№ 354
гр. Плевен, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВА-
ПАНОВА
Членове:МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ
ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ЙОНЧОВСКА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ Въззивно
гражданско дело № 20214400500619 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. ГПК.
С решение № 660 от 01.07.2021г., постановено по гр.д. № 1471/2021г. по
описа на ПлРС, съдът е осъдил на основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1
от ЗМВР ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР,
гр.София, ул.Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА С.П.С. ЕГН **********,
от гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев“ № 4, бл.7, ап.17, с пълномощник адвокат В.
П. от АК – Плевен със съдечен адрес гр. Плевен, ул. Д.Константинов4 № 23,
ст. 217, сумата 821,06 лв. /осемстотин, двадесет и шест лева и шест стотинки/
- главница, представляваща допълнително трудово възнаграждение за
извънреден труд, вследствие преобразуването на нощен към дневен за
периода от 01.04.2019г. – 01.08.2021г., съгласно възникнало между страните
служебно правоотношентие, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на исковата молба 26.02.2021г. до
окончателното изплащане на сумата.
Осъдил на основание чл.86 от ЗЗД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, ДА ЗАПЛАТИ НА
1
С.П.С. ЕГН **********, от гр. Плевен, ул. „ Георги Кочев“ № 4, бл.7, ап.17, с
пълномощник адвокат В. П. от АК – Плевен със съдечен адрес гр. Плевен, ул.
Д.Константинов4 № 23, ст. 217, сумата от 89,75 лв. /осемдесет и девет лева и
седемдесет и пет стотинки/, представляваща лихва за забава върху
неизплатената главница от 821,06 лева, изчислена за периода от първо число
на месеца, следващ тримесечието, за което се отнася, до датата на ИМ
/01.07.2019г. – 26.02.2021г./.
Осъдил на основание чл.78, ал.6 от ГПК ГД „Пожарна безопасност и
защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А, да заплати
по сметка на Плевенския районен съд сумата от 100,00 лева – държавна такса
върху цената на уважените искове.
Осъдил на основание чл.38, ал.2 вр. ал.1 от ЗАдв. ГД „Пожарна
безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска
№171А, да заплати на адв.В.Н.Н. - П. от ПАК, ЕГН **********, като
процесуален представител на С.П.С. адвокатско възнаграждение в размер на
300,00 /триста/ лева.
Срещу така постановеното решение пред Плевенски окръжен съд е
постъпила въззивна жалба от Главна Дирекция Пожарна безопасност и
защита на населението при МВР, гр.София, ул.Пиротска № 171А чрез
Директора Н.С.Н. чрез юрк. С.Н., в която се твърди, че решението е
неправилно – съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба
за полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни
служители на служебни правоотношения, уредени от ЗМВР. За процесния
период от твърдят, че са действали две Наредби – от 29.07.2016г. и от
07.01.2020г. за реда, за организацията и разпределянето на работното време,
за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за
отдих и почивките за държавните служители от МВР, издадени на основание
ЗМВР.
Навеждат доводи, че неправилно ПлРС е допуснал субсидиарно
приложение на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата - НСОРЗ поради празнота, а такава според тях няма. Позовават се на
чл.178 и сл. ЗМВР, които норми според тях уреждат изрично редът за
полагане, отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд в МВР и
2
препращане към тези елементи за служителите към КТ няма. Излагат
съображения, че чл.187 ал.3 ЗМВР изрично предвижда, че служителите на
МВР могат да полагат по 8 часа нощен труд за разлика от държавните
служители по ЗДСл и лицата по трудови правоотношения.
Оплакват се, че ПлРС неправилно приема при преизчислението на
нощния труд в дневен че се дължи заплащане за извънреден труд – ищецът
претендира заплащане за труд, положен в рамките на дежурствата по график.
Претендират отмяната на обжалваното решение и отхвърляне на
предявеният иск, както и присъждане на направените по делото разноски за
адвокатско възнаграждение, по защита осъществената от юрисконсулт защита
съгласно приложеният списък.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор срещу
въззивната жалба от въззиваемаемият С.П.С. с пълномощник адвокат В. П. от
АК – Плевен.
Процесуалният представител от името на ответника по въззивната
жалба - С.П.С. от гр.Плевен, в отговора си посочва, че решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, жалбата е
неоснователна и моли съда да бъде отхвърлена, неоснователно е и искането за
спиране на производството на основание чл.633 вр. с чл. 631 от ГПК, като
моли съда да се потвърди първоинстанционното решение, като и да бъдат
присъди разноски – да осъди въззивника да заплати възнаграждение за
осъществената правна помощ по реда на чл.38 ал.1 ЗАдв.
