№ 83
гр. Бургас, 19.04.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на деветнадесети
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Петя Ив. Петрова Дакова
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Мая П. Величкова
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Дакова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600082 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.345 от НПК.
Образувано е по повод жалба на началника на затвора- гр.Сливен срещу
определение №79 от 28.02.2022г. по ЧНД № 468/2021г. на Окръжен съд-
Сливен, с което съдът е постановил условно предсрочно освобождаване на
осъдената Н. Б.. Б. от изтърпяване на останалата част от наказанието
лишаване от свобода, наложено й с присъда от 11.12.2015г. на Окръжен съд
Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14г., влязла в
сила на 24.08.2016 г., приета за изпълнение с определение от № 1905 от
23.04.2018 г. по ЧНД № 5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
В жалбата се съдържат оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост на постановения съдебен акт. Сочи се, че изводите на съда за
наличие на предпоставките по чл. 70 от НК, обуславящи условното
предсрочно освобождаване на осъдената Б., са неправилни и в противоречие с
данните, съдържащите в материалите по делото. В подкрепа на ангажираното
твърдение за отсъствие на законовите основания по чл.70 от НК, началникът
на затвора сочи показателите, очертаващи риска от рецидив и вреди,
проследени по време на престоя на осъдената в затвора, резултатите от
проведени корекционни мероприятия, както и поведението на последната,
демонстрирано във връзка с трудовата й активност и участието й в
планираните дейности, за които сочи, че не свидетелстват да е постигнато
поправяне на Б. в степен, предпоставяща условното й предсрочно
1
освобождаване. Поддържайки становище, че данните, съдържими в
затворническото досие на осъдената Б. не разкриват трайна и ясно изразена
тенденция за преодоляване на очертаните при нея проблемни зони,
началникът на затвора предлага да се отмени определението на съда, с което е
допуснато условно предсрочното й освобождаване и молбата на Б.,
съдържаща такова искане, да бъде оставена без уважение. Към жалбата са
представени два броя заповеди от 04.03.2022г., издадени на основание чл.
104, ал.3 от ЗИНЗС, с които на осъдената Б. са наложени дисциплинарни
наказания.
В депозирано пред съда писмено становище на прокурор при
Апелативна прокуратура-Бургас е изразена позиция за основателност на
подадената жалба по аргументите, изложени в нея.
Бургаският апелативен съд, след запознаване с материалите по делото,
като обсъди наведените в жалбата доводи и съобрази закона, прие следното:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в срока по чл.
440, ал. 2 вр. чл. 342, ал. 1 от НПК, поради което същата се явява процесуално
допустим. Разгледан по същество, жалбата е основателна.
Производството пред първоинстанционния съд, установяващо се като
такова по чл. 439, ал. 1 от НПК, вр. чл. 70, ал. 1 от НК, е образувано по молба
на лишената от свобода Н. Б.. Б. за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено и с присъда от 11.12.2015г. на Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по
наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14г., влязла в сила на 24.08.2016 г.,
приета за изпълнение с определение от № 1905 от 23.04.2018 г. по ЧНД №
5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Сезиращата съда молба на осъдената Б. е трета по ред, подадена след
изтичане на срока по чл. 441 от НПК, след като с определение по ЧНД №
52/2020г. на ОС-Сливен и определение по ЧНД № 528/2020г. на ОС-Сливен,
потвърдено с определение на БАС по ВЧНД № 8/2021г., подадените в
предходен период две такива за условно предсрочно освобождаване са били
оставени без уважение.
В развилия се понастоящем процес пред ОС-Сливен, на основание
проявена активност на състава на съда делото е обезпечено с необходимия
доказателствен материал, способстващ изясняване на релевантните по делото
2
факти и решаване на основния въпрос, а именно налице ли основанията по
чл.70 ал.1 от НК за условното предсрочно освобождаване на осъдената Б..
Обсъждайки събраните по делото доказателства в аспекта на дължимата
преценка за наличие на критериите по чл.70 ал.1 от НК, първостепенният съд
правилно е достигнал до извод за формално придобито от осъдената Б. право
на условно предсрочно освобождаване. Данните по делото установяват, че Н.
