№ 6103
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова
Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Цветелина П. Д. Кочовски
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100509394 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 9756/08.06.2023 г., постановено по гр.д. № 9549/2023 г. на
Софийски районен съд, 46 състав, съдът е признал за установено по предявените от
„Топлофикация София” ЕАД срещу Т. М. Л. и К. И. Г. искове, че на основание чл. 422
вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД Т. М. Л. и К. И. Г. дължат на
„Топлофикация София” ЕАД разделно, при квоти ¾ за Т. М. Л. и ¼ за К. И. Г.
следните суми: 4167,16 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с
абонатен № 77892, ID номер 176654, за периода м. 05.2019 г. – м. 04.2021 г., сумата от
617,33 лева – мораторна лихва върху цената за топлинна енергия за периода 15.09.2020
г. – 10.10.2022 г., сумата от 45,64 лева – цена за услугата „дялово разпределение” за
същия имот за периода м. 09.2019 г. – м. 04.2021 г., ведно със законната лихва върху
двете главници от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 28.10.2022 г., до
окончателното изплащане, за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 58849/2022 г. на СРС, 46 състав. Съдът е осъдил ответниците Т. М. Л. и К. И. Г. да
заплатят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на „Топлофикация София” ЕАД 143,72 лева –
разноски за заповедното производство, и 756,23 лева – разноски за исковото
производство. Решението е постановено при участието на третото лице помагач –
„Т.С.” ЕООД.
Със същото решение СРС е отхвърлил предявените от „Топлофикация София”
ЕАД иск за присъждане на незаплатена топлинна енергия за горницата над 4167,16
лева до пълния предявен размер от 4394,28 лева, иск за мораторна лихва върху
1
главницата за топлинна енергия за горницата над 617,33 лева до пълния предявен
размер от 675,80 лева, иск за мораторна лихва върху главницата за услуга „дялово
разпределение” в размер на 10,04 лева за периода 31.10.2019 г. – 10.10.2022 г., както и
претенциите за законна лихва върху главниците, които са отхвърлени като
неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответниците Т. М. Л. и К. И.
Г.. Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е нищожно, а
евентуално – неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния
закон, допуснати съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа се,
че СРС не е обсъдил възраженията от отговора на исковата молба, към които
въззивникът отново препраща с жалбата си. Твърди се, че в мотивите на СРС е
посочено, че е погасена по давност дължимата сума за дялово разпределение в размер
на 45,64 лева, а същевременно е постановен осъдителен диспозитив за нея. Твърди се,
че няма сключен договор между етажната собственост и „Т.С.” ЕООД, като се излагат
аргументи, че И.Л. не е могъл да присъства на общото събрание на етажната
собственост поради това, че е починал към този момент. Поддържа се и че по делото
изобщо няма представен договор, сключен между етажната собственост и „Т.С.”
ЕООД. Поддържа се, че своевременно са наведени възражения, че общите условия не
са публикувани в съответствие с изискванията на закона. Твърди се, че въззивниците
са осъдени, без да е установено с доказателства по делото, че са клиенти на топлинна
енергия, респ. че са снабдявани с такава. Излагат се подробни съображения, че
претендираните суми не се дължат и поради това, че не са били свободно договорени,
а в ЗЕ не е определена цената за топлинна енергия. Твърди се, че въззивниците са с
демонтирани радиатори и щом фактически не са били в мрежата, то не е имало как да
я ползват. Предвид изложеното се иска от въззивния съд да прогласи нищожността на
първоинстанционното решение, евентуално да го обезсили, евентуално да го отмени и
да постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло исковете на „Топлофикация
София” ЕАД.
Въззиваемият „Топлофикация София” ЕАД, оспорва жалбата. Поддържа, че
първоинстанционното решение е правилно, поради което моли същото да бъде
потвърдено. Претендира разноски по делото.
Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.” ЕООД, не взима становище по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени
доказателства, във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения
съдебен акт намира следното:
В мотивите на Тълкувателно решение от 10.02.2012 г. по тълк.д. № 1/2011 г. на
ОСГТК на ВКС е разяснено, че „както в доктрината, така и в съдебната практика
се приема, че е нищожно съдебното решение, постановено от ненадлежен орган или
в ненадлежен състав, извън правораздавателната власт на съда, не в писмена форма,
абсолютно неразбираемото решение или неподписаното решение”.
2
Въззивният съд намира, че обжалваното решение не страда от някой от
горепосочените от ВКС пороци, поради което същото е валидно.