В отговора на въззивната жалба ответникът посочва, че претенцията е
съобразена с изменението на ЗМВР /ДВ, бр.60, 07.07.2020г./ в сила от
11.07.2020г. и дължимото допълнително трудово възнаграждение за положен
извънреден труд, в следствие на преобразуване на нощен към дневен труд е
изчислено до датата на влизане в сила на измененнието на закона и е
съобразено с изменението на първоначално предявения иск по чл.214, ал.1 от
ГПК, както и това, че се претендира сумата до тази дата на влизане в сила на
измененията на разпоредбата на чл. 187 от ЗМВР – 11.07.2020г.
Като взе предвид данните по делото, оплакванията във въззивната
жалба и доводите на страните, настоящият съдебен състав намира жалбата за
3
процесуално допустима, а по същество за неоснователна, предвид следните
съображения:
Между страните няма спор, че ищецът С.П.С. е в служебно
правоотношение за процесния период от 01.07. 2019г. до 30.06.2020г. с
ответника и е полагал труд на смени при 24-часов режим на работа съгласно
графици при сумирано отчитане на отработеното време съгласно
разпоредбата на чл.187 ал.3 от ЗМВР.
За да постанови обжалваното решение ПлРС е приел, че съгласно
разпоредбата на чл.176 от ЗМВР - брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни такива. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден
труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР
„Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи“. В процесния период са действали последователно
Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. и тази от 07.01.2020г., издавани от
Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. В чл.3, ал.3 наредбите предвиждат, че „При работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22:00 и 06:00ч.,
като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-
часов период“. Намерил също така, че в Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22:00 и 6:00 ч. за отчетния период
се умножава по 0.143 (чл.31, ал.2 от Наредбата). В Наредба №8121з-
776/29.07. 2016г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на разпоредбата
на чл.31, ал.2 от Наредба №8121з-407 за преобразуване на часовете положен
нощен труд с коефициент 0.143. Липсата на такава норма обаче не да следва
да се възприема като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
4
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.), в
която в чл.9, ал.2 е предвидено при сумирано изчисляване на работното време
нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното
работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. По тези съображения исковата претенция за
заплащане на неизплатено възнаграждение за положения от ищеца нощен
труд, при сумирано изчисляване на работното време, при превръщане на
нощните часове в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установено за подневно отчитане на работното време в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се
явява доказана по своето основание. Коефициентът 1,143 се получава като
нормалната продължителност на работното време през деня - 8 часа
/установена в чл.136, ал.3 от КТ/ се раздели на нормалната продължителност
на работното време през нощта - 7 часа /установена в чл.140 от КТ/. В
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. също се възприема този коефициент -
1,143, но формулиран по друг математически начин, който води до същия
резултат - при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22:00 и 6:00ч. за отчетния период се умножава по 0,143
и полученото число да се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. Видно е, че в посочената Наредба законодателят е възприел подхода,
установен в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата. Разпоредбите на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата са приложими по аналогия и по
отношение на лица със служебно правоотношение в МВР, тъй като
Конституцията на Република България утвърждава като основно достижение
на социалната държава правото на труд и изрично прогласява гаранции за
пълноценната му реализация. Основният закон гарантира равенство на
5
правата на лицата, предоставящи наемен труд без оглед на спецификите на
правоотношението, в рамките на което реализират правото си на труд, поради
което следва да бъдат поставени при еднакви условия всички служители,
полагащи труд. Поради това включеният в рамките на дежурството нощен
труд на ищеца следва да бъде приравнен на дневно работно време, на която
основа и следва да бъде определен реално положеният от него труд за
исковия период. Определения максимален брой часове нощен труд - 8 часа
съгласно и Наредба №8121з-776/29.07.2016г. не установява нормална
продължителност на нощния труд, а само определя максималния брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР.
Във връзка с възражението на ответника, че на ищецът му е заплатен
нощния труд в размер на 0,25лв. за всеки час /съгласно ставката по чл.8 от
НСОРЗ/, съдът намерил, че превръщането на нощните часове в дневни
съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ се извършва при сумирано изчисляване на
работното време, но това не означава, че спрямо нощните часове не се
прилага чл.8 от НСОРЗ. Съгласно чл.8 за всеки отработен час или за част от
него между 22,00 ч. и 06,00 ч. на работниците и служителите се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в размер не по-малък
от 0,25 лв. С оглед на това двете разпоредби се прилагат едновременно, т.е.
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143 и за същите тези нощни часове се заплаща
допълнително трудово възнаграждение за нощен труд.
Неоснователно приел, че е възражението на ответника, че коефициентът
в случая е неприложим, поради цитираното писмо от Министерство на труда
и социалната политика, в което се твърди, че целта на този коефициент е да
определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той
работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а в
случая ищецът работи 8 часа през нощта, т. е. няма какво да се „приравнява“.
На първо място, писмото няма нормативна сила, а освен това ако изводът в
писмото е верен, то служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта,
ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него
„приравняване“ няма да е налице, което е недопустимо. От друга страна,
липсата на приравняване ще постави в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо работниците по трудови правоотношения, чиито
правоотношения се регулират от КТ.