Б.. Б. е за първи път в затвора. От наложеното по присъда от 11.12.2015г. на
Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js
24667/14г., влязла в сила на 24.08.2016 г., приета за изпълнение с определение
от № 1905 от 23.04.2018 г. по ЧНД № 5258/2017 г. по описа на Софийски
градски съд, наказание 10 години лишаване от свобода, с определен
първоначален строг режим за изтърпяване, след зачитане на предварително
задържане в Германия и времето до влизане на определението на СГС в сила,
към 28.02.2022г. /датата на проведено пред ОС-Сливен заседание/, Б.
фактически е изтърпяла всичко 8 години, 6 месеца и 10 дни, като е налице
остатък от 1 година, 5 месеца и 20 дни.
Горните фактически данни правилно са обсъдени от съда в аспекта на
изискването по чл. 70 ал.1 т.1 от НК, явяващо се една от предпоставките за
условно предсрочно освобождаване. Положителната преценка на съда за
формално придобито от осъдената Б. право на условно предсрочно
освобождаване с оглед наличните по делото справки за изтърпяно от
последната наказание лишаване от свобода, се явява в съответствие със
закона.
Формирайки обаче изводите си относно степента на постигнато
поправяне на лишената от свобода Б., първостепенният съд не е направил
цялостна преценка на поведението и нагласите на последната по време на
изтърпяване на наказанието, като е дал приоритет на данните за трудовата и
учебната й ангажираност, във връзка с които тя е награждавана, игнорирайки
в същото време други, установени по делото конкретни обстоятелства,
показващи наличие на рискови фактори, непреодолени в процеса на
възпитателна работа с осъдената, както и идентифицирани проблемни
области в криминогенния й профил, които поради това, че не са претърпели
промяна, налагат по-голяма продължителност и интензивност на
корекционните дейности. На основата на едностранна и превратна оценка на
3
доказателствата от кръга по чл. 439а ал.1-2 от ППК /приобщени по делото/,
съдът е достигнал до неправилно заключение, че същите способстват
категоричност на изводите за постигнато поправяне на осъдената, в степен,
която да позволява положителна преценка за изпълнение на целите по чл.36
от НК.
Видно от отразените в докладите за периодична атестация на лишената
от свобода конкретни показатели, свързани с оценката на риск от рецидив и
вреди, същите не разкриват ефективна корекция на профила на осъдената.
Установено е, че първоначалната оценка на риска от рецидив и вреди е с
показател 61 точки /средна стойност/, а изготвените такива в основния етап на
изтърпяване на наказанието следващи шест оценки констатират незначително
понижение на стойностите до 58 точки. Очевидно е предвид минималната
разлика от три точки, с които се е понижил рискът от рецидив и вреди в
рамките на продължителния престой на Б. в местата за лишаване от свобода,
че провежданата индивидуална корекционна работа с последната, насочена
към преодоляване на установените при оценките на риска дефицити и
проблемни зони, не е способствала постигането на достатъчно категоричен и
необратим положителен резултат. Отчетеното минимално снижение на
горните стойности е видно от представените становища на ресорната
администрация, че се дължи на особености в профила на осъдената –
изискваща по отношение на околните, но не и към себе си, което
възпрепятства настъпването на търсената положителна промяна в личността
й. Поведението на осъдената е описано като фиксирано около промяна в
правния й статус и облекчаване на положението й на осъдено лице, с проява
на минимум усилия в организиране на дейността за постигане на определени
цели, при гаранции за съхраняване на личния й комфорт, разкриващо в своята
насока непреодолени себеоправдателни нагласи, чувство за невинност,
стремеж за получаване на „дължимото“ според личните й виждания.