В Определение № 370/27.06.2018 г. по гр.д. № 350/2018 г. на II Г.О. на ВКС е
посочено следното: „в постоянната си практика Върховния касационен съд приема,
че недопустимо е това решение, което не отговаря на изискванията, при които
делото може да се реши по същество. Недопустимо е решението, което е
постановено въпреки липсата на правото на иск или ненадлежното му упражняване,
както и когато съдът е бил десезиран. Недопустимо е решението, постановено след
оттегляне или отказ от иска, при липса на искане за възобновяване на производство,
спряно по взаимно съгласие на страните. Липсата на положителна или наличието на
отрицателно процесуална предпоставка прави решението недопустимо. Когато
порокът се състои в нередовност на исковата молба, която не е била отстранена,
след дадения за това срок, решението също е недопустимо. Недопустимо е
решението, когато въззивната и касационната инстанция са постановили решение
по същество, макар че жалбите е следвало да се оставят без разглеждане, като
недопустими, напр. при просрочие на въззина жалба, когато това не е констатирано
от съда. Решението е недопустимо, когато съдът се е произнесъл по непредявен иск
или е постановил решение плюс петитум. Изобщо, когато съдът е нарушил принципа
на диспозитивното начало, решението се явява процесуално недопустимо”. Съгласно
Решение № 60104/26.11.2021 г. по гр.д. № 272/2021 г. на II Г.О. на ВКС
„процесуалната недопустимост на съдебното решение се свързва с липса на право на
иск или с неговото ненадлежно упражняване; а правото на иск е ненадлежно
упражнено когато липсват положителни процесуални предпоставки или са налице
отрицателни такива”.
След служебно извършена проверка настоящият състав не намира да липсват
положителни, респ. да са налице отрицателни предпоставки за упражняване на
правото на иск на „Топлофикация София” ЕАД, което от своя страна да обуслови
недопустимост на първоинстанционното решение. Следователно обжалваното
решение е допустимо и не подлежи на обезсилване.
Въззивният съд приема, че първоинстанционното решение е и правилно поради
следните причини:
По делото е изискан от Столична община и надлежно е приобщен Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
18.12.1990 г., сключен между И.В., член на ИК на ОбНС – Община „Младост”, и
И.П.Л. и Т. М. Л.. От представения договор е видно, че И.Л. и Т. Л. са придобили
правото на собственост върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент
№ 32, на 5 етаж в жилищна сграда – блок № 1, находящ се в комплекс „*******.
По делото е изискано от Столична община и надлежно е приобщено
удостоверение за наследници на И.П.Л., от което е видно, че И.Л. е починал на
25.10.2000 г. и е оставил като наследници по закон Т. М. Л. – съпруга, и Н. И.а Г. –
дъщеря. От удостоверението се установява също така, че Н. И.а Г.а е починала на
18.05.2018 г. и е оставил като наследник по закон сина си – К. И. Г..
От приложения към исковата молба Нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека върху недвижим имот № 35, том I, рег. № 358, дело № 35 от 2020 г. на
нотариус Л.Й., вписан в СВп – гр. София с вх.рег. № 1754/17.01.2020 г., акт № 111, том
I, дело № 994/2020 г., е видно, че Т. М. Л. и К. И. Г. са извършили действия на
разпореждане с процесния топлоснабден имот, като са учредили на 17.01.2020 г. в
полза на „Банка ДСК” ЕАД договорна ипотека. Тоест може да се заключи, че
въззивниците са приели наследството на И.П.Л.. Тоест въззивниците са придобили
правото на собственост върху топлоснабдения имот, като по делото няма спор
3
помежду им относно квотите в съсобствеността.
По-нататък трябва да се посочи, че оплакването на въззивниците, че
собственият им имот не е бил топлоснабдяван от „Топлофикация София” ЕАД е
неоснователно. От приетата от СРС без възражения от страните съдебнотехническа
експертиза се установява, че процесният имот се топлозахранва от две абонатни
станции /за долна и горна зони/ с общ топломер, който се отчита по електронен път в
началото на всеки месец. Установява се също така, че в имота на въззивниците има 3
радиатора, монтирани в две стаи и кухня, като показанията от тях са отчетени на
14.06.2020 г. и 22.05.2021 г. Монтиран е и един водомер за топла вода, който също е
отчетен на 14.06.2020 г. и 22.05.2021 г. Отчетените стойности са включени в
изготвените изравнителни сметки, като вещото лице е посочило, че начислените суми
са определени в съответствие с действащото законодателство.
Освен това отчетните стойностите от топломерите и водомерите са посочени в
документите за годишен отчет, проведен от „Т.С.“ ЕООД, като тези документи не са
оспорени своевременно от страна въззивниците.
