Определение по дело №6634/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 35841
Дата: 10 октомври 2023 г. (в сила от 10 октомври 2023 г.)
Съдия: Десислава Иванова Тодорова
Дело: 20231110106634
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35841
гр. София, 10.10.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20231110106634 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. I от ЗЗД, чл. 86, ал. 1
от ЗЗД и чл. 49, вр. чл. 45, вр. чл. 52, от ЗЗД от А. Р. С. срещу „Електрохолд Продажби“
ЕАД за заплащане на 1) 2809.90 лева – главница, сбор от платени 1603.90 лева за
претендирана главница от ответника по разписка 0200009956880800 от 14.11.2019 г., 100.00
лева - лихва по задължение на аб. номер 300054677510 по разписка N2 0200009956926850 от
14.11.2019 г.; 180.00 лева - лихва по задължение на аб. номер 300054677510 по разписка
0200009988712062 от 20.11.2019 г., 100.00 лева – лихва по разписка N2 0200010020737919
от 27.11.2019 г., 147.00 – лихва по разписка 02000109087055 на 10.12.2019 г., 199.00 лева
лихва по разписка 0200010190451796 на 27.12.2019 г., 480.00 лева – съдебни разноски по
разписка 0200010190477346 на 27.12.2019 г.; ведно със законна лихва от подаване на искова
молба – 05.06.2023 г. до окончателното й изплащане; и 2) 529.97 – мораторна лихва,
представляваща сбор от лихви, начислени върху всяка недължимо платена сума, за общ
период 30.03.2021-06.02.2023 г., ведно със законна лихва от подаване на искова молба –
05.06.2023 г. до окончателното й изплащане; 3) 3000,00 лева – главница, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 26.05.2015-27.12.2019 г., ведно
със законна лихва от подаване на искова молба – 05.06.2023 г. до окончателното й
изплащане.
Ищецът С. твърди, че ответникът е преустановил захранването с ел. енергия в жилище,
обитавано от нея, в гр. София, ж.к. „К П“ -2, ****************, на 26.05.2015 г. и
демонтирано СТИ поради неплащане на суми за доставка на ел. енергия; възстановено е на
27.12.2019 г., когато е платена последната претендирана сума. Пояснява, че заплатената
сума общо от 2809,90 лева била предмет на спор между страните по гр. дело №72718/2015 г.
по описа на СРС, което е приключило с влязло в сила решение на 30.03.2021 г., съгласно
което исковете предявени от ответника срещу ищцата са отхвърлени, поради неустановена
между страните облигационна връзка. Претенциите били за платените суми за доставка на
ел. енергия за процесния имот – главница, лихви, в т.ч. съдебни разноски за водене на
1
делото. Поддържа, че електроснадбяването на имота е било преустановено с довод до
момента на заплащане на претендираните суми. През време на процеса ищцата настоявала
да се пусне електричеството, но получила отказ поради непогасените парични задължения.
Подала заявление на 19.11.2018 г. за отсрочване/разсрочване на сумите, но не й било
отговорено. Твърди, че през периода 2015-2019 г., когато в имота нямало ток поради
стеклите се отношения между страните, ищцата не разполагала, освен с ток, така и с топла
вода, не можела да ползва домакински уреди и да има нормално ежедневие – да си
съхранява храна в хладилник, да изпере дрехи, да гледа телевизия и зарежда телефони. Тези
трудности при организиране на ежедневието й се отразили негативно на психиката – ищ. С.
била изнервена, наложило се да се обслужва в дома на близки, с които се изпокарала, тъй
като непрекъснато ходела и били натоварени от това. Ищецът поддържа, че платените в
хода на процеса суми по т.1 са недължимо получени от ответника. Освен това, претендира
да й заплати парично обезщетение за изпитаните негативни психически и емоционални
преживявания поради липсата на ток в жилището, както и че след преобразуване на „Чез
Електро България“ АД в „Електрохолд Продажби“ ЕАД не са й възстановени платените
суми.
Ответникът признава иска за сумата 2809,90 лева и поддържа готовност да заплати
доброволно след посочен начин на плащане от ищеца, а в тази връзка счита, че като
кредитор ищецът е в забава поради непосочена нейна банкова сметка.
Ответникът оспорва иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД по съображения, че не е изпаднал в забава,
ищцата не е посочила банкова сметка, както и че плащането на сумите е сторено
доброволно. Поддържа, че не е отправено искане за връщане на платените суми след
30.03.2021 г. Оспорва иска по чл. 49, вр. чл.45, вр. 52 от ЗЗД и твърди, че липсва негово
противоправно поведение с довод, че след границата на собствеността на съоръженията в
ел. мрежа, е налице неизправност, за която отговаря ищцата – липсвала е изходяща линия от
СТИ към жилището (към вътрешната ел.инсталация след СТИ). Не спори, че доставката не е
възстановена до края на 2019 г., сторено е в началото на 2020 г. по искане на ищеца за
монтиране на изходяща линия. Освен това счита, че не е имало основание за възстановяване
на захранването на имота, защото именно ищцата е оспорила исковете поради липса на
облигационна връзка с ответника, а и искане за това не е направено при условията на
обезпечителна мярка. Прави възражение за изтекла давност за паричното вземане, предмет
на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
За да възникне правото на парично вземане по иск по чл. 55, ал. 1, пр.1 от ЗЗД необходимо
е да се установи, че 1/процесната сума /2809.90 лева/ е излязла от патримониума на ищеца;
2/тя е постъпила в имуществения комплекс на ответника; и 3/това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника е без правно основание/ не е бил
налице годен юридически факт/. В доказателствена тежест на ищеца е да установи първите
две предпоставки. В случай, че бъдат доказани, ответникът следва да установи, че за него
съществува правно основание да задържи полученото; евентуално, че го е върнал, за което
се указва, че не сочи доказателства.