Направена е по-нататък констатация, че осъдената с лекота нарушава
пенитенциарните правила и разпоредби, като стимулирането на позитивни
тенденции в поведението й чрез системата за поощрения не оказва своя
възпиращ и корекционен ефект. При изследване на криминогенните фактори
в профила на осъдената е изведено съществуването на рискови такива, а
именно в областите образование, обучение и трудова заетост,
взаимоотношения, жилищно устройване, начин на живот и обкръжение,
4
мисловни умения, поведение и нагласи, които са останали без промяна.
Заключенията за продължаваща нужда от корекционно въздействие спрямо
Б., са направени във връзка с конкретно демонстрирано поведение на
осъдената в етапите на оценяването й. Констатирано е, че същата
демонстрира преднамерен и избирателен подход към предлаганата и трудова
дейност, а именно с изява на предпочитание само по отношение на дейности,
които да и носят ползи, в частност, такива, които биха обусловили
редуциране размера на търпяното наказание. Отношението на осъдената Б.
към труда като едно от доказателствата за нейното поправяне, се установява,
че попада сред зоните от оценката на риска, които имат минимално снижение
при нея и то единствено в началото на престоя й в затвора. Впоследствие
показателите сочат, че тази рискова зона остава трайно непроменена в
количествените и качествените си стойности, свидетелстващо за липса на
трайно изградено у последната положително отношение към труда.
Преднамереност и избирателност у осъдената са констатирани и в
отношението й към провежданите конструктивни активности. Проявяваната
от Б. инициативност се сочи, че е основно по отношение на провежданите
дейности по позитивно осмисляне на свободното време, които ще бъдат
забелязани и поощрени от администрацията на затвора, като не се установява
демонстрирана от същата активност и стремеж към саморазвитие. Проследена
е също така при осъдената и устойчива тенденция към манипулативност в
различни сфери от пенитенциарното ежедневие – уговаряне на осъдени да
обявяват откази от храна съвместно с нея, получаване на парични средства от
близки на друга осъдена, с цел избягване на удръжки по запор и т.н. Като
трудно коригируеми се сочат също и съществуващите при осъдената
стереотипни представи и оценки за случващото се и обстановката, която я
заобикаля. По отношение на мисловните й умения и поведение е
констатирано, че поддържа ролята на жертва на хората и обстоятелствата,
избягва вземане на самостоятелни решения, в случаи, когато не
кореспондират с интересите й. На основата на отчетените резултати от
пенитенциарната дейност спрямо осъдената Б., е формулирано заключение, че
същата не се замисля за последиците от поведението си в дългосрочен план,
като ценностната й система и липсата на самокритичност при нея пречат за
адекватно разбиране на факторите, довели до извършване на престъпното
деяние, както и на процеса на поправяне. Възприета е необходимост от
5
продължаващо поправително въздействие спрямо нея по отношение
снижаване риска от рецидив и редуциране профила на нуждите.
Съобразявайки горните данни, разкриващи задържане на стойностите в
оценката на риска от рецидив и вреди в границата на средния такъв за
осъдената Б., както и отчитайки, че идентифицираните проблемни области в
криминогенния профил на последната са останали без съществена промяна,
АС-Бургас достигна до извод, че целените с присъдата поправителен,
превъзпитателен и възпиращ ефект, не са постигнати в необходимия обем и
дълбочина, което от своя страна мотивира нужда от продължаване на
корекционно – възпитателната работа с Б. съобразно индивидуалните
потребности на последната, отразени в оценката на риска от рецидив и вреди.
В този смисъл и възраженията, направени в жалбата за пороци в дейността на
съда по оценка на доказателствата по чл.439а ал.1 и ал.2 от НПК, се явяват
изцяло основателни.
