Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 27.09.2017 г.
СГС, VI-4 състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА ЧОМПАЛОВ
Като разгледа докладваното от съдия Чомпалов ч.гр.дело N 8846 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М.М.С. срещу разпореждането за разноски, постановено от ЧСИ У.Д.по изп.дело N 20168580401248. Според жалбоподателя, който е длъжник в изпълнението, разпореждането на съдебния изпълнител е незаконосъобразно, защото общият размер на задължението по изп.лист възлиза на 2816,19 лв. и върху вземанията по него не е присъдена законна лихва, а на 30.11.2016 г. е платена от длъжника сумата от 3 797,77 лв., с което дори е надплатено задължението. Оспорва се определеният от съдебния изпълнител размер на разноски от 265,30 лв., защото по изпълнението не са извършени принудители действия за удовлетворяване на вземането. Иска се от жалбоподателя да се отмени разпореждането на съдебния изпълнител, с което са приети за дължими разноски от 406,86 лв. и да се редуцира размера на разноските до законния размер.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД, който е взискател по изпълнението, не е представил отговор и не взема становище.
ЧСИ У.Д.е изготвила мотиви, в който се сочи, че жалбата е просрочена, защото постановлението за разноски е обективирано в поканата за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 12.12.2016 г., а съобщението изх.N 35051/17.03.2017 г. не представлява нов акт за разноски. Сочи се, че правилно е определен размерът на разноските по изпълнението.
Изп.дело N 20168580401248 на ЧСИ У.Д.е образувано по молба на „Т.С.“ ЕАД от 28.10.2016 г. за събиране на вземания по изп.лист от 27.01.2015 г. на СРС, 69 с-в, по гр.дело N 53058/14 г., с който М.М.С. е осъдена да заплати сумата от 2089,03 лв. – главница, сумата от 362,33 лв. – лихва за забава, както и съд.разноски от 364,83 лв. С молбата е направено искане за присъждане на сумата от 414 лв. – разноски по изпълнението за юрк. възнаграждение.
В покана за доброволно изпълнение, връчена на длъжника на 12.12.2016 г., съдебният изпълнител е постановил за дължими разноски по изпълнението в размер от 414 лв. и 456,06 лв. – такси по Тарифа към ЗЧСИ.
Представен е касов бон от 30.11.2016 г., в който се сочи, че длъжникът е платил на взискателя сумата от 3797,77 лв.
На 21.12.2016 г. взикателят е подал молба, в която е декларирал, че длъжникът по изпълнението е изплатил задълженията си.
На 08.03.2017 г. длъжникът е подал молба до съдебния изпълнител, с която е оспорил размера на разноските по изпълнението с довода, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение, защото е погасил дълга.
В съобщение изх.N 35051/17.03.2017 г. съдебният изпълнител е постановил разпореждане за приемане на разноски от 406,86 лв.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предмет на производството по чл.435 ГПК пред съда е жалба срещу постановление на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението.
