№ 5761
гр. София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Станимира И.а
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело
№ 20241100500302 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 15579/27.09.2023 г. по гр. д. № 39470/2022 г. по описа на
СРС, 34 състав, при участието на трето лице помагач – „Т.С.“ ЕООД, е
признато за установено на основание чл. 422, ал 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК,
вр. чл. 150 ЗЕ, че И. Б. И. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от
575,74 лева – главница за ползвана топлоенергия за периоза от 01.10.2018 г. до
30.04.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, аб.
№ *******, ведно със законната лихва върху сумата от 08.04.2022 г. (датата на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането, сума в размер от
90,91 лева – обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г.,
като е отхвърлен частично искът за главница за сума в размер на 32,30 лева –
главница за дялово разпределение за периода от 01.03.2019 – 30.04.2021 г.,
ведно със законната лихва върху сумата за периода от 08.04.2022 г. (дата на
заявлението) до окончателното изплащане на вземането и сума в размер на 5,
69 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 01.05.2019 г. до 31.03.2022 г., както и частично над уважения
размер от сумата от 90,91 лева до пълния предявен размер от 91,1 лева –
1
обезщетение за забава за периода от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г., за които
суми е издадена заповед за парично задължение по ч.гр.д. № 18980/2022 г. по
описа на СРС., както и ответникът е осъден за заплати и сумата от 732, 30 лева
– разноски в исковото производство и сумата от 70,87 лева – разноски,
сторени в заповедното производство, а „Топлофикация София“ ЕАД е осъдено
да заплати сумата от 11 лева – възнаграждение за адвокат , разнос8ки, сторени
в заповедното производство, съобразно отхвърлената част от исковете.
Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба вх. № 326367/15.11.2023 г., подадена от И. Б. И., в
която са изложени съображения за неговата неправилност. Въззивникът
поддържа, че съдът е приел в декларативни мотиви, че имотът е топлоснабден,
като ответникът дължи на ищеца сумите установени от назначения счетоводен
експерт, преповторил твърденията на ищеца по представени справки за дялово
разпределение. Посочва, че от съдебния акт не можело да се установи какъв
вид енергия за отопление на сграда – етажна собственост е доставен в
процесния имот – отдадена от сградна инсталация, за отопление или за
отопление на общите части. От събраните по делото доказателства се
установявало, че в имота няма отоплителни тела и не се доставя топла вода,
както и че не се отопляват общите части. Не било взето предвид, че договорът
с ФДР бил сключен след процесния период. Поддържа, че съображенията на
съда били противоречиви и СРС отказал да прецени събраните
доказателствени данни, които обуславяли различен изход от делото. Посочва,
че двата топломера не били изследвани за съответствие с изискванията на
закона. Моли обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх. № 174/02.01.2024 г. въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва
въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на
чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
2
следното:
Производството по гр.д. № 39470/2022 г. по описа на СРС, 34 състав е
образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против
И. Б. И., с която са предявени искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК с правно
основание чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с
чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и
договорите.
В исковата молба се твърди, че И. Б. И. е собственик на топлоснабден
имот в гр. София, ж.к. *********, абонатен № ******* и е клиент на топлинна
енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за
енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на
топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи
условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към
Министерски съвет. С общите условия се регулирали търговските
взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на
задълженията. Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал.
3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила
спрямо него. Твърди, че ответникът е имал задължение да заплатят
дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било
регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през
отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в
забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на
общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответникът не
е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена топлинна
енергия до адрес в гр. София, ж.к. *********, абонатен № *******. В
исковата молба се сочи също, че за периода от 10.2018 – 04.2021 г., ищцовото
дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответникът
не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 575,74 лева. Поддържа,
че за периода от 15.09.2019-31.03.2022 г. е изпаднал в забава за плащане на
сумите за топлинна енергия, поради което дължи и обезщетение в размер на
91,10 лева. Твърди, че дължи и суми за дялово разпределение в размер на
3
32,30 лева – главница за периода от м. 03.2019 г. до м. 04.2021 г., както и 5,69
лева – лихва за периода от 01.05.2019 – 31.03.2022 г. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи тези суми, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 18980/2022 г.
по описа на СРС, 34 състав. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от особения
представител на И. Б. И.. С молба от 02.02.2023 г. заявява, че оспорва
предявените искове и моли те да бъдат отхвърлени.
Към първоинстанционното производство е приложено гр.д. №
18980/2022 г. по описа на СРС, 34 състав. По заявление от 08.04.2022 г.,
подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на
парично, с която е разпоредено на И. Б. И. сумата от 575,74 лева,
представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна
енергия за период от 01.10.2018 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за
период от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сумата от 91,10 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2019 г. до 31.03.2022 г.,
32,30 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга дялово
разпределение за период от 01.03.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната
лихва за период от 08.04.2022 г. до изплащане на вземането, сума от 5,69 лева,
представляваща мораторна лихва за период от 10.05.2019 г. до 31.03.2022 г.,
както и направените по делото разноски.
