Определение по дело №1310/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3372
Дата: 20 септември 2019 г.
Съдия: Мила Йорданова Колева
Дело: 20193101001310
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 9 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№………/…...09.2019 г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, търговско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесети септември през септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ

                                ЧЛЕНОВЕ: МИЛА КОЛЕВА

ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА

 

като разгледа докладваното от съдия Колева

въззивно търговско дело № 1310 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба с вх.№ 48731/03.07.2019 г. на  „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, с. Млекарево, обл. Сливен, чрез адв. К.П., срещу решение № 2686/17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 10785/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав.

 

І. По допустимостта на въззивното производство.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния двуседмичен срок, визиран в чл. 259, ал. 1 от ГПК, и е процесуално допустима. Същата е редовна, съдържа изискуемите по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана. Дължимата държавна такса за въззивното производство е внесена.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна - „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, която в срока по чл. 263 ГПК е депозирала писмен отговор, чрез адв.Т.С..

Легитимацията на страните съответства на произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване акт. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.

 

ІІ. По предварителните въпроси.

В жалбата си въззивникът обосновава оплаквания за недопустимост на решението в цялост, доколкото първоинстанционният съд се е произнесъл по непредявени искове с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, а не по предявените с правно основание чл. 79, вр. чл. 82 ЗЗД. В условията на алтернативност оспорва обжалвания акт като неправилен и моли за неговата отмяна, поради неправилно приложение на материалния закон и неправилна правна квалификация. Сочи, че с нарочна молба е оспорил проекто-доклада относно правната квалификация и разпределението на доказателствената тежест. Твърди, че ответникът „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД е правоприемник на наемодателя по процесния договор, следователно е встъпил в наемното правоотношение, видно от представения по делото нотариален и акт, както и от влязлото в сила съдебно решение по гр.д.№ 16549/2015 г. на ВРС по установителния иск за съществуване на наемното правоотношение, потвърдено с решение на ВОС. Като изхожда от посоченото решение, обосновава, че развалянето на договора за наем няма правопогасяващ ефект спрямо облигационната връзка, т.е. отговорността на страните по него може да бъде само на договорно основание. Позовава се също и на решение № 188 oт 15.06.2012 г. по гр.д.№ 1122/2011 г. на ВКС, III-то г.о., като излага, че за да се определи дали основанието на иска е договорно или деликтно, следва да се вземат предвид фактите и обстоятелствата, при осъществяването на които правният субект е претърпял вреди. В тази връзка аргументира, че увреждането, от което произтичат претенциите му, почива изцяло на неизпълнение на задълженията по процесния договор. Пояснява, че се касае за преки вреди и пропуснати ползи, поради лишаване от възможността да се прибере реколтата за стопанската 2014/2015 г. и да се реализират приходи за двете стопански години от арендуваната земеделски площ, тъй като ответното дружество не е изпълнило задължението си по договора за осигуряване на земеползването на процесните земи. Изложено е, че осъществяваната от ищцовото дружество дейност в имотите, обект на договора, е добив и реализация на био-сертифицирана екологична продукция. Счита, че неизпълнението на задължението за осигуряване на земеползването е необходимо и достатъчно условие да не се реализира съответния приход на свободния пазар, в частност този по сключения договор с гръцкия контрагент Х.К.. Намира също, че при полагане на необходимата грижа, арендодателят е можел да предвиди вредите при поемане на задължението по процесния договор, тъй като последният е наясно, че търговецът - арендатор ще реализира печалба от извличането на гражданските плодове от арендуваната вещ. Излага, че по отношение на размера на вредите, който следва да се определи по средни пазарни цени за европейския пазар, изискването за предвидимост не важи, като сочи в този смисъл решение № 180/10.08.2015 г. по гр.д.№ 3837/2014 г. на ВКС, IV-то г.о.

             Въззивникът твърди, че в производството пред първата инстанция било установено, а и между страните не съществувал спор относно наличието на валиден договор за наем. Сочи, че като е отдал на трето лице процесните земи под наем, респ. като ги е ползвал сам, ответникът го е лишил от възможността да ползва земята. Поради това жалбоподателят претърпял вреди, които били установени чрез приетите по делото счетоводни документи, писма – справки, договор с гръцки контрагент, сертификати, дневник за извършените агротехнически мероприятия, изслушаните свидетелски показания и проведената експертиза. Аргументира тезата си за сигурност в настъпването на пропуснатата печалба, като следствие от неизпълнението на договорните задължения на ответното дружество.