6
Ответникът не твърди, нито е представил доказателства за заплащане на
ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения за исковия
период нощен труд. Предвид това и с оглед гореизложените съображения
исковата претенция за заплащане на нощен труд за периода 01.07.2019г. –
30.06.2020г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен и отчитането му като извънреден е основателна, и следва да се уважи
в предявения след допуснатото изменение размер от 821,06 лв. /осемстотин,
двадесет и шест лева и шест стотинки/.
Този размер приел, че се установява от изготвената от ответника Таблица
№2 – л.23 от делото, с изчисления в размер на 98,384часа извънреден труд,
приета от ищеца без възражения, че за процесния период ищеца е положил
688 ч. нощен труд, превърнат в дневни часове в размер на 786,384 часа, или за
разликата от 98,384 часа му се дължи възнаграждение възлизащо на 821,06
лева.
Възнаграждението за извънреден труд е част от задължението за
заплащане на трудово възнаграждение, за което е установен срок /месечно
или тримесечно сумарно отчитане на работното време/. В този смисъл приел,
че ответникът е изпаднал в забава след изтичането на срока, в който е
следвало да заплати дължимото се възнаграждение. При съобразяване на
изчисленията, изготвени от ответника и приети от ищеца дължимата се лихва
за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от 821,06
лева възлиза общо на сумата от 89,25 лева, дължима за периода от първо
число на месеца, следващ тримесечието, за което се дължи, до датата на
исковата молба – уважил и този иск в предявения размер след изменението.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му Част, като
по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
С други думи на изследване, установяване и отговор подлежат
единствено конкретните оплаквания по въззивната жалба на ответника,
защото обжалваното решение е валидно и допустимо.
Неоснователно е оплакването, че ПлРС в противоречие със Закона е
приел липса на нормативна уредба в Наредбите по ЗМВР и по аналогия е
приложил чл.9 ал.2 НСОРЗ. При липсата на специално правило, което да
определи методология за превръщането на отработените нощни часове в
7
дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР, правилно съдът е приел, че е налице
нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9 ал.2 НСОРЗ. Съгласно това общо правило при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на
работното време за съответното работно място, т. е. приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като
частно при деление на нормалната продължителност на дневното /8 часа/ и
нощното /7 часа/ работно време. Възприемането на обратното становище би
поставило държавния служител в МВР в неравностойно положение спрямо
работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират от Кодекса
на труда и Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
В подкрепа на тези разсъждения е и Р № 311/08.01.2019г. по гр.д. №
1144/2018г. на ВКС на РБ, изясняващо че това тълкуване е в съответствие с
основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация,
закрепен в чл.6 КРБ и чл.14 ЕКЗПЧОС.
РС – Плевен неправилно е отчел в мотивите си настъпилата промяна в
законодателството със ЗИД ЗМВР, обн. ДВ бр. 60 от 07.07.2020г., в сила от
11.07.2020г. като при това изменение съгласно чл.187 ал. 1 от ЗМВР изр.2
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за
всеки 24-часов период. Този труд се отчита на тримесечни периоди. В този
смисъл отчитането на труда за третото тримесечие става в края на
м.септември при действието вече на изменената норма на чл.187 ал.1 от
ЗМВР и поради това за м.юли 2020г. не следва да се извършва преизчисление.
В конкретния случай обаче няма начисления за положен нощен труд за
третото тримесечие на 2020г., с което дължимите суми не се нуждаят от
промяна.
Като е достигнал до тези изводи ПлРС е постановил законосъобразно
решение и при мотивиране на своето, ПлОС препраща при условията на
чл.272 ГПК към мотивите на ПлРС.
След като жалбата е неоснователна на ответната Дирекция не се дължат
разноските за въззивното производство и искането следва да се отхвърли като
неоснователно.
С оглед изхода на спора въззивният съд следва да определи на
8
основание чл.38 ал.2 от ЗАдв дължимото адвокатско възнаграждение на
адвокат В. П. от ПлАК, поради което при съобразяване на разпоредбата на
чл.7 ал.2, т.2 от цитираната Наредба № 1/2004 г. на ВАС в редакцията към
момента на сключване на договора за правна помощ от 25.02.2021г.,
представен пред ПлОС – л.7 от делото, на същата следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300лв. – в минимален размер.
Така мотивиран и на основание чл.271, ал. 1 ГПК, Плевенският окръжен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 660/01.07.2021г. по гр.д. № 1471/2021г. на
РС гр. Плевен – трети гр. с-в, като правилно и законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ искането на ГД „Пожарна безопасност и защита на
населението“ към МВР, гр.София, ул.Пиротска №171А за осъждане на ищеца
С.П.С. с ЕГН ********** да им заплати разноски за въззивната инстанция
като неоснователно.
ОСЪЖДА на основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. чл.78 ал.3 от ГПК ГД
„Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР, гр.София, ул.
Пиротска №171А да ЗАПЛАТИ на адвокат В. Н.Н. Н. - П. от ПАК, ЕГН
********** сумата от 300лв. адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9