С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото писмени
доказателства и изготвени заключения на съдебно техническа и съдебно
счетоводна експертиза, съдът е приел, че предявените искове са основателни,
тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е
доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност,
както и че е извършено дялово разпределение от третото лице помагач.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на
случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При
извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо.
4
Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира
следното:
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.
422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от
Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице -
заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и
изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и
изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 18980/2022 г. по описа на СРС, 34
състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е
подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно
и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на
договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия,
обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.
2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди.
От събраните по делото доказателства се установява, че И. Б. И.
притежава правото на собственост върху недвижим имот в гр. София, ж.к.
*********, за който е открита партида с абонатен № *******. Следователно и
по силата на закона между страните в настоящото производство е възникнало
облигационно правоотношение, в съдържанието на което е включено
задължение на ищеца да достави топлинна енергия, а за ответника задължение
5
да заплати нейната стойност.
От приетите по делото писмени доказателства и съдебно-техническа
експертиза се установява, че сградата, в която се намира имотът, собственост
на ответника е топлоснабдена, като се обслужва от две абонатни станции с
отделни топломери, чиито показания се събират и общото количество енергия
се разпределя между всички абонати. Установява се, че сградата се отчитала
чрез мобилно устройство, като няма начислявана служебно топлинна енергия
за процесния имот. Вещото лице е установило, че сградата не е захранена с
топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване и не е начислявана такса
мощност. Нямало и начислена топлинна енергия за отопление на общи части,
тъй като радиаторите в стълбището били демонтирани на 24.03.2000 г. От
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че
начислената топлинна енергия е за сградна инсталация, като стойността на
доставената енергия е начислена съобразно действащите правила и няма
начислявана топлинна енергия за отопление на имот.
Следователно, неоснователни са доводите на въззивника, че сградата не
е топлоснабдена, както и че в имота не се ползва топлинна енергия и не се
дължи плащане.
От приетото заключение на съдебно – техническа експертиза се
установява, че общите топломери, по които е отчетена топлинна енергия за
сградна инсталация са преминали през метрологичен контрол през по-дълъг
период от този, в който това е следвало да бъде извършено. Независимо от
това, обаче, вещото лице е посочило, че не са констатирани отклонения извън
допустимите стойности, поради което и неизвършването на метрологична
проверка не се е отразило върху правилното и законосъобразно отчитане на
доставената до сградата топлинна енергия.
Неоснователни са и доводите, че третото лице – помагач „Техев
Сървисис“ ЕООД не е извършило отчитане на топлинната енергия и дялово
разпределение въз основа на възникнало правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се
извършва по система за дялово разпределение. Дяловото разпределение а
топлинната енергия между клиентите в сгради - етажна собственост, се
извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна
6
енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а (чл. 139, ал. 2 от закона). Установено по делото е, че
дяловото разпределение в сградата, в която се намира топлоснабдения имот се
извършва от „Т.С.“ ЕООД, което дружество е вписано в публичния регистър
към Министерство на енергетиката.
В случаите, когато дяловото разпределение се извършва от лице, на
което е възложена тази дейност, се сключва писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл.
139б /при Общи условия/, в който се уреждат цените за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия, които се заплащат от
страна на потребителите към топлопреносното предприятие, а след това – от
топлопреносното предприятие към търговеца, осъществяващ дялово
разпределение на топлинна енергия, а съгласно чл. 140, ал. 5 – лицето по чл.
139б, ал. 1 предлага на клиентите в сграда – етажна собственост,
самостоятелно или чрез упълномощено лице, да сключат писмен договор, в
който се уреждат условията и начинът на плащане на услугата дялово
разпределение. Етажната собственост е направила избор на ФДР – „Т.С.“
ЕООД, като отношенията между него и топлофикационното дружество нямат
правно значение за отчитане и заплащане на дължимите суми за дялово
разпределение.
Следователно и поради съвпадане на фактическите и правни изводи на
въззивния съд с тези на Софийски районен съд, 34 състав, решението следва
да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК на въззиваемия „Топлофикация
София“ ЕАД следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50 лева за изготвено становище по въззивната жалба.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Предвид изложеното, Софийският градски съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15579/27.09.2023 г. по гр. д. №
39470/2022 г. по описа на СРС, 34 състав в обжалваната част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 от ГПК И. Б. И., ЕГН-
**********, гр. София, ж.к. ********* да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Красно село, ул. ******* сумата от 50 лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач
„Т.С.“ ЕООД
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8