Според съда жалбата е подадена в срок и срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
Първоначалното постановление на съдебния изпълнител за разноските по изпълнението е обективирано в покана за доброволно изпълнение изх.N 71085/12.12.2016 г., получена от длъжника на 12.12.2016 г., с което са начислени 414 лв. -разноски и 456,06 лв. - такси по Тарифата, а срещу този акт на съдебния изпълнител не е подадена жалба. В този смисъл съдът намира, че е недопустимо да се проверява в настоящето производство законосъобразността на постановлението за разноски от 12.12.2016 г., в което е приет размерът на разноските, които се дължат от длъжника на взискателя - 414 лв. за платени такси и възнаграждение за процесуално представителство. Впоследствие обаче съдебният изпълнител е постановил нов акт за разноските, обективиран в съобщение изх.N 35051/17.03.2017 г., в който е определил нов размер на таксите по Тарифата към ЗЧСИ – 406,86 лв. Съобразно задължителните указания, дадени в т.2 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС „на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за разноските по изпълнението“. В мотивите е прието, че този акт може да бъде обективиран в поканата за доброволно изпълнение, но и в последващ акт, постановен в течение на изп.производство. Именно такъв последващ акт, постановен в течение на изп.производство, представлява съобщението от 17.03.2017 г., защото то съдържа произнасяне на съдебния изпълнител за размера на дължимите такси по Тарифата и е постановено след обективираното в поканата за доброволно изпълнение постановление. Съобщението на съдебния изпълнител от 17.03.2017 г., в което се сочи размер на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ, е изготвено след резолюция на съдебния изпълнител на 10.03.2017 г. за изчисление на дължимите такси по Тарифата към ЗЧСИ.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на 12.12.2016 г., от който момент за него възниква задължението да извършва плащания по сметка на съдебния изпълнител. В случая обаче длъжникът на 30.11.2016 г. е платил на взискателя сумата от 3797,77 лв., което е удостоверено в представения касовия бон, а към момента на плащането вече е било образувано изп.производство. Общият размер на присъдените с изп.лист суми възлиза на 2816,19 лв., поради което с извършеното на 30.11.2016 г. плащане длъжникът е погасил изцяло задълженията си към взискателя. В този случай надплатената от длъжника сума възлиза на 870,06 лв. и доколкото в молбата на взискателя от 12.12.2016 г. се признава, че вземанията му по изп.дело са погасени, следва да се приеме, че са погасени и направените от него разноски по изпълнението.
Плащането не е извършено от длъжника по сметка на съдебния изпълнител, поради което съдът не споделя довода на жалбоподателя, че е погасил дължимите по изпълнението такси по ЗЧСИ, които взискателят не е внесъл авансово.
По отношение разноските по изпълнението - такси по Тарифата, свързани с подготовка на принудителни действия. Тези такси не са били внесени авансово от взискателя, но няма основание съдебният изпълнител да ги събира от длъжника по чл.79 ал.2 ГПК. Според съда в тежест на длъжника не следва да се възлагат начислените от съдебния изпълнител такси, защото взискателят не е получил удовлетворение на вземането си в резултат на изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника" или чрез осъществяване на друг изпълнителен способ срещу имуществото на длъжника. Следователно не е било необходимо да се извършват процесуални действия за осъществяване на способи за принудителното събиране на вземането. Нереализираните изпълнителни способи се приравняват на такива, изоставени от взискателя, разноските за които на основание чл.79 ал.1, т.2 ГПК не са за сметка на длъжника / мотиви в т.5 от ТР № 3 от 10.07.2017 г. по тълк.д. № 3/2015 г., ОСГТК на ВКС/.
В резолюцията от 10.03.2010 г. за изчисление на такси по Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ съдебният изпълнител се е позовал на чл.79 ал.1, т.1, пред. 2-ро ГПК, което е неправилно, защото случаят попада в хипотезата на чл.79 ал.1, т.2 ГПК. Това е така, защото с молбата от 21.12.2016 г. взискателят е изразил воля за изоставяне на изп.действия и такива не са извършвани от съдебния изпълнител срещу имуществото на длъжника. След като вземанията на взискателя не са удовлетворени в резултат на извършени от съдебния изпълнител изп.действия срещу имуществото на длъжника, съдът приема, че изпълнителните действия са изоставени от взискателя. Това означава, че начислените от съдебния изпълнител такси по Тарифата, които няма данни да са внесени авансово от взискателя, не са за сметка на длъжника – чл.79 ал.1, т.2 ГПК.
С оглед на изложеното съдът намира, че постановлението на съдебния
изпълнител за разноски, с което са начислени за събиране от длъжника такси по
Тарифата, следва да бъде отменено. Доколкото ответникът по жалбата, който е взискател по изпълнението, не е станал причина за завеждане
на делото, в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат съд.разноски в
настоящето производство.
Мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ
постановление за разноски на ЧСИ У.Д.по
изп.дело N 20168580401248, обективирано в съобщение изх.N
35051/17.03.2017 г., с което е
прието, че подлежат на събиране от длъжника по изпълнението М.М.С. такси по Тарифа за таксите и разноските към ЗЧСИ в
размер на 406,86 лв.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.