             На следващо място, посочва пропуска на първата инстанция да вземе предвид установеното с мотивите на решението по гр.д.№ 16549/2018 г. на ВРС във връзка с неправомерното разваляне на процесния договор от страна на ответника, както и неправомерно упражняване на правата по чл. 27, ал. 1, т.4 и чл. 28 ЗАЗ за едностранно прекратяване на договора, за които с посоченото решение е прието, че не принадлежат на ответника. Неправилно районният съд приел за спорно правото на собственост на ответното дружество върху земите, което обстоятелство се установявало от приложения по делото нотариален акт, видно от който ответникът е придобил права от Пенка Йорданова Миланова и така е встъпил в наемното правоотношение. Твърди се, че при подаване на молбата за вписване прекратяването на наемния договор, пълномощникът на ответника е знаел, че няма основание за прекратяване, независимо от което въззивникът му е заплатил претендирания наем и го е уведомил за това преди датата на подаване на въпросната молба за вписване. Счита, че освен договора за фючърсна продажба на фуражни култури от 10.11.2014 г., сключен с гръцкия производител Х.К., съдът е следвало да вземе предвид и издадената европейска заповед за плащане от районния съд в гр. Волос – Р. Гърция, както и поканата за изпълнението й. Накрая излага, че недобросъвестното упражняване на правото да се прекрати договора представлява по естеството си непозволено увреждане, за което се позовава на решение № 758/11.02.2011 г. по гр.д.№ 1243/2009 г. на ВКС, IV-то г.о.

В срока за отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК на депозираната въззивна жалба от въззиваемата страна „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, чрез адв. Т.С., е постъпил отговор, с който се оспорва жалбата като неоснователна. Оспорват се изложените от въззивника съображения за недопустимост на обжалвания акт, както и за неговата неправилност, поради грешна правна квалификация. Сочи, че дори самия жалбоподател е оттеглил в открито съдебно заседание депозираната молба за промяна на правната квалификация. Относно приложения към делото частен договор от 10.11.2014 г. с гръцкия контрагент, излага, че се касае за договорена доставка на фураж за животни, смески от зърно и люцерна, а не за конкретни земеделски култури. В договора не било описано какви зърнени култури следва да се вложат във фуража, на каква цена, както и процентното им съотношение. Предвид изложеното въззиваемият намира договора за неотносим към предмета на делото. Що се касае до представения „дневник на стопанството“,  на който жалбоподателят се позовава, сочи, че съгласно чл. 27 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020 г. земеделските стопани са длъжни да водят дневник на извършваните дейности. Именно наличието на такъв дневник проверяват сертифицираните органи на ДФ „Земеделие“.  След като данните в дневника са нанесени от самия земеделски производител и не са проверявани от съответния орган, въззиваемият намира, че същите не могат да бъдат доказателство за конкретни добиви. Също така сочи, че тези данни се опровергават от редица доказателства по делото. Излага, че в единственият относим и представен по делото сертификат за съответствие за периода 16.01.2014 г. – 16.01.2015 г. не е описано количеството биопродукция в килограми, което съставлява нарушение на чл. 40, ал.8 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ. Допълва също, че съгласно чл. 23, ал.1, т. 1 от същата наредба, приложима за периода на стопанските години 2014/2015 г. и 2015/ 2016 г., за да премине едно земеделско стопанство към биологично производство на земеделски продукти задължително условие е производителят да има сключен договор за контрол и сертификация с одобрено от МЗХ контролиращо лице. Твърди, че липсва изпратено уведомление до министерството за сключен договор за контрол и сертификация от страна на ищцовото дружество, съгласно изискването на чл. 23, ал.1, т.2 от наредбата. Липсвали и доказателства за първоначално закупуване и използване на биологично произведен посевен и посадъчен материал във връзка с чл. 5, ал.1 от Наредба № 1 от 07.02.2013 г. на МЗХ.

Оспорва наличието на сигурност за реализиране на твърдяния добив за стопанската 2014/2015 г. от страна на въззивника, както и заявяването му за подпомагане пред ДФ „Земеделие“ за кампания за 2015 г. В този смисъл излага следните аргументи: че по време на стопанската 2014/2015 г. не е притежавал земеделска техника; че подписаният с „ЛАНДКОМ“ ЕООД договор е бил незабавно прекратен далеч преди края на стопанската 2014/2015 г.; че към 31.07.2014 г. не е подавал декларация по чл. 37б ЗСПЗЗ, че ще обработва процесния имот през стопанската 2014/2015 г.; че нито един от разпитаните свидетели не е присъствал и не е бил очевидец на фактическите действия по прибирани на реколтата; че не е получавал субсидия за процесния имот за 2015 г., видно от уведомителното писмо за оторизация и плащане за кампания 2015 г.; жалбоподателят не е сезирал ОД „Земеделие“ – Търговище, нито ОСЗ – Антоново, нито комисията по чл. 37в от ЗСПЗЗ, нито пък е очертал имота за подпомагане за кампанията за 2015 г. От изложеното обосновава извод, че нереализирането на печалба за стопанската 2014/2015 г. се дължи изцяло на бездействието на въззивника.