2
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да установи наличието
на главен дълг, изпадане на ответника в забава при установен срок, а при липса на такъв
покана за плащане, получена от ответника. Ответникът следва да установи плащане на
претендираната мораторна лихва, за което се указа, че не сочи доказателства.
Предпоставките при наличието, на които възниква спорното материално право по чл. 49, във
вр. чл. 45, вр. чл. 52 от ЗЗД и в тежест на доказване за ищцовата страна са виновно и
противоправно поведение на лицата, на които ответникът е възложил посочените дейности
при и по повод извършването им, настъпването на претендираните вреди, пряка причинна
връзка между противоправното поведение и вредите, размер на иска. В случай, че бъдат
доказани ответникът следва да установи, че са заплатил претендираното парично вземане, за
което се указва, че не сочи доказателства.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от
ГПК, обявява за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е заплатила на
ответника сумата общо 2809.90 лева – главница, сбор от платени 1603.90 лева за
претендирана главница от ответника по разписка 0200009956880800 от 14.11.2019 г., 100.00
лева - лихва по задължение на аб. номер 300054677510 по разписка N2 0200009956926850 от
14.11.2019 г.; 180.00 лева - лихва по задължение на аб. номер 300054677510 по разписка
0200009988712062 от 20.11.2019 г., 100.00 лева – лихва по разписка N2 0200010020737919
от 27.11.2019 г., 147.00 – лихва по разписка 02000109087055 на 10.12.2019 г., 199.00 лева
лихва по разписка 0200010190451796 на 27.12.2019 г., 480.00 лева – съдебни разноски по
разписка 0200010190477346 на 27.12.2019 г.; във вр. гр. дело №72718/2015 г. по описа на
СРС, както и че ответникът е преустановил захранването с ел. енергия в жилище в гр.
София, ж.к. „К П“ -2, ****************, на 26.05.2015 г. и демонтирано СТИ поради
неплащане на суми за доставка на ел. енергия; възстановено е на 27.12.2019 г., когато е
платена последната претендирана сума.
Ищцата следва да уточни иска по чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД по така формулирания петитум.
По доказателствата:
Представените от страните документи са допустими и относими, като и искането на ищеца
по чл. 164 от ГПК. Искането на ищеца по чл. 190 и чл. 195 от ГПК –ССчЕ не е необходимо.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца, в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение, да
отстрани противоречието между обстоятелствена част и петитум на иска по чл. 49, вр. чл.
45,вр. чл.52 от ЗЗД, като формулира пълно и точно петитум на иска в съответствие с
изложените фактически твърдения или обоснове иска за парично обезщетение за
неимуществени вреди, освен поради липсата на ток в жилището, и по заявеното, че след
преобразуване на „Чез Електро България“ АД в „Електрохолд Продажби“ ЕАД не са й
3
възстановени платените суми. При неизпъленение - искова молба ще бъде върната в частта
по иска за обезщетение за неимуществени вреди, настъпили в резултат, че след
преобразуване на „Чез Електро България“ АД в „Електрохолд Продажби“ ЕАД не са й
възстановени платените суми.
ПРИЕМА проект за доклад по делото, съобразно обстоятелствената част на определението.
УКАЗВА на страните да изложат становището си по дадените указания и проекта за доклад
по делото, както и да предприемат съответните процесуални действия в срок най-късно в
насроченото открито съдебно заседание. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността да сторят това по-
късно, освен в случаите по чл. 147 от ГПК.
ДОПУСКА за приемане представените страните документи като писмени доказателства.
ДОПУСКА до разпит двама свидетели на ищеца, при режим на довеждане, за датата на
насроченото съдебно заседание, за установяване на посочените обстоятелства. При неводене
на свидетел, делото ще се гледа без това доказателство, на осн. чл. 158 от ГПК.
ОСТАВЯ без уважение искане по чл. 190 и 195 от ГПК на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 237 от ГПК, когато ответникът признае иска, по
искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Съгласно чл. 238 от
ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото
заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да
оттегли иска. Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото
заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал
разглеждане на делото в негово отсъствие. Неприсъственото решение не подлежи на
обжалване.
НАПЪТВА страните за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност, а именно: медиация и други способи за доброволно уреждане на спора, като
им УКАЗВА, че: 1. При приключване на делото със спогодба на основание чл. 78, ал. 9 от
ГПК половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и че съгласно чл. 234, ал. 3
от с.з. съдебната спогодба има значението на влязло в сила решение и не подлежи на
обжалване пред по-горен съд; 2. Медиацията е доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно разрешаване на спорове, при която трето лице – медиатор помага на страните
сами да постигнат споразумение. Съгласно чл. 18, ал. 1 Закона за медиацията
споразумението има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните
съдилища в страната. Списък на медиаторите по Единния регистър е общодостъпен на
интернет-сайта на Министерство на правосъдието. Към Софийски районен съд действа
Програма „Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация и е отворена за
всички страни по висящи граждански дела в СРС. Информация за Програма „Спогодби”
4
можете да получите в Центъра за спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” №
54, ет. 2, ст. 204, тел.02/ 8955423; ел. адрес: ********@***.*******.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 20.11.2023 г. от 09,50
часа, за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните чрез пълномощник, а на ищеца и
препис на отговор на искова молба, с приложения.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5