Следователно установено по делото е, че до процесния имот е доставяна
топлинна енергия през исковия период. Предвид това въззивният съд приема, че в
исковия период Т. М. Л. и К. И. Г., като собственици на топлоснабден самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, са имали качеството на битови клиенти
на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Тоест
установено е съществуването на облигационно отношение между страните по делото,
произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който договор
„Топлофикация София“ ЕАД е доставяло в имота на Т. М. Л. и К. И. Г. топлинна
енергия. Това е достатъчно за доказване по основание на иска в частта относно
търсената цена за топлинна енергия.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично известни общи условия.
Несъстоятелно е твърдението на въззивниците, че по делото не са представени общи
условия, които да са били публично оповестени в съответствие с изискванията на ЗЕ.
Към исковата молба са приложени общи условия, които са публикувани във в.
„Монитор”, брой от 11.07.2016 г., понеделник. Общоизвестно е освен това, че общите
условия са публикувани и в местния вестник „19 минути“, бр. 1764 от 11.07.2016 г.,
достъпен на електронната страница на вестника.
Следователно в съответствие с чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ общите условия са влезли
в сила 30 дена след публикуването, а именно на 11.08.2016 г., без да е било необходимо
изрично писмено приемане от страна на клиентите. Точно тези общи условия от 2016
г. са действащи и към днешна дата и в този смисъл са приложими и относно
задълженията, които се претендират в настоящото производство от „Топлофикация
София“ ЕАД.
По-нататък с оглед наведените оплаквания във въззивната жалба, касаещи
определянето на цената по договора, следва да се посочи, че съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиентите на топлинна енергия са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ. По арг. от
чл. 36, ал. 3 ЗЕ наредбата се приема от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР).
Към момента действа Наредба № 5 от 23.01.2014 г. за регулиране на цените на
топлинната енергия, приета от КЕВР и обнародвана в „Държавен вестник” на
04.02.2014 г. Съгласно чл. 5, ал. 1 от посочената наредба КЕВР утвърждава
регулираните по наредбата цени на топлинна енергия в левове за мегаватчас. Съгласно
чл. 2, т. 2 от посочената наредба по реда на тази наредба се регулират и цените, по
4
които топлопреносните предприятия продават топлинна енергия на клиентите.
Следователно при действащото законодателство цената, на която се продава
топлинната енергия, се утвърждава от страна на държавния регулатор. От това не
следва, че е налице нарушение на основния принцип за свобода на договарянето.
Собствениците на обекти в сгради в режим на етажна собственост сами взимат
решение чрез общото събрание на етажната собственост за присъединяване към
топлопреносната мрежа. Вземайки такова решение, последните се съгласяват с
императивните норми на ЗЕ и приетите въз основа на него подзаконови нормативни
актове, според които цената за топлинна енергия се утвърждава от държавния
регулатор. Последното има за цел да гарантира, че икономически по-силните субекти
(топлопреносните предприятия) няма да поставят клиентите на топлинна енергия в
неблагоприятно положение.
Несъстоятелно е оплакването на въззивниците, че в мотивите на СРС е прието,
че задължението за услуга „дялово разпределение” е погасено по давност, но въпреки
това е налице диспозитив, според който е признато за установено, че съществува
задължение в този размер. Видно от първоинстанционното решение съдът е приел, че
неизплатената претенция за дялово разпределение е правилно определена, не е
погасена по давност и е на обща стойност именно 45,64 лева (колкото е посочено и в
диспозитива на решението).
По възражението на въззивниците, че не е сключен договор с третото лице
помагач „Т.С.” ЕООД, следва да се посочи, че по делото договор, сключен между
етажните собственици и „Т.С.” ЕООД, не е приобщен. Представен е обаче протокол от
проведено на 29.09.2008 г. общо събрание, от който е видно, че етажните собственици
са избрали „Т.С.” ЕООД за топлинен счетоводител. Действително е представен списък
на етажни собственици, в който е включен И.Л.. Съдът обаче не може да формира
извод дали представеният списък с етажни собственици изобщо е приложение към
протокола за проведено общо събрание на 29.09.2008 г. – по никакъв начин не е
отразено върху представения списък, че е неразделна част тъкмо от този протокол.
Предвид обстоятелството обаче че има протокол от общо събрание от 29.09.2008 г., в
което е избран топлинен счетоводител, и са представени от третото лице помагач –
„Т.С.” ЕООД документи от годишен отчет, които не са своевременно оспорени от
въззивниците, то следва да се приеме, че „Т.С.” ЕООД надлежно е осъществявало
услуги за дялово разпределение за сградата в режим на етажна собственост, в която е
разположен и процесният топлоснабден имот.