 По отношение на размера на претендираното обезщетение, определен на база неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 г. и 2015/2016 г. въззиваемият сочи, че обстоятелството, че едно лице е получило субсидия по дадена схема, за даден имот през конкретна кампания не може да бъде определящ критерий. Посочва, че подаването на заявление за подпомагане по никакъв начин не гарантира изплащането на заявената субсидия, което се явява едно бъдещо несигурно събитие. Съществуват редица фактори, които не могат да бъдат предвидени със сигурност, сред които климатично-почвените условия през съответната кампания и как те ще повлияят на конкретната култура, респ. дали въобще ще бъде реализирана продукция. Също така излага, че в практиката често се случва към момента на подаване на заявлението за подпомагане даденият парцел да отговаря на съответните изисквания, но поради обективни или субективни фактори към момента на проверката да се окаже, че парцелът не е в добро екологично състояние.

 Моли се за отхвърляне на процесната въззивна жалба като неоснователна и присъждане на разноски.

 

 III. По доказателствата: С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

Не са констатирани от въззивния съд процесуални пропуски от първата инстанция, които да налагат повторно указания по разпределение на доказателствената тежест между страните.

              Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните.                            

             При изложените мотиви и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът         

                     

                                         О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

 ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба  с вх. № 48731/03.07.2019 г. на  „КОНСТАНТИНОС АНАСТАСИУ – 98“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: област Сливен, община Нова Загора, с. Млекарево, стопански двор, срещу решение № 2686/17.06.2019 г., постановено по гр. дело № 10785/2018 г. по описа на ВРС, 33-ти състав, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „ИЗВОРОВО АГРО“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Варна, район Одесос, ул. „Майор Минчо Димитриев“ № 35, искове, които след допуснато изменение в размера на основание чл.214, ал.1, пр.3-то от ГПК, са както следва:

1/ с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 11 018,70 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в неполучена и нереализирана чиста стойност на био продукция - овес, за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. от обработката на  следните земеделски имоти:  1) Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017011, имот № 017003, имот № 017009, имот №016001; 2) Поземлен имот № 017011, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017012, имот № 017003, имот № 017010, имот № 016001; 3) Поземлен имот № 017012, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 017013, имот № 017003, имот № 017011, имот № 016001 4) Поземлен имот № 015013, представляващ нива с площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, , с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 0015016, имот № 015014, имот № 015002, имот 015012. 5)Поземлен имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 008013, имот № 008004, имот № 000012, имот № 008002, в резултат на неправомерното поведение на лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 07.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1852, акт103, том 2, сключен между ищеца и  ПЕНКА ЙОРДАНОВА МИЛАНОВА, и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг;

2/ с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД, с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1 016,40 лева, представляваща претърпяна от ищеца имуществени вреда, изразяваща се в извършени от ищеца за стопанската 2014 г. и до 15.04.2015 г. предварителни обработки на земята - оран, култивиране, дискуване, сеитба, валиране и окопавания на  следните земеделски имоти:  1)Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017011, имот № 017003, имот № 017009, имот №016001; 2)Поземлен имот № 017011, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017012, имот № 017003, имот № 017010, имот № 016001; 3)Поземлен имот № 017012, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 017013, имот № 017003, имот № 017011, имот № 016001 4)Поземлен имот № 015013, представляващ нива с площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 0015016, имот № 015014, имот № 015002, имот №015012. 5)Поземлен имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 008013, имот № 008004, имот № 000012, имот № 008002, в резултат на  неправомерното поведение на лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 07.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1852, акт103, том 2, сключен между ищеца и  ПЕНКА ЙОРДАНОВА МИЛАНОВА, и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг;

3/ с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45 ЗЗД с искане да се осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 936,70лв., представляваща претърпяна от ищеца имуществена вреда, изразяваща се в сбор от неполучени за стопанските години 2014/2015 г. и 2015/2016 г. субсидии, дължими по Схема за единно плащане на площ_СЕПП/ и по Наредба 4 от 24.02.2015г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие" от Програма за Развитие на Селските Райони по отношение следните земеделски имоти:  1)Поземлен имот № 017010, представляващ нива с площ 5.999 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017011, имот № 017003, имот № 017009, имот №016001; 2)Поземлен имот № 017011, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг с ЕКАТТЕ:78166, при граници: имот № 017012, имот № 017003, имот № 017010, имот № 016001; 3)Поземлен имот № 017012, представляващ нива с площ 3 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 017013, имот № 017003, имот № 017011, имот № 016001 4)Поземлен имот № 015013, представляващ нива с площ 5.400 дка шеста категория, местност „Мастанлар", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 0015016, имот № 015014, имот № 015002, имот 015012. 5)Поземлен имот № 008003, представляващ нива с площ 5.701 дка пета категория, местност „Кузалть", находящ се в с. Царевци, общ. Омуртаг, с ЕКАТТЕ:78166 при граници: имот № 008013, имот № 008004, имот № 000012, имот № 008002, в резултат на  неправомерното поведение на лице натоварено от ответника чрез неговото упълномощаване, изразяващо се в изявление за прекратяване на Договор за наем от 07.02.2013г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 1852, акт103, том 2, сключен между ищеца и  ПЕНКА ЙОРДАНОВА МИЛАНОВА, и заличаване вписването на същия в Служба по вписванията, град Омуртаг.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на  06.11.2019 г. от 14,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящето определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.

                                                                                                    

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            

 

 

          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                   2.