Следва във връзка с цялостния преглед на сведенията, съдържими в
наличните по делото доказателствени източници да се посочи, че
констатациите в докладите, на които първата инстанция се е основала,
касаещи проявена от осъдената трудова активност, участие в различни
мероприятия и получавани награди, макар да свидетелстват доброто й
поведение, не се явяват от категорията обстоятелства, които да способстват
убедителност на извода, че същата се е поправила в степен да бъде условно
предсрочно освободена. Изграждането на позитивни нагласи към трудовия
процес, както и сътрудниченето в различните общопенитенциарни дейности и
мероприятия, организирани в условията на затворническата среда, е само част
от процеса на превъзпитание, завършването на който обаче изисква постигане
на цялостна положителна промяна в профила на осъдената, без да са налице
съществени дефицити, които да повлияват в неблагоприятен план
поведението й на свобода. Регламентирайки правна възможност за
предсрочно освобождаване на осъдените лица от изтърпяване на остатъка от
наказанието лишаване от свобода, законът е поставил високи изисквания, а
именно – степен на поправяне, която да свидетелства за съзнателна трайна и
необратима положителна личностна трансформация, а не да цели привидно
изпълнение на критериите за УПО, каквато констатация може да бъде
направена при Б.. В случая по данни, обективирани в докладите на
инспекторите и плана на присъдата, се установява, че извършените спрямо Б.
6
мероприятия, с цел коригиране на разкритите при оценката на риска от вреди
и рецидив личностови и поведенчески дефицити при нея, не са изпълнени в
планираната степен, което е ясен показател за това, че е налице нужда от
продължаващото въздействие. Не може да бъде подминат без внимание и
фактът, че в рамките на висящия пред ОС-Сливен процес по разглеждане
молбата на осъдената за условно предсрочно освобождаване, същата е била
санкционирана двукратно за нарушение на дисциплинарните правила в
пенитенциарното заведение. Тези обстоятелства са само в потвърждение на
възприетия извод, че на етапа от изтърпяване на наложеното спрямо Б.
наказание лишаване от свобода, целите на присъдата не са постигнати, липсва
чувствителна промяна в криминогенния профил на осъдената, което налага
продължаване на поправителното въздействие спрямо нея.
Без основание се явяват доводите на осъдената, наведени в съдебното
заседание пред първата инстанция, че освобождаването й е необходимо и с
оглед нуждата да полага грижи за непълнолетните си деца. Изтъкнатите в
горния аспект обстоятелства от страна на осъдената, съставляват причини от
семеен характер и съгласно т.5 от ППлВС № 7/1975 г., изм. с ППлВС №
7/1987 г., същите са неотносими такива в преценката за наличие на
предпоставките по чл.70 ал.1 от НК. Заявените от Б. семейни нужди и
потребности нямат никакво отношение към въпроса за нейното поправяне,
преследвано като цел на наложеното му наказание. Законодателят е преценил,
че за приложението на института на условното предсрочно освобождаване е
необходимо да се изследва единствено поправянето на лишения от свобода,
като е посочил в кое негово поведение да се търсят доказателства за това. В
случая фактът, че съпругът на Б. е в затвора и за децата им се грижи нейната
майка, не е сред категорията такива, които да имат отношение към
преценката за наличие на предпоставките по чл. 70 ал.1 от НК. Поради това и
на основата само на тези данни не би могло да се обоснове условното й
предсрочно освобождаване.
По изложените съображения АС-Бургас намира, че атакуваното
определение, като необосновано и незаконосъобразно следва да бъде
отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се остави без
уважение молбата на осъденото лице Н. Б.. Б. за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от
7
свобода, наложено й с присъда от 11.12.2015г. на Окръжен съд Нюрнберг –
Фюрт по наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14г., влязла в сила на
24.08.2016 г., приета за изпълнение с определение от № 1905 от 23.04.2018 г.
по ЧНД № 5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №79 от 28.02.2022г., постановено по ЧНД №
468/2021г. по описа на Окръжен съд-Сливен, с което съдът е постановил
условно предсрочно освобождаване на осъдената Н. Б.. Б., ЕГН:********** от
изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода,
наложено й с присъда от 11.12.2015г. на Окръжен съд Нюрнберг – Фюрт по
наказателно дело № 1 KLs 353 Js 24667/14г., влязла в сила на 24.08.2016 г.,
приета за изпълнение с определение от № 1905 от 23.04.2018 г. по ЧНД №
5258/2017 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдената Н. Б.. Б. за условно
предсрочно освобождаване.
Определението не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8