Доколкото във въззивната жалба се твърди, че СРС не е обсъдил всички
възражения на въззивниците и се препраща към отговора на исковата молба,
въззивният съд следва да вземе отношение и по тези възражения, които не са
преповторени изрично в жалбата. Първо, по възражението за изтекла погасителна
давност е необходимо да се посочи, че СРС го е обсъдил и го е намерил за частично
основателно, поради което част от претенциите на „Топлофикация София” ЕАД са
отхвърлени като неоснователни. СРС правилно е определил и изчислил сумите, които
са погасени по давност преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, от която дата се счита предявен и установителният иск по чл. 422 ГПК.
Второ, в отговора на исковата молба се твърди, че процесните вземания не били
изискуеми поради липса на покана за доброволно изпълнение. Настъпването на
изискуемостта на процесните задължения също е обсъдена от СРС. В тази връзка
съдът в съответствие с приетите по делото доказателства съдът е посочил, че в чл. 33
от приложимите общи условия е уговорен падеж за задълженията за топлинна енергия.
Правилно е прието от СРС, че падеж няма уговорен за задълженията за дялово
разпределение, респ. няма покана за изпълнение, с оглед на което претендираната
5
лихва върху тази главница е била отхвърлена.
Трето, в отговора на исковата молба се сочи, че била нищожна клаузата от
общите условия, според която „ако резултатът от измерването е сума за доплащане,
то тя се прибавя към първата дължима сума“. Възражението е несъстоятелно. В
действащите общи условия от 2016 г., в съответствие с които се извършва покупката и
доставката на топлинна енергия, не се съдържа клауза с цитираното от ответниците
(настоящи въззивници) съдържание.
Четвърто, в отговора на исковата молба се възразява, че предявените искове не
отразявали реално потребената енергия. Това възражение също е разгледано от СРС и
е намерено за неоснователно. Видно от приетата по делото съдебнотехническа
експертиза, която следва да се кредитира като компетентно и задълбочено изготвена,
извършените изчисления от фирмата за дялово разпределение са изготвени в
съответствие с действащата нормативна уредба.
Само за пълнота на изложеното по повод доводите на въззивниците в хода на
устните състезания, че поради отмяна на наредба нямало формула за изчисление на
задълженията за топлинна енергия, следва да се посочи следното: действително с
Решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. № 13721/2017 г. на ВАС, потвърдено с
Решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. № 14350/2019 г. на ВАС, петчленен състав,
част от разпоредбите на Наредба № 16-334 от 2007 г. за топлоснабдяването и
Методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
собственост в редакцията, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от същата
наредба, са обявени за нищожни, респ. друга част са отменени.
С Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС, е отменена
Методиката, представляваща приложение към чл. 61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г., както и § 2 и § 3 от посочената наредба.
Въпреки това съгласно чл. 195, ал. 1 АПК и Тълкувателно решение № 2 от
27.06.2016 г. по тълк.д. № 2/2015 г. на ВАС отмяната, респ. прогласяването на
нищожност на разпоредби от подзаконови административни актове, имат действие
занапред. Тоест за процесния исков период е имало валидно действащи формули за
изчисление, които са съобразени от съответните предприятия.
Предвид всичко изложено дотук въззивният съд приема, че въззивната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Поради съвпадение в крайните
изводи на първата и въззивната инстанция атакуваното решение следва да бъде
потвърдено в обжалваната част.
С оглед цената на обективно и субективно съединените искове по делото
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемият „Топлофикация
София” ЕАД, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение. Последното
съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК се определя от съда. С оглед вида на спора, материалния
интерес, вида и количеството на извършената работа от процесуалния представител на
въззиваемия юрисконсултското възнаграждение, дължимо в случая на „Топлофикация
София“ ЕАД, следва да се определи на 100,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 9756/08.06.2023 г., постановено по гр.д. №
9549/2023 г. на Софийски районен съд, 46 състав, в обжалваната част, с която е
признато за установено, че Т. М. Л. и К. И. Г. дължат на „Топлофикация София” ЕАД
разделно при квоти ¾ за Т. М. Л. и ¼ за К. И. Г. сумите: 4167,16 лева – главница,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия за периода от м. 05.2019
г. до м. 04.2021 г. за топлоснабден имот с адрес: гр. София, 1750, обл. София град, общ.
Младост, ж.к. *******, абонатен № 77892, ID номер 176654, ведно със законната лихва
от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; 617.33 лева – мораторна
лихва за забава от 15.09.2020 г. до 10.10.2022 г., както и 45,64 лева – главница за
дялово разпределение за периода от м. 09.2019 г. до м. 04.2021г., ведно със законната
лихва от 28.10.2022 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №58849/2022 г. на СРС, 46 състав.
ОСЪЖДА Т. М. Л., ЕГН **********, с адрес в гр. София, бул. *******, и К. И.
Г., с адрес в гр. София, ж.к. „*******, бл. *******, да заплатят на „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.
„*******, сумата от 100,00 лева – разноски във въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца –
„Т.С.” ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7