергия чрез СТИ на
ЕСО, който следва отчетния период, предмет на претенцията. Именно в този смисъл е цитирано и решението
на СЕС и е прието в Решение на ВАС от 15.07.2020 г. по дело №4902/2019 г.,
че „от датата на въвеждането в
експлоатация на търговско мерене на
електроенергия чрез СТИ на ЕСО /т.е. след 27.10.2015 г. – датата на сключване
на договор с ЕСО/ ЕВН България
Електроразпределение ЕАД не извършва разпределение на електрическата енергия
чрез процесните кабелни електропроводи извод *** и ***“.
Представеното
от ищеца решение на ПОС по гр.д. № 558/2020 г. не е задължително за настоящия
съдебен състав и не формира СПН за процесния отчетен период. Още повече, че в
него също се приема, че е налице основание за начисляване на предоставяни въз
основа на договора услуги до датата на неговото прекратяване.
Доколкто
не се оспорва от ищеца отразения размер на сумата, начислена за услугата достъп
до електроразпределителната мрежа, то това обстоятелство е обявено за
безспорно, поради и което съдът приема, че ответникът установява и размера на
начислената сума.
С оглед гореизложеното и доколкото се
установява за съответния отчетен период да е налице основание за начисляване и
съответно заплащане на услугата достъп до разпределителната мрежа, то
предявеният иск следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 100 лв.-
юрисконсултско възнаграждение. Не са претендирани в заповедното производство
разноски по депозиране на възражение по чл. 414 ГПК.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК
*********, гр. ***, ул. „Иван Вазов” № 2 против „Електроразпределение Юг“ЕАД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление : гр. Пловдив, ул. „Христо Г.
Данов“ № 37 иск за признаване на установено, че ответникът дължи
на ищеца връщане на сумата от 6444, 90 лв. с ДДС- главница, представляваща
платена на 20.08.2015 г. без правно основание цена за достъп до
електроразпределителната мрежа за периода от 01.07.2015 г. до 31.07.2015 г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.07.2020 г. до
окончателното й заплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 9136/2020 г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА „АСЕНОВА КРЕПОСТ” АД, ЕИК *********, гр. ***, ул.
„Иван Вазов” № 2 да заплати на
„Електроразпределение Юг“ЕАД, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление
: гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов“ № 37 сумата от 100 лв.- юрисконсултско
възнаграждение за представителство по гр.д. № 13556/2020 г. по описа на ПРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото
решение да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ПМ